събота, 26 март 2016 г.

Няма такъв пост

Здравейте блогочитатели,
Няма да използвам прилагателни като „мили”, „скъпи” и прочие, защото е невъзможно да познавам така добре всеки един от Вас.
Разликата между това да го има и няма този пост е един бутон „Изтрий”, известен в англоезичните ширини под името Delete.
След кратка тримесечна творческа пауза аз отново се завръщам на крилете на вдъхновението, за да пиша смислени и не дотам смислени словосъчетания.
Реших да пиша от телефона си, за да бъда в крак с времето, защото така или иначе тази нощ пак ще го сменяме.
Някои сигурно ще са против и ще изразят мнението си в някоя социална мрежа, а други ще потърсят ползите от тази промяна и ще си траят за тяхно добро, а истината е, че времето е илюзия и химера, измислена от хора за хора и никога няма да бъде точно, прецизно и удовлетворяващо всички човеци.

Практически също е невъзможно да удовлетвориш, става ми любима дума, дори само твоите роднини, приятели и познати, а какво остава за целия широк свят.
Затова най-добре би се получило да потърсиш удовлетворението на самия себе си. Поне ти би трябвало да знаеш какво искаш. Или пък и това се мени като времето...
Но стига съм се отплесвал, че току виж съм се оказал с един пост напред и после пак ще трябва да го връщам или трия.

Този пост, също като времето, съществува само в моята и Вашите глави и едва ли някой във Валпарейсо, не съм сигурен, че това е правилното изписване на мястото, възпято в песен на Стинг, ще стигне точно до този пост и ще си го преведе и разбере. Та дори аз, докато го пиша, не го разбирам, та някой си на друг континент, ще вземе да го усети, почувства и вникне.

Мисълта ми е, че ако случайно Ви обвземе, думата липсва в речника на телефона, мания за величие, то само си помислете, че сте само един от 7 милиарда 411 милиона 239 хиляди и 655 хора на тази планета към този момент.
Няма да пиша за звездите, планетите и галактиките, защото вече не се чувствам незаменим и уникален, а само като една прашинка и запетайка в сложно изречение.
Затова ще сложа само точка на този пост и ще ходя да чакам да посрещна смяната на времето, защото това си направо като една Нова година. Ще пожелая само лека нощ, ново време и нови пости и постове ;)

Забележка: Всяка прилика, вдъхновение и запетайка с „Няма такава книга” на  Людмил Станев не е случайна, а понякога и напълно умишлена!