вторник, 31 декември 2013 г.

Какво се случи в моят свят през 2013

В последните часове на 2013 за трета поредна година ще се опитам да обобщя какво ми се случи като отсея най-важните неща, но ще бъда силно пристрастен.

Зная, че е банално да се прави равносметка в последния ден от годината, както и факта, че някаква дата ни ръководи и е граница на старото и новото, но няма да се цепя като метилова овца (израз на баща ми).

За мен лично 1 юли е по-скоро символ на ново начало, но виждам, че 1 януари няма как да бъде изместен от първото място каквото и да става. Доста са хората, които чистят жилището, мият колата (дори аз го направих вчера), къпят се, слагат нови дрехи, за да посрещнат чисти Новата година с нови надежди, нови илюзии и нови обещания, но със същите стари пожелания.

Реално нещата не се променят от датите, годините или деня от седмицата, а от нас самите и, който няма воля за промяна и десет първи януари няма да му помогнат. Но време е да престана с уводните думи и да се насоча към същината, а именно какво се случи с мен през 2013.

Годината не бе така фатална като предишната и не ми откраднаха или отнеха нещо, но получих повече неща под формата на подаръци, изненади, приятни изживявания и хубави моменти, които ще се опитам да синтезирам по-долу:

Концертите

Тази година беше доста богата на концерти като за първи път гледах на живо Роджър Уотърс и Бон Джоуви, като вторият бе и първи рок концерт на дъщеря ми. Въпреки, че не идваха за първи път Марк Нопфлер, Скорпионс, Мано Чао и Юрая Хийп също ме зарадваха с изявите си.

Децата

Децата ми пораснаха. Синът ми тръгна ясла, а жена ми на работа, а дъщеря ми е последна година в детска градина и догодина ще бъде ученичка. На нея и паднаха 4 зъбчета, а на сина ми му растат нови. Радости, бели, изненади, рождени дни и много пътувания заедно правят ежедневието по-шарено и весело.

Мобилен

През тази година се снабдих с нов смартфон и с нов лап топ, който да замени откраднатия. Благодаря на всички приятели и роднини, които помогнаха, но и двете придобивки ще ги изплащам и следващите две години. За сметка на това нещата се получават по-лесно особено с телефона, защото имам всички необходими и желани приложения, които исках, а на стария не можех да инсталирам поради липса на място и памет.

Норвегия

Тази година посетих нова страна и съм очарован от преживяванията си през тази една седмица. Надявам се всяка година да имам възможност да посещавам по една нова за мен страна дори и за по-кратко, за да се запозная с културата, забележителностите и хотелите ;)

Бяло е морето

Всъщност е черно, но за първи път ходих семейно на море в град Бяла и ми хареса. Лагерът като ученик не се брои, защото беше много отдавна и за кратко. Морето край нос Свети Атанас и морския фар там е очарователно и със страхотна гледка. Всички останахме доволни и изкарахме чудесно.

Разделих се с 12 килограма и сладките неща, захарта и безалкохолните, както и с охраняемия паркинг, но тези раздели бяха за добро.

За първи път водих сина ми на кино и на концерт, а и за първи път посетих Делфинариума във Варна. Сигурно има и много други малки, но важни неща, които пропускам, но Новогодишната трапеза ме зове, а и Новата 2014 вече чука на вратата. Ще отида да и отворя след няколко часа и ще пиша повече през Новата година. Обещавам! А Вие какво ще си обещаете за Новата 2014?

събота, 28 декември 2013 г.

Късметът на смотаняка

Когато днес паяк ми вдигна колата в Пазарджик, и това мое първо удоволствие ми струва 50 лева, бе логично да се сетя за българското заглавие на книгата на Кърт Вонегът, която завърших тази сутрин.

Какъв ли е късметът на смотаняка и що за късмет е това и кой е този смотаняк? Ето тези въпроси ме вълнуваха преди да разлистя купената на Панаира на книгата неиздавана досега творба на моя любим писател.

Бял свят книгата вижда на 20 март 2013 г. и включва шест неиздадени разказа, едно есе и едно приложение, което е недовършено. Оригиналното заглавие е Sucker's portfolio и корицата, която ще поместя по-надолу силно напомня рисунките на Кърт. 

Шест разказа са озаглавени епизоди, а седмият е есе, което силно се различава от предишните. Вонегът е бил винаги наслада за моята душа, а първите шест напомнят поредицата "Разкази с неочакван край" на неговия колега фантаст Роал Дал, която бе филмирана и мнозина помнят от малкия екран в края на 80-те и началото на 90-те. Реално интригуващите епизоди бяха с времетраене от 25 минути и са снимани от 1979 до 1988 г., и винаги завършваха с неочакван обрат. Същият похват е ползвал и Вонегът в тези свои непубликувани разкази.

Определено те ми допаднаха, а седмият епизод/разказ е дълго есе в негов стил, което борави с дати, тръгвайки от 1492 и Христофор Колумб и покривайки доста голяма материя до 1992, когато го е писал, но въпреки разликата в него има доста неща, над които да се замислим.

Последното приложение, което има присъдата недовършено ни води в един фантастичен свят, но на мен силно ми напомни на момента, в който решиш да посетиш своето родно училище като възрастен и да видиш, дали всичко все още е същото.

Не вярвам всеки смотаняк да може да се похвали с такова богато портфолио, но всеки е имал смотаняшки изпълнения като това на пазарджишкия паяк, отмъкнал колата ми, и който се опита да развали празниците ми и почивката ми като ми бръкна дълбоко в джоба. Подобно бръкване ми предстои отново с моя късмет, защото се оказа, че антифризът на колата ми е изтекъл под педалите на шофьорското място. 

Ей това е късметът на смотаняка, а за другото препоръчвам да прочетете книгата на Кърт Вонегът от издателство "Ера" и поне за малко да поискате да се почувствате специални... смотаняци ;)

сряда, 25 декември 2013 г.

Зимни мечти

В зимата на моите мечти,
намерих слънце на земята,
мъничко и топло почти
огря снега над цветята.

В зимата на моите деди,
традиция и труд се сливат
и всичко е както преди,
птиците сами умират...

В зимата на моите деца
искрят очи, пълни с радост.
навред пак властва любовта
и устните са само сладост.


петък, 20 декември 2013 г.

Мистерията "Еньовден" дни преди Коледа

Еньовден е празник, който се празнува на 24 юни при летното слънцестоене, но премиерата на спектакъла със същото име на Нешка Робева в София стана 5 дни преди друг празник, Бъдни вечер, който предстои на 24 декември.

За първи път чух за Мистерията "Еньовден", когато моите родители решиха да направят подарък на сестра ми за празниците и ме помолиха да взема билети. След това се зачетох и видях и отзивите от предпремиерата във Варна, които бяха чудесни.

По чудно стечение на обстоятелствата и както стана за пореден път тази година мой добър приятел от студентските години ме уреди с пропуски за мен и цялото семейство, за което съм му признателен и благодарен.

Това се оказа първия концерт за сина ми, който миналата седмица за първи път ходи и на кино. Дъщеря ми вече беше на концерта на Бон Джоуви и вече като по-опитна съветваше малкото си братче как да се държи и какво се прави. При първите аплодисменти и синът ми се включи сякаш винаги го е правил и ръкопляскаше след края на всяко изпълнение наравно с другите. След първия изминал час също както и при киното, той поиска да си тръгне, но издържа стоически до края.

Самото представление беше сплав от рок, рап и народна музика, гарнирани с визуална анимация и исторически кадри като водещ си оставаше празника Еньовден и най-хубави бяха балканските ритми, носии и пеенето на Деси Добрева. Масивно бе и откриването на Васил Михайлов, който с неповторимия си дрезгав глас раздираше въздуха в залата със силни думи. Звезди от Ахат също внесе силна емоция в началото и края и зарадва доста зрители.

Съхраняването на българското и неговото модерно звучене си остава основна мисия на треньорката на "Златните момичета" по художествена гимнастика и в този спектакъл също имаше елементи от този спорт, а влизането на моторите и рокерите в залата разпалиха любопитството на сина ми.

Със сигурност давам добра оценка на усилията на всички хора пред и зад сцената за реализацията на тази мистерия, която завърши не с един, а с цели три биса, но за мен ще си остане мистерия избора на време за премиера, защото тя трябваше да съвпадне с празника, на който е кръстена, както и въпроса, защо не използваха песента със същото име на "Щурците". Точно поради тази причина реших именно с нея да завърша поста си и с препоръката да гледате това представление.

сряда, 18 декември 2013 г.

Все още обичам Скорпионс

Все още помня първия концерт на Скорпионс в България преди 20 години на стадион "Васил Левски" и как на първия си рокконцерт на любима чужда група бях на първия ред точно под сцената и шеметното откриване с "Alien nation" ме впечатли и развълнува. Този път на моя трети концерт на любимата ми немска група от Хановер нещата бяха различни.

Странното при някои концерти е, че след края им ти се иска да слушаш песните, които твоите любимци не са изпълнили. Хубавото е, че може да си ги пуснеш дори и на телефона си, а дискографията на Скорпинс е толкова богата, че няма как да може да изпълнят всичко в рамките на час и 40 минити. Точно толкова с биса свириха те пред българската публика в понеделник вечер в зала Арена Армеец в София. Този път не бяха по немски точни и вместо в обявения час 20:00, изпълнението им започна с песента Sting in the tail в 20:35. Хората около мен на терена сякаш не познаваха началните песни и се оглеждаха, дали и с другите е така. Разбира се в залата присъстваха и заклети фенове на групата като мен, които пяха с пълно гърло и танцуваха и на бързите парчета и на мелодичните балади, на които едва ли има някой, който да не ги свързва с някоя романтична своя любов.

През целия концерт обаче не ме напусна чувството, че това е същия концерт от преди 3 години но вместо на стадиона е преместен 500 метра на изток в зала. По-голяма част от парчетата бяха същите, а и видеото, което вървеше на три огромни екрана над изпълнителите, не беше променено от тогава. Предпологам, че това се дължи на  факта, че времето е малко и не са имали нов албум, който да ги вдъхнови и промени репертоара им. Въпреки това звукът беше на ниво поне на терена и не се разпръскваше като на стадиона на открито. Чух любими песни, но тръпката беше различна. Сякаш нарушеното обещание, че спират с концертите, тегнеше над вечерта и беше изпълнила залата, знаейки, че и това май няма да е за последно.

Този път няма да спазя традицията да публикувам сетлиста накрая на поста, а ще го пусна тук с помощта на сайта werock.bg:
Ho01. Sting in thе Tail 
02. Make It Real 
03. Is There Anybody There? 
04. The Zoo 
05. Coast to Coast 
06. Loving You Sunday Morning 
07. The Best Is Yet to Come 
08. Send Me an Angel 
09. Holiday 
10. Raised on Rock 
11. Tease Me, Please Mе 
12. Hit Between the Eyes 
13. Kottak Attack (James Kottak drum solo) 
14. Blackout 
15. Six String Sting (Matthias Jabs guitar solo) 
16. Big City Nights 
Бис: 
17. Still Loving You 
18. Wind of Change 
19. Rock You Like a Hurricanеliday 

Никак не е лошо да чуеш 19 песни на любимата си група като подарък преди Коледа, а Клаус Майне и компания се раздадоха и изпълниха свои класически парчета за радост на дошлите близо 10 хиляди зрители. Един от тях бях аз, а е ясно, че винаги ще бъда някъде, където са и скорпионите...






сряда, 11 декември 2013 г.

Животът е лесен с Юрая Хийп

Четвъртък вечер е необичайно време за купон или концерт, но когато не робуваш на времето, всичко е позволено. По едно щастливо стечение на обстоятелствата буквално в последния момент се снабдих с билет за концерта на Юрая Хийп в новия клуб на веригата Фантастико, Joy Station в Студентски град.


Въпреки, че бях сам, не бях самотен, защото на сцената само на метър пред мен стоеше групата, която ме вдъхновяваше в ученическите и  студентските години. За първи път гледах техен концерт през 1998 година в зала 1 на НДК на първи балкон, а точно до мен седеше Васко Кръпката, който също им е фен. Тогава много се вълнувах защото за първи път чух любимата July morning на живо.

Последваха още концерти на групата и не нейни самостоятелни членове, като в Банско бях от организаторите на концерта на Кен Хенсли, а в Бургас на плажа гледах и Джон Лоутън на първи юли. Групата е идвала в България още през далечната 1988 година, а както споменах по-горе 10 години по-късно и аз я гледах в София. Концертите през 2003 във Варна и турнето през 2006 във Варна, Ловеч и Стара Загора не успях да посетя, а през август тази година пропуснах и концерта им във Велико Търново, където се е включил и Джон Лоутън. 

Но да се върна на последния концерт, който взриви публиката в новия столичен клуб. Въпреки, че бе обявен за 21:00 часа, концертът започна в 21:30 и продължи до малко след 23:00. Причината се оказа ранен полет, който музикантите трябва да хващат на следващата сутрин. Но както казах и преди времето няма значение и трябва да ценим и малкото, което получаваме, защото е важна емоцията и музиката. До мен пред сцената стояха мъж с бяла коса и младо момиче, които бяха посветени в магията на групата, която е кръстена на герой от романа на Чарл Дикенс "Дейвид Копърфийлд".

Самите магьосници бяха в състав: Бърни Шоу - вокали, който едва ли можеш да предположиш, че е вокал само от 1986 година, защото има страхотна харизма, глас, дълга коса и всичко, което е нужно за вокал на един рок динозавър; Мик Бокс - китара, единственият член на групата, който е на линия от 1969 година, когато я е създал, до днес;  Фил Ланзън - клавишни, който владее добре звука от 70-те, който е типичен за групата, а също и за Дийп Пърпъл, Ръсел Гилбрук, гологлавият набит мъж, който движеше ритъма на барабаните с две каси и силни палки и новото попълнение Дейви Римър на бас китарата, който беше уникално слаб и с дълга черна коса и татуирани ръце.

В началото публиката беше стъписана защото концертът започна с непознати песни от 1995 година, но после всичко си дойде на мястото, когато се върнаха назад във времето с любимите Traveller in time и Sunrise за начало и продължението от Gypsy, Look at yourself и Lady in black, която беше любима на моя съученик от Пазарджик Виктор, който сложи край на живота си и явно тя винаги ще ми напомня за него и младостта му.

Старите, но златни песни завършиха с July morning, която бе в нов аранжимент и леко съкратена, но и така също носеше емоцията на юлското утро в студения декември. Мик Бокс благославяше публиката с дясната си ръка като един модерен проповедник на праведната музика, докато с лявата вадеше звуци и тонове, които продължаваха според настроението му. Усмивката му стопляше душите на дошлите в студения 5 декември да гледат уникалните му изпълнения и никой не си тръгна разочарован.

Репертоарът продължи с няколко нови песни от последния албум "Into the wild", включвайки и едноименната песен, преди да се върне отново на класическите песни. На една от песните Юрай Хийп поканиха красивите момичета на сцената и за секунди на нея се качиха около 30 девойки, които куфяха на една песен и имаха удоволствието да стиснат ръцете, да прегърнат и целунат любимците си. Настроението беше на ниво до самия край на концерта. Единствените песни, които ми липсваха таза вечер бяха The wizard и Free me, но и без тях концертът си заслужаваше. Догодина очаквайте и техен нов албум, който ще бъде 24-ти поред студиен албум!

В края на вечерта британците изпълниха две песни на бис, като последната беше Easy living, моя любима песен, която бях сложил на телефона си да звъни в студентските години, когато животът наистина беше лесен. Лесен може да бъде и сега само с Юрая Хийп ;)



Хубаво ревю за концерта от Нуша може да прочетете тук

Снимки от концерта може да разгледате тук