Нощният

Наближаваше полунощ. Светлините в прозорците гаснеха една по една и хората зад тях се приготвяха да се отправят в страната на сънищата. Тогава настъпваше неговото време. 

Нощният човек бе във върхова форма точно в тази част на нощта. Той не обичаше светлината. Тъмнината успокояваше сетивата му. Жадуваше за своя миг през целия дълъг слънчев ден. Той обичаше нощта. Неговата история бе пълна със звезди, нощно небе и вдъхновение.

Намали светлината на нощната си лампа до необходимия минимум, за да вижда клавишите, макар че вече ги усещаше и рядко грешеше в натискането им. Поток от думи запълни празнината на белия екран. Неговата муза му помагаше да пише през нощта. През деня тя си почиваше и събираше сили за нощните подвизи по белия лист.

От портативно радио звучеше тихо джаз, който внасяше уют и атмосфера в самотната му душа. Рядко го разбираха, а рядко и той разбираше защо трябва да е като другите и да се наслаждава на деня, вместо да се отдаде на нощта.

Беше спокойно. Беше тихо. Нощта бе огласяна само от звука на влюбено чухълче, проникващо през отворения прозорец, няколко щурци, които напомняха за отминаващото лято и от саксофона, който продираше нощта със звук на нежност и страст.

Думите се изливаха лесно под строгия поглед на нощната лампа на света, луната. Той ги подреждаше в мислите си и ги пускаше да живеят свой живот в нежната прегръдка на нощта.

Неусетно той навлезе в малките часове, които бяха любимото му време. Разходи се до края на стаята и погледна от друг ъгъл своя нощен свят. Сети се за нещо важно и побърза да го напише, за да не отлети с нощните птици и да го загуби безвъзвратно.

Нощният човек беше истински щастлив, а барабанистът създаваше ритъм с чинелите и му пригласяше в неговата странна лудост. Всичко минаваше през нощта. Нощта не можеше без деня, но и нощният човек не можеше без нощта.

Лека нощ!

Вдъхновението

Вратата бе леко открехната и през нея се прокрадваше слабата светлина на нощната лампа. Нощта бе дошла с тъмната си мантия и бе покрила града с тишина и нежност. Книгата лежеше обърната към килима наполовина прочетена и донесла съня на изморената си читателка. Черните букви на белия лист се бяха спотаили в очакване на своето прочитане и намиране на смисъл и нови познания за жадните очи на своята господарка. 

Хартията и корицата ухаеха на ново, недокоснато и предизвикваха смисъла, който караше всеки нов читател да препуска през страниците с надеждата да открие нещо интересно, любопитно, поучително и нещо, което да сподели на своите приятели и познати. Последната страница чакаше своята усмивка, въздишка или радост, която щеше да добави последния акорд и да се пъхне на топло сред други книги на лавицата. Там рискът да бъде отново отворена и прочетена се свеждаше до минимум и цялостта се запазваше чиста.

Писателят седеше на неудобен дървен стол, подпрял с двете си ръце тежката глава и галейки небрежно своята тридневна брада, търсейки вдъхновение там някъде между космите и под сбърченото си чело. Наближаваше полунощ, а това бе времето, когато Музата го навестяваше понякога и го караше да пише върху белия лист, да трака на пишещата машина "Марица" и мислите му да се леят като марката на своя основен инструмент за въздействие. Тази нощ обаче тя закъсняваше и май бе на път да пропусне новите словосъчетания, натракани набързо в тихата нощ. Сънят обаче бе тук и правеше всичко възможно да натовари с тежест клепачите на автора.

Понякога борбата между съня и музата завършваше с недовършени строфи и отпусната глава на меката възглавница. Какво ще спечели всеки нов читател и какво ще загуби всеки стар автор е неизвестно и не толкова интересно. Сънищата и мечтите винаги могат да намерят място на някоя страница така както в някое топло легло може да се намери място за още един читател.

Лека нощ!

.................

А.А.

Луната

Тези две нощи луната е на фокус. Тя беше затъмнена снощи, а днес е само пълна. Дотук нищо странно. В мой стих преди доста години я нарекох нощната лампа на земята и от векове до днес тя осветява нощта.

Луната е била вдъхновение за доста поети, творци, художници и фотографи. Точно като последните се изявих и аз снощи, щом видях, че затъмнението започва. Настаних се удобно на балкона и погледнах луната с бинокъла. За първи път я виждах такава зачервена в единия край. Земята застана между луната и слънцето и хвърли своята сянка, която захапа небесното тяло до кръв. Снимах доста, но едва три-четири кадъра се получиха. Нямах статив и луната се размазваше постоянно. Все пак явлението продължи достатъчно дълго, за да мога да му се насладя в тихата нощ. Замислих се за малкото и единствени хора, които са стъпвали на нейната повърхност (ако това е истина) и защо до днес никой не е повторил. Но милиони хора не спират да я гледат.
Видя се и тъмната и страна, на която Pink Floyd кръстиха цял албум :)

Тук може да видите и кадри от най-дългото лунно затъмнение от целия свят.

Спомних си и слънчевото затъмнение на Шабла през 1999, когато изживях за първи път подобно нещо. Тогава обаче природата се разбунтува. Морето, животните станаха неспокойни от тази нощ посред бял ден. Снощи нямаше нищо подобно. Всичко бе спокойно и тихо. Така ми хареса още повече.

Тази нощ луната е ярка и пълна. Все едно снощи въобще не е била затъмнена, а следващото подобно нещо ще бъде през декември. Къде ли ще съм тогава? Както писах в предишния пост Стинг често споменава луната в своите текстове, но вместо да приключа с популярната Moon over bourbon street, ще пусна една много хубава и любима и не толкова известна.

Дами и господа, моята сестра, Луната :)

Сънят

На границата между два дни Морфей избяга яко дим. Успях да го заблудя. Поне така ми харесва да си мисля. Още от малък обичам да спя. Сънят е важна част от денонощието. В една стара ученическа тетрадка намерих в края, където обичах да си пиша разни неща, изречението: Много обичам да спя. И това е факт. Радвам се на здрав сън. Заспивам веднага щом пожелая. Не страдам от безсъние. Рядко нещо е способно да ме събуди по средата на нощта.

Този месец реших да действам по друг начин. Направих си някакъв нов режим с надеждата да измамя съня. Лягам си в 21:00 часа и слагам алармата на телефона си на 02:02 часа. Така спя 5 часа. Ставам свеж и работя. Още като студент открих, че съм най-работоспособен в малките часове на нощта. Тогава обикновено идват и музите :)
Пиша, каквото пиша и си лягам между 5 и 6, за да се събудя към 7:30 или 8:30. Така пак спя 7 часа, но някак си разкъсано. По това време на нощта няма много хора онлайн, рядко някой звъни по телефона и може да се работи спокойно. Нямам намерение да практикувам това за дълго време. Само да си приключа нещата и спирам. Най-вече ми пречи това, че съм свикнал да стоя до 1 часа, а не да лягам в 21:00.

Когато работех в хотел и давах нощни смени ми беше най-трудно между 5 и 6 часа, защото тогава беше най-тихо и спокойно и нямаше никой, а сънят натежаваше на клепачите. Тогава почвах да зареждам хладилника на рецепция с безалкохолно, за да може занимавайки се с това, да се освежа и да не заспя. Плисках си и студена вода на лицето. На нощна смяна в хотел (а и и другаде) и на пост като войник спането е абсолютно забранено. Но имам по два случая, в които съм заспивал в час по биология и на лекция по статистика заради дълго продължили купони предишната нощ :)

За разлика от мои приятели и познати аз не обичам да спя до късно. Като ученик ставах преди 6, като студент към 8, в казармата ни будеха в 5, а днес винаги ставам в 7. В събота и неделя не мога да спя до 10, а винаги между 7 и 8. Обичам като се събудя да изляза навън на въздух да усетя сутринта и да видя спокойствието на съботния или неделен ден без хора по улицата. Сутрин към 6 е най-хубавото време. Въздухът е свеж, птиците пеят и са най-активни по това време. Купувам си спортен вестник, пия кафе и сок с него и съм готов да почна деня. Може би и затова не стоя цяла нощ, а си лягам към 5, за да може да се събудя. Освен това сънувам често и помня сънищата си. Като студент след купон си лягах към 4, но пак ставах към 8. Странна работа.

Радвам се, че и дъщеря ми също има здрав сън. Още като бебе тя не се будеше нощем дори и за хранене, което правеше нещата по-лесни за нас, а на първата си Нова година не се събуди от всичките гърмежи и фойерверки :)

А вие как спите нощем?