вторник, 28 февруари 2012 г.

Без нея

Но стига ми тази награда
книга да получа днес
не на всекиго се пада
да му се окаже тази чест.


Малко преди рождения ден на сина ми получих мейл от издателска къща "Жанет 45":

"Здравейте,

Пишем Ви с прекрасна новина! Ваш коментар за книга на ИК Жанет 45, публикуван на интернет страницата www.janet45.com бе награден.Ще очакваме да се свържете с нас за да получите избраната от Вас награда-книга от Издателство Жанет 45.
Моля изпратете ни имената си, адрес за доставка и телефон за връзка в случай, че е необходимо да се свържем с Вас!"


Новината наистина беше прекрасна. Съвсем бях забравил, че участвах с коментар през март преди година, който първо се появи в блога ми тук като отзив на страхотната книга на Рей Клуун "Помощ, забремених жена си!" Именно тя ме запали по този автор и след това купих и "Лудост ли е Бог?" Едва като трета за Коледа подарих на жена ми "Отива една жена при лекаря" и тя я прочете и за първи път дойде при мен плачеща от книга. За жалост аз все още не съм я прочел. Стигнал съм до страница 51.

По-голяма радост от това да избираш книга по желание от каталога на едно издателство няма, а щом то е и Жанет 45, изборът става доста труден. В крайна сметка логичното се случи и реших, че съдбата подсказва да избера книга на автора, към чиято книга коментарът ми спечели тази награда. На Рей Клуун беше останала само една единствена книга, която нямах и мислех да купя. Приятният и мой любим зелен цвят на корицата също ме подкрепи в избора. Заглавието "Без нея" подвежда, защото книгата е много приятна. Веднага щом потвърдих коя книга желая да получа с мейл до издателството, те ми я изпратиха с куриер за два дни. Точно два дни, или по-точно две нощи, ми бяха необходими да я прочета. Приятната изненада беше автографът на Клуун на моето копие, което гласеше "Only love", на български "Само любов".

След смъртта на съпругата си, авторът се втурва в една въртележка от алкохол, нощни клубове, жени и наркотици, за да стигне до прозрението, че трябва да пътува. Коя жена да избере за двете дестинации, които е избрал? Отговорът ще намерите в книгата, а аз нямам намерение да издавам повече от сюжета, но със сигурност четейки книгата, ще Ви бъде приятно и забавно. Накрая холандецът пише: "Няма спор, че 907 от 57 783-те думи в този роман (става въпрос за нидерландското издание)не са мои. 147 са на други писатели, 271 - са части от текстове на песни и в заключение 489 думи се основават върху разкази, анекдоти , забележки и изказвания на приятели и приятелки."

Само това е достатъчно да разбере какъв човек е авторът. Не зная само, дали някой е забелязал физическата прилика на Рей Клуун с актьора Колин Фърт (крал Джордж VI във филма "Речта на краля"), но това само придава още една щипка ексцентричност на образа на съпруг, загубил жена си в борба с рака и намерил лек в писането и от маркетинг специалист, превърнал се в един от най-успешните съвременни холандски автори. Аз лично очаквам с нетърпение следваща му книга, а също така и следващата си награда книга :)

За край съм избрал една песен от романа, откъдето са взети и двете думи от автографа на моята книга, но вместо версията на Fun loving criminals, която Клуун харесва и вместо тази на Iggy Pop аз предпочетох оригинала на Louis Armstrong:



вторник, 7 февруари 2012 г.

Година по-късно или рожденият ден на сина ми

Неусетно мина януари. Също така неусетно измина и година от раждането на сина ми. В неделя празнувахме неговия първи рожден ден. Спомням си, че при дъщеря ми празнувахме всеки месец до първата годинка, на на рождения и ден направихме и кръщене. Сега нещата са по-различни. Такъв беше и празникът.

И двете ни деца бяха болни и поради тази причина празненството с наши приятели с деца бе отложено. Все пак имаше празничен обяд и торта за най-близките. Тортата бе във формата на кола, а регистрационният номер бе първата буква на сина ни и годината, в която се роди. Той получи подаръци, внимание и снимки, но не съм сигурен, че осъзна какво се случва наистина. Музикалната свещичка го заинтригува и дори и ръкопляска, а сестра му духна пламъка на няколко пъти, защото той все още не знае какво точно трябва да прави. Все пак опита малко от тортата и се намръщи. Явно не харесва сладко. Денят бе специален, но мина бързо и се върнах в ежедневието като в понеделник почерпих колегите с бонбони по случай повода.

Все пак нещата се промениха. В малкото дни след празника, Момчил показа упорство в желанието си да ходи и да тича с някой, който го държи за две ръце, а и подава топка и играе със сестра си и разбира всичко, което му се казва. Явно и вирусът вече го напуска и той е по-весел и диша свободно. Сестра му проходи на година и три месеца, но по всичко личи, че той ще го направи по-рано. Момчето ми порасна. Неусетно...

Надявам се той да расте свободен и да се научи да дава преди да получава, да се учи, да греши, да се радва, да плаче, да обича, да мечтае и да пътува, да вижда, да слуша, да бъде смел, да бъде разумен, да действа и неразумно и да има интересен и разнообразен живот. И най вече да бъде син на баща си...