Геният на Джо Сатриани засия като двучасова супернова в София

Китарният гений смени дузина китари

Годината беше 1992. В музикалното студио до театъра в Пазарджик ми препоръчаха да чуя един китарист с италианска фамилия Сатриани. Албумът се казваше Екстремистът, а една нежна песен от него ме завладя и дори вдъхнови за име на моя бъдеща стихосбирка. Излишно е да казвам, че след това чаках всеки негов следващ албум, за да се насладя на перфекционизма му. Последва машина на времето, албум, който дълго не излизаше от уолкмена ми. Във всеки албум си имах своята нежна лирична песен, която ме завладяваше и вдъхновяваше.

Годината беше 2002. 10 години по-късно Сатриани беше в София за своя първи концерт в България. Уви, точно на същата дата имах служебен ангажимент, който не можех да откажа или отложа и пропуснах чаканото идване на моя любимец. За малко неща съжалявам в този живот, но това определено бе  едно от тях. Дълго време не можех да си простя този пропуск.

Годината е 2015. Седя удобно на метри от сцената в същата зала 1 на НДК, чакайки сбъдването на една моя мечта. Благодарение на 9 години радио Z rock и прекрасния подарък, който ми осигуриха, аз щях да чуя Джо Сатриани на живо. Вече бях гледал в България двама от учениците му Стив Вай и Кърк Хамет с Металика, но не знаех какво да очаквам от маестрото.

Точно в 8 часа лампите загаснаха и на сцената се появи подгряващата група на Дан Патлански, която бе изненада за мен. Бяха ми казали, че няма да има такава група и, че концертът ще почне точно в 20:00 часа. Все пак момчетата се постараха с 45 минутно шоу да подгреят по техни думи "мощния" Джо Сатриани. Не зная защо, но тяхната музика ми напомняше много Стиви Рей Воун, друг мой любим китарист, както и на моменти Джими Хендрикс. Самият Дан се раздаде и пя за публиката, споделяйки, че за първи път е в България. Последва пауза от 15 минути за оправяне на сцената и дългоочакваният от мен момент най-после настъпи.

Джо почна ударно с едноименната песен от новия си албум, която взриви зрителите и зададе ритъм на целия концерт. Близо два часа и половина той твори на сцената като ни даде голяма част от своя репертоар, даде изява на своите талантливи музиканти и ме зашемети със своите композиции, китарни сола и прекрасни картини, които се прожектираха на три екрана зад групата. Доказа, че не е от тази земя, че сънува сини сънища, че сърфира с извънземни, и че винаги ще бъде с мен и теб. Чух много любими мои неща, а и открих нови такива, а китарното соло продължаваше да звучи в ушите ми дълго след края на двата часа и двадесет минути, които ни отдели Сатриани. 

За жалост при излизането си от залата не успях да си купя новия албум, защото беше свършил поради промоционалната му цена, но се надявам някой да ми го подари за рождения ден ;) Вместо това обаче си купих предишния му албум, който носи заглавието Неспирен момент и действително не спирам да го слушам в колата на път за работа. От него си харесах една песен със заглавието "Не мога да се върна назад" и точно нея избрах за края на моя скромен пост за концерта. Много по-хубаво ревю, снимки и сетлист може да откриете на следния линк, а аз Ви оставям в ръцете на маестрото и наистина съжалявам, че не мога да се върна назад да го чуя на живо още веднъж...

Снимка: http://www.werock.bg/

Спомен за Калоянчев

Шофирайки към поредния хотел днес в дъжда и задръстването реших да пусна радиото и да чуя новините. Емисията започна с кончината на големия българския артист Георги Калоянчев, който слезе от сцената на живота в късната есен на дните си на 87 години. Предполагам, че утрешните вестници ще са пълни с информация за живота му и ролите и за това какво огромно значение е имал той за българския театър и кино. Затова ще се върна към моята среща с г-н Калоянчев в Пазарджик някъде в средата на 90-те години на 20 век. Тогава освен, че учих в Езиковата гимназия в града, водих предаване по общинското радио Пазарджик заедно с моята съученичка Мариана. От друга моя съученичка разбрах, че Калоянчев живее в нейния вход за времето, когато участваше в постановка в Пазарджишкия театър.

Въоръжен с диктофон, реших да отида и да го помоля за интервю, за да вдигнем рейтинга на нашето предавене, което се казваше Спектър М. Почуках на вратата, на която нямаше табела или каквато и да е информация, и ми отвори самия Калоянчев. Представих се и той със широка усмивка на лице ме попита, как съм го открил, защото досега нито един друг журналист не бил открил къде живее. Съгласи се да се видим и да говорим на другия ден в заведението на театъра. Там отидохме заедно с моята съученичка и колежка в радиото с подготвени въпроси. Аз поставих диктофона на масата, включих го и интервюто започна. Първият ни въпрос бе за чуждите езици поради факта, че учехме в такава гимназия. Той ни попита каква паралелка сме и когато разбра, че сме с немски, прихна да се смее. "Сега ще Ви разкажа за моите премеждия с немския", каза той и започна. Няма да преразказвам случката, защото ще я намерите във видеото в края на текстта, където той я разказва в Шоуто на Слави. Интервюто трая повече от час и ние доволни отидохме в радиото да свалим записа, защото бяхме решили да запълним цялото си предаване с това ексклузивно интервю. Какъв бе ужасът за мен, когато разбрах, че на касетката нямаше нищо. Тогава разбрах какво е станало, както би казал известният дедектив Ейдриън Монк от тв поредицата. Бях натиснал копчето за запис, но заедно с него съм натиснал и копчето за пауза и така нищо от думите на Калоянчев не се бе записало, а вече имахме анонс за предаването. Наложи се да замажем гафа някак си, а за мен остана срама от стореното. Не ми беше удобно да ходя за повторно интервю и да се излагам, а когато гледах постановката с него в театъра, се сещах за моя гаф, който е достоен за Господари на Ефира. Моите приятели, щом разбраха за случая, веднага почнаха да се шегуват, закачат и подиграват и това продължи близо две години. Но освен гафа за мен остана и много добро чувство за човека Калоянчев, който ни зарадва, разсмя и разказа интересни случки от пъстрия си живот.

След това като студент в София отново имах шанса на няколко пъти да го гледам на сцена, а филмите му пълнят моята филмотека от български филми. Аз ще го помня все усмихнат и смеещ се и пълен с енергия и живот. Помнете го така и вие. Сбогом, Калоянчев!



Снимка: bnt.bg