Музикално пътешествие с Мерилиън в Античния театър в Пловдив

За мен Мерилиън е много лична група и музика. Тя докосва онези кътчета на душата, които умело се опитваме да скрием под забързания ритъм на ежедневието. Може би съм един от малкото, който харесва групата както в периода на Фиш (1979 -1989), така и в този със Стийв Хогарт (1989 до днес).

За втори път щях да се насладя на тяхната музика в България, като първият път ги гледах в Зимния дворец в Студентски град в София през юни 2009 и моите впечатления от онзи концерт може да прочетете тук.  Преди този концерт разбрах, че тогава организаторите не са им платили, но това за група от техния ранг не е повод да не посещават повече страната, а точно обратното, те бяха тук, за да покажат новите си песни от последния си албум Fuck Everyone and Run (F E A R) (2016), който получих като Коледен подарък от сестра ми и слушахме на път за концерта.

Любопитно беше, че последният път, когато бях на концерт в Античния театър на неговата сцена беше Фиш през септември 2012 и моите емоции от тогава може да прочетете тук. Със сигурност мястото носи своята атмосфера и както Хогарт каза, ако може само да си представим, че на това място е имало представления преди толкова много години...

Местата ни бяха с добра видимост към сцената, защото гледахме от първи ред на горната трибуна, но като единствен недостатък ще споделя, че бяхме леко вляво от сцената и една от тонколоните ни пречеше да видим добре клиповете, които вървяха на видео стената.

Това, което ни очакваше бе изумително: феерия от светлини, звуци и мултимедия в общ проект на силни текстове и артистичност на вокалиста на Мерилиън. Преобладаваха парчетата от новия им албум като съотношението им към предишни албуми бе повече от внушително. От периода с Фиш имаше само едно песен, също като на концерта им в София и тя бе "Sugar mice". Като изключим новите песни, от моите любими бях щастлив да чуя "Fantastic place", "Afraid of sunlight", "Man of thousand faces"  и "Neverland".

Две песни бяха приятна изненада за мен, а именно "Real tears for sale", където се осъждаше похвата на музиканти да използват своя тъга и страдание в песните си, за да печелят повече пари от съчуствието и състраданието на своите фенове. Като такъв пример на екрана изгря Шиниъд О' Конър, а тази гледна точка на Мерилиън към колеги, бе съвсем нова за мен. В другата песен "King" на екрана се редяха отишли си без време музиканти като Джим Морисън, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Елвис Пресли и много други, явно станали жертва на славата и свързаните с нея пороци.

Мисля, че тук е и момента да пусна и сетлиста от концерта, за да се ориентирате какво изпълниха Мерилиън на Античния театър в Пловдив:

1. El Dorado: I. Long-Shadowed Sun
2. El Dorado: II. The Gold
3. El Dorado: III. Demolished Lives
4. El Dorado: IV. F E A R
5. El Dorado: V. The Grandchildren of Apes
6. You're Gone
7. The Leavers: I. Wake Up in Music
8. The Leavers: II. The Remainers
9. The Leavers: III. Vapour Trails in the Sky
10. The Leavers: IV. The Jumble of Days
11. The Leavers: V. One Tonight
12. Fantastic Place
13. Mad
14. Afraid of Sunlight
15. Sugar Mice
16. Real Tears for Sale
17. Sounds That Can't Be Made
18. Power
19. Man of a Thousand Faces
20. King
21. Neverland

Encore:
22. The Invisible Man

Encore 2:
23. Three Minute Boy

Не мога да не кажа, че очаквах да чуя поне "The space", "Easter" и някои други мои любими техни песни, но човек не може да получава всичко, а това което получих бе повече от достатъчно, поне до следващата ми красива среща с Мерилиън...

Моят четвърти концерт на Стинг в България

Учебната година в България току що бе започнала, но ден по-късно в столицата пристигна бившият учител Гордън Съмнър, известен повече като Стинг, за да ни научи, че някои песни и текстове не омръзват, колкото и пъти да ги слушаш и да вникваш в тях.

Класната стая бе пълна с ученици на различна възраст, които си бяха написали домашното за различни класове и години от богатото творчество на английския музикант. Арена Армеец бе толкова пълна като на концерта на Дийп Пърпъл и всеки с нетърпение очакваше старта на шоуто.

За мен това бе четвърта среща на живо със Стинг като любопитното е, че всички те се случиха в България на четири различни места. През 1996 година той дойде за първи път в страната ни и напълни Зала 1 на НДК. 10 години по-късно през 2006 той свири на стадиона в Несебър заедно със сина си, а аз отново бях там. За последно го слушах на стадион "Георги Аспарухов" през 2011, като повече за третия му концерт може да прочетете в моя пост тук. Сега годината е 2017 и мястото отново е различно, зала Арена Армеец.

Започнах да слушам Стинг през 1987 година, когато излезе албумът му "Nothing like the sun". Страстта ми се задълбочи с купуването на всички албуми на предишната му група "The police" и сега бях много радостен, че той изпълни много песни от този си период. Годините и спомените се трупаха, а всяка песен и негов албум ги свързвам с определено събитие в моя живот. Текстовете съм научил наизуст, а за тяхното значение съм се ровил в безсънни нощи сред купища книги, вдъхновили Стинг, а накрая прочетох и неговата автобиография "Разпилени ноти" от 2012 година, която ми разкри още страни от неговата личност и творчество.

Но нека сега след дългото предисловие се върна на самия концерт. Изненада за мен беше участието на сина му само с една китара и глас като подгряване за основната част, а и самата поява на бащата още в самото начало. Последния му албум го слушам в колата и знаех, че голяма част от него ще чуя и на живо. Друга изненада бе участието на сина на верния китарист Доминик Милър на другата китара и така групата на сцената доби семеен уют и сплоти две поколения. Много се зарадвах и на любимата ми "Mad about you" от албума Soul cages, а за да допълня картинката ще Ви насоча към сетлиста на целия концерт и към страхотния отзив на сайта werock, който може да прочетете тук. Знаех, че всеки концерт завършва с "Fragile" и за това не се надявах на повече, но бях доволен от всяка изсвирена нота и от всеки текст на всяка песен тази вечер.

1.Synchronicity II (The Police song)
2.If I Ever Lose My Faith in You
3.Spirits in the Material World (The Police song)
4.Englishman in New York
5.Every Little Thing She Does Is Magic (The Police song)
6.Mad About You
7.Fields of Gold
8.Shape of My Heart
9.Petrol Head
10.She's Too Good for Me
11.Message in a Bottle (The Police song)
12.De Do Do Do, De Da Da Da (The Police song)
13.Ashes to Ashes (David Bowie cover)
14.50,000
15.Walking on the Moon (The Police song)
16.So Lonely (The Police song)
17.Desert Rose
18.Roxanne / Ain't No Sunshine

Encore:
19.Next to You (The Police song)
20.Every Breath You Take (The Police song)

Encore 2:
21.Fragile

Над 20 песни и над 2 часа изпълниха с емоции и спомени всички присъстващи, а аз се радвам, че отново видях моя любим изпълнител и заредих седмицата си с неговата музика и захраних душата си, споделяйки чувството с любим и скъп човек.

"А през цялото това време реката течеше нежно към морето..." И така до следващата ни среща... на която не бива да забравяме колко крехки сме всъщност и за "всички родени под сърдита звезда, не бива да забравяме колко крехки сме..."

Трети рожден ден с три торти и три празненства

Във вторник дъщеря ми навърши три години. Целият ден бе доста празничен, а в детската градина се насладиха на огромна торта с Мини маус, а вечерта отбелязахме скромно с друга домашна бисквитена торта с пате. На следващия почивен ден дойдоха приятели с деца и детският рожден ден стана факт с нова торта (купена от Фантастико), игри и подаръци и много настроение. Вчера беше последното отпразнуване за нашите родители и кумове, което завърши с тортата на снимката (домашно направена с калинка). Калина беше много доволна и щастлива и при трите официални празненства. Дъщеря ми порастна и получи много настроение, усмивки, игри, подаръци, три празненства и три официални торти!

Честит рожден ден, мило дете! Расти здраво и умно! Обичаме те!

Септември

Когато бях малък майка ми забраняваше да ям сладолед в месеците, които имат буквата "р" в името. Затова и като идваше месец септември знаех, че това означава край на сладоледа и край на лятото. Не зная откъде идва това правило с тази буква "р", но то означаваше, че сладолед е позволен само през 4 месеца в годината - май, юни, юли, август.

По-късно започнах да свързвам септември с първия учебен ден на 15 и го посрещах със смесени чувства. От една страна исках да се видя със съучениците и класните стаи да се огласят от весела глъчка, но от друга, ваканцията свършваше и трябваше да се заляга над учебниците, а и идваше есента.

Като студент септември ми харесваше, защото почвахме лекции на 1 октомври, а започнах да намирам и някаква романтика в промяната на сезоните и жълтите есенни листа по улиците. Това ме вдъхновяваше за някои мои стихове.

Свързвам месеца и с датата 6 септември, когато празнуваме Съединението на България, а така е наречена и любима моя софийска улица, а и моя стара любов има рожден ден на тази дата. Освен това на 6 се почива и дава повод за ново пътуване, като този път посоката за мен е Силистра, Дунава и мястото, където свършва България.

Днес септември е също специален месец за мен, защото дъщеря ми е родена през него и на 21 ще стане на 3 години, а нейният рожден ден винаги се превръща в нещо специално и много весело и задължително има торта с любим анимационен герой.

Интересното за този месец е, че в България има град с такова име и всяка първа събота от септември град Септември, област Пазарджик, празнува своя празник. Тази година той се пада на 4 и обещава да бъде интересен и доволно посетен от септемврийци. Те зная, дали в друга държава има град с това име, а ако няма, то отново значи, че сме уникални в нещо.

Да не забравяме, че има и няколко футболни отбора с това име: Септември (София), Септември (Симитли), Септември 98 (Тервел), Септември (Краводер), Септември (Гложене), Септември (Лехчево), а сигурно и други, които съм пропуснал. Причината за името на тези футболни клубове е една реорганизация през 1944-1945 година, когато масово клубовете са обединени и прекръстени най-често на Спартак и Септември.

Добре дошъл септември!

Влак без релси

Винаги съм се увличал от железниците още от малък, а и в университета ми се наложи да уча доста за този вид транспорт, но днес ми попадна страхотна снимка, която реших да споделя с вас. Тя е от 1 август 1926 година, когато е била открита теснолинейната жп линия от Септември до Велинград (тогава Сараньово-Чепино) и това е влакчето на спирка Варвара (по-късно става гара)на този тържествен ден. Това е било голяма събитие тогава и не може да се сравни с днешните рязания на ленти по повод и без повод. Много интересна статия за този маршрут има тук, а първоначално тя е била планирана да стига до Неврокоп и да има разклонения за Батак и Пазарджик. Второто се е осъществило, но за жалост през 2003 година то е закрито, а с него и спирките във Ветерн дол и Ляхово, а за първото има хубава инициатива тук. Във Ветрен дол линиите и събщенията бяха прибрани навреме и сега стоят огромни купчини с чакъл, които само напомнят, че тук някога е минавал влак. А през годините доста хора го ползваха като най-сигурен транспорт до Пазарджик и отиваха на работа или на училище с него. В момента Септември - Добринище е единствената действаща теснолинейка в България, а се използва и за туризъм, когато предимно чужденци си плащат, за да пътуват с ретро влакче из Родопите. Доста информация има тук, а може да посетите и интересен форум на тема Български железници. Сайтът на БДЖ също има историческа част, онлайн музей и фотоалбум. Но ако нямате време да посетите всичките по-горни връзки ще напиша някои важни неща от тях тук. В България през годините е имало четири вида междурелсие: 1435 мм (такова е на метрото), 1007 мм, което ползват трамваите в София (без номера 20 и 22, които са на 1435 мм), 760 мм, познато още като босненско, но е било въведено от австро-унгарците. С последното междурелсие в България е имало само две линии: Червен бряг - Оряхово и Септември - Добринище с разклонение от Варвара до Пазарджик. Първата и разклонението на втората вече не са в ескплоатация, така че остава само маршрута Септември-Добринище като единствената теснолинейка в България. Имало е и още едни най-малки междурелсия в България от 600 мм и те са били въведени от немците за военно-снабдителни нужди през войните, а и за дърва също. Някои от тях са Ахтопол - Бродилово-Кости; Каспичан - Нови пазар - Каолиново с клон до Тодор Икономово; Кочериново - Рилски манастир; Бургас - Поморие и други. В случая обаче става въпрос за свърващата два града теснолинейка, позната още като каубойски ескспрес :)
Теснолинейката Сарамбей - Лъджене (Септември - Велинград е първият участък от проектираната през 20-те години на миналия век жп линия до Неврокоп (дн. Гоце Делчев). След гара Лъджене линията, а също и връзката Варвара - Пазарджик, са изградени и пуснати в експлоатация, както следва: Лъджене - Чепино баня (Велинград - Велинград-юг) на 1 юли 1927, Варвара - Пазарджик на 27 октомври 1928, Чепино баня - Якоруда на 12 декември 1937, Якоруда - Белица на 30 юли 1939, Белица - Банско на 3 март 1943, Банско - Добринище на 9 декември 1945. По трасето си линията пресича на три пъти река Чепинска (в миналото Елидере) с железни мостове и преминава през 10 тунела с обща дължина 380 м. Тази 125-километрова линия започва от Горнотракийската низина, преминава през западните Родопи и Аврамовата седловина (разделяща Рила и Родопите) и най-висока гара на Балканския полуостров на кота 1267+40 метра надморска височина и достига Разложкото поле в подножието на Пирин. Времетраенето на пътуването е между 4 часа и 44 минути и 5 часа и 20 минути, но е много живописно, особено през пролетта. Горещо препоръчвам на онези, които не са се качвали, да го направят със зареден с батерии фотопарат, храна и вода и нещо за четене ( за тунелите) :) В дух с този пост ще ви пусна една любима моя песен на любима група, като и името на групата и името на песента са свързани с железниците и докато я слушате може да се опитате да се представите колко трудно е било на работниците от 1921 до 1926 да прекарат железния път през това трудно трасе. А аз утре ще хвана влака и ще се насладя на едно хубаво пътуване. Приятен път!