сряда, 30 септември 2009 г.

Open doors to open hearts

Не зная кой е измислил този слоган (девиз) за реклама на България като туристическа дестинация, но мога да кажа, че идеята определено ме грабна. Клипът също ми харесва и затова го слагам и тук. Сетих се за него, защото през изминалите две седмици имаше доста дни на отворени врати.



На 13 септември посетихме БНТ, където Деня на отворените врати се превръща в традиция. Досега бях влизал само веднъж в националната телевизия по повод филма за село Ветрен дол и то само до кафето, където обсъждахме разни неща за филма, който цели да покаже как в едно населено място съжителстват различни хора от различни националности и етноси в разбирателство. Този път заведохме дъщеря ми. Чакахме доста време на опашката и тогава ни извикаха през служебния вход, защото сме с малко дете. Качихме се на втория етаж и се оказа, че само той е отворен за публика. Влязохме в студио 6, в гримьорната на водещите, студио на Времето и още няколко студиа и работни помещения с доста техника. Повечето хора се лутаха и търсеха къде да се покажат по телевизията. Нашата цел бе друга. Искахме да усетим атмосферата на телевизията. Доста по-различна е от моите три работни дни в Канал 3. Разгледахме изложбата в коридора, която показваше какво се е случвало в телевизията през изминалите 50 години. Беше ни доста интересно, а и Калина седна на пулта и започна да подбира новините за емисията:)
Снимки може да видите тук: Калина в БНТ

За първи път в България футболен клуб (Черноморец - Бургас) направи ден на отворени врати и с това влезе в историята. Интересът бе голям и се чудя защо ЦСКА и Левски не правят подобно нещо. Срещал съм доста чужденци в София, които искат да видят стадионите в града и са готови да си платят за това, но явно нещата ще станат бавно, като гледат един от друг и копират, а не се сещат за това сами.

Преди да роди жена ми ходихме на друг подобен ден преди две години в болница "Шейново", който имаше за цел да запознае бъдещите майки с обстановката и да ги успокои, че няма нищо страшно при раждането и престоя им в болницата. Тогава отново бях очарован от професионализма на работещите там.


В Техническия университет в Мюнхен правят ден на отворените врати на 24 октомври, където деца ще могат да се запознаят с функциите на iphone и с други технически новости. Добре, че беше Влади да го напише във facebook.

Ден на отворените врати имаше и на празника на София в Район Слатина, което също ме зарадва като факт, въпреки че не успях да присъствам.


Такъв ден се е провел и през април тази година за първи път в БНБ , като посетителите са имали възможност да си отсекат и сувенирна монета и да седнат на стола на управителя. Защо тогава никой не ми каза :(

Сигурно има още доста такива начинания, но си мисля, че през тази година те бяха повече от всякога и според мен така трябва и да бъде. Нека отворим вратите и сърцата си и да поканим хората вътре!

неделя, 6 септември 2009 г.

Стрелча

Много пъти съм минавал през Стрелча на път за Копривщица, Хисаря или Панагюрище. И всеки път забелязвам по нещо малко в курортното градче. Тази събота прекарах повече време в него и видях и хубави и не дотам хубави неща. Самият път от Пазарджик до Стрелча ни предложи малко движение в съботната сутрин и достатъчно дупки в някои участъци. В някои от селата сякаш времето е спряло и хора липсват. Не случайно едниственото работещо училище е в общинския център Стрелча. Градчето е симпатично и има какво да се види, но е пренебрегвано често за сметка на съседните Копривщица, Панагюрище и Хисар. Първото нещо, което виждаш, като наближиш града и пътищата от Пазарджик и Пловдив се слеят е табелата за Жаба могила и Стрелчанската крепост. Първата е открита от Георги Китов и е дала елемент от герба на града, а имено лъвът. Друг символ на Стрелча са розите. Тази култура се отглежда тук от векове и се тачи и празниците на града също са свързани с нея. Жалко, че повечето хора свързат Долината на розите предимно с Казанлък. Около Стрелча има много културно исторически паметници. Има над 12 могили, две крепости, музей, който е много китен и интересен и работи всеки ден ( да не повярваш) с вход от 2 лева и прекрасна църква. Друго богаство е минералната вода. Заради нея тук са изградени балнеосанаториуми и профилакториеми в соц-време, сега превърнати в хотели или СПА центрове. Като място за отсядане мога да препоръчам 19 век, което е хотел-механа и се намира точно под църквата на самия път за Копривщица и пред площадчето с паметника на Тодор Каблешков. Готвят много вкусно. Два пъти съм сядал и не съм се разочаровал. Църквата над хотела "Свети Архангел Михаил" също заслужава да се посети. Тя е величествена и красива. Друго място за хапване и подслон е хотел-ресторант "Средна гора", разположен в парка на града в близост до минералната вода, реката Стрелчанска Луда Яна, басейна и стадиона. Поводът да стана толкова рано сутрин бе именно честване на 60 години организиран футбол в града. Отборът е носил само две имена Барикади и Стрелец, като и двете са уникални и не се срещат на друго място в България. (Поне аз не зная за това). В Стрелча както и във Велинград стои въпроса да концесиите. Стадионът и прилежащите два басейна са отдадени на концесия на човек с първо име Камен за 15 години до 2016. Той е разработил басейна и заведението, а стадионът е оставен и занемарен, а другия басейн е заровен. През миналата година след като е възстановен мъжкия ФК Барикади след близо 10 години без дейност, то концесионерът не ги е допуснал до стадиона, а дори и провали мача, като сложи контейнер в центъра на терена. Тази година той е използвал точка в договора си, където пише "да предоставя стадиона за ползване на ФК", но тъй като не пише безвъзмездно, той е сложил наем от 1000 лева на сезон, а общината си плаща за да играе отбора на града в Стрелча. От друга страна той не е изпълнил 8 точки от договора за концесия и в съда той е бил развален, но общината не смее да влезе във владение. Такъв омагьосан кръг е и във Велинград, където местният Чепинец играе домкинските си мачове в ... Ракитово. Тържеството бе скромно. Имаше озвучаване. Ветераните бяха трогнати с получените от БФС бронзови, сребърни и златни значки за 18 от тях, а от общината получиха грамоти и поздравителен адрес. По случай празника и настоящият футболен тим победи в първия си мач за сезона с 2:0 гостуващия ФК Сарая, а след мача и обяд в ресторанта на "Средна гора" се видях с роднини, които живееха на улица Стрелец. Самата улица започва с асфалт, а после става само пръст и се изкачва нагоре по камъни. Това е маршрут за офроуд, а не за моята малка кола. Все пак си заслужаваше заради милата среща, а след това потеглихме обратно. Разделихме се със Стрелча с обещанието да дойдем пак, защото много ни хареса.

сряда, 2 септември 2009 г.

Езерото

Всеки път, когато отивам на ново място, оставям пътят да ме води. Понякога съдбата си играе лоши шеги и не можеш да посетиш желаното място в желаното време, но винаги има втори шанс. Още при пътуването до Пчелин баня исках да дойда в хотел "Езерото". Причината бяха многобройните реклами по пътя от Мирово до Костенец, които виждам всеки път, когато пътувам към Пазарджик. Използвам стария път, защото е по-живописен и няма много коли. За съжаление тогава нямаше места и явно е така през почивните дни, защото и сега имаше само две останали стаи, когато се обадих в четвъртък. Затова и цените през уикенда са по-високи. Като плюс за тази дестинация ще отбележа и близкото разстояние до София (около 60 км.). След като се отклонихме от магистралата, решихме да отидем до Траянови врата, защото всеки път се каним и все не остава време. Този път времето бе на наша страна. Обиколихме останките от крепостта и се снимахме до портата,а след това се пробвахме да стигнем до Костенец над тунела на магистралата, но пътят свърши през една заключена сграда с голямо лошо куче. Другият път бе доста лош и без асфалт и затова се върнахме оттам, откъдето дойдохме. Третият път слизаше надолу и не ни вдъхна доверие. Пътят след руините отиваше към Горно и Долно Вършило, но това ще си го оставя за друг път. Сега посоката ни беше друга. На връщане имаше отклонение,но не исках да разбия колата и в търсене на църквата "Свети Спас" под връх Еледжик, защото едно семейство при Траянови врата ми каза, че пътят бил доста лош до горе, и не исках да рискувам, въпреки, че ми се ходеше. Табелата показваше 10 километра, които по лош път стават и два часа, а вече бяхме доста гладни. За обяд спряхме в ресторанта в Момин проход, където обядвахме и когато ходихме до Пчелин баня. Този път седнахме отвън в градината и Калина бе много доволна, защото ходеше из тревата, до каруцата и камъните и голямата чешма. Храната отново бе вкусна и доволни потеглихме за хотела. Не бях минавал по този път преди и някак си неусетно напускаш града Костенец и отиваш към селото, където те посреща рисувана табела от камък. А полето бавно се влива в планината, която намръщена гледаше отгоре. Вили Костенец, където е и хотела са по-нагоре по пътя и добре, че са белите табели с червена рибка на всеки трети стълб, които безпогрешно указваха пътя. Може и да греша, но за мен това е хотела в България с най-много реклами и табели. Вероятно са над 100. Стигнахме до огромен площад и завихме наляво, спускайки се по павиран път по един мост над рекичка, където скътан в една гора край две големи езера ни чакаше хотела. Настанихме се и излязохме на разходка. В стаята имаше две двойни легла, баня и тоалетна, телевизор, малка тереса, гардероб и безплатен безжичен Интернет. Навън от едната страна имаше зоокът със зайци, сърни, фазани и гълъби, които веднага привлякоха вниманието на дъщеря ми. В езерото имаше риба и няколко жаби, които също бяха голяма атракция за нея. Имаше и малък водопад, който слизаше до малко дървено мостче. Ресторантът беше разположен от лявата страна в близост до хотела, а отдясно имаше една закрита беседка с няколко маси, през която се минава, за да продължиш разходката си около езерото. Самата пътека приличаше на горска такава, а в единия си край бе с доста вода, което направи преминаването и по-трудно. От другата страна бе доста по-високо и там имаше две беседки за наблюдение. Бяха дошли и три момичета да рисуват езерото. А то беше обградено от величествени дървета и като си там оставаш с чувството, че си в самата гора и населеното място е на много километри. Атмосферата е уникална. Предполагам, че преди езерото си го е имало, но вероятно е имало само ресторант, защото сградата е нова. След като пихме кафе (имаше Illy) се отправихме към веселата част: люлките и пързалките на детската площадка. Калина се пусна поне 60 пъти на пързалката и бе много щастлива. След това отидохме на джакузи, което е като малък басейн с минерална вода и си изкарахме много хубаво. То се заплащаше по 6 лева на човек на ползване. Топлата вода в душовете и по стаите също беше минерална и миришеше на сяра (или развалени яйца - както ви харесва). Вечерята бе обилна и вкусна, а и сервитьорката бе доста мила и симпатична. Калина заспа на пейката и се наложи да я пренесем до стаята. На следващия ден се разочаровахме, че персоналът идва след 9-9:30 часа, за да направи закуска. Който става рано няма избор. Тя също не е включена в цената, но имаше интересни предложения за нея в менюто. Имаше кафе машина на входа, но за закуска се качихме на площада, където имаше само едно работещо кафе. След това отидохме да видим прочутия Костенски водопад, за който Иван Вазов е писал. Оказа се съвсем близо и бе доста приятно за разходка. Близо до него извира и минералната вода. Предполагам, че когато поетът го е гледал е бил с доста повече вода, но и така на нас ни хареса. Там беше доста прохладно. Като се върнахме в хотела имаше време за още едно джакузи и в 12:00 часа освободихме стаята. С колата обиколихме вилите и селото и спряхме в града Костенец, за да видим църквата и стадиона и едно заведение с басайн, което нямаше избор за хапване. Обядвахме на една бензиностанция "Пегас" в края на града по пътя за Долна баня, където пак имаше детски кът. Във вилната курортна зона на Долна баня ходихме да търсим Долнабански манастир, както беше записан в картата, но намерихме само един параклис, построен през 2005 година в станция "Секвоя" на МВР. Там беше страхотно. Цял огромен парк от едната страна на пътя, който е заграден и уникален като спокойствие и природа. Оставаше ни се повече, но дъждът ни принуди да си тръгнем. Минахме през Боровец и Самоков, като в последното населено място спрях да разгледам Историческия музей, който много ми хареса, защото не бях виждал толкова добре уреден музей, и Девическия манастир, където 7 монахини пееха своята вечерна молитва. Като завършек на деня спряхме на Камбаните, където обиколихме всичките и ги бихме една по една. Въпреки, че са близо до нас, то чак сега заведохме Калина, която беше доста впечатлена, доволна, уморена и натрупала доста впечатления. Ето и малко снимки! Вече се настройвам за следващия уикенд...