четвъртък, 29 декември 2016 г.

Коледно Мастило в Пазарджик

Малко са групите, които могат да оцветят града. Малко са българските групи, които могат да оставят следа. Но една от тях е удачно кръстила себе си Мастило. И това Мастило остави неизличима следа в мен и моето семейство.

Благодарение на Община Пазарджик една съботна вечер в театъра при свободен вход и седмица преди Коледа моите любимци показаха професионализъм, чувство и изпълниха страхотно любимите ми песни. Но нека първо започна отначало и да се върна назад във времето.

Годината бе 1999. Със сестра ми и мой приятел решихме да посрещнем Нова година на площада в София. Времето беше ужасно студено. Сцената беше построена до сградата на БНБ с лице към Двореца. Когато излезе тази до тогава непозната за мен група да подгрее известните изпълнители, то тя успя буквално да подгрее и зъзнещата публика с настроение, усмивка и закачки и главната движеща сила бе вокалистката Виктория Терзийска. Гвоздеят на програмата стана новата им авторска песен: "В двореца съм сама", която много добре пасна с празнично осветения дворец на площада с жълтите павета. Помня, че скоро след това търсех албума им по магазините, но за съжаление той още не беше излязъл. (щеше да излезе 3 години по-късно).

По-късно гледах клипа на песента им и се чудех, дали той действително е сниман в Двореца, срещу който Вики пя в Новогодишната нощ. След това дойдоха и "Твоите кафеви очи", която също бързо се превърна в хит и я слушах по радиото, а веднъж на живо в клуб Кокарача.

След това се оказа, че мой приятел от Стара Загора учи заедно с Вики в журналистическия факултет и аз влюбен в това късо подстригано чаровно талантливо момиче го помолих да ме запознае. Действително ходих два пъти там, макар, че и нашият курс, бидейки в същия университет, имахме малко лекции там, но така и не успях да я засека и да ме запознаят с нея.

Времето си минаваше и веднъж вече организиращ концерт в Банско на площада с участието на Бони М, имах възможността да избера водещ за шоуто като негов организатор. Тогава се свързах с агентката на Вики, за да я ангажирам, но за съжаление по това време тя вече беше организирала своя почивка в чужбина и така вместо нея концерта води Тома Спространов.

Не спирах да следя песните, изявите и дисковете на групата, а преди три години от бензиностанция по пътя си купих диска им "В ръцете ти е най-добре", който се въртеше постоянно в колата и така и децата ми заобичаха групата и знаеха и пееха всяка от песните в него. Май пропуснах факта, че мой колега и приятел е учил с нея в Разград и бях го молил през годините да ми разкаже нещо за този период, а също така и че посетих родното и градче Исперих, но това не са толкова важни неща.

Като изключим началните години, когато имаше някакво влечение към нея като жена, то в последните години ценя повече текстовете и музиката и изпълненията и. Честно казано никога не съм се интересувал от личния и живот макар да научавах откъслечно от някои познати разни факти или слухове, но не съм се вълнувал, защото това си е лично нейна работа.

Стигаме вече в настоящата година и месец и аз мислех, че трябва да отидем по-рано, за да хванем места. Това щеше да бъде първия концерт, на който и двете ми деца ходят заедно, а дъщеря ми вече има малък опит с концерта на Бон Джоуви. За жалост интересът към събитието въпреки безплатния вход и разлепените плакати беше малък. С изключение на първи ред, който се пазеше от момчета и девойки, можеше да си избереш къде да седнеш съвсем спокойно и ние избрахме места на втори ред централно на сцената.

Подгряващ на Мастило беше Лазар Вълчев, който е записал своя песен към техния лейбъл и той изсвири няколко песни с един китарист на сцената. След вълнението и чакането най-вече от децата ми на сцената се появи Вики в целия си блясък и палавият и вечно мърдащ се моя син застина и замръзна и гледаше без да мига. Дъщеря ми си припяваше текстовете, но съвсем тихичко и не като в колата и когато Вики се закачи с нея и я поздрави с песен, тя съвсем са сви и се срамуваше.

Концертът беше страхотен и всяка песен бе изпълнена перфектно и аз останах много доволен. Предавах на живо две от песните и направих няколко снимки, които после публикувах в събитието. Сцената и осветлението също бяха на ниво, но за жалост не мога да кажа същото и за публиката в родния ми град, но това бе единственото, което не се получи тази вечер и заради нея нямаше и бис, но след края успяхме да се видим с Вики и Десо зад кулисите и да се снимаме с тях. Така децата ми останаха много щастливи и доволни, че са слушали, че са се запознали на живо с любима изпълнителка и са видели колко естествена, готина и свястна е тя.

На връщане към вкъщи слушахме отново диска на Мастило и децата забелязваха коя песен не са я изпълнили и коя са я пяли малко по-различно, а аз бях щастлив, че сбъднах една моя мечта.

Следващата седмица си купих от книжарницата и диска Маргаритка (на името на дъщерята на Вики) с детски песни, който е проект за създаване на музикални детски площадки и децата слушат и него с удоволствие. Защото както пее Виктория: "Така приятно е с теб..."



събота, 10 декември 2016 г.

Преживяването Dire Straits в петък вечер

Рядко човек получава втори шанс в живота. Когато обаче си роден под щастлива звезда и силно желаеш нещо, тогава получаваш и втори шанс и сбъдваш мечтите си. Мина цяла седмица от концерта на Dire Straits Experience в зала 1 на НДК на 2 декември 2016 година, а при мен споменът е още жив.

Може би е излишно да казвам, че за мен Dire Straits е велика и любима група, която по обясними причини не съм имал удоволствието да наблюдавам на живо, но двете изяви на нейният вокалист и основател Марк Нопфлер със сигурност запълниха тази празнина, като за тази от 2013 още пазя топли спомени.

Тук е мястото да благодаря на моя много добър  и висок приятел и колега Боян, който купи билети за концерта преди месец и по този начин на прилична цена ни осигури места на първи ред в оркестрината, буквално на метър от изпълнителите. Другата изненада бе да видя на живо една от най-големите български фенове на групата Славина, която се оказа на съседно място на първи ред. По-късно разбрах, че тя е присъствала и на трите изяви на групата в България, а също така, че е и лична приятелка на саксофониста Крис Уайт.

Но да започна отначало. Когато 2016 започна разбрах, че Dire Straits Experience ще имат концерт в България за първи път, но той ще бъде в Русе в новооткритата зала Булстрад Арена на 21 март. За жалост това бе понеделник и не успях да организирам така нещата, за да отида и да ги гледам на живо, макар, че билетите бяха с много приемлива цена и дори с нощувка в Русе и транспорта не бяха нещо недостижимо. Щях да видя и новата зала в дунавския град, но в крайна сметка плановете ми не се осъществиха и пропуснах своя първи шанс да видя групата с двама оригинални членове.

Затова, когато разбрах, че идват през декември в София и Пловдив, си запазих отрано датата за представлението в София. Като цяло бях скептичен за tribute бандите, когато липсват основни техни членове, като в случая Марк, но след концерта на Брит Флойд миналата година си промених мнението. 

След като ходих на уроци по барабани това лято, оцених приноса на Крис Уитън в последния и много любим албум на Dire Straits On Every Street, а сега имах възможността да го гледам на живо. Какво да кажа обаче за Крис Уайт, който в личната ми класация заедно с Дейвид Санборн и Кени Джи заема достойно място и без неговия уникален звук песните на Dire Straits нямаше да бъдат завършени. Освен страхотен саксофонист за мен той се оказа и страхотен човек като наблюдавах от първи ред реакциите му, вълнението и чувството при всяко парче. Скромен, почтен и велик май най-точно описват неговата личност. Това личи и в интервюто на този линк.

Без бавене концертът започна директно с Telegraph road в 8 и 15 и магията вече се случи. Музикантите от бенда бяха истински професионалисти и свиреха с жар и чувство всяко изпълнение и това накара залата да стане на крака при разпознаваеми акорди и мелодии като Romeo and Juliet, Tunnel of Love, Sultans of swing, Money for nothing и Brothers in Arms. За мен лично двата часа минаха неусетно, гарнирани с множество снимки, три излъчвания на живо в социалната мрежа и падането на батерията на телефона, което не ми позволи да запиша още някое видео в края на концерта, но дори това не успя да развали удоволствието.

Върнах се в моите ученически и студентски години, когато текстовете на Dire Straits бяха стимул за мен да науча английския език, а касетките им се въртяха в стария касетофон безспирно, обръщайки ги и знаейки наизуст всяка дума, извивка и припев. Спомените нахлуха и трябва да призная, че на моменти очите ми се насълзиха.Блаженство и щастие и сбъдната мечта - това бе за мен преживяването на Dire Sraits макар и без Марк Нопфлер в петък вечер.

Ако искате да научите сетлиста и да прочетете още едно ревю на концерта може да последвате линка, написан от Нуша, а по-хубаво аз не бих могъл да го напиша. Това, което мога обаче е да търся и да преследвам музикалните си мечти зад всеки ъгъл и на всяка улица...