сряда, 16 юли 2014 г.

Странник в града

Дъждът бие със своите капки пустия паваж. Страхливи хора гледат от сигурните си топли осветени прозорци странника, който крачи в тъмните мокри улици.

Непознатите са неразбрани, странни и опасни. Нищо, че ежедневните ни проблеми обикновено идват от приятели и до болка познати хора. Една неоткрита душа, жертва на обстоятелства, скрита под периферията на нощта и под капките на среднощния дъжд. Неразбран, чужд, странен силует с уверени стъпки опознава града.

Чужд сред свои, и чужд сред непознати. Не познава страх, не познава граници. Град след град, улица след улица, нощ след нощ и все същите погледи на различни места.

Броди като дух сред малките часове на нощта, сред малки и големи капки на дъжда.

Във всеки град има една светлинка, една надежда, една отворена врата, един подслон, любители на странници. Отворени души, които приемат нови предизвикателства, обичащи да слушат нови истории за път, места, хора и за самотата на странника.

Какво го води насам? Разбито сърце? Изгубена посока? Намерен път. Никой не ще узнае, ако се страхува от общуването. Комуникация сред странници. Странници в нощта.

Най-лесно е да изчезнеш от чужд град. На никого няма да липсваш. Никой няма да разбере, кой си, къде си отишъл. Нямаш място, което да наречеш дом. Домът е там, където си.

Странник е като диагноза за различност и първичност, но пред него е пътят и нищо друго. Зад гърба е всичко останало, но той не го носи като кръст, а трупа опит, познанства, грешки, провали, успехи и предизвикателства.

Единствените граници, които поставяме са само в главите, които се страхуваме да измокрим в среднощния дъжд. Но странникът не познава страх и граници и продължава да крачи напред и само напред..... до следващия град и до следващата ни среща...