Винаги, когато тръгвам на път се стремя да видя нещо ново. Няма смисъл да казвам, къде съм ходил из България, но винаги има места и забележителности, които винаги съм искал да посетя, но все нещо изниква и те се превръщат в нещо желано, но непостижимо в даден момент. Така е и с нашата стара столица Преслав. Дали, защото не е толкова близо до главния път (като Плиска например), или защото винаги е изниквало нещо друго, не зная, но този град все ми убягваше. Успях да го посетя миналия уикенд. Но нека карам хронологично. Поводът за нашето пътешествие бе
кръщенето и първия рожден ден на моят племенница Христина, която живее в Шумен. Тръгнахме в 10 часа в събота от София и спряхме чак във Велико Търново в 13:00 часа. Там хапнахме в
Щастливеца под театъра, което се превръща в традиция винаги, когато съм в Търново. Отново бях възхитен от гозбите и доброто обслужване. След като се нахранихме се разходихме из парка зад Военния клуб. Странно, че чак сега го преоткривам този парк, а и винаги съм смятал, че е по-малък. Точно в 15 потеглихме за Шумен и към 17:30 бяхме там. На следващия ден бе и тържественото шумно събитие. Църковният ритуал се състоя от 11:00 часа, а племенничката почти го проспа, като се събуди чак, когато я топнаха в казана :) Калина пък държеше една свещ и бе сериозна, бидейки по-голямата кака. На обяд бяхме в мой любим ресторант в
Шумен. Казва се
Миналият век, освен чудесния ресторант и градина отскоро има и хотелска част с 11 стаи, които не устоях да погледна от професионален интерес. Самото тържество бе весело и приятно и завърши към 5 часа следобяд. Частта, която очаквах с най-голямо нетърпение, се състоя на следващия ден. Тръгнахме от Шумен към 9 след закуска и се отправихме съм Велики Преслав, минавайки през квартал Дивдядово. В края му видях стадиона, където играе третодивизионния Рапид. Пътят водеше към Върбишкия проход, но преди това видяхме табела, сочеща "
Аул на хан Омуртаг" 1 км, край село Хан Крум. Тук е мястото да кажа: " Не вярвайте на разстоянията в километри от табели в България!" След като пресякохме реката и мостта се оказа, че има три черни пътя, но по интуиция улучихме правилния. Тук за разлика от главния път табелки нямаше. Пътят бе осеян с дупки и локви и бе повече от 2 км., но вече бяхме тръгнали. На едно място имаше изписани счупени керемиди и там се криеха три невестулки, които явно бяха малки, защото си играеха и се скриха, щом минахме с колата. Стигнахме до крепостта и я разгледахме. Заслужаваше си идването. До нея имаше каптаж с много вода, който както разбрахме по-късно в музея, е бил и причината да се направи този аул на това място. Само ми е чудно как до село Хан Крум е аула на Хан Омуртаг :) (това в рамките на шегата). Най-сетне стигнахме и Великият Преслав. Първо отидохме до музея, който се оказа в съседство с ...гробищата. Едно много любезно момче ни отвори трезора и ни разказа накратко за старата столица. Калина пък пъхаше кестени в дупките от решетките. Попълних две анкети, едната от музея, а другата за Катедра "Туризъм" в СУ, където и аз съм бил едни пет години :) Все пак зная, колко малко хора си правят труда да попълват анкети, особено, ако са дълги. Аз пък много обичам, да го правя. Може да похваля и музея за работното време, което е всеки ден, и за градинката, която са направили около сградата. След посещението в музея, с колата отидохме и до мостта на Омуртаг, който търсехме, а се оказа, че той е бил разрушен и сега новият път минава отгоре му. Точно до него има заведение със същото име и ние го избрахме за своя обяд. Преди това обаче прекарахме няколко часа в крепостта и разгледахме всичко подробно. Снимките може да видите
тук. След като хапнахме, видяхме и още една стара част от крепостта, където има и по-нова църква (за съжаление затворена), графити по камъните на външната стена и старата сграда на музея. Всичко това трябва да се види, а не да се разказва, затова ако имате възможност отделете цял ден за Великия Преслав. Тръгнахме си доволни, но след Търговище, видях табела с надпис Мисионис - 800 метра. Проблемът беше, че я бях виждал поне 5 пъти и все се канех да го видя този древен град и все не успявах. Е този ден мечтите ми се изпълниха. Но пак ви казвам: Не вярвайте на разстоянията! След като паркирахме поне на 400 метра от табелата, ни очакваше изкачваме по билото, което бе поне 1 км. Може би са имали предвид, че е високо на 800метра, защото това мисля е реалната височина, където се намира крепостта. За нея нямаше нищо в пътеводителя, а може би причината бе, че е открита и възстановена през 2003 година, но си струва изкачването и гледката към пътя на Дервентския проход. Крепостта
Мисионис е известна още като Крумово коле (този ден само Крум и Омуртаг ни бе в главите). Тръгнахме си по-тъмно, а започна и да вали. Дали от фаровете, но огромно впечатления ми направи броя на пътните знаци в село Брестовица (там където е разклона за пещерата Съева дупка). Мисля, че са през 5 метра и наброяват между 100 и 200 знака. Не зная в друго населено място в България да има толкова много. А ако не знаете къде ги произвеждат, ще ви кажа: град Антоново. В София стигнахме в 22:30, но бяхме доволни от преживяванията в последните топли дни на октомври. Все пак това е моя месец, а се очертават и други пътувания през него...
