събота, 26 април 2014 г.

Следвай ме в туитър или 1254 поста за 5 години в 140 знака

Преди два дни получих мейл от туитър, който ми напомни, че съм направил 5 години от своята първа регистрация в тази социална мрежа и от своя първи пост. Празнуването на тази годишнина се нарича  и с хаштаг отпред може да видиш всички празнуващи на твоята дата.

малко Статистика

За тези, които не знаят и не ползват туитър, това е микроблогинг социална мрежа, основана през 2006 година и ограничена в 140 знака, така както ограничение има и при писане на съобщения на мобилните телефони. Аз се присъединих на 23 април 2009 година и ето че пет години по-късно съм сътворил 1254 поста и 27 снимки, следвам 2022 профила, а мен ме следват 684 и в българската twitter класация съм на 960-то място от 19 256 български профили.

Следвай ме и аз ще те следвам

Този прицип е валиден в туитър и повечето го спазват. Странно е обаче как след като се появи следването на хора, компании и медии в туитър, някои песни от миналото придобиха съвсем друг смисъл. Такава е и тази на любимата ми група Genesis, която може да се превърне в химн на привържениците на тази мрежа ;)


I will follow you will you follow me
All the days and nights that we know will be
I will stay with you will you stay with me
Just one single tear in each passing year

With the dark,
Oh I see so very clearly now
All my fears are drifting by me so slowly now
Fading away

I can say
The night is long but you are here
Close at hand, oh I'm better for the smile you give
And while I live

I will follow you will you follow me

Не сме родени да следваме

Не всички харесват и ползват twitter и това е нормално. В България едва ли някога тази мрежа ще постигне успеха на facebook и затова според една статистика не всички 300 000 профила в нашата страна пускат постове, а повечето го ползват за да четат други туитове и да следват интересни хора и да си го пазят в запас в случай, че се окаже модерно или полезно да имаш профил там. Но както записах в заглавието, ние не сме родени да следваме и трудно се приспособяваме към иновации и ограничения и неща, които малко наши познати ползват. За всички тези, които нямат и не мислят да си правят такъв профил има песен на Bon Jovi, която е по-скорошна от тази на Genesis, но ще Ви я пусна, защото си заслужава:


Моята гледна точка

За мен туитър се оказа доста добър начин да следя новостите в онлайн индустрията, в която работя, защото новините на компаниите се пускат първо тук и имат по-голяма тежест, а и когато трябва да се ограничиш в 140 знака, мислиш добре какво пишеш и посланията и изреченията са по-смислени. Освен това на събития като Webit, Travel academy и Travelmind в туитър с хаштаг на събитието се извлича есенцията от всяка презентация и изводите или статистиките, които впечатляват присъстващите и ги карат да ги туитват, а други ги разпространяват към своите последователи и обхватът е по-голям. Аз лично съм си вързал акаунта към фейсбук и моите туитове излизат и там, за да има по-голям обсег. Единственото, което не ми харесва в туитър е ограничението да следваш максимум 2000 профила, поне докато ти не натрупаш поне половината, за да може да добавиш още някой. Може би това е предпазване от роботи, но на мен лично ми пречи да следвам някои интересни канали и всеки път трябва да се откажа от нещо, за да следвам друго, което е досадно и излишно.

Като край ще кажа, че този пост в блога ми също ще се появи в туитър ;) А Вие може да ме следвате тук или пък да следвате каквото си искате...


сряда, 2 април 2014 г.

Лудо влюбени в таланта

Беше последната вечер на март. По чиста случайност последният ден от женския месец съвпадна с началото на новата седмица. Пред Червената къща се беше събрала малка тълпа от посветени, които очакваха с нетърпение началото на един концерт, гарниран с прожекция на български филм.

Музиката, песните и актьорската игра бяха обединили зрителите, поканени в социалната мрежа на събитието и двата часа минаха неусетно като към тях имаше по чаша хубаво червено вино, което заедно с музиката стопли душите.

Под светлината на прожекторите беше един самороден талант, който завладя сетивата на дошлите в уютната зала. Силвия Станоева освен добра актриса се оказа и чудесна певица, която под звуците на пианото на Васил Пармаков и китарата на Блаже Димитров направи свои интерпретации и аранжименти на страхотни песни.

По ирония на съдбата преди по-малко от година за първи път гледах Силвия на същото място в провокативната театрална постановка Клер&Мадам&Соланж - Игра на живот и смърт заедно с Иво Желев и Касиел Ноа Ашер. Тогава заведох мой приятел, който не хареса представлението, но аз бях впечатлен.

По програма точно на 31 март трябваше да се играе същото представление, но заминаването на Иво Желев в чужбина наложи извънредния концерт и филм, на които имах удоволствието да присъствам.


Беше интересно да правя опити да разпозная парчетата и кой ги изпълнява в оригинал, но омагьосването започна с I put a spell on you и мина през Crazy in Love, My funny Valentine, With or Without you, Enjoy the silence, Hit the road, Jack, Toxic  и завърши с Stay, за да накара свидетелите да останат  и за прожекцията на филма, която беше втората част от  програмата.

"Шшшт... Попей ми!" е среднометражен филм от 36 минути на двама млади режисьори Андрей Волкашин и Петър Вълчев, който на фона на красива природна картина разказва за живота и съдбата на две проститутки, които бродейки из зелените нивя търсят своята истина и своето късче щастие.


Бях гледал трейлъра преди година, но така и не успях да стигна до прожекция по една или друга причина, но за всяко нещо си има и място и време, а това в последната мартенска вечер след обилна порция от музика, бе най-подходящо за мен. Някои неща във филма ми харесаха, а други не, но накрая разговорът с двамата режисьори и Силвия направи преживяването още по-пълно и отговори на доста въпроси.

Накрая ще препоръчам да чуете и да видите Силвия и на концерт и във филма и в театъра. заслужава си. А сега шшшт... попей ми....


Снимка: Борил Радойков