Светът на Александър Алексиев

Феята

2012-01-26T01:29:00.001+02:00

Дъщеря ми порасна. Стана неусетно. Не мога да кажа, дали преходът от Мики и Мини Маус и Мечо Пух към феите бе плавен, но със сигурност се случи. За първи път тя гледа филм за Камбанка, известна още като Зън-Зън, а на английски Tinkerbell, когато търсехме из програмите детско филмче. Тя го загледа и се влюби във феята. Вече искаше да знае всичко за тях.

На Коледа получи и филмче за любимата си фея (на снимката) и щастието бе пълно. Изгледа го повече от 10 пъти и го знае наизуст. Естествено последваха и крилата. Това, което ме впечатли най-много обаче, бе това, което ми каза една сутрин: "Тати, знаеш ли, че всеки път, когато бебе се засмее за първи път, се ражда една фея. Истина е!" И наистина, когато синът ми се засмя за първи път, започва периода на феите за моята малка дъщеря. Той е съпроводен от грижа за малкото братче и помощ на мама.

Няма нищо случайно, че наскоро попаднах и на песен, посветена на феята. Тя се превърна в любима песен, а нямам търпение да я чуя на живо и в София на 30 май, когато ZAZ, ще дойде за концерт в България. Клипът е черно-бял, а главните герои са момче и момиче, вероятно брат и сестра, а ако разбирам правилно френски, изпълнителката я посвещава на дъщеря си. Моята дъщеря я намира за малко тъжна и не харесва, че в края и, момичето сваля фейските крила, но въпреки всичко я пускам и тук, за да я чуете и да почувствате как феите донасят вълшебен прашец, за да полетите в страната на сънищата. Лека нощ, феи малки!

Пет години

2012-01-10T01:37:00.000+02:00

Пет години са много и малко. След като отпразнувах 5 години от сватбата си миналата година, дойде време да отбележа и 5 години от постъпването ми на работа в настоящата ми компания. Пиша поста 5 дни след това, а датата е 5 януари и я помня добре. Имах точно 5 опции за нова работа и мисля, че направих правилния избор. Хубаво е Новата година да я започнеш с едно ново начало и точно такова бе за мен назначаването ми преди 5 години. Няма да прекалявам да пиша похвални слова, но ще спомена, че за тези 260 седмици научих доста, запознах се със страхотни колеги и страхотни партньори. Имах своите хубави мигове и разочарования, но не съжалявам за нито един от 1 825 дни (всъщност вече са 1830, ако трябва да бъдем точни). Ядосвах се, страдах, радвах се и се смях, но всичко си заслужаваше. Тези 2 333 000 минути минаха неусетно и почвам да броя следващите :) Ако се чудите откъде взех цифрите и снимката в началото на поста, ще ви споделя едно доста мотивиращо видео (нищо, че рекламира книга):

Замислихте ли се къде ще бъдете след 5 години? Аз се надявам да съм още тук /България/ и да работя за същата компания и да пиша пост за 10 години (моя колежка скоро ще ги направи ;)). Моят общ трудов стаж също е над 10 години и то все в туризма :) А всичко останало между това е истинско предизвикателство, изненада, непознато и интересно и предстои да се случи. Може би най-важният урок, който научих досега, е да приемам промените, да се стремя да търся решението на проблема, а не виновника за него, да уважавам колегите си, хотелиерите, хората от бранша и всеки ден да научавам по нещо ново. Надявам се най-доброто да предстои, но съм готов и за най-лошото. Дали мога да сведа приоритетите си до 5? Дали хотелите в България ще станат 5 000, а тези в София 500? Не зная, но искам да присъствам, когато това се случва или както цитира Пратчет древно китайско проклятие: "Дано да живееш в интересни времена!" А времената определено са интересни. На самия ден от главата ми не излизаше една песен, която си пуснах 5 пъти :), а сега ще я пусна и тук. Оригиналът е на Еди Бойд от 1950, а са я свирили и Ерик Клептън и Би Би Кинг и още много блусари, но изпълнението на Бъди Гай за мен е най-добро и ще ви оставя с него. Лека нощ!

Тази стара, стара година...

2011-12-31T12:57:00.002+02:00

В последния ден на старата 2011 година реших да напиша и последния пост за нея. Месец декември бе динамичен за мен и имах замислени седем поста, но така и не намерих муза да седна да пиша. В края на годината често се прави обзор на изминалата година и равносметка за извършеното през нея. Въпреки натрупаните негативи и проблеми през декември се замислих, че годината бе добра за мен. Ето и важните седем неща, които отсях в мислите си последните два дни:

- роди ми се син - това определено е моето събитие номер 1; въпреки безсънните нощи, проблемите, болестите и плача, мога да заявя, че това е чудесно изживяване и един поглед, усмивка или смях заличават всичко останало. Това е една моя сбъдната мечта
- сватбата на моята сестра - всъщност сватбите бяха две, една в Германия и една в България, но и двете бяха доста емоционални за мен: моята малка сестричка се омъжи! Кога порасна толкова бързо? Сватбите бяха красиви, стилни и весели.
- издаването на енциклопедия Пазарджик - въобще не усетих кога изминаха три години и общият труд на близо 100 души от Пазарджик вече може да се пипне и види като завършен продукт. Оказа се, че аз съм от тематичните редактори с най-много теми: туризъм, хотели, туристически дружества, туристически агенции, лов и риболов, хижи, спорт, хералдика (наука да гербовете), вексилология (наука за знамената) и др. Няма по-хубаво чувство от това да видиш статиите си и старите снимки от града, които изнамерих, публикувани в енциклопедията и името си, макар и да са ме писали филолог :)
- преместването в нова сграда и офис - след 5 години в центъра, вече съм на летището. Новата сграда и новият офис са много хубави, а с това дойдоха и нови отговорности, имам си отново и асистент, което ще ми позволи да се съсредоточа в това, което умея най-добре и се надявам да имам нови успехи; като нови придобивки мога да добавя и ново бюро, нов апарат на служебен телефон и нова флашка за мобилен Интернет; сградата е на 7 км. от вкъщи и в почивни дни с колата стигам за 7-8 минути, а в трафика между 10 и 20 минути; имам и паркомясто в подземния паркинг, а градският транспорт въпреки близкото разстояние е прекачване с три автобуса :) Добър ефект, е, че станахме по-задружни като цяло и проведохме няколко хубави партита с боулинг и футбол и танци :) Като цяло преместването е положително поне за мен.
- гид на британски журналисти - това, че ме избраха да водя британски журналисти по проект на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация на британския пазар, е огромна чест и удоволствие за мен. Това за мен има по-голям смисъл от едноминутна реклама в някоя западна телевизия и със сигурност ще остави следи и ще постигне желания ефект. Мисля, че се справих с първите два тура, а предстои и трети. Запознанството с чудесни нови хора от световноизвестни медии бе много приятно. Откъснах се за две седмици от ежедневието и си спомних годините, когато работех като професионален екскурзовод с различни турове из цяла България.
- умен телефон, замени стария - в последните дни на старата година, преподписах за 2 години договора си с мобилния оператор и за първи път си купих телефон на лизинг. Старият Sony Ericsson К550i беше подарък от сестра ми за рожден ден преди 4 години и ми служи вярно, но на екрана му почна да се разтича течност, която правеше трудно използването му и реших да си купя нов на лизинг. Направих го въпреки раздялата на Sony и Ericsson, защото от 1999 година насам съм залагал винаги на тази марка за моите мобилни апарати и не съм съжалявал. Sony Ericsson Experia X8 е новият ми умен телефон, който ще изплащам две години по 7.90 лева на месец, но си мисля, че си заслужава. За две седмици свалих доста полезни приложения и го ползвам активно и разликата с предишния е огромна. Пътната обстановка, трафика в София, забележителностите в България, компас, термометър, фенерче, навигация, скайп, кю и фейсбук са само част от приложенията, които правят нещата значително по-лесни и достъпни в движение навсякъде.
- откриването на рок бар Rock it в София - в началото на месец декември в София бе открит най-големия рок бар на два етажа на Бенковска под Дондуков. По щастлива случайност единият от собствениците ми е приятел и заедно с него сме ходили на рок концерти като този на Europe в Ловеч и това е негова сбъдната мечта. Радвам се, че я споделих и, че вече има място, където се чувствам страхотно с невероятна атмосфера, музика, хора и обслужване. Желая успех на Rock it!

Сигурно има и още неща, които съм пропуснал да напиша, но тези 7 определено са от най-готините и най-хубавите. Радвам се, че пътувах и видях нови места и в България и по света, че се запознах със страхотни хора и че постигнах своите малки и големи успехи. Лошите неща няма да пиша и ще ги спестя като се надявам през 2012 те да са по-малко. Годините завършващи на 1 откакто се родих се оказва са били все специални за мен. Ето защо:

1981 - роди се сестра ми
1991 - приеха ме в Езиковата гимназия в Пазарджик
2001 - завърших Туризъм в Софийския университет
2011 - роди ми се син :)

А старата година за мен е като старата любов: минава, но не се забравя. Няма да забравя и 2011, защото и в нея имаше доста любов, вече стара, но истинска...

Back in the game

2011-12-04T03:48:00.001+02:00

Не бях играл активно футбол повече от 10 години. Футболното дерби между офисите на фирмата от Пловдив и София ме върна обратно в играта като участник. Иначе през тези години съм наблюдавал, коментирал и писал за футбол доста, но чувството да си на терена е различно. Преди да разкажа за самата среща ще се върна назад във времето, за да си спомня за моите скромни изяви на зеления килим.

Не мога ясно да си спомня кой ме запали по футбола, но вероятно това е бил дядо ми, който беше отявлен цесекар и все ме караше да пускам радиото, за да видя какво са направили "червените". Някъде по това време те играха с Ливърпул и оттогава датира уважението и любовта и към английския тим, а след него и към италианския Рома. По това време помня, че братовчед ми играеше за Зенит (Ветрен дол) и за мен бе много интересно как той се готви да ходи на стадиона и винаги съм искал да го последвам. Това направих един път и бях впечатлен от истинската игра на живо. Скоро след това започнахме да играем по поляни в махалата с два камъка вместо врата и с много ентусиазъм. Помня, че съм играл и по лагери на поляни с наклон и забавата беше пълна. В училище играхме футбол на асфалт и железни врати, а доста от съучениците ми влизаха грубо, и веднъж ме контузиха доста сериозно. Това не ме отказа, а продължих да играя.

В немската гимназия в Пазарджик любовта ми към футбола разпали тогавашният ни учител по физическо Кирил Въгларов. Именно той е треньора, вкарал Хебър за първи път в "А" група. Играехме в салона и на асфалт навън, а мачове срещу други училища провеждахме и на истинско тревно игрище зад училището. Там беше и първия ми официален мач. Тогава Въгларов ми каза да играя отдясно като десен бек и да се включвам напред. Щях да изора тревата от радост. Тичах като конник без глава по цялото протежение на игрището с много желание и с топка в крака и дори асистирах за едно от попаденията на нашия тим. Не помня резултата, но помня, че победихме и аз бях много щастлив. Веднъж Въгларов ни заведе да гледаме и мач на Хебър и тогава ми се прииска да играя в този отбор, но както се сещате това не се случи :)

В университета освен тенис на корт бях записал и футбол и бях част от отбора на ГГФ (геолого географски факултет). Тренирахме и играхме на стадион "Академик" до зала Фестивална. Помня съблекалните, терена и чувството да играеш в официален мач. Това се случи на малко игрище на същия терен срещу колегите английска филология и аз записах едно полувреме на поста десен бек, но паднахме с огромен резултат и отпаднахме от борбата за призови места. Въпреки това бях щастлив, че бях част от един отбор. След това вече наблегнах на тениса и футбола ми остана само като страст и ходене на мачове като зрител.

Но нека се върна към мача преди седмица. Идеята за него се роди в кухнята на новия ни офис и момиче пое инициативата да го организира. Колегите от Пловдив резервираха терен до мебелната къща в Тракия, направиха си специални фланелки за мача и организираха агитка с плакати и песни. Тръгнахме от София с няколко коли и скромна агитка от колежки, но с много желание. В крайпътен ресторант обсъдихме тактиката и пристигнахме на уреченото място половин час по-рано и започнахме да разгряваме. Нашият треньор и колега Марин ни даваше напътствия и съвети. Тъй като домакините бяха с бели фланелки, ние трябваше да изберем друг цвят. Колега, играл в Левски ни даде стари екипи със син цвят и аз си избрах този с номер 17 и с логото на ВИС 2 на гърдите, за да всявам респект :).

За първи път обличах синя фланелка на Левски (все пак съм от ЦСКА), но го направих заради отбора. Друг мой колега, участвал в срещата и отбелязал два гола ми сподели, че той никога и при никакви обстоятелства не би облякъл екип на ЦСКА дори и пари да му давали. Аз го направих заради отбора и мисля, че така е редно. Колегите от Пловдив дойдоха минути преди срещата и почти без да загряват започнаха мача. Те отбелязаха и първия гол и имаха по-голямо самочувствие. Това, което нямаха обаче бяха резерви и треньор. Аз започнах мача отдясно в защита като първата ми проява бе доста комична. В средата на игрището, отнех една топка и тръгнах на скорост по фланга с топката като пред мен нямаше никой. Тогава се спънах и паднах сам и както се оказа след това яко съм си натъртил ребрата и ще ме болят поне месец-два. Ако сте гледали мача на Ливърпул с Манчестър Сини, Балотели падна по подобен начин, но по лявото крило. Все пак ние изравнихме резултата. Излязох от игра, а като влязох смених адаша на вратата и допуснах гол, малко преди да дам ръкавиците на някой друг.

Третата ми проява бе през втората част (играхме две полувремена по 30 минути). Тогава отнех една топка и опитах да подам на свободен колега напред, но ми пресякоха удара и направиха опасна контра, която завърши без гол. Адашът обаче спаси дузпа, а най-добрият ни играч на два пъти бе принуден да почива извън игрището за по 2 минути. Играта загрубя и прехвърчаха искри между някои колеги, а един дори се разсърди и напусна мача преди да е свършил и така остави отбора си от Пловдив с човек по-малко. Това наложи включването на съдията към тях (не че до тогава и той не свиреше в полза за своите колеги от Пловдив :)) Към края на мача домакините отпаднаха физически и ние се възползвахме и вкарахме голове. Хеттрик в мача направи колегата Тони, който се оказа, че е играл в Миньор (Перник) и Славия. Два вкара Георги, а последния шести гол бе мое дело след асистенция на Георги. Бях много щастлив, че вкарах и че победихме с 6:3. Един от нашите изпълнителни директори бе на вратата, когато вкарах, но прие с достойнство поражението и ме поздрави. Направихме си общи снимки и завършихме празника подобаващо вечерта в ресторант "Воденицата" и дискотека "Паша". А колегите от Пловдив чакат реванш в София, защото не очакваха, че ще загубят на своя терен. Аз пък се радвам, че отново се върнах в игра и с 4 прояви участвах активно в срещата. С песента по-долу поздравявам победителите в мача, а именно колегите от София :)

P.S. След моите изяви на терена получих покана от номинирания за футболист номер 1 на България Васил Лукаев да се присъединя към Шипка (Драгор). Все още обмислям предложението...

Ten years gone

2011-11-24T00:28:00.001+02:00

Then as it was, then again it will be
An' though the course may change sometimes
Rivers always reach the sea
Flyin' skys of fortune, each have separate ways
On the wings of maybe, downy birds of prey
Kind of makes me feel sometimes, didn't have to go
But as the eagle leaves the nest, it's got so far to go

Changes fill my time, baby, that's alright with me
In the midst I think of you, and how it used to be

Did you ever really need somebody, And really need 'em bad
Did you ever really want somebody, The best love you ever had
Do you ever remember me, baby, did it feel so good
'Cause it was just the first time, And you knew you would

Do your eyes not sparkle, Senses growing keen
Tastin' love along the way, See your feathers preen
Kind of makes makes me feel sometimes, Didn't have to go
We are eagles of one nest, The nest is in our soul

Fixin' in my dreams with great surprise to me
Never thought I'd see your face the way it used to be
Oh darlin', oh darlin'

I'm never gonna leave you. I never gonna leave
Holdin' on, ten years gone
Ten years gone, holdin' on, ten years gone

Стая в Рим

2011-11-20T22:47:00.001+02:00

Ровейки се из черновите на блога си случайно видях, че тази стои непусната и реших, че по-добре късно отколкото никога. Гледах филма преди повече от два месеца в прожекция от 22:30 в Евросинема на Стамболийски. Малкият киносалон побра по-малко от 10 души, а на екрана бяха само две жени. Но нека започна отначало.

Били ли сте в Рим? Аз не съм и да си призная много ми се иска да отида и да видя вечния град. Признавам също, че филмът ме привлече със заглавието си "Стая в Рим". Работейки с хотели, стаите живо ме интересуват, а за Рим вече казах. Действието се развиваше в началото на лятото, а аз го гледах в края му, но времето беше топло и съответстваше на филма.

Стъпките на непознати отекваха по нощните улици на Рим. Какво би се случило, ако се срещнат двама непознати далеч от дома? Дали ще бъдат познати или ще останат непознати и след своята случайна среща? Всъщност замисляли сте се, дали всичко е случайно, дали срещата на двама души от различни светове не е предопределена, а изненаданите в края да са само самите те. Нямам отговор, но изглежда нямам и въпрос :) Защо страстта е тъй голяма с непознат? Дали факта, че може би никога вече няма да видим този човек, ни кара да свалим всички маски, предразсъдъци, морални дилеми и да преминем границите и да се отдадем истински на страстта и любовта?

Филмът дава отговори на въпросите и повдига нови. Поканата да се качиш в нечия хотелска стая е различна, когато е изречена от жена към жена. Еднакви са обаче чувствата, страховете, версиите за други имена и живот. Стаята обаче е като омагьосана с митични сцени и балкон, който гледа към свободата...

Чувствата са чувства, а как те възникват за една нощ и отново боли на раздяла, може да видите във филма. Няма да го разказвам, за да е интересен, а само ще копирам няколко думи от киносайт за филма:

"Началото на лятото. Хотелска стая в сърцето на Рим. Две млади жени – Алба и Наташа – се срещат и споделят страстна нощ, изпълнена с интимни тайни. На сутринта, те продължат пътя си поотделно – Алба към Испания, а Наташа в Русия. Така завършва този 12 часов летен роман. Както и в другите си филми, Медем изследва сексуалното желание като интимно, страстно и физическо пътешествие на телата и душите в една стая, изпълнена с магическа атмосфера. Стая която предлага безкрайни еротични възможности и силни комични моменти."

Героините са голи почти през цялото време, без да се срамуват една от друга и от голотата си и разголвайки и най-интимните си тайни, знаейки, че те ще бъдат на безопасно място при един съвсем непознат странник в нощта. А всъщност всичко се вижда от космоса. Белият чаршаф на свободата и пълното отдаване на страстта ще стои на снимката на сателита, а споменът за тази нощ ще се отпечата дълбоко в сърцето на всяка от жените. Хубаво и болезнено е да обичаш странници, но не и да гледаш филма. Лека нощ минали, настоящи и бъдещи мои странници!

Лудост ли е Бог?

2011-11-11T03:48:00.001+02:00

Ще запомня датата 11.11.2011 година с две неща още в началото на самия ден или по-точно нощ. Някъде към 3:33 часа прочетох книгата на Рей Клуун "Бог е лудост" като часове преди това и двете ми болни деца и съпруга ме събудиха. Няма да се спирам подробно на следствията от вирусите, които ни тръшнаха и четиримата, но всичко е добре, когато завършва добре. В случая четиримата заспиваме заедно на голямата спалня и книгата с приятен син цвят е затворена с усмивка.

Това е втората книга от този холандски автор, а за първата писах тук, и явно няма да е последната. За бремеността цветът бе розов, а за Бог Рей се е спрял на синия цвят. Книгата, или есето, както го нарича той, се чете лесно със своите 87 страници. За пореден път жена ми прочете книга няколко нощи преди мен, а моментът за мен да прочета това заглавие бе повече от подходящ. Винаги човек има нужда от вяра, а най-вече да вярва в себе си. Книгата допринесе за моята вяра.

Поздравления за издателството Жанет 45, което продължава да радва публиката си със страхотни заглавия. А оригиналното заглавие на тази книга е: GOD IS GEK и въпреки моите асоциации с чук и гек, което карах като дете из снежните преспи на Витоша, означава съвсем друго.

Разхождайки се сред велики писатели, философи, мислители като Кант, Айнщайн, Декарт (Мисля, следователно съществувам) и различни религии, вярвания и модни течения авторът търси отговора на няколко въпроса: "Съществува ли Бог?; В какво вярвате? Има ли живот след смъртта?" Отговорите на учени, влиятелни личности и други ни кара да се замислим за мястото на Бог в 21 век.

Много ми хареса един абзац от книгата и затова ще го споделя тук:

"Нас ни има, живи и здрави, на Земята. Това само по себе си е извънредно невероятно,както научаваме от константите на Рийс (професор от Кембридж, дефинирал шестте константи, за да се зароди живот на Земята, известни още като "Шестицата на Рийс"). С един процент да се разминаваха, и на това място нямаше да срещнете и пукната душа. Нас обаче ни има. На тази малка планетка, достатъчно далеч от Слънцето, за да не изгорим, и не твърде далеч, за да не замръзнем. Не питайте как е станало, просто се възползвайте!"

А вие не питайте повече какво пише в книгата, а се възползвайте да я прочетете. Определено си заслужава независимо от това, дали сте вярващи или не и коя религия следвате, проповядвате или отричате. В крайна сметка освен отговор на въпроса, дали съществува Бог, може да научите, дали той е лудост и дори какъв е на цвят :)

Father and son

2011-11-05T23:07:00.001+02:00

Тази песен ме предследва цял ден и реших да я споделя...

It's not time to make a change,
Just relax, take it easy.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to know.
Find a girl, settle down,
If you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

I was once like you are now, and I know that it's not easy,
To be calm when you've found something going on.
But take your time, think a lot,
Why, think of everything you've got.
For you will still be here tomorrow, but your dreams may not.

How can I try to explain, when I do he turns away again.
It's always been the same, same old story.
From the moment I could talk I was ordered to listen.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

It's not time to make a change,
Just sit down, take it slowly.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to go through.
Find a girl, settle down,
if you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

All the times that I cried, keeping all the things I knew inside,
It's hard, but it's harder to ignore it.
If they were right, I'd agree, but it's them you know not me.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

Кецове

2011-11-04T00:41:00.001+02:00

Като тийнейджър много обичах кецове. Носих ги с кеф, бяха адски удобни и нямаха скъсване. Любими ми бяха черно белите и с тях обиколих голяма част от родината на автостоп. По едно време дори си мислех, че ми носят късмет, защото не съм чакал повече от 10 минути, за да ме качи някой. Разбира се имаше и едно изключение, където чакахме с най-добрия ми приятел повече от 2 часа в жегата край Казанлък, но това изключение само потвърждаваше правилото, че ни върви с вдигнатия палец. Към тези спомени ме върна българският филм "Кецове", чиито плакат виждах всяка сутрин, пътувайки за работа.

Гледах филма точно на деня на премиерата му, 28 октомври, ден след рождения ми ден. Може да се каже, че и той беше един своеобразен подарък за мен. Гледахме филма с жена ми в Арена Младост в късна прожекция, което бе възможно единствено поради факта, че моите родители бяха вкъщи и се грижеха за децата. Филмът ме грабна още от самото начало. Музиката бе страхотна, а ефектът от него беше, че ми се приходи на море през октомври :).

Харесвам Филип Аврамов още от "Писмо до Америка", а актьорът и режисьор Валери Йорданов бях гледал като студент в театъра на НАТФИЗ в една хипи постановка, която много ми допадна и дори се снабдих с плакат, който дълго време красеше стената на стаята ми в Студентски град. Иван Бърнев харесах в "Стъпки в пясъка", а останалите герои бях гледал тук и там по телевизия и театър. Събирането на три двойки на морето бе кулминацията на филма за мен. Напомни ми доста моят първи Джулай, когато се примъкнах край огъня на Варвара и се запознах с хората. Всеки от тях стигна по различен начин до морето (автобус, стоп, кола), а съдбата ги събра на плажа.

Всеки носеше своя кръст, проблеми и спомени в раницата и имаше нужда от малко свобода и безгрижие, което намери на Карадере. Как е възможно човек да е щастлив в един Черен дол? Да, това означава Карадере от турски (във филма също имаше турски думи, а и малко немски за разкош) и май наистина бе единственото свободно от бетон кътче по нашето Черноморие. Но няма значение мястото и дали това е Варвара, Иракли, Карадере или Камен бряг, където е сниман филма, а морето, въздуха и свободата владеят главните герои и ги правят болезнено искрени, откровени и щастливи със своето съществуване там. Вечните въпроси (кой си ти, какво мразиш, какво обичаш, от какво те е страх, за какво мечтаеш) предизвикват интересни отговори у всеки един от тях, а мога да призная, че имаше и доста оригинални хрумвания като:
- "Какво мразиш?"
- "Дафинов лист." :))))

Стоте минути минаха неусетно и аналозите с "Телма и Луиз" и "Волният ездач" за края на филма са неизбежни, а ако мога да перифразирам Сервантес, ще кажа: "Свободата, Сиви, е на крака на газта!" Напред към свободата! Напред към киносалоните! Филмът си заслужава :)

P.S. Само се чудя, дали някой от стотината жители на карнобатското село Глумче ще гледа филма :)))

34

2011-10-31T23:33:00.000+02:00

Тази година моят рожден ден мина доста странно. Сутринта на път за работа с колата се отбих в сладкарница "Неделя" и взех тортата, която по цена отговаряше на годините, които навършвах, а именно 34. Беше Бялата неделя, а аз съм бял скорпион, така че всичко май е ок. Денят, в който съм роден, също е четвъртък като тази година. Спрях и в един супермаркет за напитки и бонбони. Защо почти никога не пишат най-важната информация на кутията със шоколадови бонбони? Може да разбереш съдържанието, грамажа и датата на производство, но като бройка е почти абсурд да намериш. Поне за мен това е важно, за да зная, дали ще ми стигнат, за да почерпя всички колеги. В крайна сметка взех моите любими "Морски дарове", които бяха прозрачни отпред и ми позволиха да преброя колко са.

Празник в офиса

Пристигнах в офиса и почерпих с бонбони и написах мейл за почерпката следобяда. След това се отправих към Експо центъра, където течеше втория ден на Webit конгреса, на който имах удоволствието да участвам заедно с колега. Почерпих своите познати и там. След две изключително интересни лекции пак се върнах до офиса за една среща и обяд. Следобяд отново уебитнах малко и се върнах навреме за уречения час за почерпка в нашата хубава оранжева кухня. Тортата се оказа хубава, но тази година не духах свещи. Така го реших. Беше весело и непринудено и тортата не стигна за всички, но от напитките остана. След като оправих и след последния гост, потеглих към вкъщи, където ме чакаше семейството ми.

Празник вкъщи

Домашното парти беше хубаво и бе подплатено с домашна торта. Дъщеря ми подреждаше салфетки и прибори по правилния начин, което ме изненада приятно. Нямаше как да се размина без свещи, защото и тя искаше да духа заедно с мен. Справихме се. Всичко бе много вкусно и родителите ми също се насладиха на вечерта. Остана да излезем за третата част от рождения ден, все пак съм още в 30-те :)

Празник с Големите

Когато преди няколко дни получих покана във фейсбук да присъствам на представление на "Големите" в пиано бар "Камино" написах, че точно на този ден имам рожден ден и затова няма да мога да дойда, а ми се гледаше новата програма. За първи път ги бях гледал в бар "Баристо" и много ми харесаха и се смях от сърце. Там дори и аз се включих в паузата с виц. Анелия беше достатъчно мила да ми предложи да отида и като рожденик да получа два безплатни пропуска. Реших да се възползвам и потвърдих и мога да кажа, че това бе страхотен и различен избор за моя празник. Бяха ни запазили маси точно до сцената и се насладихме напълно на скечовете на талантливите актьори. Горещо ги препоръчвам на всички свои приятели и познати. Посмяхме се хубаво и се насладихме на свободата и на последните часове от моя 34-ти рожден ден, а за него получих точно 340 поздрава, повечето на стената ми във фейсбук, други като обаждания, съобщения и мейли или лично. Благодарих на всички със страхотната песен на Led Zeppelin "Thank you", а групата слушах цял ден в колата си докато пътувах.

Снимки от рождения ден има тук.

Предишните празници

Докато пишех този пост осъзнах, че вече 4 години го списвам и реших да споделя с линк предишните ми постове за рождените ми дни. Ето ги и тях по ред на номерата :):

На 30.

31.

Моят 32-ри рожден ден.

33.

Подаръците

Този рожден ден подаръците бяха малко, но явно това е нормално. Най-големият подарък са децата ми, които ме радват и разсмиват. Ето кои са другите: Балони, парички за почивка, която бях ползвал и още изплащам, книга за футбол, долнище за анцуг, спортен панталон, риза с дълги ръкави и официален панталон. Вече е напълно готов и моят личен герб и качен в сайта на БХВО с неговата символика и може да го видите тук. Това е. Нямах wishlist, както го бях замислял, но нямах и празник, на който да поканя 34 приятели, но нека това да остане за догодина, а до тогава Happy birthday to me!

Мила Мерилин

2011-10-26T00:28:00.001+03:00

С интерес си купих книгата от Хеликон с месечната отстъпка с чип и за 9 лева получих 3 в едно: книга, диск и разделител за книга :) Шегата настрана, но не успях да я почна, защото жена ми я взе под носа и я прочете за няколко вечери. Аз само търпеливо чаках реда си и я подпитвах, дали и харесва и какво се случва. Дотук купувах и четях всичко излязло под перото на Ваня Щерева и във всяка творба намирах нещо готино, забавно и оригинално. Този път историята е друга. Писана е и от Локо, но това не нито Локо Пловдив, нито Локо София, най-малко пък Локо Септември. Това е прякора на Людмила Сланева, певица, известна също като жената на Стенли. Та тя заедно с Ваня седнала и написала тази книга с приветлива розова корица, в която се преплитат черно и бяло, брюнетка и блондинка. За начало добре :)

Книгата доста ми напомня на добро продължение на "Татко, Аз и Ангелът", за която писах тук. Разликата е, че тук мъжът умира в началото, а не в края. Друг интересен факт, е че наскоро четох книга, в която Джек Керуак и Уилиям Бъроуз пишат книга като всеки от тях пише по една глава, следвана от другия, а убийството също е накрая. Става въпрос за "А хипопотамите се сварили в басейна си", която коментирах тук. В Мила Мерилин е използван същия похват, но разликата е, че пишат жени. Хубаво е. Ваня съм я чел, но ми беше интересно как пише Людмила. Получило се е. Определено. Сюжетът е добър и те въвлича и те кара да четеш докрай. Нарочно удължих удоволствието като си дадох седмица за четене, а можеше да я приключа и за една вечер.

Открих две малки грешчици и видях към кого да ги адресирам. В края на книгата им пише имената: Пепа Георгиева - редактор и Радостина Караславова- коректор. На всеки се случва да сгреши. Ето ги и тях: страница 143, ред 11 популярна ню уейв група е изписана Depeshe Mode. Правилното е Depeche Mode. Втората грешка е на страница 166, ред 27, Англел Ангелоев вместо Ангел Ангелоев. Вярно, че ангелът (ей и тук се появи) е наглял в предишната глава и може това да е провокирало това изписване на името му или по-скоро е пропуснато от някоя от двете жени по-горе, но тези две неща придават още чар на самата книга. Не се заяждам, просто ги забелязах. Аз също греша постоянно, я от бързане, я от разсейване, но се чудя, дали някой друг ги е забелязъл :).

Реших да не пиша подробно за съдържанието на книгата, за да е интересна на тези, които още не са я чели. Ако някой иска да му я дам да я чете, да пише коментар отдолу. Не мога да се въздържа да напиша някои неща, които ме грабнаха: "Имам концепция. Да те видя отново." като отговор на съобщение. В книгата пророчески е засегната смъртта на Ейми Уайнхаус и журналистката Миролюба Бенатова, която нашумя наскоро по друг повод, още преди да се случат събитията с тях. След прочитането на книгата, отбелязвана удобно с разделителя, и гледането на дивидито у мен остана един въпрос. Коя жена играе банковата служителка в клипа? Ужасно красива е. Дано някой да знае и да ми каже. Надеждата умира последна или пък Ангелът умира последен, а Виктор пръв. Изборът на имена на герои в книгите явно не е случаен. В гимназията имах съученик с името Виктор, който се самоуби преди да завършим... Така е то, както би казал Вонегът. А аз ще послушам призива от края на книгата и ще напиша своето "Обичам те!" на Ваня и Людмила и ще пусна песента, която звучеше в главата ми докато четох книгата. Може да я ползвате във филма :)

Дербита по никое време

2011-10-17T11:48:00.000+03:00

Тази година някак си неусетно настъпи есента. Както грееше слънце един ден, настана студ и заваля дъжд. Само седмица по-късно вече валеше сняг. В това смутно време се играха и няколко дербита, за които искам да споделя своето мнение. За съжаление в унисон с времето, те не бяха щастливи и слънчеви за мен и като цяло ме разочароваха. Започвам от Пазарджик, за да свърша с Рим :)

ОФК Хебър 2011 - ПФК Хебър АД 6:1 или да играеш срещу себе си

Никога не съм предполагал, че ще присъствам на такъв мач. Отбор с името Хебър да срещне друг Хебър в Пазарджик. Все едно да играеш срещу себе си. Кой е истинският Хебър? Новият или Старият? ОФК или ПФК? "Зелените" или "Винено червените" (може и "бордо"). Странно на стадиона звучеше вика: "Хайде Хебър!". Да, ама кой Хебър? "Кой не скача и не пей, той за Хебър не милей!" Да, ама за кой да милеем в този мач? Въпреки студеното време на стадион "Георги Бенковски" се бяха събрали над 500 души, дошли да видят, дали ще има дерби. Логично за ПФК Хебър мачът закъсня с 10 минути закъснение, което се превръща в тяхна запазена марка и ако не закъснее мача и не ги глобят с 50 лева от Зоналния съвет в София, то явно има някаква грешка. Дербито не се състоя. Всичко бе така вяло и умряло, че топката спокойно можеше да замръзна в центъра и едва ли някой би забелязъл. Все пак ОФК поведе, но интрига имаше само до втория гол. Видя се, че ПФК не са тренирали и само добрите изяви на вратаря оставяха резултата минимален. До почивката обаче всичко бе ясно и класиката 3:0 бе в полза на "общинарите". Предусетили какво се случва доста от хората си тръгнаха на почивката, за да не висят в студеното време и да ги брули вятъра на ужасните условия на стадиона. Мачът бе много коректен и нямаше грубости, а някои от момчетата бяха играли и от двете страни на барикадата и се уважаваха по време и след края на мача. Единствено влезлият като резерва ветеран Георги Борисов, преминал през Левски и Локомотив (София), провокира някои грозни сцени в края на мача и вместо да играе футбол, той извършваше груби нарушения и се дърпаше с противникови играчи и най-вече с голмайстора на символичните домакини Христо Спасов, което доведе до три жълти картона. Още три гола вкараха от ОФК Хебър, а ПФК Хебър върна един гол в края, който бе почетен, а за повече нямаше време и смисъл. Това АД накрая на бобовия Хебър си е истински ад, защото с тези служебни загуби на юношите едва ли ще приключи и полусезона. За мен лично смисъл от такива мачове няма. При Хебър-Бенковски миналата година имаше повече заряд, а сега шайката на Боби, както ги нарича мой приятел, бяха трагични. По-добре той е представил срещата в своя блог тук. Най-добре ситуацията описа плаката, който издигнаха двама невръстни фена: "ОФК, ПФК. Стига гавра с Пазарджик!" Вече 10 години с футбола в града гаврата продължава и освен два сезона в Западната "Б" група и един четвъртфинал за Купата на България с нищо друго хубаво не може да се похвалим.

ЦСКА - Славия 1:2 или има ли нещо гнило в Овча купел?

Моите очаквания за този мач бяха за убедителна победа за ЦСКА. Все пак мачът бе на Армията и бе логично серията от 8 поредни победи да продължи. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Славия поведе щастливо още в първите минути и видях, че защитата ни е разконцентрирана. Нямаше го и Райс Мболи, което може да е договорка между Славия и ЦСКА още от миналия сезон, но Караджов вместо да изиграе мача на живота си бе някак си разсеян. Такава бе и защитата, а Костадин Стоянов сякаш бе облякъл черния екип на Славия и направи дузпа, за да с увери, че ще бъде свирена, а Николай Божов я вкара за 0:2, за да шашне всички привърженици на "червените". Само една смяна извърши Радуканов и тя се оказа печелевша, защото Янис Зику вкара феноменален гол, който за съжаление остана само почетен. С толкова нападатели да не можеш да вкараш на Славия на Армията ми се струва мека козано странно. Ако са верни слуховете, че Радуканов ще бъде махнат заради това, че не иска да участва в тото мачове, то това явно е била проверка и неговия протест за залозите на двойка на Славия. Странно е точно преди този мач Венци Стефанов да предложи Милен Радуканов за треньор на националите, а Милен да се съгласи, че иска и да се говори по-усилено за негови заместници. Ако търсят повод да махнат треньора или собствениците или играчите, също бе добре изиграно, но не ми се иска да повярвам, че този мач бе с толкова слаба и безидейна игра на "армейците". Първа загуба и второ място....

Ливърпул - Манчестър Юнайтед 1:1 или как се губи спечелен мач

Най-доброто дерби, което гледах тази седмица беше това между любимия Ливърпул и омразния Манюнайтед. Първо бях разочарован, че Бербатов въобще не беше в групата, а съставът на Фъргюсън приличаше на този на Радуканов от предишния абзац. Ливърпул играха много добре и стегнато. Владееха топката повече и създаваха голови положения. Логичното и радостното за мен се случи, когато завърналият се за първи път като титуляр Джерард вкара през разредената стена от пряк свободен удар. С мен заедно се радваше и моят син макар, че едва ли осъзнаваше на какво се радва :)
"Кормораните" (такава е птицата, символ на Ливърпул в емблемата на клуба) можеха да вкарат и втори гол и да изпратят "червените дяволи" в ада и двете чисти голови положения и пропуски можеха да решат мача в наша полза. Вместо това след едно разбъркване изместелият Бербатов Ернандес вкара за 1:1, което бе несправедливо и отне две точки на мърсисайдци и не можа да зарадва всички привърженици на Ливърпул.

Лацио - Рома 2:1 или откъде по дяволите се взе този Клозе?

В дербито на столицата Рим в неделната вечер всичко започна добре. Гледах мача по Интернет и доста накъсваше картината. Точно пуснах мача и видях гола на Освалдо в 6-тата минута. Какво по-добро начало за "вълците". Бях щастлив и се подготвях да празнувам поредната победа над "орлите", когато те изравниха. От дузпа. Не ми стигаше дузпата за Славия срещу ЦСКА, ами трябваше и тук Лацио да вкарат и да изравнят за 1:1. Не беше достатъчно това, ами и наш играч получи и червен картон. Ето това е. Като не върви, не върви и това е. Все пак си мислех, че ще се повтори резултата от мача в Ливърпул и това ще е равенство в дербито, когато в 92-93 минута отнякъде изскочи Мирослав Клозе (този път кога дойде тук) и вкара за крайното 2:1. Радост за "небесносините" и мъка за мен и за всички останали тифози на "джалоросите".

Това бяха дербитата на една странна седмица, а явно всички хубави неща все някога трябва да свършат и нито едно от тях не ме зарадва...

Жан Мишел с много Жар откри Арената и покори София

2011-10-11T02:18:00.001+03:00

Буквално в последния момент се снабдих с евтин билет за концерта на Жан Мишел Жар, защото много исках да го гледам. Тази музика ме връща в детските години, когато ме впечатли как той свири с ръцете си на лазер. Спомням си, че го гледах вечер на телевизора вкъщи и бях удивен. Приличаше ми на магьосник със своята дълга коса, която той е запазил и до днес, а с нея и младежкия си дух. Електронната музика дължи много на него.

Приятел ми каза, че е чел някъде, че Земята имала своята музика. За Жан Мишел Жар бих казал, че неговата музика е от космоса. Сигурно и с успех се ползва в планетариуми. Но е най-добре да и се насладиш на концерт. Залата беше почти пълна, а мястото ми беше под самия покрив. Това се оказа никак лошо, защото гледах отвисоко по диагонал сцената и всичко, което се случваше на нея, а най-голямото предимство беше, че се виждаха всички светлинни ефекти. Дори лазарната арфа се виждаше как докосва тавана и как променяше цвета си.

Концертът започна със закъснение някъде към 20:45 вместо в 20:00 часа, но никой не се разсърди, защото изпълнителят ни дари с 2 часа и 15 минути музика. Той се появи изненадващо в срещуположния сектор на сцената и мина и се здрависа със зрителите по пътя към неговата платформа. Французинът поздрави всички с "Добър вечер!", а до края на шоуто използва още няколко български думи, което му прави част, а за останалите думи на английски и френски имаше преводач. Контактът с публиката бе на ниво и Жан показа добро отношение към българите. Като посланик на Юнеско той похвали Ирина Бокова, а също така сподели, че заделя всеки цент от концерта си за образование и ще го прави оттук нататък, докато е жив, защото това е каузата на Юнеско в момента.

Композициите бяха добре подбрани и ми бяха познати, но в публиката се чу някой заблуден зрител да пита по някое време: "Този кога ще започне да пее?" :))) Ефектите и тримата музиканти бяха на ниво и звукът и акустиката в залата също бяха перфектни. На по-бързите парчета, ако мога да се изразя така, хората ставаха и танцуваха, а и Мишел ги приканяше постоянно като не спираше да скача и да свири само с една ръка своите музикални етюди. Раздаде се като младеж през 1981 и никой не би му дал годините (64 са мисля-няма как да избегна сравнението с песента на The Beatles "When I'm 64").

Ето и сетлиста на концерта от форумите на Metal Kaehizis:

JEAN MICHEL JARRE

World Tour 2010-2011
Arena Sofia, Sofia, Bulgaria 09.10.2011

01. Oxygène 2
02. Equinoxe 7
03. Magnetic Fields 1
04. Rendez-Vous 3
05. Equinoxe 5
06. Magnetic Fields 2
07. Souvenir Оf China
08. Oxygène 5
09. Variation 3
Theremin Solo
10. Equinoxe 4
11. Adagio
12. Industrial Revolution 2
13. Rendez-Vous 2
14. Rendez-Vous 4
15. Chronologie 6
16. Chronologie 2

Encore I:
17. Oxygène 12
18. Oxygène 4

Encore II:
19. Calypso 3
20. Rendez-Vous 4
21.Vintage

Когато към края той се върна към втория си албум "Оксижен", пуснат на бял свят, в годината, в която съм роден, Жар сподели, че след французите, първите, които са му писали да го поздравят за албуми са били българи. А албумът и композицията "Оксижен" са химн на всеки български оксиженист :)
Защото без въздух няма нищо. Посланията на всяка една песен, песен ли написах :) са за опазване на нашата планета, околната среда и хората. не си записах цифрите, които вървяха по едно време, но особено плашещо се увеличаваха хората по света без вода за пиене. Устата ми пресъхна. Намалят се обаче залежите от петрол в барели и явно ще дойде момент, в който те ще свършат...

Хареса ми и как свири на кутията с призрачния звук (аз я наричам така, теремин е иначе името), защото ми напомня музиката от любим мой сериал "Убийства в Мидсъмър", която също се изпълнява на такъв инструмент. Всичко в тази вечер бе вълшебно, космическо и в същото време земно заради поведението на виновника за първия концерт в новата зала. Не случайно го извикаха на бис два пъти, а той остави спомен за един страхотен концерт в България и тръгна по своите магнетични полета...

Снимка: БГНес
Още снимки има тук
Хубаво ревю ще намерите там
Още по-хубаво ревю има тук

Моят месец

2011-10-09T08:09:00.002+03:00

Винаги се радвам, когато настъпи октомври. Това е моят месец. Не само факта, че съм роден на 27 число през него (ставам на 34 тази година), ме кара да го харесвам. В него винаги ми се случват положителни неща, има промени, има концерти, има запознанства и настъпва най-шарения сезон, есента. Почти винаги напоследък през него има и избори.

Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми) - немците го пишат Oktober, тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат (моля без асоциации с турски сериали :). Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!

Този път осмият месец (сега десети) ме прати на осмия етаж на нова страхотна бизнес сграда, което е и новото ми работно място. От стария офис на фирмата, който беше на втори етаж, сега се издигнах до осми (дори и вкъщи съм на седмото небе, пардон, седмия етаж). Над нас в сградата има страхотна тераса и простор и изглед към летище. Освен тази промяна най-после ще си намеря и помощник в работата да ми помага. Което не е никак малко. Спрял съм се на 8 за първоначално интервю. 8 минути е и времето, за което стигам до работа с колата, ако няма задръствания.

На пето число в същия този месец синът ми стана на 8 месеца, а дни преди това пак през октомври му излезе и първото зъбче. Точно до 8 октомври на осмия месец пък се задържа хубавото време. Осем е ключова дума в този пост (ще я добавя в етикетите:)

През моя месец сменят и времето. Смяна и промяна е мотото на времето и на изборите. Дано промяната обаче се случва вътре в хората, а не само привидно.

Оказва се също така, че и през този месец има градско футболно дерби в Пазарджик. Сегашното няма да пропусна, защото за първи път ще гледам Хебър срещу Хебър. Няма да пропусна и концерта на Жан Мишел Жар довечера, а кой знае още какво ми предстои до края на любимия ми месец...

Рожден ден седмица по-късно

2011-10-02T01:15:00.001+03:00

Бях замислил този пост за вечерта след рожденния ден на дъщеря ми, но куп други неща провалиха писането в черновата и пускането и на бял свят. Самият празник мина чудесно, а подаръците бяха много и предизвикаха щастие и усмивки. Най голям беше колелото. Сигурно сте чували прословутата реплика от български филм "Татко ще ми купи колело, а ама друг път." Е колелото е купено, но не само от татко и мама, а с помощта на дядовци и баби, роднини и приятели. Съединението прави силата! Колелото вече е пробвано по велоалеите в Младост, а към него се добавиха звънец и каска като допълнителни подаръци, а паданията засега са само три, но не отказват дъщеря ми от каране и желание да се научи и да махне помощните колелца.

За поздрав за четвъртия рожден ден на Калина съм избрал най-подходящата песен, а именно "Little wing" на Джими Хендрикс, но в изпълненение на Стинг, който днес има рожден ден и става на 60 с 25 годишна кариера на музикант. Пускам и текста преди песента и отново казвам: Честит рожден ден, Калина! Бъди щастлива!

Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras
And moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.

When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
It's alright she says it's alright
Take anything you want from me,
Anything.

Fly on little wing...

Смяна на местата

2011-09-25T02:43:00.000+03:00

Въпреки, че често бърках заглавието на филма, все пак успях да го гледам една вечер след работа без да си направя труда да разбера за какво се разказва. За мен бе достатъчно, че Софи Марсо участва и както се оказа, това не ме подведе. За пореден път се убеждавам, че френското кино е на едно изключително ниво и само мога да съжалявам, че не владея езика.Самата идея на филма е поднесена чудесно със страхотно чувство за хумор и предизвиква и усмивки и сериозни размисли. Едва ли в реалния живот някой би се навил да замени свой служител мъж с жена му, която няма нищо общо със сферата, в която той работи, но все пак може да се роди някоя свежа идея :) Но да кажа няколко думи за фабулата. Мъж и жена след 10 години брак, две деца, разбита къща, която чака майсторът да се сети да дойде и живот на различни планети (Марс и Венера се използваха често в случая, ако не се лъжа) решават къде на шега, къде на истина да си разменят местата и ежедневието в рамките на една година. Сякаш това не е достатъчно и те решават да подпишат договор при нотариус или частен съдия изпълнител и да му платят, за да им бъде техен гид и кошче за душевни отпадъци и проблеми като той не бива да позволява колебание, защото има финансов стимул за изпълнението на договора. А сега се усетих, че написах куп думи, а не споменах, че става въпрос за филма "Смяна на местата" (бърках го с Размяна, а се оказа, че има и друг филм с това заглавие).Интересно подбрани са и имената на главните герои. Ариан почти като русалката Ариел (или праха за пране) е домакиня, която кара децата на училище, работи като помага на приятелка, грижи се за вечерята, изгладените ризи на съпруга си, прането, чистенето и порядъка в къщата, а и за работните неволи на съпруга си. Юго не е Виктор Юго, а забързан бизнесмен, който решава със замах проблемите в маркетинга и продажбите на просперираща компания за изкопни машини и съоръжения, но се оказва, че сам се е закопал толкова в работа, че пропуска важни събития от живота на децата си. Самата смяна е пълна и всеки може да се каже, че нагазва дълбоко в обувките на другия. Разменени са колите, мобилните телефони (голяма грешка), дрехите, стила и доминиращата роля в леглото :)Както често се оказва хората са прекалено заети със себе си, за да обърнат внимание дори на най-близките и да вникнат в проблемите и ежедневните им тревоги. А разбереш ли ги тях и имаш ли нужното уважение, всичко се подрежда. Ако ли пък не, пропастта става прекалено дълбока, за да се събере и си стига до раздяла или развод. Страхотната игра на актьорите увлича и ролите им на мъж и жена разменени водят до някои не дотам хубави последствия. Хареса ми, че мъжът почти преспа с приятелката на жена си, като я заведе в хотел с името "Конюшните на любовта". (по разюздано име от това няма) Жената обаче в ролята на мъж успя да свали колега на работното си място и преспа с него в стаята с копирната машина. Последваха сцени на ревност и напускане, но в крайна сметка всичко бе простено, защото Любовта е по-силна от всяка изневяра (поне в този филм) и ролите отново се смениха и всичко в главите на двата съпрузи също се изясни и прочисти и всеки започна да разбира по-добре партньора си. Все пак не опитвайте този експеримент вкъщи. Може да ви хареса :) Може да опитате да се поставите за един ден на мястото на жена си, която се грижи за двете ви деца, успява да пусне две перални, да измие чиниите, да почисти, да простре, да изглади, да почисти праха, да сготви, да нахрани децата и да ги измие и да ви посрещне с усмивка на вратата :) Ако ли пък не можете, гледайте филма. Може да има ефект. Завършвам с песента, която вървеше през целия филм, но колкото и да ви е странно, то тя не е френска, въпреки, че се пее за любов. Песента е италианска и аз все още не мога да проумея как е минала одобрение от френските власти :)

Мечо Пух - Филмът

2011-08-30T11:32:00.000+03:00

Бях обещал на дъщеря ми да я заведа на кино още в неделя, но изпълних обещанието си по обяд в понеделник. Филмът бе "Мечо Пух", а това е нейният любим герой. Джентълменът и донесе мечето от Англия като подарък за нейния втори рожден ден и оттогава той се превърна в неразделна част от нея. С него спи, с него си играе, с него си говори и ако случайно го забравим вкъщи, когато я водим на детска градина, тя плаче за него. На снимката пътува с него за Германия и със сигурност той е навъртял доста километри и е посетил доста места.

Връщайки се назад във времето помня книжката с Мечо Пух и картичките, които имах, но самите изображения бяха съвсем различни от истинския герой явно заради неплатени авторски права или цензура, нямам идея, но днес вече той е навсякъде.

Самият филм бе направен доста хубаво и дублиран на български, а в залата на Арена в Младост освен нас имаше само още едно момиче с баба си. Калина се смя и се радва искрено на всяка случка в едночасовата анимация, а по някое време ми посочи прозорчето, откъдето прожектират филма. Доста е наблюдателна и се радвам, че не се уплаши от тъмното. Уплаши я само лошият герой ПакСъм, който не зная защо трябваше да се появи в края на филма след надписите. Самите надписи бяха много весели, защото минаваха всички герои покрай, между буквите както и в самия филм. Чудя се защо толкова много хора напускат киносалона веднага щом почнат да текат финалните надписи. Тогава може да се получи ценна информация за актьорите, дубльорите в случая, за музиката....
Последната песен бе изпълнена от моята любима българска певица Белослава и с нея ще завърша този пост, който беляза първия филм на кино на моята дъщеря, нейния смях и спомен за детството...

Толкова много любов

2011-08-19T04:30:00.001+03:00

Толкова много любов едва ли може някой да понесе. Особено, когато това е свързано с драматични събития и съдбата на една жена, спомняща си за 5 мъже, белязали живота. Всъщност това е заглавието на последния филм, който гледах. В салона на Евросинема на Стамболийски този път в по-голямата зала 1 бяхме само двама, аз и един възрастен мъж с кафяво сако, оттеглил се към задните редове. За цвят по средата на прожекцията влезе и една жена, която не разбрах, дали е схванала филма, хващайки края му. Не че той беше лош. Напротив. Беше страхотен. Както и целия филм през всичките 119 минути.

Време е да поясня, че филмът е френски и засяга Втората Световна война, нещо, което не знаех преди да го гледам. Бях видял, че заглавието е свързано с любов и видях същия афиш със страстна целувка на него. Оше в началото ме грабна с музиката си. Песента Stormy weather върви с различни изпълнения по време на целия филм. Джаз, пиано, кинематография, интересен и любопитен сюжет и много любов. Филмът изобилства с много добри попадения от реплики. Тук ще сложа някои от тях:

"-Кой мислиш, че ще победи във войната?
- Любовта, както винаги."

"Любовта е дълго пътешествие, за което в края плащаш повече отколкото в началото."

"-Знаеш ли, че сигурно съм на половината на твоите години?
-Това означава, че съм си намерил половинката."

"Когато съдбата реши, не може да сгреши."

"Знаеш ли какво казват за фотографите? Те само гледат живота през обектива, без да го изживеят истински..."

Има и други, но в момента не мога да се сетя. Но да се върна към филма. Той е направен с много любов по случай своя годишнина от режисьора Клод Льолюш , който участва и в сценария, а както съобщават надписите в началото и по действителен случай. Всички прилики с действителни случки са умишлени и верни, така че предполагам, че онова момче, което крият в киното, е самия режисьор. А киното се казва Eden palace и показва какво гледат хората през годините: кинопрегледи, филми, музика с акордеон преди филма, раздаване на сладки и напитки :)

Главната героиня, изиграна перфектно от актрисата Одри Дана, живее в стаята, където се прожектира, а баща и е човекът, който пуска филмите и твори магия. Няма нищо случайно във филма и действието те грабва и не те пуска до самия край. Няма да разказвам всичко от филма, за да ви е интересно да го гледате, но все пак ще напиша още нещичко, преди да пусна песента за край.

Какво ли не прави любовта, особено, когато я имаш в излишък. Може ли тя да раздели двама верни приятели и дори да ги убие? Може ли ези-тура да реши кой мъж да избере една жена? Какво правят мъжете за една жена? А за повече? Както се изрази една моя приятелка, сърцето понякога изпомпва любов вместо кръв и тази любов трябва да се сподели. Колко мъже може да обича една жена в живота си? Само един? Или само пет? Дали наистина любовта трае точно пет години? За един живот в такъв случай имаме време поне за 10-15 любови. А дали всички са големи, дали са истинските, дали са възможни? Помнят ли жените мъжете, които са обичали? Сами трябва да си отговорите на тези въпроси. А част от отговорите са във филма. Аз пък ще ви дам само една чистица, от любовта, която имам да давам :)

Сайт на филма на френски тук
Сайт на филма на български в cinefish.bg там
Сайт на филма на английски в IMDb може да видите тук
Трейлърът на филма е там

По изключение пускам и финалната песен :)

Късо съединение по български

2011-08-10T01:39:00.002+03:00

Не бях гледал две поредни вечери български филми, но и това се случи. Отново реших да отида сам, но залата с номер №2 в Евросинема на Стамболийски беше почти пълна (все пак местата са само 20). Много уютно е това кино с двете малки зали, книжарницата, кафето и любезните служители.

Съединение всъщност нямаше, нито късо, нито дълго. Оказа се, че това е името на фестивал на късометражното кино, организирано от сдружение "Позор" :) Оказа се, че това е четвъртото му издание, а аз се чудя къде съм пропуснал първите три ~~години,~~ опа, фестивала :) Тази година времевата рамка е от 21 юли до 18 август и аз попаднах на българската част от програмата с името Българското късо съединение. Съединени бяха 10 кратки филма на различни автори, от които не харесах само два, което е повече от добре. Оригинални хрумки, хубав кастинг и великолепна музика. Винаги се сещам за израза на немски Kurzschluss in der Kueche (късо съединение в кухнята). Тук кухня нямаше, но филмите наистина бяха къси и съединени :)

Ще си позволя да копирам кратката информация за всеки от тях с мои коментари накрая:

Българско късо съединение – 80 мин.

1.Влакове /2010/, България, 17 мин., реж. Павел Веснаков
45-годишната Тони за пореден път остава без пари, след като не получава заплата от ресторанта, в който мие чинии. В борбата си с бедността една майка е готова на всичко, за да зарадва болното си дете.
Много актуално и доста тъжно. Вече не се учудвам, че все повече различни хора ми искат пари назаем

2.Магазин за мъже /2010/, България, 7 мин., реж. Илия Шекерджиев
Какво искат жените? И самите те не знаят.
Анимация на виц, който знаех, но пресъздаден изключително добре и отново се смях от сърце. Мъжете никога не стигат до шестия етаж :)

3.Лондон /2010/, България, 6 мин., реж. Иво Чомаков
Вижте как се чувства един поляк в столицата на Великобритания.
Като съм бил в столицата на Великобритания съм виждал доста от нещата, сглобени във филмчето, а то ми допадна много

3.Вода /2010/, България, 3 мин., реж. Йосиф Аструков
Една чешма, при която се спират стотици хора дневно. Пият вода, говорят си, забавляват се, а тя си тече ли тече.
Така и не разбрах къде се намира тази чешма в София, но се е случвало, седейки на пейка да видиш подобни картини, не само с чешми. Водата е живот.

4.Параван /2011/, България, 3 мин., реж. Розалия Димитрова
Предизвикателни пози, съблазнителни погледи и дрехи, на които не можеш да устоиш.
Като идея, добре. Може би. Моделите също са добри, но беше много кратко :( Сякаш не ми хареса.

5.Хромони /2011/, България, 4 мин., реж. Ина Николова и Райна Атанасова
Пиеш сок от моркови и заживяваш в оранжев свят. Хапваш грах и всичко около теб става зелено. Червеният ти телефон позвънява и в миг и ти почервеняваш. Една неустоима цветна палитра. Много яко. Накрая е ясно, че ще се появи жена и ще обърка представите ти за цветност :)

6.Единствена реалност /2010/, България, 7 мин., реж. Милен Димитров
Филмът е заснет по текстове от книгата с кратка проза на Владислав Христов "Снимки на деца". Това имаше хубави текстове, но не разбрах защо се разминаха двамата души. Хубаво бе преливането от черно бяло в цветно. Музиката на Ян Гарбарек също бе много добър избор като песента за лястовиците фигурира на диска 12 луни, който получих за рожден ден през 1993 г. в Пазарджик и чух на концерта му в София.

7.Infinito /2010/, България, 21 мин., реж. Михаела Комитова
В малкото си невзрачно ателие, художник завършва последната си творба и слага началото на историята. Филмът разказва от първо лице житието на една картина, което се съпреживява индиректно от зрителя.
Това е по мотиви на Рей Бредбъри и определено ме грабна. Това беше и най-дългия филм в късото съединение. Мога да си призная, че останах малко разочарован, че не видях какво има на картината. Колко е странно, че една картина може да надживее всичко и да възкръсне на различни места и сред различни съдби

8.Харакири /2011/, България, 3 мин., реж. Андрей Андонов
Котката си хапва манго с нож, докато чете книга за здравословно хранене. Ножът е едно от нещата, с които можеш да се нараниш. Храната също!
Определено добро. Всички по-сериозни инзиденти стават при битове условия. Внимавайте с ножовете :)

9.Пулс /2010/, България, 8 мин., реж. Албена Баева
В акустиката, пулсация е интеференция между два звука с леко различни честоти. Ефектът на пулсация се получава при събирането на тези честоти, a тяхното припокриване се възприема като периодични вариации на заглъхване на звука.В „Пулс” се използва това физическо явление в акустиката и се пренася чрез монтаж във визуална форма.
Това не го разбрах и не го харесах определено. Същото бе и положението с всички в залата. Запуших си ушите заради натрапчивия звук и чух моя пулс. Ярките картини не помагаха за доброто възприятие. Това може да го махнат и няма да липсва на никой. След края му светнаха лампите, което бе грешка.

10.Вода /2010/, България, 1 мин., реж. Розалия Димитрова
Eдна чаша вода. Една риба на сухо. Едно жадно момче.
Добър завършек. Хубав кастинг и за момчето и за рибата и за чашата. Кратко и ясно. Жажда за живот.

Гледайте и кратки филми. Понякога те са по-голяма част от живота ни. И не правете къси съединения вкъщи. Тук всичко бе работа на професионалисти. Лека нощ!

Подслон

2011-08-09T08:01:00.001+03:00

На 8.8. този месец в Дома на киното гледах 88 минутен български филм, който страшно много ми допадна. Става въпрос за Подслон на Драгомир Шолев. Нямах предубеждения и дори не бях гледал трейлъра докрай, но още началните надписи и песен ме грабнаха и ме накараха да се усмихна в тъмния салон. Песента бе на моя любима група и беше в унисон с дъжда по стъклата на автобуса, а чистачките махаха имената на участващите във филма. Много оригинална идея, трябва да призная. Действието се развива в Перник :) Почти през целия филм всичко е мрачно, дъждовно и сиво и подхожда на действието.

Филмът бе точно толкова дълъг, колкото трябваше, нито повече, нито по-малко. Нищо не беше прекалено и не беше натрапчиво, а стълбището в блока, автобусите, кухнята с Раховец и Перла бяха на място в цялостната картинка. Много добра игра на детето, на пънкаря, който всъщност е жена :)
Бунтът на младите, различията между поколенията, репликите, които родителите обикновено изричат са част от нещата във филма.

Бягството на сина от вкъщи и издирването му с полиция ме върнаха години назад, когато без да мисля за последиците бях тръгнал на стоп за първия си Джулай на Варвара на морето без да кажа нищо на родителите си. Както разбрах по-късно и те са ме издирвали с полиция :) а нищо чудно това да ми се върне и с моите деца. Когато си тийнейджър наистина не мислиш, че трябва да се обадиш, когато ходиш някъде и всичко е ново и интересно; приятелите, музиката, купоните, преживяванията. За разлика от главния герой аз не съм подражавал на някого и не съм искал да се приобщавам към компания, а сам създавах такива, но всеки живее своя живот и затова той е толкова интересен. Интересен е и самия филм. Малко тъжен и смешен, но и заслужаващ да се види. А песента от началото и края на филма си заслужава да се чуе и тя е със заглавие "Най-тъжната песен". Приятно гледане на филма и приятно слушане на песента:

Лора от сутрин до вечер

2011-07-29T23:32:00.002+03:00

Тази седмица ходих на кино и отново избрах български филм. Бях гледал реклама и трейлър на филма и затова бях заинтригуван. За жалост след като го гледах не бях очарован. Признавам, че имаше някои свежи моменти, добра операторска работа, детайли от столицата, но дотам. Толкова нагласена работа за сюжета не бях гледал отдавна. Всичко води като кръпки, за да се напасне и така ми стои и филма.

Човекът със шлифера, който в първия момент ми заприлича на Фиш от Мерилиън, заплашваше с убийство бебе и самата Лора (главната героиня, изпълнена от певицата Миленита), а в края се оказа мил племенник, който искал само да помогне. Никак, ама никак не ми се връзваше, че той е добър в края с фразата "Жертвата бе забелязана последно с мъж със шлифер, коса на опашка и мустаци...", когато заплашваше какво ще и се случи и свали маскировката си.

Куриерът беше готин, а Гладкият и Тихо въобще не играха добре. Историята със заровете предполага много възможни сценарии и можеше да се получи хубав филм, ама не. Поне според мен. Виждам, че има хората, които го харесват много. Книгата не съм чел, но филмът не струва. Не го гледайте! Не се лъжете по заглавието! Една жена от сутрин до вечер може да води много по-интересен и смислен живот, диалог или филм.

За този филм толкова.

Снимка: Фейсбук страница на филма

Стадиони за милиони

2011-07-26T10:14:00.001+03:00

В последните 10 години се нагледах на какви ли не футуристични проекти за стадиони. То не беше Армията, то не беше стадион "Локомотив" в Мездра :) или "Юрий" Гагарин във Варна. Все се наливаха едни пари, едни милиони и все нищо не ставаше. Ей сега нещата са различни. Три проекта, три стадиона, трима души и едни 450 милиона, ама не рози :)

След Армейската Арена (моля да не се бърка със стадион "Българска армия") или позната като Новата спортна зала на София на картата на София ще се появи и една друга Арена и то до летището на София, където ако не сте ходили има един терен, на който навремето играеше Искър (София). Почти ще се доближим до "Алианц Арена" в Мюнхен, където имах удоволствието да гледам мач от Шампионската лига. Идеята за стадион до летището се прокарва доста упорито от известно време, ако сте забелязали. В същото време стадион "Васил Левски", до който станция има и метрото, бива оплюван колко е лош, как се затваря центъра и пречи на гражданите и как за нищо не става.

Виж бъдещето е светло. Стадион за милиони до летището, метро за милиони до летището. Направо като кацат отборите и направо в хотела до стадиона (който още не е готов, ама също ще стане) и после играят мача и обратно към вкъщи. Какво ще ми се мотаят в центъра и ще разглеждат забележителности? Ще им направят мол и кино на новия стадион и готово. Там ще си оставят парите. Какво ще пречат на софиянци в центъра да се придвижат до Орлов мост!

И тук стигаме вече до кулминацията. Името и формата на стадиона ще бъде роза-изконен български символ. На арената на розите обаче няма да играе ФК Розова долина (Казанлък) а националите и водещите ни футболни клубове. Ще кичим противниците с рози, ще ги бодем с бодлите си както само ние си знаем и ще продължаваме да мечтаем. А мечтите са безплатни, или почти. Струват само някакви си 450 милиона за три стадиона. И ще ни миришат на хубаво, на милиони рози...

P.S. За Олимпийските съкровища и за Септемврийската корона пък въобще не ми се пише.
Повече информация за проектите може да намерите тук

Тайната градина

2011-07-22T23:55:00.000+03:00

Тази снимка е дело на баща ми. Случайно я открих на компютъра, но тя показва част от нашата тайна градина, която ни дарява с прохлада в летните дни.

Много ми харесва как градината става все по-хубава с годините. Повод за нейното започване бе моята сватба, а 5 години по-късно вече радва моите деца. Има водоскок през камъни, хубава зелена градина, поточета, които ромолят, птички, които пеят, рози, цъфтящи и образуващи венци, грозде, плодови дръвчета, люлка, много цветя и красота.

Тук се чувствам спокоен. Поглед към Родопите, поглед към водата и местният вятър правят почивката истинска, а сутрешното кафе на моравата е най-вкусно. Ще посрещна деня с усмивка и нека и вашия уикенд бъде красив и спокоен. Лека нощ!

Пет години

2011-07-20T11:44:00.002+03:00

Пет години са много и малко. Пет години за някои са критичен период за една връзка или един брак. Точно за последното ще стане дума в този пост. На 1 юли отпразнувахме 5 години от нашата сватба. Този път празникът беше различен.

Сякаш по поръчка първата телевизионна кула в света в Щутгарт на този ден работеше само за нас. Беше вечер и нямаше други посетители (последните си тръгнаха след като ние се качихме). Панорамното кафе бе изцяло за нас и се наслаждавахме на гледката към столицата на Баден-Вюртемберг и правихме снимки. Сервитьорът беше много любезен и ни снима и тримата с дъщеря ми (синът ми остана в България). За спомен си взехме монета с лика на кулата от машина, в която пускаш 5 цента за самата монета и 1 евро за услугата. Беше 1 юли, а на следващия ден предстоеше сватбата на сестра ми, а родителите ми празнуваха своята 34 годишнина от тяхната сватба.

Дървена сватба се празнува за 5 години и аз подарих дървена сова на жена ми и вече колекцията ни от сови набъбна на 69. Какво се случи за тези пет години? И много и малко. Вече имаме две деца и определено животът ни не е същия. Все още пътуваме с ентусиазъм из България и чужбина и се радваме на усмивките и смеха на сина и дъщеря ни. Важното е, че сме заедно. А заедно можем повече, както се казва в един лозунг. За пет години сме вече четиричленно семейство и определено не съжаляваме за нещата, които ни се случиха.

Снимките от сватбата ме върнаха към онзи юлски вълнуващ ден, който бе истински празник.

Като асоциация за пет години ми дойде песента на Бъди Гай "Five Long years", където се пее за пет дълги години с една и съща жена :), но тъй като там става въпрос за раздяла, реших тук да вмъкна тази на Дейвид Боуи, която по-точно отразява нашите преживявания:

Благодаря на всички за хубавите пожелания за годишнината!

Сварени хипопотами

2011-06-23T23:35:00.001+03:00

Някой дали си е представял, че един хипопотам може да се свари в басейн? Не, че жегата навън тези дни, не ни предразполага към това, но просто рядко виждаме хипопотами в басейни. Има ги в зоопарка. Те са също най-вече в детски магазини, пластмасови, розови, под формата на термотетри, пухени играчки, в книжки, разноцветни и какво ли още не.

Още по-голяма бе изненадата ми като разбрах кой стои зад това заглавие. Книгата видях в книжарница "Алтера" в Дома на Киното, за която разбрах от промоция във фейсбук. Там има Онда, където пих кафе с Джентълмена преди месец, но едва тия дни намерих време да я прочета.

Но да видим кой пише такива книги с такива заглавия. Джек Керуак, моят любим писател заедно с Уилям Бъроуз са сътворили нещо уникално. Всеки от тях пише по една глава от гледната точка на различни хора, свидетели на едно убийство на човек от тяхната компания. Алън Гинзбърг първи почва да пише нещо по случая, но се отказва. Книгата е писана по истински случай и е изпипана добре. Не мога да си кривя душата, че повече харесвам главите на Керуак, а краят не бе очакван за мен. Четейки случки от 1945 година спокойно може да кажеш, че нещата са едни и същи и днес и явно няма да ни омръзне да обсъждаме приятелството, жените, любовта и купоните, пътуванията и как обстоятелствата карат хора да вършат глупости.

Книгата не е весела въпреки, че има доста хубави фрази, които се изкушавам да използвам в един или друг случай. Все пак моята препоръка е да я прочетете и сами да разберете, дали ще допадне и на вас. А ако имате някой хипопотам, го дайте насам. Аз ще му намеря басейн с хотел към него :)

15 години по-късно

2011-06-21T00:59:00.001+03:00

Много хубави и приятни са сбирките със съучениците. За втори път организирах подобно мероприятие. Този път ми беше изключително лесно с наличието на фейсбук, но не успях да постигна резултата от повече присъстващи както при 10 годишнината от завършването през 2006. Тогава в ресторанта "Пъпа" до катедралната църква в Пазарджик присъстваха 18 души и няколко учителя. За петгодишнината обаче в тогавашната сладкарница "Гергана" в Театъра бяхме едва 5.

Тази година за 15 годишнината бяхме точно 10 като двама се отказаха в последния момент, други двама имаха транспортни проблеми, а други двама не дойдоха въобще(от тези, които бяха потвърдили). Всеки си има свои причини и е нормално не всеки да може да дойде. Този път мястото бе ресторант "Совите" на 18 юни от 18:00 часа. Бях предупредил за среща на тази дата още преди няколко месеца в затворена група във фейсбук, където успях да добавя 23 от 25 съученика. Въпреки това се оказа, че не всеки влиза често в социалната мрежа. Затова звънях и телефони и не открих само двама. Останалите бяха уведомени и които имаха възможност, присъстваха.

Самата среща беше много приятна. Оказа се, че мнозинството са женени с по две деца и живеят в София :) Аз също не правя изключение от мнозинството. Имахме само един пушач, а всеки един от нас има интересно поприще. Храната, обслужването и атмосферата бяха на ниво. Бяхме в отделна зала, а в другата се вихреха танци на кръщене и рожден ден на дете. Имаше някакъв уют и непринуденост и всеки един от нас бе личност, постигнала нещо в живота си и с усмивки си спомнихме за ученическите години в немската гимназия. Стояхме до полунощ, обикаляйки улиците в града и своите спомени. Събрах актуални координати, за следващата среща, която се надявам да е по-скоро.

Колегите от университета например ги организирам за две срещи през годината. Едната в страната с една нощувка, а другата на вечеря в някой столичен ресторант. Успеваемостта ми там е по-голяма като присъствие, но все пак там бяхме общо 60 души Туризъм.

Моите съученици са все така прекрасни и готини 15 години по-късно. Благодаря на всички, че ви има! И до нови срещи...

Луната

2011-06-17T01:05:00.003+03:00

Тези две нощи луната е на фокус. Тя беше затъмнена снощи, а днес е само пълна. Дотук нищо странно. В мой стих преди доста години я нарекох нощната лампа на земята и от векове до днес тя осветява нощта.

Луната е била вдъхновение за доста поети, творци, художници и фотографи. Точно като последните се изявих и аз снощи, щом видях, че затъмнението започва. Настаних се удобно на балкона и погледнах луната с бинокъла. За първи път я виждах такава зачервена в единия край. Земята застана между луната и слънцето и хвърли своята сянка, която захапа небесното тяло до кръв. Снимах доста, но едва три-четири кадъра се получиха. Нямах статив и луната се размазваше постоянно. Все пак явлението продължи достатъчно дълго, за да мога да му се насладя в тихата нощ. Замислих се за малкото и единствени хора, които са стъпвали на нейната повърхност (ако това е истина) и защо до днес никой не е повторил. Но милиони хора не спират да я гледат.
Видя се и тъмната и страна, на която Pink Floyd кръстиха цял албум :)

Тук може да видите и кадри от най-дългото лунно затъмнение от целия свят.

Спомних си и слънчевото затъмнение на Шабла през 1999, когато изживях за първи път подобно нещо. Тогава обаче природата се разбунтува. Морето, животните станаха неспокойни от тази нощ посред бял ден. Снощи нямаше нищо подобно. Всичко бе спокойно и тихо. Така ми хареса още повече.

Тази нощ луната е ярка и пълна. Все едно снощи въобще не е била затъмнена, а следващото подобно нещо ще бъде през декември. Къде ли ще съм тогава? Както писах в предишния пост Стинг често споменава луната в своите текстове, но вместо да приключа с популярната Moon over bourbon street, ще пусна една много хубава и любима и не толкова известна.

Дами и господа, моята сестра, Луната :)

Стинг в София

2011-06-09T00:41:00.002+03:00

Разхождайки се из богатото творчество на Стинг човек може да открие песен, която да му пасне в определен момент или да свърже с определени спомени и хора. Това си мислех, напускайки столичен стадион след третия концерт на моя любим изпълнител в България. Беше различно, беше страхотно, беше...

Спомням си ясно първия концерт през 1996, когато помолих мои приятели от София да ми купят билет, защото тогава бях в Пазарджик последна година в езиковата гимназия. С моя най-добър приятел същия ден пътувахме във влака от Пловдив до Пазарджик и използвах диктофона от радиото, където работех тогава, за да му задам въпроси все едно той бе Гордън Матю Томас Съмнър, накратко Стинг. Питах го за първите му впечатления и беше много забавно. По-късно имаше едно интервю по телевизията с истинския певец и творец в лоби бара на столичен хотел. Отидох на концерта сам като преди това си бях купил новия албум Mercury falling. Това беше зимен албум, но тогава пасваше идеално на мое настроение и имаше доста чувства и страхотни текстове. Тогава имах седящо място в зала 1 на НДК, но още при първата песен го напуснах и бях плътно до сцената, доколкото бе възможно и преживях всяка песен и всяка нота. Знаех всички текстове наизуст, зная ги и сега.

Забелязали ли сте, че определени думи присъстват почти във всички песни на Стинг. Това са луна, звезда, вятър, море, нощ, танц... Има и други, но аз ще се спра на вятъра. В песента посветена на баща му Why should I cry for you? вятърът е северен и северозападен, който навява тъга и студ. В друга песен Fields of gold вятърът, който гали житата е спокоен и западен. В песен с име на град в Южна Америка Valparaiso вятърът е южен и е любовен. А защо липсва източния вятър все още не мога да разбера.

На втория концерт в Несебър ходих с жена ми. Бяхме отседнали в Сарафово, а след концерта до там ни върна един готин тип от Пловдив, който беше отседнал в същия хотел като нас. На стадиона на входа на Слънчев бряг чух и сина на Стинг, а баща му този път не свири доста като време, но емоцията също бе хубава и приятна и най-вече споделена. И ето че дойде и третия концерт.

До последно не знаех, дали ще ходя. Участвах в три игри за спечелване на билет, но не успях. Не можех да си позволя високите цени на билетите, но много исках да отида. Когато желаеш нещо много силно, то понякога се сбъдва. Хиляди благодарности за човека, който ме направи щастлив чрез осигуряване не билет от пуснатите в последния момент правостоящи. Мисля си все пак, че ако билетите бяха по 30 или 40 лева стадионът щеше да е пълен.

Медиите посочват 15 000 души, а една телевизия дори си позволи да сподели, че хората били два пъти повече от тези в Румъния. В своя туитър акаунт китаристът Доменик Милър пише за 60 000 в Букурещ, което не е два пъти по-малко от 15 000, но както и да е. Така са решили организаторите, така са го направили. След концерта намерих туитър и на чаровната диригентка Sarah Hicks и я поздравих, а тя дори ми отговори. От нея разбрах, че Стинг е бил ескортиран от частния си самолет до стадиона с полиция, което на нея и се сторило странно. Все пак 23 песни и над два часа концерт с пауза от 20 минути беше напълно достатъчно за всеки фен на британеца. На официалния сайт има две статии за концерта като едната е на Дневник.

Българският симфоничен оркестър бе на ниво и соловите изпълнения на цигулка и тромпет бяха уникални, а аз чувах и виждах идеално от мястото, където бях. Видях доста познати и приятели на концерта, а се оказа, че и доста не съм видял. Много добра статия за концерта има тук

За първи път видях Стинг да наруши традицията да завършва концерта си с Fragile, където той напомня на всички, родени под сърдита звезда, да не забравят колко крехки са всъщност. Последната песен с неговата китара и глас и публиката на Message in a bottle бе уникална. След толкова много време (All this time) Стинг все още ме вълнува (You still touch me)!

Снимка:novinite.com

Думите

2011-05-09T22:15:00.001+03:00

Думите променят всичко. Думите пишат история. Думите се печатат, четат, слушат и гледат непрестанно. Думите казват всичко, и нищо...
Замислих се кой как борави с тях, как ги използва, има ли цел, прави ли грешки, смешки?
Думите се мъдрят на обяви и забави, тук и там. С тях пълним пощата си. С тях пълним главите, мислите си, а и тези на другите.
Думите нараняват...
Думите прощават.
Думите търсят, намират, забравят.
Дори ги ползваме да пишем в блогове :)
Думите определят състоянието ни, а може би и съзнанието.
Думите са заглавия на песни, някои чудесни, други подходящи.
Думите са забранени и забравени, но често споменавани.
Думите влизат в комбинации и в различни ситуации.
Думите са господар и роб.
Думите ни трябват.
Думите ни владеят.
Някой ги нарича думички :)
Друг пък ги ползва само в единствено число.
Някой пък дори не може да ги съчетае, друг обича с тях да си играе.
Думите съблазняват, но и не прощават.
Думите са верни, но и лъжата си служи с тях.
Думите са думи, скитащи по разни друми.
Това бяха моите думи, а вашите къде са?

Великден

2011-04-26T10:33:00.000+03:00

Този Великден беше специален. Цялото семейство се събра и празнува. Времето беше хубаво. Всичките ми любими отбори победиха. Какво повече може да искам освен една страхотна песен за празника :)

Made again

2011-04-06T01:12:00.002+03:00

(Music: Marillion Lyrics: Steve Hogarth & John Helmer)

I have been here many times before
In a life I used to live
But I have never seen these streets so fresh
Washed with morning rain
Like the whole world has been made again

I have seen this face a thousand times
Every morning of my life
But I never saw these eyes so clear
Free of doubt and pain
Like the whole world has been made again

I have been here many times before
In a life I used to live ...
And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Is being made again by you

And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Has been made again by you

Like a bright new morning
Like a bright new day
I woke up from a deep sleep
I woke up from a bad dream
To a bright new morning
To a bright new world

The whole world has been made again

3 март

2011-03-05T00:54:00.003+02:00

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!

Снимки от този ден има тук.

Помощ, забремених жена си!

2011-03-01T04:30:00.002+02:00

След подстригване в салона на мой приятел и чаша ароматно кафе в "Онда" погледът ми привлече една розова книжка, изложена до касата, на която с черни букви пишеше "Помощ". Асоциацията с пътеводителя и надписа "Без паника!" е удачна. Много е хубаво, когато прочетеш точната книга в точния момент, а още по-хубаво е, когато тя е гарнирана със страхотно чувство за хумор. Определено след "Футболът на слънце и на сянка" пловдивското издателство "Жанет 45" пак успя да ме спечели с нова книга, а именно с "Помощ, забремених жена си!"

Книгата е подходяща за всеки бъдещ и настоящ баща. Много добре са описани процесите, през които минава бременната жена и мъжа до нея. Жертването на футболни мачове за курсове за татковци, помощ на бъдещата майка, съобразяване с хормони, настроения и желания са само една част от нещата в тази книга. Никога не са бях замислял, че резултатите в google.com за бебе и бременност са в пъти повече от всеки резултат за футбол, Шампионска лига и от тези за най-известните отбори в света. Понякога темата може да стане мания не само на бъдещи майки, но и на татковците. По мое мнение колкото повече четеш по форуми и сайтове като BGmama, толкова по-притеснен ставаш и се объркваш. А за секса по време на бременност, а и след това авторът е отделил цели 3 празни страници :) Ето и реклама на самото четиво, която стои на корицата на гърба и на масите в кафето:

"Забременили сте жена и при малко повече късмет това е била вашата собствена съпруга. Позволете ми да съм един от първите, които ще ви честитят.

Тази книга представлява уводен курс във всичко, което не сте и пожелали да знаете. Няма да разкрасявам нещата – идните месеци ще са като филм на ужасите и главният герой ще сте вие. Ваши врагове ще са двете най-мистериозни същества на тази и на околните планети — бременната жена и бебето. Ще ви разкажа всичко за тези Извънземни. На език, разбираем за мъже."

От книгата става ясно, че здравната система в Холандия е доста по-зле от българската, що касае раждането. Насърчават ги да раждат вкъщи с акушерка, която не идва след 18 часа вечерта или преди 9 сутринта без значение на контракции и разкрития (не става дума за журналистически). В болницата анестезиологът също си тръгва в 17 часа без значение, дали някоя жена ражда или не. В Англия също зная, че жените раждат вкъщи, но като зная някои подробности около самото раждане аз лично предпочитам това да става в болница. Също така не бих присъствал като автора на раждането, защото това според мен е излишно и допълнително нажежава обстановката и пречи на лекарите.

Фикс идеята за мъжка рожба в Холандия, а и не само там, е също застъпена от автора. Той нарича зародиша Проектосин, а накрая жена му го дарява с дъщеря, за да е пълна иронията на съдбата :) Изкушавам се да напиша някои неща от книгата, но няма да го направя, за да бъде удоволствието от четенето и пълно и незабравимо. Както често се случва първа книгата прочете жена ми и много се смя и плака. Аз също я прочетох на един дъх, но само се смях. Страниците са 159, но са със широки редове и големи букви и се чете за една вечер. Като я хванете и няма оставяне. Главите са между 30 и 40, но са кратки и много весели. Книгата струва 9.99 лева и си заслужава да я четете по време на най-трудната част от денонощието за млади татковци и майки, а именно през нощта :)

Денят на победата

2011-02-26T23:22:00.002+02:00

Четох някъде, че Левски и ЦСКА са изиграли само три мача през февруари и в трите мача Левски бие. Тъкмо гледахме стартовите състави с баща ми по телевизията и видяхме, че Мишел Платини е титуляр. Баща ми каза, че той е слаб и едва ли ще вкара гол. Аз пък имах предчувствие някакво и му казах, че като нищо той ще вкара гол и ще реши дербито и после медиите ще си обърнат мнението за него на 180 градуса. Точно така и стана.

Тази вечер Мишел Платини записа името си в историята на ЦСКА. Няма само президента на УЕФА да е известен :) Жалко само, че не вкара хеттрик. Определено ЦСКА ми напълниха сърцето и душата тази вечер. Головете не бяха от дузпи или спорни положения, а бяха вкарани с такава лекота, че да им завиди човек. Ако не бяха червените картони в 68 минута, можеше и по-изразителен да е резултата. Всъщност те Левски така и не вкараха на Герена. Костадин Стоянов не може да бъде винен за автогола, защото това бе един рикушет и случайност. Не беше случайност заученото положение за третия гол на Апостол Попов, а двата на Мишел няма какво да ги коментирам. Жалко само за бавенето на играта и страха у някои играчи след падналия почетен гол. Трябваше още голове, още атаки и още натиск.

И публиката ни изгониха, но и това не попречи да вземем победата. Друга сладка победа бе със Стойчо Младенов с 3:0. С такива игри ЦСКА има и бъдеще, а не само история. В 127-ия мач за първенство "червените" взеха своята 41 победа. Това е пътят. Ще ми се дядо ми да беше жив, за да види и той тази победа и да се зарадва.

Голяма грешка бе изтикването на феновете от сектора. Първо като липса на организация отчитам да настаниш 3 000 души в сектор, който побира едва 1 000, а после да ги изтикаш навън, без да отчиташ случилото се в Хейзъл. Сигурно е имало хулигани, сигурно е имало провинили се. Но досега такова безумно решение не се бе вземало. А тръните и сектор Г отзад ме карат да се чудя как се е дал лиценз на този стадион, а на Армията и на този в Надежда не. Тръни, пущиняци, търкалящи се хора и остра опасна ограда. Жалко, че накрая играчите поздравиха един празен сектор. Защото тази победа е за феновете. Денят на победата е за феновете, за феновете на ЦСКА...

Снимка: БГнес

Моят син

2011-02-25T23:47:00.001+02:00

Моят син се роди една съботна февруарска сутрин в болница "Шейново". Казаха ми, че е хубаво да се родиш в събота. Аз съм се родил в четвъртък. По принцип с жена ми искахме да имаме второ дете, но мислехме да изчакаме още малко, за да дойдат по-добри времена. Да но явно на моя син не му се чакаше :)

До 1 октомври миналата година трима лекари твърдяха, че бебето ще бъде момиче. Само дъщеря ми беше убедена, че ще бъде момче. Явно има силно развито чувство и позна не само това. Повечето от моите приятели имаха все момичета и всеки ми казваше, че все повече момичета се раждат и явно аз се бях примирил с това. Много исках момче, но и момиче щях да го обичам както дъщеря ми. Дори бяхме харесали името Яна.

На 1 октомври (моят месец) жена ми ходи на фетална морфология и на 3Д или 4Д видеозон доцент Томова е видяла всички органи на бебето и някак си небрежно е подхвърлила: "Знаете, че е момче, нали?" Не. Не знаехме. Бяха ни казали, че ще е момиче. Когато жена ми се обади по телефона и ми каза, нещо ми стана. Бях толкова щастлив и веднага намерих подходящата песен. The boys are back in town на Thin Lizzy с Гери Мур ми напълни душата. Не можех да си намеря място в офиса от щастие. Момче. Наследник. Син. Пуснах и откъса от рок операта на The Who - It's a boy, но малко хора се досетиха за какво става въпрос.

Времето мина много бързо и на 5 февруари Момчил се появи на бял свят със своите 50 см. и 3,200 кг. За него писаха и вестниците. Меридиан мач и Пазарджишка Марица ме поздравиха, за което им благодаря. Поздравления имаше и в сайтовете pzsport.info и hebarfc.com.

Тези дни бях зает да организирам всичко и да тичам от място на място, защото моите хора ги изписаха на 8 февруари. Успях да почерпя в офиса и на работното място на жена ми и се възползвах от новата промяна в закона, която дава 15 дни бащинство. При Калина това го нямаше, но явно хората са знаели какво е с две деца вкъщи в двустаен апартамент под наем. Изведнъж стана доста тясно, но и по-уютно и по-весело и щастливо. За разлика от дъщеря ми, която нощем спеше още от първите седмици, брат и реве та се къса. Буди ни по всяко време.

Къпането на двете деца между 8 и 9 вечер не ми тежи, а и плачът до 12 също не е проблем, защото съм свикнал да стоя до 0 или 1 часа. Лошото е към 3, 4 и 5 часа. Тогава ти се затварят клепачите, но трябва да си на смяна и да приспиш бебето, да го успокоиш, да го оригнеш и такива ми ти работи. Почнах да се будя всяка сутрин с главоболие и да не мога да си свърша заплануваните през деня неща. Не успявам и да спя. Разби ми се режима, а не ходя на работа.

Но това, както се казва, са бели кахъри. Важното е той да е жив и здрав и да расте спокоен, обичан, разумен. За две седмици беше качил 700 грама и е голям лакомник. Излющи се целия и се променя всеки ден. Разходите по него са повече, отколкото бяха при Калина, но пък тя помага много като носи памперси, пее му приспивни песнички, успокоява го и се грижи за него. Това ни радва изключително много.

Искахме името да е българско и се колебаехме между няколко и накрая Калина избра името Момчил, а и буквата "М" идва след "К". Името е юначно и българско и благозвучно.

Откакто се роди една песен е все в главата ми и думите в нея са много точни, защото наистина животът е това, което ни се случва, докато сме заети да си правим други планове...

Представям си след години как синът ми чете този пост и какво ли ще си помисли. Затова го поздравявам с песента на Джон Ленън - Красиво момче. Обичам те, Момчиле!

Туристът на Олен

2011-02-24T01:40:00.002+02:00

"Какво е туризма? Наясно сме какво гласи рекламата. Ние, туристите никога не успяваме да се издигнем достатъчно високо над хаоса, за да открием реда в него!" Тези култови думи се намират едва на последните страници на книгата "Туристът" от Олен Стейнхауър.

Първоначално погрешно смятах, че по тази книга е направен филма с Анджелина Джоли, който гледах наскоро. Все пак има съвпадения. И тук във Венеция почват и свършват някои неща. И тук има агенти, туристи, конспирация, обрати и куп други неща. Правата за филмиране на тази книга са закупени от продуцентската компания на Джордж Клуни, а аз лично виждам него в главната роля.

Не мога да подмина множеството правописни грешки в книгата, което не говори добре за издателство "Бард". Вярно, че книгата е близо 500 страници, но все пак можеше още да се постараят. Корицата ми харесва. На нея има печати от летища и страни и явно след тази книга и другата на Богдан Русев и филма ще се правят все повече асоциации за туристите като агенти и обратно. Във всичките книги и филми личи пренебрежение към редовите туристи като те винаги са потни, неориентирани, много и неразбиращи.

Самата книга си заслужава. Има хубави моменти и послания. Може да се види, че в плетеницата от агенти, полотика и държави вече не се знае кой кой е и за какво работи, а политиката е водеща както и икономическите интереси. Може да се замислиш, защо се случват всички тези протести сега в Африка и дали зад тях не стоят други интереси и държави. Прочетете книгата, а аз ще очаквам следващото предизвикателство по темата. Накрая ще седна да напиша и аз една книга, където туристите ще са си само туристи, защото това ще бъде неочаквано и нестандартно :)

Виж пилето на Кърт

2011-02-21T01:55:00.008+02:00

Обичам да чета разказите на Ъпдайк, О'Хенри, Бредбъри и Вонегът. Последният занимаваше безсънните заради сина ми нощи. 14 разказа за 14 лева прочетох за 14 дни между нощното хранене на детето ми и неговият плач и приспиване. Разказите са идеални за тази цел. Четат се лесно. Кратки са. И са различни. И са хубави.Тези разкази във "Виж пилето" се издават за първи път на български език от издателска къща Прозорец и са по-различни от другото творчество на автора. Повече ми приличат на една телевизионна поредица от началото на 90-те години на 20 век "Разкази с неочакван край" по книгата с 25 разказа на Роалд Дал. Но са хубави. Доста хубави. Хубава е и оригиналната корица. Издадени са през 2009 в САЩ и през 2010 у нас, но всъщност самите разкази са от 1951 година. Спомням си, че преди години Кърт Вонегът бе поканен да дойде в България от едно издателство, но заради простудно заболяване той не успя да дойде и не успях да го видя на живо. За съжаление той почина през 2007, но творбите му продължават да ни радват.

Последният разказ е едноименния и там всяка снимка е фатална. Само ако нямате пари. Надявам се да съм възбудил любопитството ви и да си купите и прочетете книгата. А ако не сте чували за Кърт Вонегът, от Прозорец са преиздали още и "Галапагос", "Закуска за шампиони" и "Котешка люлка".

Вижте и чуйте пилето на Кърт-а :)

Влюбен ден

2011-02-17T00:38:00.001+02:00

Понеделник беше празник отвсякъде. Въпреки че е първи ден от работната седмица, за доста той бе продължение на уикенда заради датата 14 февруари. Православната църква почиташе Успение на Свети Кирил Философ, католическата Свети Валентин, а народът масово празнуваше Трифон Зарезан :)

Пренебрежимо малък е броя на хората, които знаят първия празник, а също така и мъжете с името Кирил празнуват на 11 или 24 май. Последният празник се празнува и на 1 и на 14 по нов и по стар стил и за по-сигурно по два пъти, за да не се пропусне зарязването на лозята и пиенето на вино. А и мъжете с името Трифон сами си избират кога да почерпят за имен ден. Но така и не стана ясно, коя е била тази жена, която е зарязала Трифон точно на Деня на Влюбените :)

Средният празник или Свети Валентин се празнува по света от 1800 година, а в България от 90-те години на ХХ век. Изключително много комерсиализация около него го прави по-скоро начин за изкарване на допълнителни доходи за търговци и ресторантьори, отколкото католическо почитане на светеца и на влюбените. Вече по-голям брой хора се обявяват против празника и го коментират в социалните мрежи. Често хора, които нямат връзка или са самотни, се дразнят от цялата шумотевица с картички, балони и цветя в червено и надписи на английски.

Валентин и Валентина също се озовават с два празника, ако решат да празнуват. На 10 февруари православната църква ги почита, а на 14 и католическата да не остане по-назад.

За влюбените хора всеки ден е празник и е важно, че са заедно ден след ден. Не е нужно да се чака 14 февруари, за да се покаже мил жест, да се подарят цветя или да се отиде на ресторант. Но нека споделя и моята история за празника.

За първи път го празнувах в Пазарджик с едно момиче в кафе сладкарница като и на двамата ни беше странно, но беше ново и вълнуващо. Повторих и следващата година с друго момиче, но обстановката и подаръците бяха ценни и за двамата и направиха празника. Тогава нямаше балони, нямаше картички и импровизирахме. Следващите не ги помня толкова, но помня, че на този ден жена ми ми съобщи, че е бременна с дъщеря ми, а аз бях в командировка в Русе. Тази година купих живи цветя, теменужки, и малка картичка с пожелание от мен. Но какво по-голяма любов от това да има резултат от нея, а именно децата. Дъщеря ми и синът ми правят любовта двойна всеки ден, не само на 14 февруари. А за мен всеки е свободен сам да избира своите празници и да ги празнува и почита.

Снимка: http://yoocards.com

Нищо не е същото без Гери

2011-02-16T00:31:00.003+02:00

Миналата неделя от мой приятел в Канада разбрах, че Гери Мур е починал. Това се случи на следващия ден след едно от най-щастливите събития в живота ми сякаш да ми напомни, че един се ражда, а друг умира. Съжалявам, че не успях да отида на негов концерт въпреки желанието ми. Поне два пъти си взимах билет и концертите в София и Стара Загора бяха отменяни, а точно когато той дойде в зала 1 в НДК бях ангажиран служебно с чужденци в обиколка из страната.

Наскоро използвах песента му "Nothing's the same" за мой пост, а наистина си мисля, че нищо няма да е същото без този талантлив композитор и китарист.

Едва сега разбрах, че пълното му име е Робърт Уилиям Гери Мур. Сега разбрах, че е имал и две жени и двама сина и дъщеря. Това е така, защото аз съм се интересувал главно от творчеството му, а не от личния му живот и имам негови касетки и дискове, които винаги слушам с удоволствие. Знаех само, че е ирландец.

Винаги съм смятал, че съдбата е оставила дълбок белег върху него и именно тъгата и неговото минало са причината да твори такива страхотни песни и най-вече баладите му да докосват много хора.

За първи път го гледах по Ефир 2 с Фил Линът в началото на 90-те и се заинтригувах от него. Записаха ми няколко касетки в звукозаписно студио в Пазарджик с хард рок албумите му от края на 80-те, а после дойде и блуса. Купувах си всеки негов нов албум. Разбрах, че е подготвял нов и се надявам да излезе. Невероятни дуети, невероятни песни и страхотни китарни изпълнения. Това пълнеше душата ми ден след ден. Няма смисъл да изброявам всички заглавия, но сега като го няма, стаите ще бъдат празни, но музиката му ще се опита да запълни празнината...

TILT

2011-02-12T13:45:00.002+02:00

Гледах филма "Тилт" с моя тъст петък вечер в кино "Арена" в Младост. Бяхме сами в киносалона, а той не беше ходил на кино от близо 20 години. Филмът бе шумно рекламиран навсякъде, но изглежда, че понякога това може да има обратен ефект.

На мен ми хареса донякъде. Мога да кажа, че филмът е натурален и истински. Има история за приятелство и предателство. Идеята да се покаже един период, в който настъпва голяма промяна в страна като България е похвален. Добър е сантимента на продуцентите да покажат на голям екран историята на реално съществувал бар в София в началото на 90-те. Добър е и подбора на актьори. Добре е показана и емиграцията в Германия и въобще в чужбина в своя първичен вид. Хубава и невъзможна е любовната история, която движи филма.

Според мен си заслужава да се види, но без да имате големи очаквания. Музиката към филма ми хареса. Забелязах плакат на Shalke 04 на стената на немската квартира. Забелязах и братята Чучкови в последната сцена от филма. Филмът е правен преди Стъклен дом и ако искате да видите Радина Кърджилова гола вместо да четете жълти издания с подобни снимки, има я във филма.

Тилт е филм. Български. Непретенциозен. Но на мен лично "На лов за дребни хищници" ми хареса повече. Този не успя да ме докосне емоционално, въпреки романтичната любовна история. Накрая искам да ви пожелая да не попадате вие в Тилт, а само да го гледате.

Снимка: страницата на филма във Фейсбук

Нашингтон по вешимски

2011-02-05T07:21:00.001+02:00

Щатите по нашенски. Нашингтон по вешимски, Четирима верни другари, четири истории, четири главни героя, две глави и 183 страници. Това е последната (засега) 13 книга на Михаил Вешим, чиято фамилия всъщност е Мишев и той е обърнал наобратно може би, за да не го свързват с известния му баща писателя Георги Мишев. Михаил е завършил журналистика и работи във вестник "Стършел", но това не е всичко.

Първата книга, която прочетох от него бе "Стари хипари". Четох я в транспорта и ми хареса. Един пътник с дълга коса и раница като видя какво чета се изненада приятно и ми каза, че познава автора от неговите хипарски години :) В метрото тази сутрин завърших и последната страница на "Нашингтон". Но да карам поред.

След хипарите си купих друга негова книга "Смях в залата", но въпреки, че ми хареса, не се смях чак толкова. Следващата в списъка бе "Английският съсед". Съседът ми бе доста близка, защото в подобни ситуации бях изпадал с Джентълмена от Англия, когато той си купи къща в българско село. Много исках книгата да излезе на английски (както е било предвидено, а скоро разбрах, че снимат и тв сериал по нея), за да му я подаря, защото тези неща не ги пишат в пътеводителите и няма как да си подготвен за сблъсъка с манталитета и вижданията на българите.

Именно това показва автора и в последната си книга, а аз първо разбрах за нея от Георги. Това бе неговата първа книга от този автор, а веднага след това той потърси "съседът". Баща ми пък тъкмо приключва със "съседът" и мисля да му дам "нашингтон-а". Много ми харесва и оформлението на последните четири книги на автора.

Първо жена ми прочете книгата и каза, че ще ми хареса. Така и стана. Четиримата герои, пренесли българското в обетованата земя, успяха да ме накарат да се усмихна. Всичко, което им се случва, е неподправено и съвсем истинско. Става ясно, че на българина в чужбина най-много му липсва българската кухня с нейните гозби. Българинът оцелява при всякакви условия и си остава българин, по нашенски без значение, дали е Гошо, Тошо, Сашо или Рашо и е способен да промени Джордж Вашингтон на Георги Нашингтон без да му мигне окото и да сготви домашния си любимец, дори той да носи прекрасното име Агнес. Сега разбрах защо на Георги му е харесала книгата. А тя ще хареса и на вас. Прочетете я!

Будката, бабата и бъдещето

2011-02-03T02:57:00.001+02:00

Всички сте ги виждали. Будки за вестници, боядисани с блажна боя (най-често синя), наредени вестници, покрити с найлон, за да не се намокрят през зимата и есента от дъжд и сняг. Но кой стои вътре? Кой продава? Каква е тяхната история? Ето това ще ви разкажа в този пост.

Тя носеше английско име, а той типично българско. И двамата бяха между 70 и 80 годишни, живееха сами и бяха щастливи. След пенсионирането си и емиграцията на децата им в чужбина, те са решили да се занимават с нещо и започнали да продават вестници на автобусна спирка в софийски квартал. И така цели 16 години. Ставали рано и се редували при стоенето в желязната будка и познавали редовните си клиенти и им пазили вестници, списания и книги. Всичко това приключи на 12 септември миналата година. Будката затвори. Отчетът бе направен. Вестници, списания, книги, върнати и разликата бе 1 лев!

Когато се върнах от Германия през септември видях затворения павилион и се чудих какво е станало с тях. Опитах да разпитам някой в квартала, но никой не знаеше нищо. Чудех се, дали са болни, дали са занимали при децата си в чужбина, или пък новата наредба за рекламата и новия облик на спирките в София не ги е затворила. Мина време и преди два дни срещнах бабата в автобуса. Без да я питам, ми каза всичко.

Вече им било трудно да мъкнат вестници и да студуват есента и зимата и предпочели да затворят. Другата причина била, че тя заминала на гости на дъщеря си на запад. Най-съществената причина обаче е друга и тя ми я каза. Вече малко хора четат и купуват вестници. В почивни дни, в които обикновено преди години са разпродавали всичко, сега през есента имали само по 4 продадени вестника за цял ден. "Вече всички имат Интернет вкъщи", сподели ми тя."Там научават новините. Това е бъдещето. 1 лев за вестник също е много в тази криза и безработица." Последната причина е намалелия пътникопоток заради пускането на метрото и нови две автобусни линии, което ги е е изолирало. Те не съжаляват за нищо освен за разговорите с редовните клиенти.

Странно е понякога как се привързваме към такива неща като купуването на вестник от определена будка или пиенето на кафе в определено заведение. И когато те затворят или сменят хората, които си свикнал да виждаш, вече нищо не е същото. Наскоро видях, че и будката на Орлов мост също е затворена. Там работеше едно момче и когато работих в офис наблизо преди години, си купувах редовно от него, и ме познаваше и винаги знаеше какво търся и ми го намираше. Неговите причини за затваряне не ги зная за съжаление. Не зная и причините за една друга будка в Студентски град, където също едно момче ми продаваше вестник близо 5 години. Скоро ходих там и него също го няма.

Всичко тече, всичко се променя, будките затварят, тиражът спада. Това е бъдещето или може би настоящето...

Туристът на Богдан Русев

2011-01-30T03:05:00.001+02:00

"Туристът не обичаше туристи. Те обръщаха внимание на всичко." Ето този цитат ми хареса много. Книгата също ми допадна. А книгата е "Туристът", а авторът е Богдан Русев. Заглавието ме грабна заради професионален може би интерес и ме накара да си я купя. Главите с имена на различни градове по света също много ми допаднаха. Началото е направо завладяващо.

Може би не само аз си мисля, че мечтаната професия е именно тази на главния герой от книгата. Пътуваш от хотел на хотел и пишеш рецензии за сайт като всички разходи по пътуването, настаняването и изхранването са за сметка на туристическия сайт, който бълва поръчки като за световно. Първите глави Прага и Виена са чудесни. Харесвам тези градове и тези редове в книгата. В третата глава в Куба става ясно, че нещата не са такива каквито изглеждат. Явно не може да има само една нормална работа, един нормален филм и една нормална книга, а се намесва и друга специфична ужасна професия (ако има такава въобще), която за малко да ме накара да оставя книгата. Въпреки това продължих да чета и не съжалявам. Четох глава след глава бавно и методично без да бързам като действията на Туристът и с идеята да осмисля нещата. Това за второто призвание на туриста не ми хареса въобще. Не ми хареса и това, че непрекъснато се налива с алкохол от минибара или в ресторантите, а поръчка на убийство заради убийствено лоша рецензия ми се стори доста прекалено.

Не вярвах, че ще включи България в книгата, но той ме опроверга и освен София място намират и родния му град Велико Търново и Варна и Северното Черноморие. Има много добри описания на места, забележителности, хотели, стаи, удобства, но няма имена и няма съжаление за нищо. Няма и чувства. Просто бизнес. Пътуването само с една пътническа чанта като ръчен багаж е чудесна идея, но за жалост това не винаги е възможно. Не е възможно и постоянно да хвърляш дрехите и да купуваш нови и да се переш само по хотели. В крайна сметка дори и да не работите в сферата на туризма, прочетете книгата! А ако някой туристически сайт иска да ми предложи да пиша рецензии за хотели на хонорар, може да ми пише :)) Виж за другите услуги, моля никой да не ми пише! Реших да не издавам всичко от сюжета и вие да си го прочетете, иначе се губи смисъла. Приятно четене и пътуване из света с "Туристът" на Богдан Русев!

Туристът - филмът

2011-01-25T23:46:00.003+02:00

Заглавието "Туристът" вече го срещнах на три пъти през 2010, а явно през 2011 ще успея да видя филма и прочета книгите с това заглавие. Противно на традицията започнах с филма. Знаете, че винаги съществуват различни мнения за филми, правени по книги и в зависимост от това, дали си чел първо книгата или гледал първо филма, следват и мненията. Обикновено като четеш книга и формираш в съзнанието си някакви образи на героите и като видиш после кои са избрали за тях за филма, често те се разминават с твоите и не си доволен от филма. Другото, което прави впечатление при прочит на книгата и гледане на филма след това, е, че доста от нещата не намират място във филма и това е съвсем нормално заради времетраенето.

Гледах филма в салон с още 4 зрители и не бях чел нищо за него. Един приятел само беше споделил, че е останал разочарован, но аз реших да проверя лично за себе си как ще го възприема. Тримата актьори Джоли, Деп и Бетани играят чудесно. Фонът на снимките също е чудесен (Париж и Венеция). Бележките и тайнствеността също бе добре измислена, но шпионските игри ми дойдоха в повече. Филмът е хубав, но още по средата ми стана ясно, че ще има някакъв обрат и разказът ще е с неочакван край. Въпреки това и рушенето на ценни неща във Венеция "Туристът" ми допадна. Хареса ми и включването на Янус, който е римски бог на началото и края и на него е кръстен и месеца, в който гледах филма. За първи път Анджелина Джоли не ми се видя чак толкова привлекателна, но не зная защо (може би сенките на очите бяха прекалени). Филмът не натоварва и има хубави фрази, пейзажи, а най ми хареса пътуването с влак и летището и гарата, до които се стига и с лодка (все пак са във Венеция). Бил съм във Венеция, но до гарата и летището не съм стигал. Гледайте филма! Заслужава си. Аз пък ще прочета книгата "Туристът" на Богдан Русев и след нея и книгата със същото заглавие, по която е направен този филм.

Ела при мен

2011-01-20T23:34:00.000+02:00

В квартална книжарница търсейки книги за подарък за рожден ден на малки деца на наши приятели съвсем случайно погледът ми се спря на дъното на въртяща се стойка с книги, където една жълта книга буквално ми присветна в червено своето заглавие "Ела при мен" и ме накара да я купя. Не успя да ме разубеди дори жена ми. Вече бях купил една книга от същия автор и тогава пак заглавието бе определящо. "Туристът" обаче си остана на нощното шкафче и бе прочетен първо от жена ми, а аз първо се посветих на жълтата тънка книжка на Богдан Русев. С него живеехме в един блок в Студентски град и често сме се засичали в общи компании, но не сме имали повод за запознанство. Дори не помня, дали сме разменяли някоя дума, но ето че дойде време и аз да го чета. Първо в Егоист, после мисля и в програмата и в Капитал Light и дойде ред и на книгите.

Не зная защо, но винаги съм го свързвал с Radiohead. Приличаше ми на главен герой от някоя тяхна песен и сякаш не ходеше по земята в студентското градче а се рееше във въздуха под звуците на акустични китари и гласа на Том Йорк. Но да кажа за блока. Там бяха филологиите и затова съотношението момичета момчета беше нещо като 800 на 8, а от тези 8 двама бяхме аз и Богдан. (цифрите не претендират за изчерпателност, просто искам да покажа, че при толкова жени не е имало време за общуване с мъже :) ) Но да се върна на книгата.

Прочетох я за три дни или по-точно за три вечери. По една глава на вечер. Първата глава ми хареса с идеята за пътуване в Странджа и до станалото известно напоследък със шапа село Кости, но не ми хареса географското объркване как героите от Кости изведнъж излизат от Странджа при Несебър, а също така и как идват към Бургас от север и минават солниците и стигат тогава до летището в Сарафово при положение, че летището е преди солниците като идваш от Несебър. Може и да издребнявам, но прочитайки тази глава не очаквах много от останалите.

Втората глава обаче така ме грабна, че я прочетох на един дъх втората вечер. Може би защо се описва същия период от време, същото място и любимото Търново, където карах първия си Студентски празник. Тази глава е и доста автобиографична и ми хареса да разбера някои подробности от живота на Богдан. Средната глава много ми хареса. Защо все средни неща ни показват? Я живота, я някой друг. В случая обаче и заглавието Ode to my family (предполагам по заглавие песента на The Cranberries) също е много точно и само мога да изкажа поздравления към автора.

Третата и последна глава се оказа разчленена на още три глави, за да е по-интересна вероятно. Като цяло ми хареса и случките и приятелите и чужбината са перфектно описани както и морските Варна и Бургас. Не ми допаднаха нещата с опиати, стимуланти, наркотици и техно защото са били далеч от мен по време на моето следване, но нещата за любовта и секса са така.

В крайна сметка препоръчвам горещо книгата, защото е написана хубаво и увлекателно и може да ми пасне. А мен ме чака "Туристът". Ще му кажа Komm zu mir и ще се надявам да разбира немски :)

Козирог

2011-01-19T23:26:00.002+02:00

Вече се вижда края на зодията Козирог, но аз едва сега успях да стигна до един новогодишен подарък, който носи това име. Това е петата стихосбирка на моя първи братовчед Борислав Петров. Това е неговата зодия. Това е зодията на мои съученици, роднини, познати, колеги и приятели, които много уважавам. Братовчед ми е роден в навечерието на Новата година или в последния ден на старата година, което явно е знак на преход или кръстопът. В самата стихосбирка присъстват доста мрачни краски, но нали вдъхновението идва само тогава, когато страдаш. Ако си щастлив хубави стихове не се получават. Реших да споделя с вас един негов стих, който много ми допадна.

КАТО ПРАЗНА КАРУЦА НА ДВОРА
с остарели дъски и коне,
любовта ми я хвана умора,
свежестта й ми някой отне...

И макар да потягам колата
като вечния Йовков герой,
не хабя ни шарило, ни злато,
за труда си пари не искам в брой.

Любовта ми прогнила скрибуца
сред калта в запустелия двор,
тя е просто засъхнала буца
след целувка на пръст и простор.

Тя е само дърво февруарско
без листа, без цъфтеж и без плод.
Стой до мен, казва рамо другарско.
Ех, любов, до затвор, до живот.

И когато я дразня и плаша
с остарели шеги, даже с плач,
и когато от гняв я пердаша,
не намирам за нея илач.

Ей така си я нося по пътя,
вместо тя да ме носи напред...
И добре, че е споменът мътен -
тя все пак е любов на поет.

Разтърси живота си!

2011-01-11T23:48:00.003+02:00

Когато си купих книгата, за да получа автограф от Рудолф Шенкер в книжарница "Хеликон", нямах представа за какво ще е тя. Чакането от един час си заслужаваше, а книгата също определено си заслужава.

Ако си мислите, че вътре ще откриете подробна история за групата, не сте познали. Рудолф с помощта на Ларс Аменд разкрива своята философия за живота, а тя поне на мен ми допада. Основното е да се грижиш и за тялото и за духа и за душата си, да следваш мечтите си и да не се отказваш при първата трудност. Другото послание е, че трябва да се живее в и заради настоящето. Има доста хубави мисли и послания в книгата, но нямам намерение да ги пиша всички тук.

Присъствието на Паело Коелю в края на книгата също не е случайно, а всички хора, които присъстват в живота ни, са там, защото ние сме поискали това да стане подсъзнателно или не. Човек е сам господар на своята съдба, а страхът и разумът често са спирачки за постигане на мечтите. Има доста повече философия и размисли, отколкото съм очаквал от рок китарист от Хановер в любима моя група.

Книгата наистина може да ви разтърси, а може и да не ви хареса. Въпрос на избор, но все пак я прочетете. Заслужава си. И докато Рудолф се опитва да разтърси живота на всеки читател, то групата определено разтърсва публиката в прощалното си турне като ураган.

Промяната

2011-01-09T00:47:00.004+02:00

Всеки януари много хора търсят промяна. Поводът си струва и какъв по-добър може да се намери от началото на Новата година. 8 дни по-късно аз реших да направя своя равносметка за моите малки промени. Разбира се много често забравяме обещанията да се променим или да променим нещо около нас, когато празниците отшумят и се върнем към нормалния ритъм на живот и работа. Не винаги е възможно да се извърши радикална промяна, а има и хора, които не искат да се променят.

Стига съм писал за останалите и да видя какво реших и поисках да променя тази година. Тъй като не пия алкохол и не пуша, реших тази година да не пия газирано :) Все от някъде трябва да се започне, нали. Другите неща са смяната на абонаментен план на мобилния оператор и ограничаване на лимита на 50 лева. Целта е оптимизиране на разходите и неограничено ползване на Интернет през мобилния ми телефон.

Смених стикерите на колата, а именно гражданската отговорност и винетката, която тази година е по-голяма като размер и в нея трябва да напишеш и номера на автомобила, което е супер неудобно, но се прави с цел да не може тя да се ползва за различни коли. Заредих за първи път и по новите цени на бензина и поразходих сивото лъвче в квартала и видях и гумите как са и отново го паркирах на мястото му.

Вече съм с заредена електронна карта за градския транспорт за 3 месеца за всички линии и няма нужда да се притеснявам за билети като в дните между Коледа и Нова година.

Другата промяна бе отказването от Интернет от Мегалан при изтичане на договора, а причината не е, че съм недоволен. Дори напротив. Не съм имал проблем и съм се радвал на на много бърз нет. Причината бе новата тройна услуга на blizoo. С нея отново си имам аналогова и цифрова телевизия с над 130 програми, но като добавка имам и стационарен телефон с 100 безплатни минута за стационарни номера, безжичен Интернет с 24 mbps и ваучер на стойност 50 лева в Техномаркет. Всичко това за 35 лева на месец. Досега за нет и Тв плащах към 50 лева, а сега 35 с повече екстри. Досега съм много доволен, а Мегалан си остава алтернатива, като винаги мога да си платя за един месец и да го ползвам отново. Другото нещо е, че сложих в ред всичките си контакти и си платих всички заеми и дългове за миналата година и почвам на чисто тази. За 8 дни мисля, че е достатъчно :)

А вие успяхте ли да промените нещо?

Когато

2011-01-06T11:14:00.001+02:00

Когато слънцето угасне
в зениците ти уморени.
Денят отново ще порастне
В плътните устни засмени.

Когато чакаш любовта,
А тя отмине те безмълвна.
Потърсих те отново през нощта,
Но ти отмина, не отвърна...

Когато хорото си танцуваш-
стъпките ти са вълшебни
И устните си в мене впиваш
изпиваш капките с моменти.

Срещнах те на светофара
година мина след това.
Чаках те на друга гара
Ловецът търси си лова.

В киното сме сенки две
Не гледаме екрана бял
Сгуши се в мене дете
Останах пак сам и цял.

Александър Алексиев

Конспирацията

2011-01-02T23:50:00.005+02:00

Понякога знаците на вселената или на съдбата са на всеки ъгъл. Пазарувайки в супермаркет на нивото на очите ми попадна книга с Майкъл Джексън на корицата. След смъртта му бях прочел книгата "Истината за смъртта на Майкъл Джексън" от Иън Халперин и си бях взел и албума: "Магията, талантът, иконата", а още от средата на 90-те имах "Лунен пътешественик".

Доста често след смъртта на известни личности, доста хора правят пари на техен гръб и то доста успешно. Затова и се зачудих, дали си заслужава да дам толкова пари за една книга като заглавието ми ме навеждаше на мисълта, че това ще е поредната книга с нова теория за неговата смърт. Освен споменатите по-горе заглавия скоро излезе и нова книга, представена от баща му Джо със заглавието ""Какво наистина се случи на Майкъл Джексън, краля на попа. Тъмната страна на индустрията на забавленията". Неин автор е Ленард Роу. За 4 дни са написали е негова биографична книга, която са сглобили от стари книги и публикации в пресата. Говори се и за книга, която той е написал приживе. Има и още книги като "Човекът зад маската", която убеждава читателите, че той е гей. Очаквам в близките години да има поне още 10 книги за него, но сега става въпрос за тази.

За втори път я видях в същия магазин, когато пазарувах подаръци за Коледа и реших, че това ще е хубав подарък за сестра ми, и я купих. Преди това обаче я прочетох. Общото между нея и "Истината за...", че авторите са били настроени срещу него първоначално, но след проучване на факти и среща с много свидетели реално го подкрепят и защитават. Винаги ценя хора, които си признават грешките, а и също така и тези, които след смислени аргументи и факти не се държат като магаре на мост, а са готови да приемат нова позиция. "Конспирацията" освен книга за Майкъл е и книга за това как медиите обичат сензациите, лошите слухове, униженията на известни и публични личности и как не винаги проверяват фактите и спестяват нарочно някои неща. Машината наистина е опасна и ако попаднеш в нея и ангел да си, ще излезеш от другата страна като черен дявол. За мен бе интересно да проследя и фактите и доказателствата в съда при второто обвинение към звездата за педофилия. Първото такова е решено извън съда за доста голяма сума и това е дало надежда и на тези хора да получат прилична сума и да си оправят живота.

Страхотно ме впечатли адвокатът на певецът Том Месеро, който води защитата по уникален начин и печели делото за почуда на всички. От книгата се вижда, че около Джексън е имало доста паразитиращи хора, които са го използвали и са били готови да се обърнат срещу него за пари. Най-удивителното е обаче как точно момчето, на което той е помогнал в труден момент при лечение от болест, се обръща срещу него и лъжесвидетелства само и само да получи пари и слава. След тази книга си мисля, че никак не е хубаво да си толкова известен и богат, защото помията е ужасна.

Прочетох книгата на един дъх а по чисто съвпадение по празниците даваха и филма "Лунен пътешественик", който гледахме с дъщеря ми, а по-късно я учех на някои стъпки и тя възприе бързо и показваше как танцува Майкъл Джексън. Тя не беше навършила още две години, когато той умря и тя беше впечатлена от този факт и го повтаряше непрекъснато. Разпознава го като лице и танц и музика, а това всъщност е най-важното.

Точно преди Нова година си купих и неговия нов албум, но при няколко прослушвания не съм впечатлен от него. Има някои добри песни, но си личи, че е направен набързо и с цел печалба. Сигурен съм, че той не би позволил той да излезе в този вид.

Видях и още една книга за него от поредица за музикални икони на Tashen и тази седмица мисля да си я купя и да завърша по този начин сагата Майкъл Джексън. А тя ще продължи не само с книги за него и от него, а с творчеството, което ни остави. А то никак не е малко.

Споменът

2010-12-29T23:11:00.007+02:00

Днес разбрах, че на 59 години този свят напусна спортният журналист Камен Тотев. Познавах го от магазинчето на националния стадион, което държеше преди. Бях му дал на консигнация шалове, чаши и значки на ФК Хебър (Пазарджик). Говорихме си за футбола, за Пазарджик и добрите стари времена. Беше мил човек и можеше да се говори надълго и нашироко с него. Беше продал шалове на чужденци колекционери, които го бяха разпитвали за Хебър. После изчезна. Нямаше го. Дължеше ми 50 лева. Майната им на парите, хората са важни! Осъзнаваш го, когато загубиш някой, а тази година загубих още двама познати. И те като Камен бяха позитивни и готини.

Още през януари по мистериозен начин в Англия загина фенът на Хебър и мой приятел Станимир Николов. Беше едва на 27 години. За съжаление не успях да присъствам на погребението в Пазарджик.

В края на лятото едва на 44 години си отиде и друг страхотен човек и спортен журналист, Николай Стоянов. Чувахме се често по телефон и по skype и си сътрудничихме за българската футболна история и статистика. Той бе колега на братовчед ми. Винаги бе усмихнат и готин, а в края на отпуските гласът му заглъхна завинаги.

Други по-известни личности също ни напуснаха през тази година. Андрей Баташов бе един от тях. Дончо Цончов и Вили Кавалджиев са другите българи, които вече ги няма. Селинджър и Денис Хопър, Рони Джеймс Дио са други имена и със сигурност рискувам да пропусна още някой...

Въпреки всичко споменът за тях живее и не може да бъде изтрит. Те ще живеят докато го има споменът за тях. А аз помня!

Снимка: donbalon.eu

Празникът

2010-12-27T22:39:00.005+02:00

Коледа вече е към своя край. Три дни яли пили и се веселили. Така пише в приказките. Но за жалост животът не е приказка...

Когато попитате някой колега, познат или приятел какво е правил на този празник неизменно в разказа му присъстват обилна храна (постна, но вкусна), алкохол, семейно празнуване. Коледа е семеен празник и всеки прави всичко възможно поне на Бъдни вечер да бъде заедно със своето семейство. Дълги години свързвах този празник с камина и уют, приглушени светлини, забраната за ставане от масата, подаръците и празничната атмосфера. Днес вече имам своето собствено семейство и нещата са различни.

Подготовката винаги отнема повече време от самата вечеря и тя минава доста бързо. Трудно е да накараш дете да стои мирно и да не става от масата или да пресъздадеш камина и огън. Въпреки всичко вечерта беше хубава, спокойна и топла. Имаше свещ, която дъщеря ми постоянно духаше :) Ястията бяха постни и 15 на брой. За сметка на това всичко беше много вкусно. Не всичко остана на масата до сутринта както повелява традицията, но вече традициите не са това, което бяха. Почивните три дни (паднали се петък, събота и неделя) стоях далече от компютъра и Интернет. Дадох си почивка. Спах по 10 часа на нощ. За сметка на това четох. Прочетох две книги, играх доста с дъщеря ми и си спомних за всички мои приятели и познати, които изпитват трудности или вече ги няма на този свят...

Какъвто животът, такава и Коледата...

Беше ми необичайно да не получа подарък, но искрено се радвах на подаръците на дъщеря ми. Тя бе щастлива и доволна. Какво повече можех да искам. Все пак трябва да призная, че получихме общ подарък и той бе филма "Мисия Лондон", а моят подарък бе изконсумиран по-рано с билет за концерта на Крис Норман и книга, но разочарованието оставаше... Трябва да свикна. Нещата се променят, хората също понякога. Само песните остават същите. А в тях понякога има герои...

Сънят

2010-12-19T00:28:00.006+02:00

На границата между два дни Морфей избяга яко дим. Успях да го заблудя. Поне така ми харесва да си мисля. Още от малък обичам да спя. Сънят е важна част от денонощието. В една стара ученическа тетрадка намерих в края, където обичах да си пиша разни неща, изречението: Много обичам да спя. И това е факт. Радвам се на здрав сън. Заспивам веднага щом пожелая. Не страдам от безсъние. Рядко нещо е способно да ме събуди по средата на нощта.

Този месец реших да действам по друг начин. Направих си някакъв нов режим с надеждата да измамя съня. Лягам си в 21:00 часа и слагам алармата на телефона си на 02:02 часа. Така спя 5 часа. Ставам свеж и работя. Още като студент открих, че съм най-работоспособен в малките часове на нощта. Тогава обикновено идват и музите :)
Пиша, каквото пиша и си лягам между 5 и 6, за да се събудя към 7:30 или 8:30. Така пак спя 7 часа, но някак си разкъсано. По това време на нощта няма много хора онлайн, рядко някой звъни по телефона и може да се работи спокойно. Нямам намерение да практикувам това за дълго време. Само да си приключа нещата и спирам. Най-вече ми пречи това, че съм свикнал да стоя до 1 часа, а не да лягам в 21:00.

Когато работех в хотел и давах нощни смени ми беше най-трудно между 5 и 6 часа, защото тогава беше най-тихо и спокойно и нямаше никой, а сънят натежаваше на клепачите. Тогава почвах да зареждам хладилника на рецепция с безалкохолно, за да може занимавайки се с това, да се освежа и да не заспя. Плисках си и студена вода на лицето. На нощна смяна в хотел (а и и другаде) и на пост като войник спането е абсолютно забранено. Но имам по два случая, в които съм заспивал в час по биология и на лекция по статистика заради дълго продължили купони предишната нощ :)

За разлика от мои приятели и познати аз не обичам да спя до късно. Като ученик ставах преди 6, като студент към 8, в казармата ни будеха в 5, а днес винаги ставам в 7. В събота и неделя не мога да спя до 10, а винаги между 7 и 8. Обичам като се събудя да изляза навън на въздух да усетя сутринта и да видя спокойствието на съботния или неделен ден без хора по улицата. Сутрин към 6 е най-хубавото време. Въздухът е свеж, птиците пеят и са най-активни по това време. Купувам си спортен вестник, пия кафе и сок с него и съм готов да почна деня. Може би и затова не стоя цяла нощ, а си лягам към 5, за да може да се събудя. Освен това сънувам често и помня сънищата си. Като студент след купон си лягах към 4, но пак ставах към 8. Странна работа.

Радвам се, че и дъщеря ми също има здрав сън. Още като бебе тя не се будеше нощем дори и за хранене, което правеше нещата по-лесни за нас, а на първата си Нова година не се събуди от всичките гърмежи и фойерверки :)

А вие как спите нощем?

Филмът

2010-12-14T03:27:00.004+02:00

Всичко започва със среща с жена. Всичко започна с разочарованието от отхвърлянето. Всичко започва с писане в блога. Всичко започва с една идея, родена от гняв. Идея, която преобърна света. Склонен съм да вярвам на всичко това, което гледах във филма "Социалната мрежа" по книгата на Бен Мезрич. Определено филмът е добър. Допадна ми.

Действието се развива като хронологията е показана чрез воденето на съдебни дела срещу основателя Марк Цукенбърг и как той губи приятелите си и част от парите си. Вижда се как той сглобява идеята си за този сайт стъпка по стъпка, използвайки различни ситуации, случки и чужди идеи. Въпреки това си мисля, че не всеки е способен да сглоби тези идеи в едно цяло и да ги обедини в един сайт. Вижда се, че има и други социални мрежи преди и след фейсбук, но само той успява да покори света и да кара милиони хора сами да дават информация за себе си. Това разузнавателните служби не са го постигали с години работа :)

Трябва да си малко луд, малко идеалист и малко странен, за да създадеш подобно нещо. Вижда се, че в началото той се дърпа и не иска да има реклама в сайта и казва, че той ще се развива вечно и няма да има край :) Безкраен празник! Който вече няма приятели, може да си ги добави във фейсбук, дори и да не ги познава и да разглежда снимките им, интересите им и статуса. Това ли сме ние хората? Снимки, интереси и статус? Но ако те няма във фейсбук, все едно вече те няма в Интернет (говоря за бизнес и информация), а търсачката в тази социална мрежа вече се конкурира с Гугъл и е на път да я измести дори. Иначе присъствието в една или друга мрежа е въпрос на личен избор и безспорно има своите добри и лоши страни. Като всяко нещо.

Напоследък забелязвам съвсем деликатно как споделената от мен информация във фейсбук, се появява отляво като реклама, която е свързана с написаното от мен (пример реклама на часовници Casio след като писах за моя часовник от тази марка). Както и да е. Гледайте филма, прочетете и книгата, ако искате. На мен не ми стигна. Най-голямата реклама за него всъщност беше, че Марк не е искал да го гледа и е забранил на служителите си във фейсбук да го правят.

В крайна сметка всичко опира до приятелите. До тяхната липса, до техните настроения и до техните интереси. А приятелите ще си бъдат приятели и във фейсбук, и в скайп, и в кю, и в мейл, и в телефонния ти указател на мобилния, и на празник и в делник. Важното е да имаш приятели. Истински приятели. Това не се купува с пари или със сайт.
Просто приятелите са си приятели. Само трябва да ги добавиш :)

Панаирът

2010-12-12T09:50:00.005+02:00

Дойде и моят ред да драсна някой ред за тазгодишния панаир на книгата. По чиста случайност той бе под номер 29 също като и конгреса на хералдическите и генеалогични науки, на който имах удоволствието на присъствам през септември тази година в Щутгарт. Разликата е, че този на книгата се провежда всяка година, а този на хералдиката и генеалогията е на две години на четна година.

Този път панаирът бе с безплатен вход, което накара доста повече хора да го посетят, но и позволи на скитници, клошари и пенсионери също да дойдат и да създадат суматоха.
Организатор бе отново Асоциация Българска книга и откъм организация се беше справила доста добре. Помня първия панаир, на който бях още като студент. Той беше само в една зала с три реда щандове в зала на последния етаж на НДК и входът беше 3 лева. Бяха нужни не повече от 10-15 минути, за да разгледаш всичко. Тази година участниците са над 110 и са разположени на три етажа, отстъпките варират от 10% до 50%. Аз се възползвах и си купих някои книги, а за други нямах възможност.

Моята страст са книгите или както каза наскоро един приятел, че аз съм книгоман. Затова сигурно и жена ми искаше да се увери, че нямам много пари, когато отидох за първи път да посетя панаира през седмицата. Сякаш това е хазарт и не се знае колко пари ще похарча. Като се замисля, може би е права. Все пак тогава купих само една книга, а и нямаше много хора и успях да разгледам и да се ориентирам кое къде е. Преобладаваха книги за религия, езотерика и детските книжки. Все пак намерих и доста интересни неща и за мен, а две книги, не си купих и се надявам да ги намеря отново на толкова изгодна цена. Днес панаирът свършва и ще очаквам с нетърпение следващия юбилеен догодина. А дотогава отново ще обикалям книжарници и антиквари, търсейки книги. Приятно четене!

Часовникът

2010-12-11T02:58:00.004+02:00

Една нощ времето спря. Стрелките на ръчния ми часовник показваха 1:35 и се заковаха на този час. Това се случи в една нощ, когато сънят си отиде и времето наистина спря.

При смяната на батерията на следващия ден се замислих кога за последно я сменях и се оказа, че не съм. Тук е момента да споделя, че получих часовника като подарък от моя най-добър приятел за рожденния си ден през 2004 година, когато той се върна от САЩ. Беше го купил от Ню Йорк. Та по тези сметки се оказва, че оригиналната батерия е издържала цели 6 години. Вашите батерии колко издържат?

Часовникарят ми предложи да я смени с хубава, която щяла да издържи до 2 години, което на фона на 6 изглеждаше малко. Другият вариант бе за 1 година, но аз предпочетох по-добрата батерия, която бе от марката Sony. Интересно е, че бележката, която ми даде за смяната, бе на руло от магазини Фантастико. Явно е намерил някоя връзка там и го снабдяват безплатно с руло за касовите си бележки.

Нося ръчен часовник още от ученик и досега съм сменил 4-5,защото си ги харесвам. Нося го на дясната ръка, както и родителите и сестра ми въпреки, че не сме левичари. Не зная защо е така, но на доста хора им се струва странно. За мен е странно да го нося на лявата като всички останали. Там ми стои необичайно и го слагам само в случай, че ме боли дясната китка или да не забравя нещо важно.

За мен ръчният часовник е повече от аксесоар. Дори и сега, когато може да видиш часа на мобилния или компютъра, аз все още се доверявам на ръчния часовник. А той е много добър, качествен от неръждаема стомана и дори водоустойчив. В тъмното пък стрелките му светят в приятно зелено:) Ето и модела, а марката е Casio.

Времето отново е тук, а стрелките тръгнаха да го гонят по циферблата на моя живот. Дали изтече времето за сън?

Снимка: casio.com

Надписът

2010-12-09T23:46:00.003+02:00

Съвсем случайно забелязах трите лепенки с надписи в автобус №111. Първата кръгла синя с надпис "Изход" е ясна. Друг е въпросът защо отвън няма друга с надпис "Вход". Втората обаче указва къде е аварийния кран и има указания за действие в две точки. Първоначално си помислих, че нещо се е изтрило или не виждам добре, но след няколко возения в различни автобуси, установих, че това е пропуск на буквата "р" и така вместо правилното "Завъртете крана по посока на стрелката!, трябва да четем Завътете. Третият надпис също е сгрешен и вместо "Пазете изхода свободен!" е написано "Пазете изхода свободеи". Няма да коментирам липсата на препинателен знак, но сбърканата последна буква ме навежда на мисълта, че това или е правено в чужбина или от някой, който е бързал или по-лошо, от някой неграмотен.

На кръглите надписи, както и на друг, който не съм снимал, за мястото, където да счупиш с чукче стъклото при опасност отдолу стои BG. За жалост направената веднъж грешка е тиражирана масово и сега краси всички автобуси по линии 111 и 306, а вероятно и други, за които не предполагам. Не зная, колко хора са го забелязали, пътувайки в малките и претъпкани в пикови часове автобуси, но повечето хора рядко обръщат внимание на такива подробности. Но за мен това е голям гаф на рекламна агенция, концесионер или на някой друг по веригата.

Друго нещо, което ми прави впачетление в тези автобуси е часовникът. Досега нито веднъж не видях един верен часовник. Ако е 18:45, той показва 15:10, а ако е 19:10 цифрите в червено светят 8:43. Въобще не може да се говори, че не е сменен при промяната към зимно часово време. Предполагам, че шофьорите нямат време за такива неща, но все пак в Германия или в Англия във всеки автобус часовникът е точен до секунда и изпълнява своята функция да дава точно време на пътниците в него.

Сигурно някой ще каже, че издребнявам и, че важното е, че са нови автобусите и те да имат парно или климатик и шофьорите да карат по-нормално сякаш возят хора :) Аз си мисля, че не е толкова сложно тези неща да се променят и затова ще пиша мейл до отговорните хора за този казус и ще ви уведомя, ако има развитие. Във форума на градската мобилност има отделна тема за този автобус. А вие с коя линия пътувате?

Студентът

2010-12-08T04:35:00.005+02:00

Днес е 8 декември. От една страна това е весел празник на всички студенти. От друга тъжен помен за един британски музикант и творец, на име Джон Ленън от град Ливърпул, който точно преди 30 години бе застрелян в Ню Йорк. Снимката горе е на книга, която още в гимназията се предаваше от ръка на ръка и се четеше, защото Джон си беше легенда и сред ученици и студенти. В музея на The Beatles в Ливърпул научих доста нови за мен неща за тази личност и за групата. На тази дата е роден и Джим Морисън от The Doors. Но нека първо да напиша нещо за празника.

Моят първи 8 декември беше в Панагюрище. Все още бях ученик в Немската в Пазарджик, а отидохме до там, за да празнуваме студентския празник с по-големи наши познати. Беше готино и вълнуващо и слушахме Джон Ленън. Беше истинско и неподправено. Танцувахме, смеехме се, говорихме си на стълбището до късно сутринта. Беше празник.

Първият ми такъв празник вече като студент в първи курс беше в хотел "Етър" във Велико Търново. Беше готино да гледаш нощно Търново от високите етажи на хотела. Скучна беше празничната вечеря в ресторанта, но скитането по улиците и дискотеките си струваше. Това се случи преди 14 години. След това много често бях сред организаторите на този празник и водих групи с автобуси в Банско, Боровец, Пампорово, Виена и други дестинации. Помня, че печатах предложенията (офертите) на цветна хартия и ги разлепях из входовете на всички блокове в Студентски град и това имаше голям ефект тогава и пълнех до два три автобуса :)

Днес 8 декември е работен ден и едва ли ще се различава с нещо от другите дати в календара. Все пак реших да си спомня за Джон с моя любима песен в негово изпълнение и да поздравя всички бъдещи, настоящи и бивши студенти. Честит празник, колеги!

Концертът

2010-12-06T10:29:00.004+02:00

За малко да не отида на концерта на Крис Норман снощи. Преди седмица четох в някакъв форум, че залата щяла да остане празна и имало много билети. Доверих се и се снабдих с билети чак в сряда, когато бяха останали само единични бройки. Залата бе препълнена и разпродадена, което ме изненада. Началният час бе 19, но от някои телевизии съобщиха 20 часа, с което се надявам да не са заблудили много хора, но накараха мен да проверя билета си и на сайта на организаторите от Радио 1. Не вярвайте на телевизиите, само това мога да кажа по този повод.

Песните на Крис Норман бяха едни от първите, които слушах като дете през 80-те. Дори имах една или две негови плочи, а те се въртяха и по радиото. Както разбрах наскоро, той е имал концерт с групата си Smokie през 1981 г. на стадион "Академик" пред 8 000 зрители. Идва за втори път в България преди 8 години в Банско на площада и тогава имах честта да бъда от организаторите на това събитие, а от бенда му само китаристът е останал да свири с него и до днес. Този път за малко цената на билетите и липсата на места отново да ме откаже, но за щастие това не стана.

Концертът започна точно в 19:15 с класиката на Smokie I'll meet you at midnight и точно полунощ е нещото, което свързвам с Крис Норман. Моята любима песен Midnight lady, всъщност написана от Дитер Болен, също говори за полунощ, но вече в комбинация с думата lady. Тази дума я има още в някои песни от 80-те като Lady in red на друг Крис (Де Бърг) и Lady на Kenny Rogers, написана от Лайнъл Ричи и някак си създадоха у мен още от ранни години почит към дамата, жената, която е уникална, която си заслужава и която е невероятна. Заради песента си мислех, че дамата, с която посрещна за първи път полунощ, ще бъде дамата на моето сърце. Честно казано вече не помня с кое момиче съм стоял за първи път до полунощ, но тръпката от песента и емоцията си остава и до днес.

Но да се върна на концерта. В началото изглеждаше, че Крис ще изсвири всички любими песни една след друга и ще си тръгне. Свиреше с лекота и гласът му бе на ниво. Явно годините нямат значение. На сцената нямаше много ефекти, а барабанистът изглеждаше отегчен от лесните партии в началото, които трябваше да свири. Добре, че имаше на ръката си една от модерните напоследък енергийни гривни и се закачаше с Мартина на йониката непрекъснато, за да бъде в добро настроение и да дочака мига, в който да развее къдравата си коса и да покаже на какво е способен. Ритъм китаристката и певица Тери достойно замести Сузи Куатро при Stumblin' In. Тя бе руса рок мадама, на бели токове с татуировки на рамената. Пропуснах да кажа, че Норман говори на български следните думи: Добър вечер, Как сте, Добре и Благодаря. Помоли хората в залата да вдигнат ръка тези, които говорят английски, а после пита и за български :) След няколко песни, той забеляза, че някой идва по-късно и заема мястото си в оркестрината,за което е платил 100 лева, и не пропусна да се пошегува с това. Набързо засвири с лекота няколко акорди от песните до момента и изпя по две строфи, а после последва акустичната част, в която бяха песните за мексиканското момиче и небеизвестната Алис, която всеки от публиката пя. С нея свърши и unplugged частта от концерта и дойде ред на моята любима песен за среднощната дама, когато той отиде при Мартина на йониката и я целуна накрая по устата при края на песента. Имах възможност да видя всичко това, защото съобразих да си взема бинокъла, тъй като местата ни бяха на втори балкон. Не е странно, че трима от бенда (басистът, барабанистът и пианистката) са немци, защото в Германия много ценят изпълнителите от 70-те и 80-те години и постоянно ги канят на участия.

След това дойде време за рокендрол. Крис Норман подкани публиката да стане и да танцува, което създаде работа на охраната, но той ги помоли да не пречат на хората и мнозина се здрависаха с него. Китаристът Джеф, който бе уникален със своите кръгли тъмни очила и нахлупена шапка се прояви с чудесно соло, а публиката още не знаеше какво я чакаше. Очаквай неочакваното! В едно прекрасно medley Крис започна с песента на Peter Gabriel Sledgehammer, продължи с Natbush city limits на Тина Търнър и Summer of 69 на Брайън Адамс и завърши с My Sharona, докато доста хора се чудеха, дали са уредени авторските права и се върна в своето творчество с Needless and pins, а залата бе под пара, танцувайки и пеейки. Звукът бе чудесен и публиката откликваше на всеки негов призив и бе на крака и пляскаше в ритъм. При последната част най-щастливи бяха барабанистът Дорино и Мартина на йониката, защото тогава те се развихриха. Последва бис, който бе в същото темпо, а последната песен от него If I get lucky бе сякаш посветена на всеки щастливец, който бе в залата и се наследи на този прекрасен дошъл малко по-рано Коледен концерт. Ето и сетлиста от концерта:

Intro
01. I'll Meet You At Midnight
02. Lay Back In The Arms Of Someone
03. For A Few Dollars More
04. Stumblin' In
05. The Night Has Turned Cold
06. Call On Me
07. If You Think You Know How To Love Me
08. Mexican Girl
09. The Boxer (Simon & Garfunkel)
10. Living Next Door To Alice
11. Midnight Lady
12. Love for sale
13. Love Is A BattleField (Pat Benatar)
14. The Growing Years Medley:
--- Sledgehammer (Peter Gabriel)
--- Nutbush City Limits (Tina Turner)
--- Summer Of 69 (Bryan Adams)
--- My Sharona (The Knack)
15. Needles And Pins
16. Don't Play Your Rock-n-roll To Me
Бис:
17. Oh, Carol
18. If I Get Lucky
Страхотен репортаж има тук, а за съжаление Крис не изпя още една любима песен Some hearts are diamonds и се чудех, дали нея да не сложа за край на поста, но все пак реших да се спра на най-любимата ми:

Снимка: Metal Katehizis

Мачът

2010-12-03T10:30:00.004+02:00

Вечерта не беше от добрите. Беше валяло, а на таблото стоеше крайният резултат от срещата: ЦСКА 1 Бешикташ 2. Подкрепата на публиката и хореографията бе на ниво. Играчите също доста се постараха, но имаше един голям проблем и той се казва: СТРАХ.

За жалост страхът управлява делата ни и проваля начинанията. В ЦСКА тази вечер имаше страх пред гола. Той се бе настанил удобно при Спас Делев и Маркиньос и не им позволи да вкарат. А положения имаха. Как може да се бориш, да преодоляваш трудности, играчи, да надбягаш и себе си дори, а сам срещу вратаря да те хване шубето и да се спънеш или вратата пред теб да се смали като Алиса в страната на чудесата?

Уникално е преживяването да си част от една публика, която е обединена в името на 4 букви, на един отбор, на една идея и на една мечта. Тя е готова да стои на стадиона и в студ, и в сняг, и в дъжд, и в пек, и пак да подкрепя любимците си. Не я спират високи цени на билети, не я спира лошо време или други оправдания, че го дават по телевизията.

Напоследък ходенето по европейските мачове на ЦСКА ми носи само разочарование от резултата, но не и от преживяването. Чакаш ги с нетърпение, защото именно в европейските мачове отборът на сърцето ти има шанс да победи всеки, стига само да си повярва. Вярно е, че на стадиона няма как да видиш повторение на гол, спорна засада или красиво отиграване, но може да видиш подкрепата и да чуеш гласът (или по точно ревът) на публиката. А това не е малко. Може да се почувстваш част от нещо голямо, дори и да си сам. А това е повече от някакви цифри.

ЦСКА е вън от Европа този сезон и дори природата започна да плаче след втория гол за Бешикташ. А привържениците вече мислеха за следващия сезон в Европа. С нови надежди и нови мечти. А мечтите са красиви и безплатни...

Снимка: Георги Димитров-Бруно (sportni.bg)

Синдромът

2010-12-02T10:55:00.005+02:00

Започнах да свързвам датата 1 декември със синдрома за придобита имунна недостатъчност (СПИН) някъде в средата на 90-те години, когато започнаха и първите кампании у нас. Като ученик и студент за мен и моите приятели това бе ден, в който можехме да се снабдим с безплатни презервативи :) и да заговорим симпатичните девойки, ангажирани в кампанията. По-късно свързвах този ден с Фреди Меркюри и загубата му заради този синдром. Не е забавно, когато е замесена и смъртта, и известни личности, които не са се пазили.

В интерес на истината почти винаги съм ползвал презервативи до брака си, а любимите ми бяха Lifestyles, въпреки че повечето ми приятели предпочитаха Durex. Това наистина е най-добрия начин за предпазване от болести като синдрома и други неприятни такива, а също така и от нежелано забременяване. Според статистиката в България има над 1 200 болни от синдрома, което е малко на фона на други страни, но все пак не е за пренебрегване. Няма да коментирам кампанията тази година, защото имаше доста противоречиви отзиви за клипчетата, но слогана "Презерватирай се!" ми хареса.

Лентичката с ален цвят, която стана символ на синдрома успешно се използва с нашия трибагреник за подкрепа на медиците ни в Либия. Самата лента е създадена от организация от художници в Ню Йорк през 1991 г. и е знак за подкрепа към болните от синдрома. Може би е червена заради кръвта или да предизвика внимание, на за първи път е носена от актьора Джеръми Айрънс през същата година, а масово се ползва за първи път през 1992 г. на концерт на Фреди Меркюри, когато са доставени над 100 000 лентички. Шоуто е наблюдавано по телевизията от повече от 1 милиард души в 70 страни. Това включва и мен.

Тази година не успях да видя някъде да раздават презервативи, но сигурно е имало, а попаднах на брошура, която запазих. Накрая само две неща: Пазете се, презерватирайте се!

Снимка: iusy.org

Актьорът

2010-12-01T01:23:00.004+02:00

Днес е Андреевден, а един Андрей вече го няма. Сбогувахме се с него, но не и с това, което остави след себе си. Казват, че актьорството е призвание и карма, а аз бих добавил, че това е вълшебство. Гледал съм поне четири негови постановки и си спомням как грабваше аудиторията и не я пускаше и си правеше каквото иска с нея. Не случайно билетите свършваха бързо, а рекламата вървеше от уста на уста. Трудно е да повярваш, че моноспектакъл може да бъде така интригуващ и вълнуващ, но само той и Мариус правеха моното в стерео. Музиката беше навсякъде. Имаше ритъм, имаше барабани. Няма да забравя как приканваха минувачите на Раковска да влязат, удряйки барабаните с все сила. Сега звучат само погребалните барабани и те са сухи и отекват в съзнанието за една загуба. Загуба на човек, на живот, на личност, на актьор, на артист...
Нарочно не исках да чета какво пише за него и никога не съм се интересувал от неговия личен живот, а само от това, което той правеше на сцената, а то беше необикновено. Така и исках да го запомня. Необикновен и невероятен. Андрей. Баташов.
Отиде си есента, идва зимата. Утре е декември, а днес, днес беше Андреевден. Сбогом!

Снимка: Булфото

Шофьорът

2010-11-29T23:51:00.005+02:00

Вечер е. Хората пъплят по улиците на втория по големина град в България, връщайки се от работа и прибирайки се у дома. Част от тях ползват автобуси да се прибират по близки и далечни места. Мястото е автогара с топлото име "Юг", хората стоят по сектори, чакащи в тъмното автобус с табела с тяхната дестинация. В случая аз се връщах от поредната командировка в края на седмицата и се прибирах в София.

Човек предаде пакет на шофьора на автобуса и побърза да звънне в столицата, за да продиктува регистрационния номер на белия автобус. Хората започнаха да товарят чантите си в търбуха на превозното средство. Побързах и аз да заема своето 17 място до прозореца преди да се се качили всички. Шофьорът преглеждаше билетите и търпеливо отговаряше на въпроси, дали спира на определени места в София, въпреки че на табела черно на бяло са написани Окръжна болница, Плиска и Централна автогара. Явно той предвидливо го бе сторил, но кой има време да гледа надписи в този забързан свят? :)

Автобусът бе чист и поддържан и явно това бе дело на нашия водач в това двучасово пътуване. Една девойка се качи, дъвчейки закуска и той я помоли да не се храни на борда, при което тя се съгласи и преглътна поредната хапка, а другото прибра. Той и благодари, а за това също бе сложил табела:"Възпитаните хора не се хранят в автобуса. За останалите е забранено!" Започнах да чета книгата си, за да използвам светлината докато стане време да отпътуване, но не можеше да не ми направи впечатление учтивото държане и чувство на хумор на водача при всеки качил се пътник.

На идване към Пловдив проспах целия път, но сега не ми се спеше, но навън бе тъмно. Автобусът потегли и се включи във вечерния трафик на Пловдив. Въпреки разни ситуация нямаше изнервяне или резки маневри и возенето бе удоволствие. Последен изгасих моята лампа, която единствена светеше в тъмното, а от високоговорителите прозвучаха чудесни балади на Скорпионс (точно четях книгата на техния китарист), на Гери Мур, на Крис Норман (на чиито концерт смятам да отида в края на седмицата), на Юръп, Уайтснейк и много други. Просто нямаше лоша песен, а това създаде настроение и приятна атмосфера, съчетано с приятното возене по дъждовната магистрала. Само от време на време мелодии на различни мобилни телефони нарушаваха идилията, а светлините на градове и селца се редуваха тичайки в прозореца на тъмния автобус и някак си неусетно вече бях в София.

При слизането благодарих на шофьора за песните от диска и за приятното возене, а той ми отвърна: "Като взема книжка, ще е още по-добре!" и се засмя и добави: "Приятно е да се кара сега докато не е паднал снега." Загледах се в побелялата му коса и безупречна униформа и му пожелах приятна вечер. Малко са шофьорите като него. При работата си като екскурзовод съм виждал какви ли не шофьори, но добрите са рядкост. Радвах се, че имах възможност да пътувам с такъв в петък. Приятен път!

Снимка: beroe.eu

Градът на котките и котвите

2010-11-28T00:57:00.006+02:00

Всеки път като ходя във Варна забелязвам нови неща. Този път това бяха табелките. Такива бях виждал в Златоград и в Гърция. Тук явно бяха решили да пишат улиците на английски и булевард "Мария Луиза" е изписано отдолу като Maria Luisa Blvd. В средата е номера, а на някои е показана и посоката на нарастване на номерата, а отдолу, но не на всички има и района (само в София, Пловдив и Варна има райони). Навсякъде обаче присъства герба на Варна с котвата. Отстрани има жълти светлоотразителни линии. Снимах и два вида от старите табели и дори си мислех да кръстя поста си Варненските улици по подобие на този за софийските, но друго нещо ме отказа.

По улиците на Варна гъмжи от котки. Дали е заради рибата или пък са решили въпроса с бездомните кучета, не зная, но е факт, че на всяка крачка има по една котка. Една от тях ме посрещна още на гарата рано сутринта, седнала на будка за продаване на вестници. След това от всяка къща и уличка виждах най-различни цветове и породи котки. Морето и котките... Улични котки...

Друг символ, който присъства на доста места във Варна, е котвата. Има я на шапки на витрини, на емблеми на различни фирми, организации и институции. Присъства и на герба на града. Дали хората във Варна наистина са закотвени и не искат да напускат брега на родния град, не мога да определя, но зная че местният шовинизъм е на почит.

Тази годината наградата за най-добър град за живеене отиде в Бургас и варненци не могат да се примирят лесно с това. Варна винаги е била морската столица и няколко години печели наградата за най-добро място за живеене, а има амбицията да мине Пловдив като втори град в Бъргария. Дали това е така ще разберем от статистиката догодина, а дотогава надеждите са живи.

Не мога да не похваля хотела, в който отседнах, със страхотното обслужване, внимание към детайла и вкусната храна и за това, че ми бе пристан в бурните два часа гръмотевични бури, станали по едно и също време в два поредни дни в иначе слънчеви и топли дни. Другите ми две нощувки бяха в нощния влак от и до Варна. На отиване бях на 65 място, а на връщане 56. Не е ли странно? И в двата случая нямаше места за спалните вагони, а си мислех, че не пътуват толкова хора в понеделник и сряда. На отиване в купето бяхме трима мъже между 20 и 30, а на връщане с мен бяха двама възрастни господа, един от които военен. Тръгнахме млади, а се върнахме стари :)
Към Варна не успях да спя добре заради сауната, която БДЖ учтиво включиха в цената и заради двамата младежи, които гледаха филми на лаптопа си и хъркаха през нощта. На връщане беше друго. Спокойствие, улегналост, зрялост и здрав сън.

Другото нещо, което ми хареса в есенна Варна, бе морето. Бурно, самотно, вълнуващо се. На пясъка нямаше никой, а светлините на града осветяваха разбиващите се бели вълни. Гледката бе невероятно красива. Морето е обичано през лятото, а през зимата малко се сещат за него. Така е и с някои хора.

Много пъти съм идвал в този град и всеки път се стремя да отседна в различен хотел. Има някои, които си заслужават определено. А има и неща в тях, които си заслужават. Ако сте във Варна вижте гледката от хотел "Черно море". Той е най-високата сграда в града. Кафето си пийте в ресторант "Мусала палас" на Гранд хотел Лондон. Там ще ви го поднесат с вода и с домашно направени сладки с невероятен вкус и ще си оближете пръстите. Хотелът наскоро смени името си, защото е бил построен и пуснат с това име преди близо 100 години.

Ами това е за Варна. За два дни толкова. Котви, котки, море, хотели, хора и усмивки и добро обслужване. Какво повече му трябва на човек?

Двойници

2010-11-20T21:01:00.008+02:00

Винаги съм гледал скептично на теорията, че всеки си има свой физически близнак на тази планета докато през последния месец не видях цели три такива случаи. Ще започна отзад напред.

Снощи попаднах на филм по TV5 Monde, където ме впечатли една от героините и бях сигурен, че съм я гледал в друг филм. Прибрана коса, сини очи, скулесто лице и устремен поглед. Потърсих и я открих. Името и е Raphaëlle Agogué. Едва ли бихте предположили, че зад това име се крие една хубава жена и актриса. Цяла вечер не можех да се сетя къде другаде съм я гледал и днес резултатът сам ме намери. Даваха Доктор Хаус и веднага видях приликата с номер 13 или актрисата Olivia Wilde. Оставям на вас да прецените, дали това е така, но във филма имаше една сцена, където бяха едно към едно. Рафаел има малко снимки и малко филми, докато Оливия е навсякъде в нета. Общото между тях е, че нямат много филми и, че и двете са се снимали в сериали по телевизията.

Друг такъв случай имах преди две седмици на конференция в София, където видях моят бивш съквартирант от Студентски град в костюм (което е непривично за него) и с друго име, но бях готов да се закълна, че това е той. Обадих му се и се видяхме на следващата седмица, но той не видя прилика на снимката, която му показах.

На същата конференция един от операторите беше едно към едно с бившия директор на Историческия музей в Пазарджик. Една позната ми беше казвала, че е виждала мой двойник в Германия, но така и не видях снимка. А вие виждали ли сте двойници?

Нов вид просия

2010-11-18T17:28:00.006+02:00

Докато обядвах в ресторант днес до мен се приближи човек с кутия шоколадови бонбони и ми каза:"Роди ми се дъщеря!" и отвори кутията с бонбони. Взех си един и едва тогава забелязах как е облечен той и че е от ромски произход, некъпан и небръснат. За да потвърди моите съмнения той ми поиска 1 лев за новородената му щерка. След като му отказах, той ме накара да върна бонбона в кутията, което и сторих, а той продължи към останалите пълни маси в ресторанта.

Бях смутен, разочарован и обиден. За първи път виждах такъв тип просия и най-гадното бе, че се вързах. Дали защото аз имах дъщеря, дали защото когато тя се роди, аз също черпех наред колеги, познати и хора от будката за вестници, кафето и магазина, където бях редовен клиент, с бонбони, не зная. Бях взел неговите думи за чиста монета, а той се надяваше да получи такава в ръката си от мен. Той явно виждаше в мен потенциален източник на пари, но какъв зор имах аз да му обръщам внимание и да го слушам?

След като събра пари от другите маси, той се върна при мен, за да уточни маркетинговия си подход. Попита ме, дали е сгрешил като ме е накарал да върна бонбона обратно в кутията и дали ако не го беше направил, щях да му дам два лева вместо поискания един. Казах му, че греши и че не давам пари на просяци именно поради факта, че и аз имам дъщеря (ако той въобще има такава) и той си тръгна след като и сервитьорката му направи забележка. Явно просяците стават все по-изобретателни в начините си на получаване на средства в условията на криза и картичките, здравеца и гадателските способности са изместени от бонбони.

А вие давате ли пари на просяци?

Снимка: btv.bg

Болната библиотека

2010-11-17T10:24:00.003+02:00

Много често случайно се натъквам на различни забавни табели и бележки, но тази много ми хареса и реших да я споделя. Снимах я в края на месец октомври и както сами виждате тя се отнася за 2 ноември, който мина. Имаше един български филм, в който един герой търсеше част за колата и на магазина пишеше: "Затворено, щото имам погребение." Много често хората не се замислят като пишат такива бележки въпреки, че във филма вярвам е било тенденциозно, за да се засмее зрителя.

Магазините, библиотеките и други обекти често стават живи същества и са наблюдавани, охранявани, затворени, отворени, болни, с проблеми, а понякога и нещо повече.

Същото и с тази болна библиотека. Явно има вирус сред книгите, но лекарството е намерено и тя ще боледува само до 2 ноември, а вече проверих и тя е отворена за посетители. Ще следя с интерес други бележки на тази врата, а вие ако имате магазин или библиотека помислете добре, преди да пишете каквото и да е, дори то да е: Библиотеката ще се върне до 15 минути! :)

Софийските улици

2010-11-16T10:01:00.014+02:00

Не зная колко от вас са забелязали промяната на табелите с имената на улиците в София през тази година, но фактът, че са подменени повсеместно и няма пропуск, ме радва. Улиците са в червено, булевардите в зелено, а площадите в синьо. Показана е и посоката на нарастване на номерата. Това се отнася за центъра на София, а квартали като Бистрица са в кафяв или в сив нюанс. В град Нови Искър също са подменени табелите, но до село Кътина не са стигнали.

Дизайнът определено ми харесва и е съобразен с дължината на името на улицата. Ако е кратка като "Цар Асен" например е по-малка и табелката. Може и да е с цел икономии, но определено ми допада по този начин. Така се слага ред и прави столицата да изглежда по-добре. Преди имаше поне по 4-5 вида табели от различни времена, а любимо ми беше боядисване на стара улица (Георги Димитров например) с нова боя и след време от слънцето боята се олющва и се показва старото име, което с новото правеше прочитането забавно.

Разбира се старите табели с "ъ" накрая според мен трябва да си останат като паметник на историята, но те не са останали много и не зная какво им се е случило. Преименуването на улици през годините също е интересно да се проследи, а с новите квартали се получаваха абсурдни ситуации да има две улици с едно име в рамките на един град.

Единствената ми забележка към новите табели е, че вместо на латиница да е написано ul. , което нищо не говори на чужденците, едно str. щеше да е по-удачно, защото е съкращение и от английски на street, на немски на Strasse и на италиански на Strada. Но не всичко може да е идеално, а сигурно си има и причина за това. Интересно е, че всяка улица си има своята история, а от някои издания бяха почнали да разказват със снимки и малко текст за всяка централна улица в София. Моята любима улица е "Княз Борис І", известна накратко като Борис. На нея има всичко. Направете си един експеримент и тръгнете от единия и край до другия, за да видите какво разнообразие има на нея. А коя е вашата любима софийска улица?