петък, 30 ноември 2007 г.

Приятелите

След този тежък месец видях, че мога да разчитам на своите приятели. Те бяха с мен и ме подкрепяха в трудния момент. Хубавото е, че сега се видя, че истинските приятели не са с тебе само с хубавите моменти на веселба и купон. Не е важно на колко километра сте един от друг-вече има такива комуникации, че все едно сте един до друг. Това ме кара да мисля, че пътят, който съм поел, е труден, но си заслужава да се извърви. Щом има такива приятели.
Георги Христов беше пял: "Нямам нужда от много приятели-стигат ми двама-трима! Но само такива, които рани от моите болки да имат!" Е по-добре не бих могъл да го кажа.

понеделник, 19 ноември 2007 г.

На 30!

Много е странно какви подаръци ни поднася съдбата. Навърших 30 години и се започна един нов период, който бе свързан с доста негативи и неприятности. Някой иска да ми каже, че е свършил хубавия период и занапред ще става все по-трудно. Добре дошъл в реалния живот! Самият рожден ден го чаках от доста време, но не успя да внесе радостни нотки и да бъде така, както си го представях. Беше събота, а съм роден в четвъртък. Преди си мислех да поканя точно 30 души, които са важни за мене, а накрая успях да отделя 2 часа на ресторант с любимия човек, което не беше никак лошо, но не беше каквото очаквах за този юбилей. Дори и подаръците не бяха неочаквани, а пожелани. Трябва да порастна най-накрая. Явно числото три не ми носи късмет. Следващата сряда пуснах тото с всички възможни тройки и нули и не уцелих нито едно число. Съдба. Честит рожден ден на мене си!