четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сварени хипопотами

Някой дали си е представял, че един хипопотам може да се свари в басейн? Не, че жегата навън тези дни, не ни предразполага към това, но просто рядко виждаме хипопотами в басейни. Има ги в зоопарка. Те са също най-вече в детски магазини, пластмасови, розови, под формата на термотетри, пухени играчки, в книжки, разноцветни и какво ли още не.

Още по-голяма бе изненадата ми като разбрах кой стои зад това заглавие. Книгата видях в книжарница "Алтера" в Дома на Киното, за която разбрах от промоция във фейсбук. Там има Онда, където пих кафе с Джентълмена преди месец, но едва тия дни намерих време да я прочета.

Но да видим кой пише такива книги с такива заглавия. Джек Керуак, моят любим писател заедно с Уилям Бъроуз са сътворили нещо уникално. Всеки от тях пише по една глава от гледната точка на различни хора, свидетели на едно убийство на човек от тяхната компания. Алън Гинзбърг първи почва да пише нещо по случая, но се отказва. Книгата е писана по истински случай и е изпипана добре. Не мога да си кривя душата, че повече харесвам главите на Керуак, а краят не бе очакван за мен. Четейки случки от 1945 година спокойно може да кажеш, че нещата са едни и същи и днес и явно няма да ни омръзне да обсъждаме приятелството, жените, любовта и купоните, пътуванията и как обстоятелствата карат хора да вършат глупости.

Книгата не е весела въпреки, че има доста хубави фрази, които се изкушавам да използвам в един или друг случай. Все пак моята препоръка е да я прочетете и сами да разберете, дали ще допадне и на вас. А ако имате някой хипопотам, го дайте насам. Аз ще му намеря басейн с хотел към него :)

вторник, 21 юни 2011 г.

15 години по-късно

Много хубави и приятни са сбирките със съучениците. За втори път организирах подобно мероприятие. Този път ми беше изключително лесно с наличието на фейсбук, но не успях да постигна резултата от повече присъстващи както при 10 годишнината от завършването през 2006. Тогава в ресторанта "Пъпа" до катедралната църква в Пазарджик присъстваха 18 души и няколко учителя. За петгодишнината обаче в тогавашната сладкарница "Гергана" в Театъра бяхме едва 5.

Тази година за 15 годишнината бяхме точно 10 като двама се отказаха в последния момент, други двама имаха транспортни проблеми, а други двама не дойдоха въобще(от тези, които бяха потвърдили). Всеки си има свои причини и е нормално не всеки да може да дойде. Този път мястото бе ресторант "Совите" на 18 юни от 18:00 часа. Бях предупредил за среща на тази дата още преди няколко месеца в затворена група във фейсбук, където успях да добавя 23 от 25 съученика. Въпреки това се оказа, че не всеки влиза често в социалната мрежа. Затова звънях и телефони и не открих само двама. Останалите бяха уведомени и които имаха възможност, присъстваха.

Самата среща беше много приятна. Оказа се, че мнозинството са женени с по две деца и живеят в София :) Аз също не правя изключение от мнозинството. Имахме само един пушач, а всеки един от нас има интересно поприще. Храната, обслужването и атмосферата бяха на ниво. Бяхме в отделна зала, а в другата се вихреха танци на кръщене и рожден ден на дете. Имаше някакъв уют и непринуденост и всеки един от нас бе личност, постигнала нещо в живота си и с усмивки си спомнихме за ученическите години в немската гимназия. Стояхме до полунощ, обикаляйки улиците в града и своите спомени. Събрах актуални координати, за следващата среща, която се надявам да е по-скоро.

Колегите от университета например ги организирам за две срещи през годината. Едната в страната с една нощувка, а другата на вечеря в някой столичен ресторант. Успеваемостта ми там е по-голяма като присъствие, но все пак там бяхме общо 60 души Туризъм.

Моите съученици са все така прекрасни и готини 15 години по-късно. Благодаря на всички, че ви има! И до нови срещи...

петък, 17 юни 2011 г.

Луната

Тези две нощи луната е на фокус. Тя беше затъмнена снощи, а днес е само пълна. Дотук нищо странно. В мой стих преди доста години я нарекох нощната лампа на земята и от векове до днес тя осветява нощта.

Луната е била вдъхновение за доста поети, творци, художници и фотографи. Точно като последните се изявих и аз снощи, щом видях, че затъмнението започва. Настаних се удобно на балкона и погледнах луната с бинокъла. За първи път я виждах такава зачервена в единия край. Земята застана между луната и слънцето и хвърли своята сянка, която захапа небесното тяло до кръв. Снимах доста, но едва три-четири кадъра се получиха. Нямах статив и луната се размазваше постоянно. Все пак явлението продължи достатъчно дълго, за да мога да му се насладя в тихата нощ. Замислих се за малкото и единствени хора, които са стъпвали на нейната повърхност (ако това е истина) и защо до днес никой не е повторил. Но милиони хора не спират да я гледат.
Видя се и тъмната и страна, на която Pink Floyd кръстиха цял албум :)

Тук може да видите и кадри от най-дългото лунно затъмнение от целия свят.

Спомних си и слънчевото затъмнение на Шабла през 1999, когато изживях за първи път подобно нещо. Тогава обаче природата се разбунтува. Морето, животните станаха неспокойни от тази нощ посред бял ден. Снощи нямаше нищо подобно. Всичко бе спокойно и тихо. Така ми хареса още повече.

Тази нощ луната е ярка и пълна. Все едно снощи въобще не е била затъмнена, а следващото подобно нещо ще бъде през декември. Къде ли ще съм тогава? Както писах в предишния пост Стинг често споменава луната в своите текстове, но вместо да приключа с популярната Moon over bourbon street, ще пусна една много хубава и любима и не толкова известна.

Дами и господа, моята сестра, Луната :)

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Стинг в София

Разхождайки се из богатото творчество на Стинг човек може да открие песен, която да му пасне в определен момент или да свърже с определени спомени и хора. Това си мислех, напускайки столичен стадион след третия концерт на моя любим изпълнител в България. Беше различно, беше страхотно, беше...

Спомням си ясно първия концерт през 1996, когато помолих мои приятели от София да ми купят билет, защото тогава бях в Пазарджик последна година в езиковата гимназия. С моя най-добър приятел същия ден пътувахме във влака от Пловдив до Пазарджик и използвах диктофона от радиото, където работех тогава, за да му задам въпроси все едно той бе Гордън Матю Томас Съмнър, накратко Стинг. Питах го за първите му впечатления и беше много забавно. По-късно имаше едно интервю по телевизията с истинския певец и творец в лоби бара на столичен хотел. Отидох на концерта сам като преди това си бях купил новия албум Mercury falling. Това беше зимен албум, но тогава пасваше идеално на мое настроение и имаше доста чувства и страхотни текстове. Тогава имах седящо място в зала 1 на НДК, но още при първата песен го напуснах и бях плътно до сцената, доколкото бе възможно и преживях всяка песен и всяка нота. Знаех всички текстове наизуст, зная ги и сега.

Забелязали ли сте, че определени думи присъстват почти във всички песни на Стинг. Това са луна, звезда, вятър, море, нощ, танц... Има и други, но аз ще се спра на вятъра. В песента посветена на баща му Why should I cry for you? вятърът е северен и северозападен, който навява тъга и студ. В друга песен Fields of gold вятърът, който гали житата е спокоен и западен. В песен с име на град в Южна Америка Valparaiso вятърът е южен и е любовен. А защо липсва източния вятър все още не мога да разбера.

На втория концерт в Несебър ходих с жена ми. Бяхме отседнали в Сарафово, а след концерта до там ни върна един готин тип от Пловдив, който беше отседнал в същия хотел като нас. На стадиона на входа на Слънчев бряг чух и сина на Стинг, а баща му този път не свири доста като време, но емоцията също бе хубава и приятна и най-вече споделена. И ето че дойде и третия концерт.


До последно не знаех, дали ще ходя. Участвах в три игри за спечелване на билет, но не успях. Не можех да си позволя високите цени на билетите, но много исках да отида. Когато желаеш нещо много силно, то понякога се сбъдва. Хиляди благодарности за човека, който ме направи щастлив чрез осигуряване не билет от пуснатите в последния момент правостоящи. Мисля си все пак, че ако билетите бяха по 30 или 40 лева стадионът щеше да е пълен.

Медиите посочват 15 000 души, а една телевизия дори си позволи да сподели, че хората били два пъти повече от тези в Румъния. В своя туитър акаунт китаристът Доменик Милър пише за 60 000 в Букурещ, което не е два пъти по-малко от 15 000, но както и да е. Така са решили организаторите, така са го направили. След концерта намерих туитър и на чаровната диригентка Sarah Hicks и я поздравих, а тя дори ми отговори. От нея разбрах, че Стинг е бил ескортиран от частния си самолет до стадиона с полиция, което на нея и се сторило странно. Все пак 23 песни и над два часа концерт с пауза от 20 минути беше напълно достатъчно за всеки фен на британеца. На официалния сайт има две статии за концерта като едната е на Дневник.

Българският симфоничен оркестър бе на ниво и соловите изпълнения на цигулка и тромпет бяха уникални, а аз чувах и виждах идеално от мястото, където бях. Видях доста познати и приятели на концерта, а се оказа, че и доста не съм видял. Много добра статия за концерта има тук

За първи път видях Стинг да наруши традицията да завършва концерта си с Fragile, където той напомня на всички, родени под сърдита звезда, да не забравят колко крехки са всъщност. Последната песен с неговата китара и глас и публиката на Message in a bottle бе уникална. След толкова много време (All this time) Стинг все още ме вълнува (You still touch me)!



Снимка:novinite.com