Стоейки вкъщи вече повече от месец през главата ми минават какви ли не мисли. Досега винаги се въздържах да ги споделям публично, но ето, че неделята промени това.
Тази сутрин обаче ми хрумна нещо интересно, в което може би има потенциал.
Всички, които живеем в панелни блокове или кооперации на няколко етажа с дузина апартаменти, знаем, че общуването със съседите в забързаното ежедневие е ограничено до едно "Здравей" или "Здрасти" и малко повече казионни фрази, докато делите пространството в асансьора. Всеки е зает, всеки бърза за работа или е уморен от нея и бърза да се прибере и няма желание и време да общува със съседите във входа.
Сега обаче е различно. Почти всички си стоим вкъщи. Няма за къде да бързаме. Нямаме дежурни оправдания и алибита. Сега вече може да общуваме.... със съседите.
В неделната сутрин, излизайки на единствената тераса на квартирата, видях на съседния балкон огромен сив котарак, който се беше втренчил в гълъбите на перилата при мен.
Макар да живеем врата до врата, както се пееше в една песен на "Фактор" аз едва сега разбрах, че съседите отдясно имат котка. Скоро при котката се появи и стопанката, която за разлика от друг път беше словоохотлива и сподели всяка подробност от котешкия живот и дори продължи с котката в нейно дясно на друг балкон. Така трите ни тераси бяха свързани котешки и аз се озовах като в книгата на Гери Турийска с подходящо заглавие "Когато живееш с котка".
Така при подходящи условия и достатъчно желаещи, може да се организира така модерният напоследък podcast, в който вместо да търсим интересна тема или събеседници, ще потърся интересното при съседите. Сигурен съм, че между тези стени има доста истории, които ще бъдат привлекателни за слушатели. Без имена, без квартали, без да дъвкаме темата за вируса, забраните и политиката, чисто житейски това ще бъде един квартален мини сериал.
Сега остава да намеря трибуна, техника и истории и новият "Балкон talks" може да види бял свят или черен микрофон ;)