Opus Dimo или реквием за една мечта

 

Слушам шестте нови песни от последния, както се оказа, шести албум на група P.I.F. подредени като Opus от 1 до 6. Opus Dimo... Слушам и не спирам да плача. Сълзите всеки път намират нов път и повод да се стичат по бузите ми. Песните ми изпрати Димо миналия месец, за да си кажа мнението и да ги подредя в свой ред по моя преценка. За мен това беше чест и доверие и показваше, че от редови почитател и слушател съм се превърнал в негов приятел.

Макар приятелството ни да датира от три, четири години, аз пазя скъпи спомени от групата, която слушах още като студент в "Маската" и други столични клубове и касетката от първия албум, която пазя и до днес. След нея всеки един нов диск бе задължителен подарък, който си правих, а не пропусках и концерт при представянето на албумите като за този от 2015 в Терминал 1.

Последната една година покрай работата си имах удоволствието да общувам с Димо много често и да споделяме заедно на четири очи много лични и вълнуващи истории и моменти. От него научих за местност "карантината" в Аспарухово, където пътниците от корабите са карали 40 дни преди да влязат във Варна, в неговия роден град. Каква ирония на съдбата, че точно карантината и коварния вирус го отнеха от нас. Сподели също и за гоненици и игри в стара сграда, днес хотел в квартала под Аспаруховия мост, за тавана на баба си до Римските терми и куп други мили моменти и спомени.

Беше началото на декември и той живо ме разпитваше как съм изкарал короната, защото той бе в нейното начало и търсеше съвет и лек. Не вярвах, че ще стигне до болница и когато видях призива, че се търси прекарал с вируса с моята кръвна група 0+ се обадих да проверя, дали мога да даря за него. За жалост диабетът, хапчетата и прекараната преди две години химиотерапия не позволи да помогна, но се успокоих, че са намерили подходящ донор. Говорих с жена му миналата седмица и с радост разбрах, че се подобрява и си мислех, че за Коледа ще се прибере вкъщи при трите му любими жени. Уви. Днес стана друго...

Краката ми се подкосиха, устата пресъхна и не можех да повярвам, че ужасната вест е истина. Не исках да повярвам, че повече никога няма да чуя гласа му, песните, да го видя, да си пишем по нощите и да присъствам на още един страхотен концерт. Всичко след това ми беше мъгла. Отиде си един великански талант, един океан от емоции, един добър човек, едно огромно сърце, един трудолюбив актьор, един истински приятел...

А той имаше планове. Чакаше го чисто нов готов албум с локации из България, които да представи и за които трябваше да напише само аудио. Чакаха го читателите на книгата за групата, подготвена от "Хралупата", в коята с въпроси към групата участие имам и аз. Чакаха го хиляди стари и нови почитатели в клубове и зали из цялата страна. Чаках го и аз.

Зная, че ще липсва на всеки, докоснал се до неговата магия. Ще липсва, защото той държеше нещата да стават по правилния за него начин, без компромиси и да бъде коректен и справедлив към феновете си. Помня първия концерт в "Перото", който направихме заедно по случай деня на влюбените. Той не искаше никой да бъде ощетен и като присъствие и като цена на билетите. Той повярва в идеята на платформата и бе верен каквото и да му костваше и никога не ме предаде.

С него направихме и най-страхотния по време на пандемия концерт, на който бях един от малките зрители на място и който все още може да гледате за щастие тук: Не мога да опиша каква химия имаше тогава и как всичко се подреди и получи с истинска енергия и много музика и то без публика.Преживяването бе страхотно и той се превърна в най-гледания и слушан онлайн концерт. Заслугата бе изцяло на Димо. Той беше подготвил всичко. Обсъждахме кого да покани и как да подреди нещата като се радвам, че се вслушваше във всичко, което споделях.

След това на същата сцена се случи и спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" също онлайн, а аз го гледах за трети път, но за първи път така отблизо и се убедих, че освен певец, Димо е и страхотен актьор и нищо не може да го изкара от роля и равновесие. Вижте сами:

Видяхме се и в летния театър в Бургас на "Пощенска кутия за приказки", където и за моя изненада бе представен клипа на любимата моя песен, за която настоявах да запише като видео доста преди първите ни концерти заедно и която го помолих да включи в първия live stream гиг.

Сутринта се видяхме в хотела, където беше отседнал и докато чакахме Марто си говорихме отново и поехме към Пловдив и бар "Конюшните", където дори дъждът не успя да прогони верните му фенове, а преди концерта говорихме за майка му, която е починала от рак и моите химеотерапии и за куп други интересни неща, защото всяко общуване с него беше подарък.

На концерта му пък в Swinging hall към него се присъедини и Кольо Гилъна в един неповторим дует и джем сешън, който след края на изявата разговаряхме заедно в бекстейджа.

За последно коментирахме последния му концерт с нас преди да затворят през ноември, който беше  в Строежа и сега осъзнавам, че това е бил и неговата последна изява на живо.

Толкова много неща ни свързваха като страстта ни по любимата група "Marillion", за любимия Ахтопол, Варна, морето, фара и лодките и случайните ни срещи на концерти на Елена Сиракова и други млади изпълнители, които той слушаше и насърчаваше. Мислеше да прави проект с женски вокал и джаз ритми заедно с Димитър Косев, който се включи страхотно на концерта през април. Щеше да запише още много детски приказки, които да пуснем като поредица в платформата. Щеше да си вземе къща край морето в Гърция. Щеше да преобърна всичко, за да сбъдне мечтите си, а също така и на неговите верни приятели и почитатели. Загубата е огромна и не зная, дали ще мога някога да я осъзная, но истината е една и тя боли, адски много боли. 

Димо вече го няма...

Светъл път, приятелю! Никога няма да те забравя! Обичам те! Чу ли?

Бандата на Мери в петък вечер

Мери в София Лайв Клуб 

Отдавна не ми се беше случвало да ходя на два концерта в една вечер, но миналият петък това стана факт. След емоциите на концерта на Брит Флойд в Арена Армеец стигнах бързо с колата до НДК, където в София Лайв Клуб ме очакваше мой приятел и концерта на Мери Бойс Бенд.

За щастие въпреки лекото засичане на края на предишния концерт и началото на този, аз успях да вляза в клуба към края на първата песен и не пропуснах почти нищо от представянето на тази хубава и приятна българска група. Щастлив съм, че имам приятели, които ми подаряват в пряк и преносен смисъл такива емоции. Билетът и тази вечер бяха още един подарък от изминалия ми рожден, който както каза една моя позната, се е проточил доста във времето.

За първи път чух тази група с песента на Диана експрес "Есен", която е един от шедьоврите на Митко Щерев и не зная защо, но винаги я свързвам с площад Славейков в София. По-късно от радиото ме завладя и "Непознати улици", която бе свързана с пътуване и ме накара да си купя първия техен албум преди време. 

На концерта в Банско през 2004

По-късно фирмата, за която работех бе активно свързана с групата и с издаването на двата следващи албума, от които имам доста копия вкъщи, както и с концертите им в Банско. Те заедно с БТР бяха спонсорирани от тогавашния ми немски шеф и затова ги виждах и слушах на живо доста често понеже бях сред организаторите на тези концерти. Тогава любими ми станаха още няколко техни песни и си ги пусках от време на време. Честно казано обаче след това не съм имал възможност да посетя техен концерт или участие и ги гледах само случайно по телевизия или ги слушах по радиото в колата. Купих си и следващия им албум с един всекидневник и наскоро разбрах, че имат нова песен "Дъждовните дни" при едно участие на Мери в БНТ.

Малко преди рождения си ден, установих, че мой приятел много ги харесва и той настоя в шеговит тон да го запозная с Мери. Това прерасна в подарък и една много хубава петъчна ноемврийска вечер, която беше много приятен завършек на работната седмица. Гласът и талантът на Мария Мутафчиева е безспорен, а на моменти много ми напомня този на Джанис Джоплин и тя лесно завладя сцената и зрителите в клуба. А имах чувството, че това беше доста подбрана публика като повечето бяха близки и познати на изпълнителката, защото тя често ги поздравяваше и им благодареше, че са дошли.

Снимка за спомен 2015

Успяхме да се снимаме с нея, но съжалявам, че не си купих стихосбирката и, но се надявам да направя това в близко бъдеще. Не зная, дали всички знаят, че тя е от Бургас и това може да се усети в емоциите и текстовете на доста от изпетите песни, но друг любопитен факт е, че тя филолог и държи на правилното говорене и писане, за което я адмирирам. Тук е мястото да благодаря искрено на Емо за подаръка, за концерта и споделената емоция и се надявам, че някой ден пак ще я повторим.

Накрая ще пусна моята любима песен на групата, която помня от концертите им в Банско и също е много въздействаща и още звучи в мен, когато поема дългия път към дома и е само за теб...

Споменът

Днес разбрах, че на 59 години този свят напусна спортният журналист Камен Тотев. Познавах го от магазинчето на националния стадион, което държеше преди. Бях му дал на консигнация шалове, чаши и значки на ФК Хебър (Пазарджик). Говорихме си за футбола, за Пазарджик и добрите стари времена. Беше мил човек и можеше да се говори надълго и нашироко с него. Беше продал шалове на чужденци колекционери, които го бяха разпитвали за Хебър. После изчезна. Нямаше го. Дължеше ми 50 лева. Майната им на парите, хората са важни! Осъзнаваш го, когато загубиш някой, а тази година загубих още двама познати. И те като Камен бяха позитивни и готини.

Още през януари по мистериозен начин в Англия загина фенът на Хебър и мой приятел Станимир Николов. Беше едва на 27 години. За съжаление не успях да присъствам на погребението в Пазарджик.

В края на лятото едва на 44 години си отиде и друг страхотен човек и спортен журналист, Николай Стоянов. Чувахме се често по телефон и по skype и си сътрудничихме за българската футболна история и статистика. Той бе колега на братовчед ми. Винаги бе усмихнат и готин, а в края на отпуските гласът му заглъхна завинаги.

Други по-известни личности също ни напуснаха през тази година. Андрей Баташов бе един от тях. Дончо Цончов и Вили Кавалджиев са другите българи, които вече ги няма. Селинджър и Денис Хопър, Рони Джеймс Дио са други имена и със сигурност рискувам да пропусна още някой...

Въпреки всичко споменът за тях живее и не може да бъде изтрит. Те ще живеят докато го има споменът за тях. А аз помня!



Снимка: donbalon.eu

Филмът

Всичко започва със среща с жена. Всичко започна с разочарованието от отхвърлянето. Всичко започва с писане в блога. Всичко започва с една идея, родена от гняв. Идея, която преобърна света. Склонен съм да вярвам на всичко това, което гледах във филма "Социалната мрежа" по книгата на Бен Мезрич. Определено филмът е добър. Допадна ми.

Действието се развива като хронологията е показана чрез воденето на съдебни дела срещу основателя Марк Цукенбърг и как той губи приятелите си и част от парите си. Вижда се как той сглобява идеята си за този сайт стъпка по стъпка, използвайки различни ситуации, случки и чужди идеи. Въпреки това си мисля, че не всеки е способен да сглоби тези идеи в едно цяло и да ги обедини в един сайт. Вижда се, че има и други социални мрежи преди и след фейсбук, но само той успява да покори света и да кара милиони хора сами да дават информация за себе си. Това разузнавателните служби не са го постигали с години работа :)

Трябва да си малко луд, малко идеалист и малко странен, за да създадеш подобно нещо. Вижда се, че в началото той се дърпа и не иска да има реклама в сайта и казва, че той ще се развива вечно и няма да има край :) Безкраен празник! Който вече няма приятели, може да си ги добави във фейсбук, дори и да не ги познава и да разглежда снимките им, интересите им и статуса. Това ли сме ние хората? Снимки, интереси и статус? Но ако те няма във фейсбук, все едно вече те няма в Интернет (говоря за бизнес и информация), а търсачката в тази социална мрежа вече се конкурира с Гугъл и е на път да я измести дори. Иначе присъствието в една или друга мрежа е въпрос на личен избор и безспорно има своите добри и лоши страни. Като всяко нещо.

Напоследък забелязвам съвсем деликатно как споделената от мен информация във фейсбук, се появява отляво като реклама, която е свързана с написаното от мен (пример реклама на часовници Casio след като писах за моя часовник от тази марка). Както и да е. Гледайте филма, прочетете и книгата, ако искате. На мен не ми стигна. Най-голямата реклама за него всъщност беше, че Марк не е искал да го гледа и е забранил на служителите си във фейсбук да го правят.

В крайна сметка всичко опира до приятелите. До тяхната липса, до техните настроения и до техните интереси. А приятелите ще си бъдат приятели и във фейсбук, и в скайп, и в кю, и в мейл, и в телефонния ти указател на мобилния, и на празник и в делник. Важното е да имаш приятели. Истински приятели. Това не се купува с пари или със сайт.
Просто приятелите са си приятели. Само трябва да ги добавиш :)

Часовникът

Една нощ времето спря. Стрелките на ръчния ми часовник показваха 1:35 и се заковаха на този час. Това се случи в една нощ, когато сънят си отиде и времето наистина спря.

При смяната на батерията на следващия ден се замислих кога за последно я сменях и се оказа, че не съм. Тук е момента да споделя, че получих часовника като подарък от моя най-добър приятел за рожденния си ден през 2004 година, когато той се върна от САЩ. Беше го купил от Ню Йорк. Та по тези сметки се оказва, че оригиналната батерия е издържала цели 6 години. Вашите батерии колко издържат?

Часовникарят ми предложи да я смени с хубава, която щяла да издържи до 2 години, което на фона на 6 изглеждаше малко. Другият вариант бе за 1 година, но аз предпочетох по-добрата батерия, която бе от марката Sony. Интересно е, че бележката, която ми даде за смяната, бе на руло от магазини Фантастико. Явно е намерил някоя връзка там и го снабдяват безплатно с руло за касовите си бележки.

Нося ръчен часовник още от ученик и досега съм сменил 4-5,защото си ги харесвам. Нося го на дясната ръка, както и родителите и сестра ми въпреки, че не сме левичари. Не зная защо е така, но на доста хора им се струва странно. За мен е странно да го нося на лявата като всички останали. Там ми стои необичайно и го слагам само в случай, че ме боли дясната китка или да не забравя нещо важно.

За мен ръчният часовник е повече от аксесоар. Дори и сега, когато може да видиш часа на мобилния или компютъра, аз все още се доверявам на ръчния часовник. А той е много добър, качествен от неръждаема стомана и дори водоустойчив. В тъмното пък стрелките му светят в приятно зелено:) Ето и модела, а марката е Casio.

Времето отново е тук, а стрелките тръгнаха да го гонят по циферблата на моя живот. Дали изтече времето за сън?



Снимка: casio.com

Почивай в мир, приятелю!

Много е тъжно, когато един млад човек си отиде от този свят. Още по-тъжно е когато той сам реши да прекрати живота си. Най-тъжно е обаче, когато си познавал този човек и знаеш, колко е добър, ценен, чувствителен и готин. Такъв беше Станимир. За свой прякор си беше избрал Ферди мравката от анимационното филмче, защото той беше добър и помагаше на хората. На снимките му почти няма такава, на която той да не се усмихва. Той имаше много приятели, но явно е липсвал точно този, който може да му помогне да преодолее трудностите в този момент. Стани видя доста свят. Беше в Япония много години, после в Англия, ходи къде ли не и навсякъде не стоя мирен като името си, а печелеше нови приятели, ден след ден, година след година. Научаваше много неща и ги споделяше. Много е странно, че последната песен, която е постнал в профила си във фейсбук от 20 януари тази година е весела. В този момент думите са някак си излишни. Все пак ето някои от hebarfc.com "Имам неудоволствието да ви съобщя, че нашият приятел Станимир Николов е починал. Тази сутрин научихме новината от майка му, която е разпознала тялото му в Ковънтри. Лично аз никога няма да забравя как той заедно с баща си и още едно момче пропътува целия път до Велико Търново за да подкрепя любимия си отбор Хебър и те тримата да се чуват на стадион “Ивайло” и да помогнат на Хебър да постигне първата си победа в Търново. Той винаги беше на стадиона. Въпреки че учеше в Япония и през повечето време беше там, при всяко свое идване в България, той идваше да види мач на Хебър. Независимо от време, място или група, в която играе отбора. Носеше зеления шал със събе си и не спираше да подкрепя своя тим. Такъв ще те помня винаги Стани. Той помогна много и на този сайт. Държеше да се пише на кирилица и помагаше на феновете в чужбина да предпочетат кирилицата. На профила си във фейсбук, където има 370 приятели, той беше сложил не своя снимка, а стара емблема на Хебър, а за свой сайт беше посочил hebarfc.com. Благодаря ти за всичко, приятелю! Винаги мястото ти в този сайт ще е запазено. Никога няма да те забравим. Дано и Хебър никога не забрави какви фенове е имал и да ги цени, защото животът е кратък! Почивай в мир, Стани!"

Почти същото го има и тук, а повече не мога да измисля и да кажа. Но ще пусна нещо, на което Станимир би се зарадвал.

Missing

Обръщам се към вас с молба за помощ. Станимир Василев Николов - Стани от Пазарджик, който повечето от нас познават като верен фен на Хебър, е изчезнал от 21 януари тази година в английския град Ковънтри. В квартирата му са всички документи, пари и телефон и всички негови приятели и роднини го търсят от няколко дни. Има информация на профила му във фейсбук, в twitter. Пропуснал е лекциите в университета, което е необичайно за него. Никой все още не знае нищо за него. Полицията във Великобритания и нашето външно министерство са уведомени, но тъй като е вероятно той да ползва Интернет отнякъде и да пише съобщение до някого, молим всеки, който го познава и е във връзка с него, да ни пише или да се обади на майка му Валя Николова, която е в Англия, на телефон 359 889829377! Помогнете ни да намерим Станимир!

Предварително ви благодаря!

Dear friend

Какво би бил живота ни без приятели? На този въпрос аз не искам да търся отговор. Не е нужно да имаш голяма бройка приятели. Само един е достатъчен понякога стига той да е винаги насреща и независимо къде се намира по света, ти да знаеш, че може да разчиташ на него и той на тебе. Без значение от държава, час и начин на комуникация, приятелят си е приятел. Дори да не се чувате или виждате година, в мига, когато сте заедно знаете, че това не е имало значение. Гордея се, че вече повече от 15 години аз имам такъв приятел. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. С него обиколихме морето на автостоп с две раници и два спални чувала от Резово до Дуранкулак и стопът винаги вървеше. Пътят и времето никога не изглеждат дълги и продължителни с такава компания. Правили сме всички и сме били навсякъде, но винаги сме били заедно. Няма да забравя как кроихме планове да направим сватбите си в един ден, но после решихме да имаме два празнични дни вместо един и повече веселба и не сгрешихме. Най-добрият ми приятел ми стана и кум, или както се казва на английски best man. Мислих да кача едни стари снимки с него, но скенерът ми изневери снощи и не искаше да работи. Но това в случая не е най-важното. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. Честита годишнина от сватбата, Вальо! Да знаеш, че по пътя винаги ще имаш един верен приятел! Ти случи и на прекрасна булка и жена, а аз се сдобих с невероятна кума. Честита българска годишнина от сватбата! Ето и песента (първо думите, после и музиката:

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I'm a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That's where I keep mine, now I'm a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you're a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I'll write you at Christmas or I'll send you a card,
And if you pass by you're welcome to drop in
And see me 'cos it's unlikely
I'll be round your way, 'cos I'm happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you've a mortgage, now you're a family man.

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you,
But it was never my style.
But what is these days now I'm a family man.

Приятелите

След този тежък месец видях, че мога да разчитам на своите приятели. Те бяха с мен и ме подкрепяха в трудния момент. Хубавото е, че сега се видя, че истинските приятели не са с тебе само с хубавите моменти на веселба и купон. Не е важно на колко километра сте един от друг-вече има такива комуникации, че все едно сте един до друг. Това ме кара да мисля, че пътят, който съм поел, е труден, но си заслужава да се извърви. Щом има такива приятели.
Георги Христов беше пял: "Нямам нужда от много приятели-стигат ми двама-трима! Но само такива, които рани от моите болки да имат!" Е по-добре не бих могъл да го кажа.