сряда, 25 ноември 2009 г.

Патронен празник на СУ "Свети Климент Охридски"


Днес патронен празник има най-старото висше учебно заведение Софийски Университет
"Свети Климент Охридски"
. Това е и мястото, където 5 години бях студент. По този повод видях сайта на СУ, който ми хареса много и установих, че има и музей на самия университет. За другите два музея по палеонтология и минералогия зная и съм ги разглеждал, докато учех там, но за този специално не знаех. Мисля да го посетя в най-скоро време. На сайта видях и символите на университета, което ме изненада приятно. Ето и програмата за днешния празник. Ето и защо честваме патронния празник на университета точно на този ден:
"Популярността и значимостта на ролята на св. Климент Охридски по българските земи му отреждат още едно място в календара. Това е датата 25 ноември – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от братята Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на св. Климент папа Римски. По този повод първоначално на 25 ноември църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само св. Климент Охридски, а светите Седмочисленици се прехвърлят на 27 юли." Честит празник на всички колеги от СУ, настоящи и бивши! Поздравявам ви със студентския химн, който е е използван още през 13 век и авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена (1717) песен от Я. Г. Гюнтер. Ето и превод на двата куплета, които се изпълняват най-често:

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост

След отегчителната старост

Ще ни притежава пръстта


Да живее Училището, да живеят професорите

Да живее всеки

Да живеят всички

Нека всичко да цъфти

вторник, 24 ноември 2009 г.

Имени дни

Имените дни винаги са били пренебрегвани за сметка на рожденните дни, като последните се смятат за по-важни и по-тържествени и се празнуват подобаващо. На имен ден не се кани на гости, а може да дойде всеки. Поне така беше преди. Сега не зная, дали навсякъде е валидно това правило. Не във всички страни се празнуват именни дни, но в България те са на особена почит. Ето какво намерих в сайта imenata.eu по въпроса:
"В най-общия случай име означава название, наименование на нещо или на някого. Макар да не е уникално, името на всеки, служи за представяне на човека пред света. Още с раждането си човек получава име от своите родители. В него се влагат различни идеи, предпочитания и пожелания. В повечето случаи изборът на име на децата до голяма степен е повлиян от традициите. Обикновено първородното дете се кръщава на някой от родителите на бащата- или с някое от техните имена, или с производно. По обичай второто дете носи името на някой от родителите на майката, а следващите - на близки роднини или просто други имена.

Именният ден е личен празник, който се чества при православните и католическите християни. Именният ден се обелязва на календарния празник, от който произлиза, или с който е свързано името на човек. Най-често празникът е на определен светец. В християнското разбиране на тези дни са залегнали и много по-стари езически персонажи, празници и ритуали. Това са празници, които често са свързвани с плодородието или прехода от едно към друго време. В миналото празникът не е бил познат по нашите земи - вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния Имен ден."

Добре звучи нали. Знаете може би максимата от минали времена: " Детето си дойде с името.", когато се роди на празник-имен ден. Все пак аз зная случаи, когато хора са раждани на Гергьовден, а са кръстени Иван или пък на Димитровден и са кръстени другояче. Традициите не са това, което са, пък и родителите имат право да изберат име на детето си по своя воля, а не по закони и догми. Ами да карам поред тогава с трите имени дни.

Първи имен ден: Хебър
Дата:22 ноември
Значение: В неделя, 22 ноември, се навършват точно 30 години от раждането на името “Хебър”. На същата дата през 1979 година футболния клуб на Пазарджик се преименува от ДФС Бенковски на ДФС Хебър. Освен името се сменят и екипите, като досегашният червено-бял екип се заменя с жълто и синьо, символизиращи цветовете на река Марица. Името е древно, а освен него река Марица е позната още като Еврос, Еброс, Хеброс, Ибър, Мерич и Хебър. Самото име Хебър идва от едни пътешественици, които виждат по бреговете на реката да пасат кози и от гръцката дума за коза нарекли и реката Хебър. Ето и пълния текст от книгата на Иван Батаклиев "Град Татар Пазарджик - историко-географски преглед" от 1923 година:"До преселението на българите на Балканския полуостров Марица се е наричала Хебър или Хебрус, понеже в източните клонове на Родопите, които опасват Марица, имало много кози, които на гръцки се наричат хебър- От 1233 година тя вече носи името Марица." Това няма да го срещнете никъде в нет-а, но е истина и затова се чудя защо футболния тим не приеме прозвището "козлите" и да сложи на емблемата си една коза? Това едва ли ще стане, защото от 90-те години насам отборът е познат като "гробари". Та точно на имения си ден отборът загуби от Нови Искър с 2:3 и се развали празненството.

Втори имен ден: Александър
Дата: 23 ноември (празнува се и на 30 август)
Значение: "Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий)

1220 - 1263 година

Чества се на 23 ноември
На днешния ден е вторият годишен празник на св. Александър Невски - пренасяне на мощите му. Основният празник е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник.

През 1924 г. на този ден е осветен храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала."

От pravoslavieto.com

"Александър има имен ден на 30 август. На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Името Александър означава “защитник на мъжете” (от гр. alexein - “защитaвaм”, andros - “мъж”). На този ден празнуват още Алекси, Александра, Александрина, Александрия, Цанка, Цанко."
От сайта imenata.eu

Аз съм писал по въпроса, защо не празнувам на тази дата, нито на другата в предишен мой пост от миналата година. Този ден обаче беше различен. За първи път получих подарък за имен ден на него още сутринта. Честитиха ми го поне 10 души по скайп, кю, фейсбук и лично, а получих и първото си съобщение с честитка по мибилен телефон за имен ден. Ще си го запазя. Явно трябва да преосмисля празнуването му. Мои адаши ми довериха, че празнуват на другата дата, но за мен това не беше пречка да им честитя :) За името си съм писал и в друг пост и затова спирам дотук с втория имен ден. Пропуснах да почерпя със шоколадови бонбони, но догодина ще го направя.

Трети имен ден: Екатерина
Дата: 24 ноември
Значение:"Екатерина празнува имен ден на 24 ноември. На този ден православната църква чества деня на Св. великомъченица Екатерина.

Преданието разказва как Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. След като я вкарват в затвора, тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Така тя е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. Основен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“."

От сайта imenata.eu

Тук е момента да кажа, че моята баба носеше това име. Тя бе силна и волева жена и постигаше всичко с много труд и нищо не можеше да я спре. Дълго време не знаех, че пълното и име е Екатерина, защото всички и казвахме баба Ката, но след като нея я нямаше вече на този свят, аз разбрах повече за нейното име. На този ден ден си спомням за нея и за това каква велика жена беше. Въпреки всичко не зная, дали тя въобще е празнувала именния си ден. По вероятно е да не го е правила.
Тук свършва приказката за трите именни дни. Тя може да бъде продължена,но важното е, че за нас българите всеки ден е празник! Повод все може да бъде намерен. Името също!

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Изложби


Тази седмица по един или друг начин бях на различни изложби. Дали бе случайно или не, не мога да ви кажа. В обедната почивка вчера съвсем случайно видях изложба на плакати от 50-те до 90-те години в подлеза на Министерски съвет до Източната порта на Сердика. Бях сам, а мъж и жена, които явно работеха в кафето гледаха нещо на някакъв лаптоп. Разгледах плакатите, а някои снимах с телефона си. Имаше попадения. Ето и повече информация за тази изложба от "Дневник":

"Изложба на плакати от 50-те до 90-те години на миналия век показва общинското предприятие "Стара София". "Да погледнем назад" се организира по случай 20 години от падането на Берлинската стена и 20 години от началото на демократичните промени в България, съобщиха от Столичната община.



Идеята на изложбата е "да се върнем с насмешка, усмивка или носталгия в годините на тоталитаризма и първите демократични прояви". Открива се на 10 ноември в 17.30 ч. в кафе-галерията в подлез "Източна порта на Сердика" (пред Министерския съвет) и ще продължи до 20 ноември."

Тази обедна почивка бях в Етнографския музей, където колкото и да е странно бяха съчетани две изложби. Едната от тях е "Нишки от светлина", която показва образци на китайската бродерия, а на стар скрин бе сложена плазма, която излъчваше как китайките бродират в един град, който прилича на Венеция по своите канали. Имаше много добри попадения, а ето повече информация:
"Бродерията като китайска ръчна работа открай време е важна страна на традиционните китайски изкуства и занаяти. Бродира се в цялата страна, но най-прочути са бродериите от Суджоу (Су), Хунан (Сшн), Съчуан (Шу) и Гуандон (Юе).

Бродерията като народно изкуство е изпълнена със специфични особености и белези в зависимост от района.

Бродерията Су е изкуство съсредоточено в района на Суджоу, провинция Дзянсу. Известна е с красивите си модели, елегантните си цветове и разнообразие от бодове. Иглата превръща бродерията Су в тъкан, подобна на рисувана с четка картина върху платно.

Бродерията Сян е характерна за районите около Чанша – столицата на провинция Хунан. Отличава се със своя отчетлив елегантен черно-бял и сив колорит. Набляга на контраста между светлина и сянка, които открояват на преден план текстурата, за да се предаде триизмерен ефект.

Бродерията Юе (Гуангдонг или Гуанг) е свързана най-вече с град Чаоджоу. Тя е комбинирана от сложни симетрични мотиви, жизнерадостни тонове и разнообразни бодове. Използването в нея на основните цветове и светлосенките напомнят на произведенията на западната живопис.

Бродерията Шу произхожда от районите около Ченду, столицата на провинция Съчуан. За нея се използват сатенът и оцветената коприна, които са подходящи за покривки, завивки, калъфки за възглавници, дрехи, паравани и др.

Изложбата “Нишки от светлина” гостува вече и в София, в залите на Националния етнографски музей и представя десетки творби на китайската бродерия, като гоблени, паравани, ветрила и други, които са както за ежедневна употреба, така художествени произведения.

Изложбата е предоставена от Министерството на културата на Китайската народна република. Тя е едно от културните мероприятия, организирани от Посолство на КНР в България по случай 60-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България."

Другата изложба бе "Родопска сватба" и е гостуваща на Етнографския музей в Пазарджик. Да, точно така. В София гледам изложба на пазарджишкия музей. Съчетанието на двете изложби не е съвсем подходящо, защото докато гледаш костюмите от сватбите слешаш китайска музика :). Ето и повече информация за самата изложба:

"Изложбата "Родопска сватба" гостува в София

Изложбата „Родопска сватба” е посветена на най-важното събитие в човешкия жизнен цикъл – създаването на семейство и бъдещо потомство. Тя е подредена с оригинални вещи от фонда на Регионален исторически музей – Пазарджик, които впечатляват с богатството, разнообразието и красотата си. Експозицията ни връща в света на отминалото време на населението в част от Западните Родопи, които обхващат районите около градовете Велинград, Ракитово, Костандово, Пещера, Брацигово, Сърница и Батак.Богатата сватбена обредност на родопското населние, което е с християнско и мюсюлманско вероизповедание, следва структурата на общобългарската сватба и съдържа: годежът като първа стъпка към събирането на младите; приготовленията в седмицата преди сватбата; обичаите и обредите в дома на булката и посрещането й в къщата на младоженеца; първата брачна нощ, последвана от пъстро (шарено) хоро и „блага ракия”; обредното въвеждане в домакинския труд на новото семейство.
Интересни моменти в изложбата са непоказаните досега обичаи, практикувани от мюсюлманското население: „писване на никях” – даване съгласие пред ходжата и свидетели; „къносване” на булката вечерта преди сватбата; „тельосване на гелината”.

Уникалността на представената сватба, отразена в изложбата, се съдържа в нейните конкретни прояви, изразени в специфични обреди и обичаи, някои от които са съхранени до наши дни, в хубостта и многообразието на тъканите и плетивата, в които се оглежда красотата на Родопа планина."

В яслата на дъщеря ми пък видях постер за изложба в старата Водна кула в Лозенец. Не знаех, че има такава кула, но ми се стори интересно и ето какво открих:
"Едно от прелестните кътчета в София – Водната кула в район "Лозенец" – ще събере на 19 ноември творци и граждани, които ще отбележат 80-тата годишнина от изграждането й. Кулата ще отвори врати за един ден, в който ще може да я разгледате отвътре, а също така да се полюбувате на гледката от балкона, както се е случвало едно време.


Проектирана от австрийски архитект, изградена според френската школа за строеж на водонапорни кули, кулата се отличава със своята оригинална конструкция и се превръща в една от автентичните забележителности на район "Лозенец”.

Нуждата от нея е възникнала съвсем естествено – да гарантира водоподаването към високите по тогавашните стандарти дву- и триетажни сгради, разположени на еднаква или по-голяма височина от главния резервоар "Лозенец", намиращ се източно от Семинарията. Освен красиво осветено, архитектът е предвидил съоръжението да бъде използвано и за наблюдателна точка, където софиянци са имали възможност да се насладят на гледката към центъра на града и Витоша.

Макар че от десетилетия не се използва по предназначение, Водната кула все по-често е средище за култура и контакти. Изоставена, запустяла, но много красива, благодарение на усилията на район "Лозенец” и гражданската инициатива, стартирала преди три години с проектите на сдружение "ИМЕ”, Водната кула всяка година се почиства и от занемарена площ се превръща в място за срещи на креативни хора и прояви на съвременното независимо изкуство и култура.

След 80 години Водната кула се събужда за живот и отваря врати. Фондация "Щедро сърце” с подкрепата на Столична община и район "Лозенец” канят столичани да отпразнуват годишнината. От 11 ч. в четвъртък се открива изложбата на Цветелина Ангелова "Водната кула в снимки", в 16 ч. ще има спектакъл на театрална формация "Таласъмче”, след което са прожекции на филмите "Синята брада” и "Градски ангели хранители”, съобщиха от районното кметство.

В 17 ч. кметът на район "Лозенец” Прошко Прошков организира дискусия за бъдещето на Водната кула. Денят съвпада и с втората годишнина от началото на мандата на кмета Прошко Прошков, който и този път ще отчете дейността си пред гражданите, но в по-неформална атмосфера."

Като за накрая оставих още нещо. В Софийската градска галерия ще гостуват творби на известния почетен гражданин на Пазарджик и велик скулптор Величко Минеков.

"На 19 ноември от 18 часа СГХГ открива ретроспективна изложба на Величко Минеков. Изложбата позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България.

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка" (1957), „Жажда" (1958), „Майчинство" (1958) и „Фила" (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа.

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар", „Разстрел", „Движение" компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните.

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване" (1967) и „Нестинарка" (1973), „Орфей" (1969), „Ръченица" (1970), „Родина" (1972) и „Земята и човекът" (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика" (София, 1977) релефите „Конница" и „Клетва" (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак" (Сандански, 1979), „Хан Аспарух" (Добрич, 1981) и „Съединението" (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца.
Експозицията „Величко Минеков" представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски", Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии.

Величко Минеков е роден през 1928 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко.
1947 - Постъпва в ателието на Андрей Николов.
1948 - Постъпва в Художествената академия в София. Учи при проф. Марко Марков.
1954 - Завършва „Скулптура" в Художествената академия при проф. Любомир Далчев.
1959 - Член на Есенния салон в Париж.
1964 - След конкурс е назначен за преподавател по скулптура в Художествената академия в София.
1967 - Доцент по скулптура в Художествената академия, София.
1973 - Избран на Заместник председател на Съюза на българските художници.
1975 - Професор по скулптура в Художествената академия, София.
1975-1978 - Член на Държавната комисия по монументална пластика.
1976-1984 - Ректор на Художествената академия, София.
1981-1989 - Народен представител.
1982 - Учредител и член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий".
1994-2003 - Професор по скулптура във Великотърновския университет.
2001-2004 - Член на Висшата атестационна комисия.

Участва във всички Общи художествени изложби в страната и в много международни изложби в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и др. Негови творби са собственост на колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Пазарджик, Варна, Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе и др., както и в галерии и частни колекции в Италия, Германия, Русия, САЩ, Белгия, Египет, Иран и др.
Лауреат на VІ Световен младежки фестивал, Москва (1956), носител на първа награда на ОХИ 1957 г. за композицията „Почивка", на първа награда на ОХИ 1958 г. за композициите „Майка" и „Жажда", награда „Иван Лазаров" за монументална скулптура (1969 и 1985), награда на Съюза на архитектите в България (1980), награда за цялостно творчество на Съюза на българските художници (1998). Удостоен със званията Заслужил художник (1971), Народен художник (1976) и Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия (2006). Носител на ордена „Стара планина" І степен (2006)."

Източници на статиите са:

http://www.cross-bg.net/ ; http://mediapool.bg/; http://oikumen.info/; http://dnevnik.bg/; http://oikumen.blogspot.com/

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Моят герб

Дойде дългоочаквания от мен момент да се сдобия с герб. За мен това е и признание и гордост и радост. Всъщност думата герб идва от немското Erbe - наследство. Нуждата и осъзнаването на нуждата от герб се появи за мен във времето в началото на 2009 година. Тук е момента да кажа, че членувам в Българското херадическо и вексилоложко общество (БХВО) от 2006 година. След срещата си с двамата херолди от Кралската гербова колегия на Лондон ми се проясни защо, кой и кога може да има герб. Най-важното нещо от древността до днес е човекът да се ползва с "добро име", което винаги е трудно доказуемо, но предпоставките за издаване на герб в днешно време в Англия са: да не си осъждан, да си завършил висше образование, да си глава на семейство (в противен случай ползваш герба на родителите ти), да си готов да носиш отговорността да имаш герб и да го пазиш чист и неопетнен. Все още има хора, които ме питат, дали не съм благородник, за да имам герб. Вярно е, че това също е било условие да имаш герб през 11-14 век, но днес това изискване вече е отпаднало. За какво ти е? Това е следващия въпрос, на който често трябва да отговарям. Още от древността хората си служим със знаци, за да оприличим неща, предмети и хора. Дори на шкафчето на дъщеря ми в яслата има жълто цвете вместо име. Още от най-малки знаците ни съпътстват, а гербът е начин да се легитимираш пред обществото. Това е личния знак на човека. Това е по-висша форма на представяне. Чрез него и символите в него ти показваш своята същност и житейска максима. През месец март се заформи дискусия около моя герб в групата, където обсъждаме тези въпроси чрез електронната поща от БХВО. Тогава колегите много ми помогнаха да избистря елементите и сам да стигна до моя девиз. Първо ще напиша блазона на герба, след това ще обясня и моите мотиви да избера точно тези елементи.
Блазон: Зелено, сребърен кентавър,държащ щит и меч.
Нашлемник: сребърна сова
Девиз: Сила чрез знание
Символика: Въоръжен кентавър - победата на духа над тялото, на културно човешкото над природно животинското и същевременно - тяхното съществуване в едно, симбиозата между природните
инстинкти и човешкия разум. Тази победа е възможна само чрез духовно и интелектуално самоусъвършенстване, т.е. придобиване на "сила чрез знание". Следователно - и символ на борещото се познание за просвещение. (Кентавърът Харон например е бил учител на Херкулес). Той носи Щит - от личното и фамилно име Александър и
Алексиев -, означаващи "защитник", и

Меч - символ на борбата за истина и справедливост
Совата е символ на мъдрост.

Зелено- междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот, т.е. изразява безсмъртието, възраждането на старото в ново, надеждата;
Сребърното - символизира благородство, откровеност, а също и
чистота на помислите, невинност и правдивост.

Ако нищо не сте разбрали, ще поясня. Всъщност самият герб е това, което е в щита. А в него има три елемента: кентавър, щит и меч. Защо избрах кентавъра ли. Преди да стигна дотам нека да видим какво пише за кентавъра в Уикипедия:
"Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври -изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.

В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии"."

В предхералдично време кентаврите са се срещали на доста артефакти. Един от тях е от 5 век преди Христа и се намира в Британския музей в Лондон. Там кентавърът е на щит.

В книгата "Знаци и символи" за кентаврите пише следното: "В гръцката митология кентаврите притежават противоречива сиволика; някои, като Хирон, са благородни и внимателни, други са диви, агресивни или прелюбодейци. Символизират животинския инстинкт, съчетан с човешки интелект"

Последното изречение много ми харесва. Ще добавя още един щрих. Любимият ми писател Джон Ъпдайк с книгата си "Кентавърът" говори за съдбата на един учител. Като добавя и факта, че майка ми е учител, пъзелът се подрежда.
Относно щита там е най-ясно. Моето лично и фамилно име, където коренът е един и същ.
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава "защитник на мъжете" (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж').

Мечът е символ на борбата за истина и справедливост, а също така показва, че кентавърът е и воин. Големият вариант на герба включва и девиза: "Сила чрез знание", който обхваща цялата идея на герба. В миналото девизите са били само на латински, за да ги четат враговете, които срещат рицаря в битка, но днес е допустимо да бъде и на матерния език на армигера. Совата, кацнала на шлема е символ на мъдрост и знание от древни времена и също допълва цялостната идея.


Самият герб бе представен официално на Общото събрание на БХВО на 31 октомври 2009 година (само 4 дни след моя 32 рожден ден)в своя графичен (черно-бял) вариант.
Художник е Радослав Илиев, на когото благодаря много за перфектното изпълнение. Той ще довърши и цветната част на герба, която е решена в зелено и бяло и тогава вече ще мога да го ползвам, а и ще получи своето място на сайта на дружеството и ще получа официален документ за него.

Това е кратката история на моя герб. Дано и на вас ви хареса, така както го харесвам аз. А всеки, който смята, че иска герб, вече знае към кого да се обърне :)

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Моята кола

Днес моята кола стана на 10 години. На тази дата е първата и регистрация. Като поразучих нейната история се оказа, че тя е катастрофирала в Италия на малко километри и после я стояла дълго време за продан. Аз я взех на 70 003 километра от познат и доворен човек в София. За две години вече минах 35 000 км. Не зная, дали това е е малко или много, но за мен е достатъчно. Забравих да ви кажа марката. Peugeot 206, сив металик, бензин, 1.4. Преди да си купя тази кола през юли 2007 година, разчитах на влакове, автобуси и автостоп. Много километри изминах така и затова днес, като имам възможност качвам стопаджии. Спомням си как се мечтаех да имам точно сиво пежо 206. Те тъкмо бяха излязли на пазара и едно от тях ни качи на автостоп. Както е казано: "Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да се случи!" Мой колега от университета като разбра, че съм си взел тази марка ми каза: "Welcome to the club!" Тогава разбрах от него, че си има клуб в БГ и правят шапки, събират се веднъж годишно и така нататък. В събота минах на годишен технически преглед и въпреки възрастта си, колата все още се държи. Тук е момента да спомена, че избягвам да я карам в столицата. Няма смисъл да вися по задръствания, да харча повече бензин и да се чудя къде да я паркирам в центъра или да плащам паркинг там. Това се случва в много редки случаи (веднъж на 6 месеца), но и тогава гледам да я ползвам максимално. Качвам някой колега на връщане, защото виждам всяка сутрин колко хора пътуват сами в автомобилите си и не се комбинират с някой. Голям лукс е това! Колата си карам извън София да стигна до места, където не съм бил или пък съм бил и ми харесва да посетя пак. Определено е удобно да тръгваш, когато искаш и да спираш където и когато искаш, както и да се отбиваш от главния път. Та за колата. Правя и пълно каско вече трета година, но нямам нито една щета. Дано така и да продължи. Сменях и два ремъка досега и едно динамо. Скоро май ще трябва да сменя и акумулатора, защото този вече е на 4 години и нещо и доста се изтощи при загубата на ремък през януари. Та това е моята кола, а днес беше нейния рожден ден. Мислех да я водя на автомивка и да и купя нови постелки за крака, но не остана време. Интересно е, че 4 души от хералдическото сдружение караме пежо, а лъвът първоначално е бил герба на град Франш-Конте във Франция, а как се изменил през годините може да видите на картинката:
Лъвът на Пежо навърши 150 години през 2008. Ето я и историята:
През ноември 1858 година Емил Пежо регистрира емблемата на марката си, която представлява лъв с или без стрела. Днес лъвът е универсален символ на марката Peugeot, популярна в целия свят.


Произходът на лъва

Жул и Емил Пежо, основателите на фирмата „Братя Пежо”, се обръщат към Жулиен Блазер, гравьор от Франш-Конте, за да направи постоянно лого, което да я отличава от конкуренцията. Лъвът е избран, за да напомня качествата на трионите Peugeot, известни и до днес със здравината на зъбите, гъвкавостта на пластината и бързината на рязането.

Скоро „звярът“ се появява върху всички режещи инструменти, като с течение на времето изображението му се променя. Величественият лъв, който стои върху стрела и е обърнат наляво, по-късно слиза от стрелата и се обръща надясно. През 1882-ра, горната част на гривата се променя и тялото става по-масивно. Освен върху инстументите, той се появява и върху мелничките за кафе (производството им започва през 1840-та), велосипедите, а от 1898г. и върху мотоциклетите.

Лъвът влиза в автомобилната история

Първият сериен автомобил (тип 3) на Арман Пежо датира от 1891 година, но лъвът се качва на колите на марката чак през 1906-та. По този начин, една от първите три автомобилни марки в света се сдобива с емблема още в зората си.

През 1910-та двете компании - на братя Пежо и на Арман Пежо се сливат в Дружество за автомобили и велосипеди Пежо. Двете гами съществуват паралелно до първата световна война и последният автомобил с лъв от този период е Бебето лъв (la Bеbе lion) на Еторе Бугати, показан на салона в Париж през октомври 1912г.

Следващите модели са идентифицирани само с надпис над решетката или върху радиатора. През двадесетте години, лъвът става символ на автомобилния клон на дружеството, така наречените „Peugeotistes“, които го използват за украса на капачката на радиатора. Появяват се два вида лъв: ръмжащ, на скулптура Marx, и готов за скок, на Baudichon.

Велосипедите и мотоциклетите възприемат първо лъва върху стрелата на фона на колело със спици, след което, през 20-те години, лъвът в битка, обърнат надясно и накрая, през 1960-та, под него се появява надпис.

Инструментите и домакинските уреди избират лъв върху стрела в кръгъл герб, който при мелничките за кафе е овален.

Лъвът скача върху предната част на автомобилите Peugeot и повече не слиза от там

От октомври 1933г., когато е лансирана „аеродинамичната“ линия, в цялата гама 201, 301 и 601 с първия 6-цилиндров двигател, над решетката се появява лъвска глава. 401 е лансиран през 1934г. по случай Парижкия салон. Идеята му е продължена от известната линия „ракета Сошо“ на 402 (1935), 302 (1936) и 202 (1938). През 1948-ма, върху предния капак на 203 се появява много по-агресивен лъв. Той остава върху 403 от 1955г., автомобилът който преминава символичния праг от един милион броя.

Гербът на Peugeot

За първи път хералдическият лъв на Франш-Конте и на дука на Монбелиар се появява върху модела 203. Гербът остава върху задния капак до октомври 1952г. и се премества отпред през септември 1958-ма. До февруари 1960-та той краси и мотоциклетите Peugeot. При 403, същият лъв стои в центъра на решетката върху кръгла плочка, а през 1966 година е заменен с по-голям. Новият модел на лъва се появява за първи път върху проектирания от Пининфарина 404. През 60-те години всички модели на Марката получават това лого. През 1968-ма върху 504 е поставен позлатен или хромиран лъв без плочка, който откриваме и върху 404, 204, 304 и 104. Лъвът на 604 от 1975-та се появява при 305 и 505 и накрая се озовава върху черен фон при 205 и 306, до 1993 година.

Символ на успеха

При лансирането си през 1995г., 406 се отличава с един по-заякнал лъв, който остава в цялата серия „6“. През 1998-ма е одобрена съвременната стилизирана версия на емблемата на автомобилите и скутерите Peugeot.

Peugeot Sport и прототипите на центъра за дизайн, от своя страна, възприеха профила на лъва от модела 403, за да подчертаят динамиката и естетиката на автомобилите.

Източник: http://autoblog.bg/

Виждате колко интересни истории има около тази кола, а аз искам да си пожелая да е изправна и да ме заведе до всяка дестинация, която си избера, и да издържи още 10 години!

събота, 7 ноември 2009 г.

This is it - for the fans

Най-после успях да видя филма за последните репетиции на Майкъл. Очарован съм от начина на поднасяне на материала. Феновете видяха какво невероятно шоу е подготвял той за тях като за последно. За жалост 50-те концерта на 50 годишния певец не се състояха, а публиката във филма не наброява повече от 50 души. Въпреки, че не си отпускаше гласа и главно репетираше моменти от предстоящите концерти, все пък той изпипваше всеки един детайл. Дори и при този успех, той пак ползва вокален педагог, което е похвално. Отнася се с уважение и любов към всеки човек от екипа, а китаристката от гръцки произход бе много чаровна. Загрижеността за планетата Земя, за природата и децата е затрогваща. Учудих се обаче на думите му, че ни остават само 4 години и после би било твърде късно. Това е повод за размисъл. Преди да излезе имаше доста слухове около филма, но след като го видях, зная, че няма нищо вярно в тях. Нямаше и момент, в който да се види, че той се изтощава от репетициите или пък че те са били фатални за него. Неговото тяло е било изтъкано от музика и той я усеща с всяка фибра. Това си личи ясно от филма. Благодаря за последния концерт, Майкъл! Ще те помня винаги! И зная, че промяната винаги трябва да започна с човека в огледалото!

вторник, 3 ноември 2009 г.

Октомври

Това е любимият ми месец, но тази година отмина много бързо и не усетих как стана ноември. Явно трябва да се се сменило и времето някъде около моя рожден ден. Винаги тогава го сменят, да му се не види :) Обикновенно тогава има и избори, но тази година се разминаха нещата. Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!
Зная, че трябваше да напиша този пост в последния месец на октомври, но и сега май не съм закъснял чак толкова. За всички, родени през този месец, и за всички, които го харесват, е този поздрав:


А ето и текста на песента:

October, October
The summer is over
I'm going through changes
I see you again

It's so thought provoking
Emotion evoking
I can't turn around
I don't want to pretend

You stand in my way
With nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

October, October
The summer is over
I'm moving in circles
I'm trying to come in

It's my evolution
The only solution
The torment it's all that
I'm holding within

You stand in my way
You've nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

Don't stand in my way
With nothing to say
And think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again


Довиждане, октомври! До 2010!