вторник, 28 април 2009 г.

Градовете в България

Има една тема, която ме вълнува още от студентските години. Става въпрос за населените места в България. Какво е накарало определена група от хора, било то траки, славяни, римляни, българи, татари, турци и други, да основат селище точно на това място. Винаги има някоя интересна история около името на селището. Това е и причината да се опитвам да създавам гербове на села и градове, като в блазона се мъча да вкарам най-характерното и интересното за населеното място. Тук ще стане дума за градовете. Купих си новата книга "Градовете на България", където има актуална информация за 253 града у нас, включително и за най-новия Ахелой. За разлика от предишната книга в тази вече има информация и за най-новите градове Ветрен, Китен, Костандово, Момин проход и други. За мен обаче градове са областните центрове или тези с население над 50 000 жители. Останалите, особено тези под 5 000 жители, за мен само са градове по исторически или политически причини. В предишната книга също имаше доста добра справочна информация, но липсваха новите градове и актуална информация от 2000 година до днес,а 9 години не са малко при тези темпове на развитие. Друга интересна книга, която си купих наскоро е "Римските градове в България". Доста интересно написана и с прекрасен илюстрован материал и снимки. Преди време ме впечатли и книгата "Българските градове", където е наблегнато на тяхното развитие и формиране през различните епохи, а не на информация за самите тях. Ето и формалната част: С проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

* "много големи градове" - с население над 200 хил. жители -София, Пловдив, Варна и Бургас
* "големи градове" - с население от 100 хил. до 200 хил. жители - Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен
* "средни градове" - с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
* "малки градове" - с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
* "много малки градове" - с население под 10 хил. жители.

Тук може да видите всички градове по население и най-големият град е столицата София, а най-малкият е Мелник, който в миналото е бил над 12 000 жители, а днес е едва с 284. След Освобождението на България през 1878 година Татар Пазарджик е бил по-голям от София. Помислете над това. Тази година се празнуват 130 години София столица. Старите градове столици са Плиска, Преслав и Търново, но и други градове имат претенции за столица през различни периоди. Градският начин на живот привлича много хора и така населението на на градовете се увеличава, но у нас не е съвсем така, защото доста българи отиват в европейски и други градове. О, градове, о нрави!

петък, 24 април 2009 г.

Пазарджик и Пазарджишко

Малко са стойностните книги, които обхващат цял един регион. Малко и повърхностно се пише често в краеведските книги и описания. Рядко оставам доволен от новоиздадедена книга за населено място, община, област или регион. Затова вече повече от пет години търсих една книга. Книга, която спокойно може да определим като „библията” за нашия град и регион.

Става въпрос за „Пазарджик и Пазарджишко” на Иван Батаклиев от 1969 година. За жалост е издадена само в малко над 2 хиляден тираж и откриването и в днешно време е много трудно. Има я в библиотеките, като един екземпляр беше в доста лошо състояние и си позволих да го подвържа за моя сметка, за да може другите читатели да нямат моя проблем с хвърчащи листове от книгата и парцалива корица. Библиотекарката остана във възторг.

Да продължа обаче с моето търсене. Обикалях антиквари на Славейков в София, до Пощата в Пловдив и на фонтаните в Пазарджик. Всеки обещаваше и си записваше телефона ми, но никой не ми звънеше. Всичко стана съвсем случайно, когато почти бях загубил надежда и продължавах да взимам от библиотеката книгата и да снимам информацията за дадено населено място.

Излизайки от музея в Пазарджик се спрях на книгите при фонтаните на Тортата и какво да видя: търсената от мен книга стоеше кротко в средата сред други. За съжаление нямах в себе си достатъчно пари и помолих да ме изчакат за час два за да ги осигуря, а Генералът (така се казва антикваря) си пътуваше за София същия ден и имаше само един час време. За моя радост джентълменът ми услужи с необходимата сума и ме направи много щастлив в този прекрасен слънчев следобед. Книгата е в много добро състояние и вече се нареди на почетно място в моята домашна библиотека.

сряда, 22 април 2009 г.

Life sucks!!!

Across the border they turn
Water into wine
Some say its the devils blood
Theyre squeezing from the vine
Some say its a saviour
In these hard and desperate times
For me it helps me to forget
That were just born to die

I came here like so many did
To find the better life
To find my piece of easy street
To finally be alive
And I know nothing good comes easy
And all good things take some time
I made my bed Ill lie in it
To die in its the crime

You cant help but prosper
Where the streets are paved with gold
They say the oil wells ran deeper here
Than anybodys known
I packed up on my wife and kid
And left them back at home

Now theres nothing in this paydirt
The ghosts are all I know
Now the oils gone
The moneys gone
And the jobs are gone
Still were hangin on

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

In the blessed name of jesus
I heard a preacher say
That we are gods children
And hed be back someday
And I hoped that he knew
Something as he drank his cup of wine
I didnt have too good of a feeling
As I head out to the night

I cursed the sky to open
I begged the clouds for rain
I prayed to God for water
For this burning in my veins
It was like my souls on fire
And I had to watch the flames
All my dreams went up in ashes
And my future blew away

Now the oils gone
And the moneys gone
And the jobs are gone
Still were hangin on

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

Men spend their whole lives
Waiting praying for their big reward
But it seems sometimes
The payoff leaves you feeling
Like a dirty whore
If I could choose the way Ill die
Make it by the gun or knife
cause the other way theres too much pain
Night after night after night

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

събота, 18 април 2009 г.

До Ямбол и назад или седмицата преди Великден

Събота сутрин тръгнах рано, за да избегна трафика по магистралата. Може би и поради тази причина липсваха стопаджии, които да кача. Спомних си за младежа от Казанлък, който качих преди седмица на стоп, който през есента отиваше да учи в Германия. Вместо Анук слушах Юръп от 88 година и неусетно стигнах до първата си спирка на мотела в Ихтиман, където изпих чаша ароматно кафе. На паркинга имаше само три коли, от които две с испанска регистрация с много багаж. Видях ги с цялото им домочадие на удобните фотьойли. Спрях и в Пазарджик, за да взема джентълмена за компания. По магистралата чак до Стара Загора беше много спокойно и не се налагаше да изпреварвам, а с поддържане на постоянна скорост от 130 км. взех разстоянието за добро време. В края на Нова Загора спряхме за кафе и чай. Заведението явно беше ново и къдрав младеж ни пита откъде сме. Тоалетните обаче не бяха първа хубост. Продължихме пътя си и след Сливен отбихме за Ямбол. Пътят е нов и хубав и липсват много коли. Още в началото му над главите ни прелетя царски орел. Знаех, че около Сливен е неговото местообитание,но не вярвах, че ще го видя толкова отблизо. Към 12 и нещо стигнахме Ямбол, град в Южна България, който е самостоягелна градска община, а селата му са в Община Тунджа, чиято администрация също се намира в Ямбол. Друг подобен случай има в Добрич, където е община Добрич и община Добрич селска. Тъпа работа според мен, ама явно взимат повече пари за двата града по този начин. Прекосихме Тунджа, която има два ръкава тук и скоро стигнахме до целта си. Вечерта спахме в уютен апартамент в ниска кооперация накрая на града. Сутринта решихме да се поразходим по улиците на града, защото джентълменът идваше тук за първи път. Улиците бяха почти пусти и освен голямото пространство по пешеходната алея, безистена, джамията и църквата друго не го впечатли. Намерихме едно заведение с масички отвън и пихме готино кафе в странни издължени чаши. Изборът от заведения тук не е като в Пазарджик, но забелязах, че работи голям мол, но не влязохме да го гледаме. Пак поехме на път като този път спряхме в другия край на Нова загора в "Къщата на занаятите". Виждал съм я десетки пъти както и табелките за нея, но за първи път спрях, за да видя, какво представлява. Имаше много хубави неща вътре. Купих си туристически справочник за Нова Загора, а джентълмена малко троянска керамика. Следващата ни спирка бе колодрума до жп гарата в Стара Загора. Там обядвахме в чудесно ново заведение с маси навън, носещо името "Грийн" и собственост на Петко Петков от Синитево, станал легенда на футбола в Стара Загора. Общината е вложила доста средства за Колодрума и той изглежда много добре. На новоизграденото изкуствено мини игрище имаше турнир, посветен на годишнината от единствената шампионска титла на Берое. Там се видях с гуруто и с добронамерения. И двамата не бях виждал отдавна. От Стара Загора излязох по стария път, където вече няма нито трафик, нито полицаи. Това личеше в затворена бензиностанция и ресторант, обявен за продажба, където преди не можеха да се намерят места. На излизане от едно село имаше само една баба, която продаваше зеленчуци, а преди да пуснат новия участък на магистралата тук гъмжеше от народ. Какво огромно влияние има пътя...
В Пазарджик стигнах за второто полувреме на мача Хебър - Пирин 2001. Малко хора на стадиона в това хубаво време, и ново равенство в края, както и пикаещ до оградата резервен състезател на гостите, който не се притесняваше, че го прави по време на мач. Вечерта ходих да видя нов ресторант в град Септември, носещ името "Секвоите". Хареса ми как е направено и най-вероятно ще го посетя отново. На сутринта поех към София и оставих колата на паркинга. До центъра слязох с такси. Още като влядох в жълтата кола получих бонбон и възможност да си избера късметче. Падна ми се Любов. Питаха ме за предпочитана радиостанция, музика и маршрут и списание за четене. Това е уникално такси. Може да се плати и с кредитна карта, а по време на пътя може да ползваш лаптоп с Интернет, бинокъл, фотопарат, да гледаш ди ви ди и куп други неща, написани на лист като меню. Определено това даде нов тласък на деня и вяра, че нещата в сферата на услугите може да са различни. На същия и на следващия ден ми се наложи често да ползвам такси и установих, че кризата им се е отразила доста, адресите са намелели, а един който ме закара до летището вместо предварително поисканите 10 лева си задържа 15, защото после се връщал празен към центъра. Дадох му още 5 лева и ме изчака да свърша и ме върна, но не ми се говореше с него, а той ми разправи своята житейска история и за измамниците таксиджии. Каква наглост! Срещата ми с херолд от Колидж ъф Армс - Лондон бе събитието на седмицата. Това е втория херолд, с когото се запознавам. Другият бе в Лондон на място в тяхната институция. Повече за това ще пиша друг път. Вторник вечер моите любимци от Ливърпул ме зарадваха със страхотна игра и малко не им достигна да отидат на полуфинал, но всички без мен ги бяха отписали предварително, без да знаят на какво са способни. Тази седмица откъм работа беше доста ползотворна с две срещи в хотели и много отметнати задачи. Видях се три пъти с бероеца, който се беше върнал от Германия за седмица и с главния редактор на обяд и изкарахме хубаво. Седмицата завърши в Страф на Попа с Приятеля на Разпети петък, който поне пет пъти празнувах в Панагюрище преди години. Винаги на този ден вали и има панаир в средногорския град. Пожелавам на всички весели празници!

събота, 11 април 2009 г.

Луната отиде на кино

Онази сутрин отново се събудих от същата песен " Жената в черно" на Юрая Хийп. Сякаш участвах във Филма "Groundhog day", където героят на Бил Мъри бе омагьосан да повтаря един и същи ден. Разликата при мен беше, че телефонът ми показваше 6.18 вместо предишното 3.18. Сигурно се чудите как така ме събужда тази песен. От две седмици насам спя на радио "Стар ФМ" - звездното радио :). Заспивам слушайки го и се събуждам от него. Явно тази песен действа по някакъв начин на мозъка ми и го събужда със асоцияцията, че вече е утро, а луната наднича срамежливо от прозореца ми. В края на тази седмица отново ходих на кино сам. Първо най-сетне успях да гледам "Беднякът милионер" в кино "Влайкова" срещу скромната сума от 3 лева. Не зная, дали знаете, но това кино е едно от малкото оцелели в София. Спомням си времето преди години, когато обиколих всички кина в нашата столица, и не пропусках нов филм. От кварталните кина като "Урвич" и това в Дървеница до лятното кино "Мир", Москва, Витоша, Рекс, Европа, Сердика, двете на Славейков, Изток и други. На повечето от тях по едно време започнаха да се появават надписите "Киното не работи" или "Киното в ремонт" и тогава се появи мултиплекса в НДК. Сега и той вече е в историята,а освен двете "Арени" и кината в двата мола останаха само "Домът на киното" и "Одеон", които са филмотечни кина, двата салона на "Европейския културен център" и кино "Влайкова", за което стана въпрос по-горе. А в Пазарджик нече няма нито едно кино. Такъв е случая с доста областни градове. Но да се върнем в София. Доколкото знам "Влайкова" е останало заради изричного желание на неговия собственик, записано в завещанието му, то да се ползва като кино. Намира се на улица "Цар Иван Асен ІІ" в близост до БФС. Като влязох се озовах в едно кафе, където четирима играеха билярд, а други 4 бяха седнали на кафе. Спомних си за предишен път в това кино, когато нямаше други желаещи освен мен да гледат даден филм, и се наложи да платя два билета по 2 лева, за да ми го пуснат само за мен. Този път видях, че са сложили от безжичните звънци, за да позвъниш на чичкото за киното. Иначе тоалетните, до които се стига по едни стълби в подземието, са разделени на "Тоалетна Кино" и "Тоалетна бар" ,а не на мъже и жени и се заключват, а ключ получаваш срещу билета за кино или ако си си поръчал нещо в бара. Малко са гнусни, но се чуват стъпките от минувачите по улицата. Един 88 годишен дядо със слухово апаратче обсъждаше с мен как може да няма хора за такъв филм, спечелил 8 Оскар-а. Съгласих се с него и отвърнах вежливо на опита му за разговор. Освен нас двамата филма гледаха и две приятелки, като едната явно беше от индийски произход. В киното има точно 6 реда седалки, като преди това явно са били 7, но един в средата е премахнат, за да може зрителите да си опънат краката напред (едно от малките удобства тук). Навсякъде имаше надписи "Пушенето забранено", а завесите на екрана не бяха дръпнати докрай и прожектирането на левия край не беше на бялото платно, а на червената завеса. Също в лявата страна имаше и едно триъгълно скъсано парче, което личеше по време на прожекцията. Под облегалките на седалките имаше залепени стари дъвки от предишни посетители. Явно и това е причината да не идват много хора тук, въпреки ниската цена на билета. Филмът страшно ми хареса. Препоръча ми го мой приятел, който наскоро изкара известно време в тази уникална страна (Индия). Преди филма мои колеги ми казаха, че филмът бил тъп и не си заслужавал. Само морската фея го похвали. Явно аз бях единствения, който още не го беше гледал. Хапнах дюнер за вечеря, който по цена беше голям, но за мене си беше среден акто размер. Замислих се за турския емигрант в Германия, който го е измислил през 1962 година. Но да се върна на филма. Единственото нещо, което ме изуми, бе въпросът за най-висока сума, който в България би бил някъде в началото на "Стани богат", но явно в Индия минава за труден. Поне така си мисля. Тримата мускетари са доста познати на българската публика. Всичко в този живот се случва с определена причина. С този лайтмотив излязох от киносалона и се разходих из малките улички край Орлов мост, за да осмисля нещата. Беше ми хубаво в топлата вечер, а луната се прокрадваше през облаците и надничаше любопитно надолу. Прибрах се с автобус. На следващия ден ходих да гледам "Хиндемит" в малкия салон на европейския културен център. Отново броят на зрителите беше четири, а имах чувството, че сезалките от малката зала са взети от мултиплекса. Определено са по-удобни от тези в другата зала. Имаше само 4 реда от по 3-4 седалки. Филмът ми хареса горе-долу, но виждах по интересни начини за завършването му и развръзката, но и така става. Определено се виждаше при горенето на двете къщи в близък план, че това са малки макетчета и това малко ме разочарова. Иначе доколкото забелязах, филмът е сниман в нашия квартал :). За мене от трите български филма, които гледах тази седмица "Светът е голям.." си остава най-качествен. Пак разходка след филма до Орлов мост и автобус до вкъщи. Луната пътуваше заедно с мен и се доближаваше до пълнолуние. Тази нощ тя ме събуди точно в 00:00 като блесна в цялата си светлина от прозореца ми, за да напиша тези редове. Сега ше лягам, че утре ме чака път. Лека нощ!

сряда, 8 април 2009 г.

Времето днес

Събудих се точно в 3.18, а по радиото звучеше Юрая Хийп. Беше любимата песен на двама мои съученици от немската. Единият от тях се самоуби и до днес още не съм разбрал причината, а другата е в Германия и имаше афера с наркозависим кубинец. Помня, че навремето ме караха да им вадя текста. „She came to me one morning.....” Събудих се с чувството за несвършена работа и със спомените от вчерашния ден. Той започна с леличката на павилиона на спирката, която не можа да ми развали 50 лева, но ми даде вестниците за деня. Тя ми пази вестници и понеже съм редовен клиент се ползвам с уважение. Русата мацка в новото кафе също не можеше да ми ги развали и така провали сутрешното ми кафе и го отложи за след пътуването с градския оранжев 76. Пичът на клек шопа ми развали парите и ми приготви ароматна дълга Лаваца със сметана и принцеса със шунка и кашкавал, обилно поръсена със шарена сол. Цялото удоволствие за по-малко от 2 лева. Принцесите иначе никак не са евтини особено сутрин. Над клек шопа отново видях готините маратонки и реших, че днес ще е деня, в който ще си ги закупя. Платих тока и водата, възползвайки се от липсата на опашки в пощенския клон. До работа в трамвая пътувах с Нефертити. Почнах от отхвърлям задачките от деня и някак си неусетно стана обяд. Студентът не беше закусвал и отидохме в станалото ни вече любимо място за обяд с две имена. Ние си го знаем като „Мечата дупка”, а иначе вече носи името „Извора”. Там хапнах боб чорба и картофи по карабунарски. Питах сервитьора, дали готвачът не е от Карабунар, а той не ме разбра и се отказах да обяснявам. Облизах си пръстите от вкусните картофи и оставихме бакшиш на момчето, което се оплакваше, че всеки ден е на работа. Ходихме със Студента да си купя желаните маратонки, а той си взе две шапки с козирка. На Графа видях приятел от Студентски град, който не бях виждал от 4 години. Работил в радио и ме покани на концерт някоя вечер на алтернативна музика за ценители. Преди обяда дадох на DVD на Морската фея българския филм „Дзифт”, че не беше го гледала. Следобеда ме изкараха извън нерви разни жени. Първо по работа една доказа, че не умее да изслушва и да вниква в това, което и казвам, а си мели като развалена плоча. Като затворих телефона бях бесен и излязох от кожата си буквално. В същото време майка ми и жена ми избраха да ме търсят и си го получиха. Лош момент улучиха. Излязох на въздух да се отърся от проблемите и пих кафе отново. Пропаднаха плановете ми да гледам „Беднякът –милионер” в кино „Влайкова” и се прибрах с такси за по-малко от 30 минути в натоварения трафик. Вечерта не беше нищо особено като дори не изгледах мача от Шампионската лига до края и заспах. Времето днес ще бъде слънчево както вчера и утре и се очертава безоблачно. Навън София все още спи, а само малкият светъл прозорец говори за наближаването на деня. Добро утро!

понеделник, 6 април 2009 г.

Светът е голям!

Петък вечер ходих на кино. Избрах си български филм. След като гледах вкъщи "Дзифт", който си купих заедно с "Капитал" се бях настроил за нещо ново. И за двата филма нямах очаквания. "Дзифт" ми въздейства така, както книгата "Лейла" на Робърт М. Пърсиг (още е жив човека). В него не става дума за политика, за затвор, за соца, а за женската същност. А тя е една и съща през годините и в книгите и във филмите и на живо. Не ми харесаха някои моменти и доста силно влияние от "Sin city" забелязах, но щях да ви казвам за другия филм. В празния салон имах чувството, че прожектират филма само за мен. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" всъщност доказва, че светът е малък и може да се събере в дланта ти или в мозъка. Фантазията и спомените и човек, с който да ги споделиш, са най-ценното нещо на света. Освен дългото заглавие, не ми хареса и как главният герой (сърбин) говори завалено български. Дядото от своя страна (също сърбин) се беше постарал повече. Хареса ми, че главният герой носи моето име,а и от повечето случки ми стана хубаво и топло, но и малко тъжно. От много време не бях плакал на филм. Трогателен и вълнуващ. Препоръчвам го горещо. Музиката на Стефан Вълдобрев и неговото участие бяха съвсем на място, а Христо Мутафчиев и Анна Пападополу почти не заемаха екрана, но за малкото време доменстрираха добра игра. За малко краят да се превърне в позната фабула, но отново ме изненада с обрат, който не бях предполагал. Като пътувах към вкъщи в таксито видях една обърната катострофирала кола, досущ като във лентата. От радиото звучеше Крис Норман и ме върна доста години назад. Светът е голям, а мислите дебнат отвсякъде...