вторник, 25 ноември 2008 г.

Писмо до “Щурците”

Никога няма да забравя как братовчед ми ме заведе на моя първи рок - концерт. Годината беше 1987, а аз бях едва на 10 години. Седяхме заедно с него на кафето пред хотел "Елбрус" в Пазарджик и чакахме да стане време да влезем в спортната зала и да присъстваме на нещо уникално: концерт на Щурците. Като си седяхме и разговаряхме разпалено, видяхме как те слизат от една кола и съвсем спокойно се отправят към залата. Не можехме да повярваме. Преди този концерт бях слушал на касета албума им "Мускетарски марш" у братовчед ми и бях запленен от една песен за призрачен замък. Самата зала беше претъпкана с войници, ученици, студенти и хора от всякакъв вид. Никога не бях виждал нещо подобно. Така ми се е запечатал този спомен за Щурците. Цялата зала скандираше името им и всичко вреше и кипеше. Като започнаха с първата си песен, всички бяхме на крака и се възхищавахме и преживявахме тяхната музика. Години по-късно отново бях в тази зала на концерт на "Щурците", като този път бях със сестра ми и приятели. Изчакахме ги след концерта и им предложихме да отидем в някое заведение, но те бързаха за Пловдив за друг концерт, но се разписаха на плакат и тяхна снимка. След това ги гледах за 30 години "Щурците" в зала 1 на НДК и понеже братовчед ми не можеше да присъства аз му се обадих и го направих съпричастен поне към една песен, в който се пее "Препускай тогава за чест и за слава!" Винаги е имала тази връзка между нас, а като си купих билетите за концерта на 12-ти декември отново в зала 1 за тяхната 40-годишнина се замислих, дали той ще успее да дойде този път. Не само това, той написа страхотна статия в Стандарт тази събота, която си позволявам да публикувам цялата тук. От вестника са му осигурили два билета и няма нещо, което да ме радва повече, че ще бъдем отново заедно в една зала на концерт на нашата любима група Щурците 20 години по-късно....

"По пример на други величия на рока - "Ролинг Стоунс", и родните рокаджии "Щурците" ще отбележат 40-ата си годишнина на сцена подобаващо. Кирил Маричков и компания подготвят грандиозен концерт в зала 1 на НДК за юбилея си. Събитието ще е на 12 декември, а феновете ще могат да се порадват на групата в пълен състав - Кирил Маричков, Пепи Гюзелев, Георги Марков и Валди Тотев. Годишнината ще бъде белязана и от излизането на най-новия студиен албум на бандата "На прага на сърцето", който ще бъде представен на концерта, заедно с още много от най-любимите хитове на Щурците. Сред най-запалените фенове на групата е нашият колега Борислав Петров.

Здравейте, Киро, Пеци, Валди и Жоро!
Пише ви Борето Щуреца. Този прякор го дължа на вас и някога в студентските години повечето хора ме наричаха така. Сега е друго време и в динамиката му много хора си забравят имената, камо ли да помнят прякори. Докато слушам парчетата ви, за хиляден път може би си задавам един и същи въпрос: Кое във вашата музика е толкова силно, че може дори да повлияе на съдбата на такива като мен - и по-стари и далеч по-млади от поколението, родено през 60-те. Ако си отговоря, може би ще стане ясно и защо "Щурците" се превърнаха в легенда, в сакрална част от съкровищницата на българската рок- и поп музика.
Без излишна дързост ви пиша и от името на милионите ви почитатели, някои от които изкарват хляба си и далеч от нас. Тръпката, че отново сте на сцена, уверявам ви, е споделена с тях. Някои от нас някога бяха членове на прословутия клуб "Приятели на "Щурците", други просто бяха и остават ваши почитатели. Казвам го така, защото тогава фенклубовете звучаха по този начин. Може би загадката, с която разплитам мита, се крие именно в този клуб. Където и да бяхме - в училище, на работа, в казармата или у дома, каквито и да бяхме - болни, страдащи, влюбени и щастливи, до нас достигаха вашите отговори на писмата ни. Понякога за празници и концерти идваха като приятна изненада, без да сме ги очаквали. Сигурен съм, че тази споделена обич ще продължи докато ни има, докато я има и рок музиката.
Другият ключ към енигмата "Щурци" може би е в чисто българската ви визия, в трансформирането на поп- и рок парчетата в песни с родна закваска, заредени от недрата на нашия фолклор. Бях на 5 или 6 години, когато баща ми ме заведе на гости у негов приятел в Станке Димитров, сега Дупница, където двамата учеха. Спомням си, че ме сложиха да спя на легло, над което на стената имаше плакат, а на него личаха битълсовите физиономии на четири момчета: Кирчо Маричков, Петър Гюзелев, Веселин Кисьов и Петър Цанков. Не запомних лицата, а само оригиналните фолклорни костюми с шевици по тях. Приятелят на баща ми на следващия ден на някакъв измъчен магнетофон ми пусна за първи път "Веселина" и "Звън", разказа ми за "Бъндараците" и "Щурците", както и за "Огнените момчета". Доста по-късно, когато започнах да събирам всичко за групата, да ходя на концерти и тя да стане част от живота ми, възкресих този първи спомен за вас, спомен за "Щурците"... Сега спомените валят като новогодишен сняг, един след друг. Имаше една среща в Пловдив, просто разговор с вас. След майтапите на Жоро Марков и Валди Тотев дали "Среща" е най-популярното парче на групата Кирчо направи викторина. Отговарях пръв естествено и при втория плакат Валди ми каза, че той е за гаджето ми. А после при третия ме помоли да го дам на второто си гадже.
Помня колко ви харесваха девойките но нас, момчетата, привличахте с нещо друго: Може би с тази отчайваща отдаденост към истинския приятел, с жаждата за свобода и със здравите китари, разбира се. И с тази увереност, че все някога ще дочакаме последния милиционер, който ридае върху Омир. Това стихотворение на Миряна Башева, направено от Валди Тотев, беше поредното доказателство, че не само с музика, но и с текст вие отправяхте точните послания. Това дразнеше конюнктурата, а оттам тръгваха и митовете, че или сте избягали някъде, или властта ви е запряла в най-тъмния затвор. Музикалните критици сигурно много са се чудели как и защо една група, тръгнала от "Хедоуз", "Бийтълс" и "Ролинг стоунс", може да свири и съвсем различни неща - първо с Косьо Атанасов, после и с Боби Панов. И как същата група има в репертоара си парчета като "Някои от вас" и "Стълбата", например. Но това са "Щурците". Така обясни вашето дълголетие и любимият ни Георги Минчев, който няма забравяне. И не само заради неговата, вашата и на Борето Карадимчев "Бяла тишина", а и заради вечното момчешко упорство да съхраним българския рок
Преди Стената да падне, руснаците имаха своята "Машина времени", източногерманците - своите "Карат" и "Пудис", а унгарците - своите "Омега" и "Кастаго". Ние бяхме горди, че имаме вас. Спомняте ли си финала на един филм за вас? Там едно момиче в писмо до групата ни казваше: Ние слушаме "Рейнбол" и "Пинк Флойд". Но те са някъде далече, не можем да ги усетим и да ги пипнем. Затова не се отказвайте и свирете!"
Горе-долу на нейната възраст бях написал едно стихотворение за вас. Ръката с листа трепереше, затова, когато ви видях в един ресторант след един концерт, дълго се колебах. Трябваше ми малко помощ от моите приятели, а те се оказаха целият клас. И така успях да връча листчето на Кирил Маричков. А на него пишеше:

"Щом мъка те обхване днес,
или глава боли те,
не се коси, навън излез,
спомни си за "Щурците".

Приятел ли те нагруби,
и скучни станат дните,
недей си вярата губи,
запей като "Щурците".

Момиче ли ти каже "не",
или сълзят очите,
недей прегъва колене,
мечтай като "Щурците".

В пролет, лято, есен, зима,
там някъде в тревите,
търси другари четирима,
търси, момче, "Щурците".

Сега след няколко книжки зад гърба си, с малко по-други стихотворения, това ми се вижда доста смешно, но и много мило. Затова се радвам, че отново сте на автостоп, момчета. Защото такъв е вкусът на времето. И защото го знаят и дъщеря ми, и всички синове и дъщери на вашите фенове.
С обич,
"
Борислав Петров



След това мога само да ви пусна това:

Препускай тогава, за чест и за слава!

събота, 22 ноември 2008 г.

Хотел с Нула звезди


Вчера случайно попаднах на тази статия за първия хотел с нула звезди по света. Стана ми много любопитно заради факта, че работата ми е свързана с хотели, но всички от тях варират от 1 до 5 звезди. Това е и официалната категоризация. Има и няколко изключения в света за хотели 6 или 7 звезди, но те са съвсем частни случаи и търсят популярност и скъпи клиенти. Хотелът с 0 звезди е в бункер и при опасност в рамките на часове трябва да реагира и да стане отново убежище за хората от малкото швейцарско градче. Много ми допадна как двамата братя близнаци са се заели да предадат арт атмосфера на хотела без прозорци и да го представят на
широката публика. Така след хотел изцяло от лед се появи и хотел-бункер с 0 звезди и действително от него нямаш видимост до звездите :) Може да пренощувате в хотела за най- много 30 лева. Струва си, нали?

Ето и видеото за хотела (на немски)


Ето и сайта му:
http://www.null-stern-hotel.ch/

понеделник, 17 ноември 2008 г.

It's probably me

If the night turned cold and the stars looked down
And you hug yourself on the cold cold ground.
You wake the morning in a stranger's coat,
No one would you see.
You ask yourself, who'd watch for me?
My only friend, who could it be?
It's hard to say it, I hate to say it, but it's probably me.

When your belly's empty and the hunger's so real
And you're too proud to beg and too dumb to steal,
You search the city for your only friend,
No one would you see.
You ask yourself, who'd watch for me?
A solitary voice to speak out and set me free.
I hate to say it, I hate to say it, but it's probably me.

You're not the easiest person I ever got to know
And it's hard for us both to let our feelings show.
Some would say I should let you go your way,
You'll only make me cry.
But if there's one guy, just one guy
Who'd lay down his life for you and die,
I hate to say it, I hate to say it, but it's probably me.

When the world's gone crazy and it makes no sense
And there's only one voice that comes to your defense.
The jury's out and your eyes search the room
And one friendly face is all you need to see.
And if there's one guy, just one guy
Who'd lay down his life for you and die,
I hate to say it, I hate to say it, but it's probably me.

I hate to say it, I hate to say it, but it's probably me...

http://vbox7.com/play:2ed2c760