Показват се публикациите с етикет дъщеря. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дъщеря. Показване на всички публикации

вторник, 22 декември 2015 г.

Един различен рожден ден

В края на годината се сещам за пропуснатите постове в блога и реших да споделя един, който се откроява над другите със своята си важност. Става въпрос за рождения ден на дъщеря ми, която навърши осем години преди няколко месеца. Тази година решихме той да бъде различен и да не каним гости, а да предприемем пътуване, в което да сбъднем нейни мечти и желания.

Тръгнахме рано сутрин от Пазарджик с баба, дядо и първата ни спирка бе Пловдив, където имаше ретро рали със стари автомобили, което бе атракция и за дъщеря ми, но най-вече за сина ми, който имаше време да ги огледа внимателно и да се снима с колите и да види как потеглят.

Втората ни спирка бе Асеновград, където обядвахме, разходихме се по пешеходната улица и посетихме Историческия музей и Рибната църква. Пропуснахме Бачковския манастир, защото събралите се почивни дни бяха накарали много хора да го изберат за своя дестинация и буквално нямаше свободно място за спиране.

Третото място, което посетихме през първия ден бяха Чудните мостове, където останахме повече от няколко часа, а децата останаха много доволни от видяното. За съжаление времето напредна и не успяхме да посетим музея на родопския карст и пещерите в Чепеларе, защото стигнахме в родопското градче повече от два часа след края на работното му време.

В края на вечерта пристигнахме в първия наш пристан за пътуването, а именно къща за гости "Момчил юнак" в Момчиловци. Посрещна ни топлина, уют, гостоприемство и вкусна вечеря, лично сготвена от домакините, след която се отправихме към сбъдването на една мечта на рожденичката, а именно посещение на обсерваторията в Рожен. Малко закъсняхме за старта на нощното наблюдение, но все пак пазачът ни заведе до групата, където в рамките на час гледахме звезди, съзвездия, планети и галактики, което направи дъщеря ми много щастлива. Тя много се интересува от космоса от няколко години насам и чете с голямо удоволствие книжките, които и купуваме по темата.

На следващия ден след вкусна закуска и посещение на музея, църквата и туристическия център в Момчиловци, потеглихме към Смолян, където децата посетиха планетариума, което също бе желание на дъщеря ми.

Следващата ни дестинация бе Момчилова крепост, като преди това обядвахме в ресторанта със същото име, а децата изкатериха стълбите до върха без проблем, докато баба и дядо останаха да чакат в подножието. На връщане минахме отново през Смолян, където посетих Историческия музей, а навън заваля проливен дъжд с гръмотевици, което оправда избора ни да гледаме звездите на Рожен през първата вечер.

В края на деня стигнахме мястото на втората нощувка, Широка лъка, където бяхме приютени в Хаджийската къща, която е база на българските архитекти. Там обаче нямаше възможност за изхранване и затова вечеряхме в наблизо намиращата се Згуровска къща и механа.

На сутринта след закуска в центъра на архитектурния резерват се разходихме и се отправихме към следващото място, което ни чакаше, а именно пещерата Дяволско гърло в Триградското ждрело. След нея посетихме и музея на мечката и обядвахме и ресторанта на хотел Хорлог. Следващата пещера, която посетихме бе Ягодинската, а там влязохме вече всички в последното възможно извънредно посещение за деня. След това се отбихме в Девин, за да купим торта за рожденичката и късно вечер се прибрахме натрупали спомени, преживявания и много снимки, за да отпразнуваме един различен рожден ден.

Надявам се поне малко да сме успели да зарадваме рожденичката и да и доставим наслада в празника. Много вдигнахме летвата за следващите рождени дни, а скоро предстои и петия такъв на сина ми.



петък, 26 септември 2014 г.

Първите седем

Казват, че първите седем години при децата били най-важни при тяхното развитие. Странното обаче е, че като възрастни точно първите седем са тези, които забравяме или за които пазим откъслечни и далечни спомени.

Поводът за тези размисли е отминалия седми рожден ден на дъщеря ми. Не бих си позволил да кажа, кога минаха тези години и дали е било бързо, бавно или точно, защото имам друго възприятие за времето.

Това, което ме радва обаче е фактът, че според мен сме си свършили добре работата като родители в този период и сега може да се радваме на умно, порастнало дете, с грижа към брат си, с любознателност и жажда за знания, 

Възпитанието и грижите, положени за нея, според мен са дали резултат и сега настъпва нов период на училищно образование, което трябва да помогне тя да се формира като личност и да получи нови знания и умения.

Самият празник бе перфектно организиран от жена ми, като освен двете домашно приготвени торти, тя бе направила и карта за ориентиране за намиране на съкровище в парка, гатанки, кръстословица и куп други увлекателни занимания за малчуганите, уважили рождения ден в неделната сутрин.

Нямахме ограничения във времето, но реално празненството продължи три часа и едва, щом всички гости си тръгнаха, заваля дъжд.

Много се надявам дъщеря ни да уважи всички усилия, положени за нейния седми рожден ден и освен много подаръци в нея да остане един хубав спомен за един различен и разнообразен ден.

В нейните ръце и в нейната глава сега вече са възможностите и пътищата, по които тя ще поеме, за да бъде щастлива, а ние ще бъдем до нея и в добро и лошо, в празник и делник, в слънце и дъжд и през всички сезони, седем дни в седмицата...




Честит седми рожден ден, Калина! Обичаме те!


четвъртък, 26 януари 2012 г.

Феята

Дъщеря ми порасна. Стана неусетно. Не мога да кажа, дали преходът от Мики и Мини Маус и Мечо Пух към феите бе плавен, но със сигурност се случи. За първи път тя гледа филм за Камбанка, известна още като Зън-Зън, а на английски Tinkerbell, когато търсехме из програмите детско филмче. Тя го загледа и се влюби във феята. Вече искаше да знае всичко за тях.

На Коледа получи и филмче за любимата си фея (на снимката) и щастието бе пълно. Изгледа го повече от 10 пъти и го знае наизуст. Естествено последваха и крилата. Това, което ме впечатли най-много обаче, бе това, което ми каза една сутрин: "Тати, знаеш ли, че всеки път, когато бебе се засмее за първи път, се ражда една фея. Истина е!" И наистина, когато синът ми се засмя за първи път, започва периода на феите за моята малка дъщеря. Той е съпроводен от грижа за малкото братче и помощ на мама.

Няма нищо случайно, че наскоро попаднах и на песен, посветена на феята. Тя се превърна в любима песен, а нямам търпение да я чуя на живо и в София на 30 май, когато ZAZ, ще дойде за концерт в България. Клипът е черно-бял, а главните герои са момче и момиче, вероятно брат и сестра, а ако разбирам правилно френски, изпълнителката я посвещава на дъщеря си. Моята дъщеря я намира за малко тъжна и не харесва, че в края и, момичето сваля фейските крила, но въпреки всичко я пускам и тук, за да я чуете и да почувствате как феите донасят вълшебен прашец, за да полетите в страната на сънищата. Лека нощ, феи малки!

неделя, 2 октомври 2011 г.

Рожден ден седмица по-късно

Бях замислил този пост за вечерта след рожденния ден на дъщеря ми, но куп други неща провалиха писането в черновата и пускането и на бял свят. Самият празник мина чудесно, а подаръците бяха много и предизвикаха щастие и усмивки. Най голям беше колелото. Сигурно сте чували прословутата реплика от български филм "Татко ще ми купи колело, а ама друг път." Е колелото е купено, но не само от татко и мама, а с помощта на дядовци и баби, роднини и приятели. Съединението прави силата! Колелото вече е пробвано по велоалеите в Младост, а към него се добавиха звънец и каска като допълнителни подаръци, а паданията засега са само три, но не отказват дъщеря ми от каране и желание да се научи и да махне помощните колелца.

За поздрав за четвъртия рожден ден на Калина съм избрал най-подходящата песен, а именно "Little wing" на Джими Хендрикс, но в изпълненение на Стинг, който днес има рожден ден и става на 60 с 25 годишна кариера на музикант. Пускам и текста преди песента и отново казвам: Честит рожден ден, Калина! Бъди щастлива!



Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras
And moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.


When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
It's alright she says it's alright
Take anything you want from me,
Anything.


Fly on little wing...



вторник, 30 август 2011 г.

Мечо Пух - Филмът

Бях обещал на дъщеря ми да я заведа на кино още в неделя, но изпълних обещанието си по обяд в понеделник. Филмът бе "Мечо Пух", а това е нейният любим герой. Джентълменът и донесе мечето от Англия като подарък за нейния втори рожден ден и оттогава той се превърна в неразделна част от нея. С него спи, с него си играе, с него си говори и ако случайно го забравим вкъщи, когато я водим на детска градина, тя плаче за него. На снимката пътува с него за Германия и със сигурност той е навъртял доста километри и е посетил доста места.

Връщайки се назад във времето помня книжката с Мечо Пух и картичките, които имах, но самите изображения бяха съвсем различни от истинския герой явно заради неплатени авторски права или цензура, нямам идея, но днес вече той е навсякъде.

Самият филм бе направен доста хубаво и дублиран на български, а в залата на Арена в Младост освен нас имаше само още едно момиче с баба си. Калина се смя и се радва искрено на всяка случка в едночасовата анимация, а по някое време ми посочи прозорчето, откъдето прожектират филма. Доста е наблюдателна и се радвам, че не се уплаши от тъмното. Уплаши я само лошият герой ПакСъм, който не зная защо трябваше да се появи в края на филма след надписите. Самите надписи бяха много весели, защото минаваха всички герои покрай, между буквите както и в самия филм. Чудя се защо толкова много хора напускат киносалона веднага щом почнат да текат финалните надписи. Тогава може да се получи ценна информация за актьорите, дубльорите в случая, за музиката....
Последната песен бе изпълнена от моята любима българска певица Белослава и с нея ще завърша този пост, който беляза първия филм на кино на моята дъщеря, нейния смях и спомен за детството...



събота, 5 март 2011 г.

3 март

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!



Снимки от този ден има тук.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Родителска среща

Миналата седмица за първи път бях на родителска среща като родител в детската градина на дъщеря ми. Седнахме на малки столчета в стаята, където играят нашите деца. Доволен съм, че както и в яслата и този път също попаднахме на чудесни и мили възпитатели и педагози. Първо ни запознаха с правилника на вътрешния ред и дневния режим на децата ни, таксите и доброволните дарения, които трябва да съберем до седмица две. Избрахме и родителски съвет, а две учителки ни запознаха с техните извънкласни дейности, на които може да запишем децата си.

Срещата продължи два часа и завърши с подписи на различни места и гледане на спалнята, където спят децата. Като цяло съм доволен, защото съм наясно какво се прави там и какво предстои в близко бъдеще. Водих си подробни бележки и за първи път нямах въпроси, защото всичко ми беше ясно.

Много похвали получих за дъщеря ми, която се държи самостоятелно, възпитана е, облича се и храни сама и не създава грижи на госпожите. Тя ни разказва какво се случва там и се надявам следващите 4 години да бъде добре в тази детска градина.

Подписах се, че разрешавам да използват снимки на детето ми в общи планове и самостоятелно за сайта на детското заведение, а дори и аз пратих няколко лично на мейла и получих хубави думи от директорката като благодарност.

Като цяло изживяването беше нещо ново и се чувствах малко странно сред различни характери и родители, някои от които значително по-млади от мен :)

Вече очаквам следващата среща... (родителска)

петък, 21 август 2009 г.

1 година и 11 месеца

Днес дъщеря ми Калина навършва една година и единадесет месеца. Зная, че обикновенно се празнуват кръглите годишнини и точно след месец ще има голям празник за 2 години, но аз ценя и месеците. Още след като се оженихме с жена ми празнувахме всеки месец след сватбата до първата годишнина и черпих колеги и приятели. За нас беше специален повод и винаги излизахме на ресторант или заведение. Същото направихме и всеки месец, след като Калина се роди до първата и годинка. Защо го правим ли? Защото за нас всеки месец заедно с нея бе празник и беше чудесен повод да има празнично настроение и да изживяваме пълноценно този ден. След първата година не сме го правили, но винаги сме отбелязвали всеки месец. Разликата днес е, че на този ден не сме заедно с Калина. Тя е при баба си и дядо си. Чуваме се по телефона и се радваме на гласчето и. Утре ще я видим. Тя вече е подготвена да казва, че е на две годинки, а ние още нямаме идея какво да правим след месец. Надявам се всичко да стане естествено и Калина да продължава да расте здрава, щастлива, свободна и обичана. Честита месечинка!

понеделник, 26 януари 2009 г.

Рапидограф

Рапидограф е инструмент, който се използва от инженери, архитекти и чертожници за рисуване на линии с равномерна дебелина, необходими за изработването на архитектурни, машинни и технически чертежи. Името "рапидограф" произхожда от серията технически писалки на германския производител Ротринг. Това пише в Уикипедия. Причината да ви занимавам с него е, че дъщеря ми избра него пред останалите предмети на прощъпулника в събота следобяд. След като се търкулна питката по белия чаршаф и тя тръгна да ходи след нея, Калина се спря пред дивана, където бяха наредени около 20 предмета, предварително наречени за определена професия. Огледа ги внимателно. Бяхме се постарали да не присъстват предмети, която тя познава от ежедневието, за да бъде изборът и справедлив. Тя грабна зеления рапидограф и не поиска нищо друго при предоставен и втори шанс. Дали ще бъде инженер, архитект или нещо друго, бъдещето ще покаже, но аз желая да бъде жива и здрава и да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си. На добър път, Калина!