Все по рядко се случва да се чуе подобен разговор на маса, защото от доста година задължителна военна служба няма.
Има обаче големи мераци на политици, експерти, любители и най-вече жени, които настояват за нейното връщане. Аз както и авторът на книгата, чиято корица виждате вдясно от строя, не се сдържах, сме против. Макар да ни делят години разстояние и макар неговата и моята казарма да се различават като времетраене, като политически строй, мога да Ви уверя, че глупостите и издевателствата са едни и същи.
Подвизите на редник Мишев, който сега се подвизава като Вешим с обърнато кръгом име, описани в прочетената от мен книга, си приличат с моите спомени от родната казарма, а също така и с тези на прословутия войник Швейк.
Хуморът и самоиронията е един от начините да се справиш с безумието в поделението, независимо от неговото местоположение. След края на моята служба първото поделение, в което служих до клетвата бе закрито, а на мястото на второто сега се кипри модерен София Хай Тек Парк. Това заличи физическите следи от моята следуниверситетска казарма, но за жалост не успя да направи същото и с тези, които още витаят в главата ми.
По време на престоя ми в лечебницата също имам ярък спомен, в който лейтенант ни събуди в 2 часа през нощта, за да ни излекува като прекопахме градинките в рамките на час под светлината на фенерче.
След отклонението искам да кажа, че в казармата мъж не се става и тя не помага особено във възпитанието и изграждането на личността, но спомага в затъпяването, в изпълнението на безсмислени противоречащи си заповеди и докарването на куп болести, които дори не си предполагал, че съществуват.
Дано не върнат казармата, макар този лозунг да струи от устата на всеки кандидат депутат този месец, а дано и повечето прочетат книгата на Михаил Вешим, който определено ми е любим писател, за да се посмеят малко на абсурда на българската казарма.
Разрешете да доложа една песен в края на този пост!
Искрено Ваш: редник Алексиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар