четвъртък, 26 август 2010 г.

Жажда за победа или какво пие МИНЬОР-а

Преди доста време си купих от супермаркет бутилка минерална вода с логото на ПФК Миньор (Перник). Още тогава исках да напиша този пост, но все нямах вдъхновение да снимам бутилката и да я пусна тук. Запазих бутилката, защото това е първият подобен маркетингов ход, който виждам за футболен клуб в България. Ако някой знае друг такъв, нека го напише в коментарите. За мен това е много добър начин да се изгради имидж на футболен клуб, а хората от Перник, след стадиона оправиха и новия си химн, а и сайтът им е на ниво и заслужават само поздравления. Не одобрявам обаче изгонването на любимия ми футболист Николай Харизанов, но това е животът.

Любопитен също е факта, че минералната вода е с марката "Ком", чиито собственик е бившата президентка на Локомотив (Пловдив). Странно за мен тогава е защо тя не направи такава подобна вода с логото на пловдивските железничари. Все пак логото на водата стоя на сайта им, на стадиона и дори на фланелките на играчите. Отговорът е, че тя е фен на Миньор, защото още като беше в Локомотив, феновете от Пловдив издириха снимки и клип на дамата, където тя позира с шалче на Миньор и празнува с фенове на пернишкия отбор, които я хвърлят и в басейна. Защо тогава на нея и трябваше да поема Локомотив, а не потърси начин да помага на Миньор?

Друг интересен момент има с комбинацията на двете думи Ком и Миньор, защото такъв отбор се състезава в Западната "Б" група и той се нарича Ком-Миньор (Берковица). Името му е такова заради обединението на Миньор от село Драганица и Ком (Берковица). Освен тези отбори и на бутирката, която за жалост липсва от сайта на минералната вода, има това съчетание Ком - Миньор. На капачката е изобразена кръглата емблема на отбора от Перник, а най-много ми харесва лозунга: "Жажда за победа". Не зная какво пият играчите на Миньоро, но явно призивът не им помага в това първенство, защото са на последно място засега без нито една победа и явно ще ходят само жадни :)



Та ако се чудите какво пият миньорите или феновете на Миньор (Перник), оговорът е прост: Вода от връх Ком над Берковица :)

Наздраве!

понеделник, 23 август 2010 г.

90 думи за една 90 годишнина

Възпявам електрическото тяло, което вчера направи 90 години,защото всички ние сме от прахта родени, а смъртта е занимание самотно и въобще не подхожда на човек, който обича всеки ден от живота си. Сред зелени сенки, бял кит и Вино от глухарчета скоро ние ще кажем: "Сбогом, лято!", а нейде късно след полунощ ще стане 451 градуса по Фаренхайт и ще трябва да опазим книгите си. И ако си мислите, че това е само още един на пътя, който облечен в котешка пижама и на 90 си остава Чиста проба Бредбъри.

вторник, 17 август 2010 г.

Wish you were here

Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс се събраха на една сцена за първи път от доста години за благородна кауза. Това заслужава да се види и чуе и затова го споделям с вас:

Hoping Foundation benefit performance from Hoping Foundation on Vimeo.

четвъртък, 12 август 2010 г.

Бягството на заека

Всяка книга има своето време и място, когато трябва да бъде прочетена и разбрана, както казва Георги. Така се случи с мен и книгата на Ъпдайк "Заеко,бягай". Цели четири пъти я започвах, но така и не можех да продължа и нещо не ме грабваше и не я разбирах. Този път я сложих в багажа за морето, за да направя още един последен пети опит.

За щастие той се оказа успешен и тя много ми хареса. Запалих се и започнах вече и продължението и, "Заека се завръща". Разбрах защо не съм я разбирал при първите ми опити, а препоръчвам на всеки, който е създал вече свое семейство и има деца, да я прочете. Разбира се, това не е задължително условие, но помага.

В ежедневието на брака и залисани от деца, проблеми и работа виждаме как нещата се променят, а в книгата чудесно са описани и отношенията между родителите на мъжа и жената към семейството, техните страхове, предрасъдъци и проблеми.

На всеки му се иска да избяга поне за малко и да се откъсне от всичко това, но в един момент разбираш, че няма къде да бягаш освен от самия себе си, а нещата, от които бягаш, са само в твоята глава и ти сам трябва да решиш как да действаш.

Харесвам Ъпдайк отдавна, но чак сега подхващам поредицата му със зайците, а предишните книги са оставили отпечатък и не мога да ги забравя. Хубавото е, че това остава. Всичко написано, макар и писателят вече да не е сред нас, е част от него и чрез думите той продължава да живее.

За десерт оставих връзката между Ъпдайк и Пинк Флойд с песента "Дишай" от "Обратната страна на луната", която е вдъхновена от книгата, която прочетох, и съдържа в себе си заглавието "Run,rabbit,run!"



Breathe, breathe in the air.
Don't be afraid to care.
Leave but don't leave me.
Look around and choose your own ground.

Long you live and high you fly
And smiles you'll give and tears you'll cry
And all you touch and all you see
Is all your life will ever be.

Run, rabbit run.
Dig that hole, forget the sun,
And when at last the work is done
Don't sit down it's time to dig another one.

For long you live and high you fly
But only if you ride the tide
And balanced on the biggest wave
You race towards an early grave.