И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.
Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.
Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.
Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...
След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.
След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!
Преди няколко месеца дъщеря ми ме попита какво е 3 март. Това се случи докато четях подарена за нея книжка, в която често се повтаряше трети март в едно стихче. Моите обяснения тогава не бяха достатъчни и тя поиска да и го покажа. За момента показах датата на календара, която е оцветена в червено. Това също не убягна от зоркото око на дъщеря ми и тя ме попита защо е червен 3 март. Отговорих, че това е националния празник на България и тя поиска да и го покажа. Точно това направих на днешния ден.
Издигане на националното знаме
За съжаление не успяхме да видим добре този ритуал, защото закъсняхме малко, а и мястото от южната страна на катедралата "Свети Александър Невски" бе ограничено заради построена сцена и ограничен достъп на граждани. Все пак вдигнах дъщеря ми високо и тя успя да види знамената и войниците и бе доста впечатлена и остана с отворена от изумление уста. Най-добре отразиха празника от БНТ и затова в блога си ще ползвам техни видеоматериали по случай 132 годишнината от Освобождението на България. В този материал видях как точно е издигнат флага тази година и как се развя на площада.
Продавачите на знамена и националния флаг
Поне на 4 места видях продавачи на нашия национален флаг. Лошото в случая беше, че всеки си имаше собствена интерпретация по случая. Имаше знаме с и без герб, с различен нюанс на зеленото, вариращ от много светло зелено до тъмно зелено и дори черно. Разположението на герба за жалост също бе различно. На това знаме гербът бе уголемен и разположен и на белия и на зеления цвят. Въпреки че съществува закон, изглежда никой не го спазва и няма санкции за това. На повечето хора това не им прави впечатление, както и неправилното слагане на знамето на балконите. Аз си купих от третата продавачка за три лева знаме за 3 март за дъщеря ми. То бе последното останало с такъв размер, но бе хубаво и с дървена дръжка. През повечето време Калина го носи гордо и го развяваше. На Дондуков пък именно заради знамето се спря при нас Симо Колев от БГ радио със сина си и ни пита откъде може да си купи знаме. Говореше се, че някоя политическа сила е раздавала безплатно знамена, но така и не се разбра, дали това е станало факт и къде.
Празник на националното знаме
Тук е момента да поставя въпроса за избиране на ден, който да е официален празник на нашия трибагреник. Такива празници има в много страни, а през годините този въпрос е бил поставян неуспешно от многоуважавания вексилолог г-н Иван Иванов, който е внасял своето предложение в Народното събрание, Министерски съвет и Президенството, но никъде не са обърнали внимание на неговото искане. Надявам се един ден да доживея да видя неговото желание изпълнено и българите наистина да започнат да уважават и разбират своите национални символи и да ги ползват и да се отнасят с тях по подобаващ начин. А дали този ден да бъде 3 март, когато всички изнасят знамената на видно място, или друг специален ден, то това няма толкова голямо значение стига да има празник на нашето знаме. Както всички повтарят няма пленено българско знаме в битка, но няма и ден в годината, когато това да се отпразнува подобаващо. Ето и какво се съхранява в Националния Военноосторически музей, за който ще стане въпрос по-късно. Става въпрос за знамената на Освобождението.
Тържествената смяна на караула
Следващият ритуал, който проследихме, бе смяната на гвардейците от 12:00 часа пред президентството. Стигнахме там сравнително бързо и се наредихме на първа линия, за да може дъщеря ми да гледа. На цялата първа линия бяха наредени деца. Проблемът бе, че стигнахме там в 11:30 и се наложи да чакаме доста и на нея и доскуча към края. Все пак още в 11:45 се извърши една смяна на караула, която бе същата като обичайната на всеки час. След това под звуците на трима музиканти, гвардейците направиха страхотна програма, която се хареса на всички и бе аплодирана бурно. Част от събитието има в края на този видеоматериал на Новините по Про.бг.
Ден на отворените врати във НВИМ или как оригиналът на Самарското знаме привлече хиляди в музея
Като завършек на деня заведох семейството си във Националния Военноисторически музей. Там само в този ден можеше да се види оригинала на Самарското знаме и явно това бе привлякло хиляди хора, защото за него се чакаше на опашка. Разгледах и останалите експозиции и се възползвах от възможността да заснема различни гербове и знамена, изложени в залите на 4 етажа. За самото знаме чаках около час и нещо, но си заслужаваше, защото освен него бяха показани и други знамена, за които споменах по-горе. Хората се тълпяха и обсъждаха всичко, което виждаха, зажадняли за знания, а един дядо ме похвали, че съм довел дъщеря си именно тук на този ден. В отделна зала на първия етаж се прожектираха филмите: "Под игото", "Капитан Петко войвода" и "Пътят към София". Накрая дъщеря ми си поигра на двора на музея. Надявам се всеки, който е дошъл, да е намерил нещо ценно и да е научил нещо ново. Така беше и за мен, а моето посещение имаше и друга цел и тя се наричаше:
Гербът на Райчо Николов
Още при предишно свое посещение в този музей ми направи впечатление този герб, а и историята на майор Райчо Николов. Него си спомням още от учебниците по история и от разказите как преплува Дунава с кратунките и едва не замръзва, за да предаде ценни сведения на руските войски. Този негов жест впечатлява руснаците и те му осигуряват образование и го удостояват с герб. Все пак не са били много българите със свой собствен герб, да не кажа, че няма други такива. В материала на БНТ казват, че няма негова снимка в музея, но аз ще ги опровергая, защото я снимах точно там :) Ето я и снимката му. По ирония на съдбата той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, когато е бил убит по погрешка от началника на пощенската станция. Чудно ми е само, дали неговите наследници са наследили и ползват герба. Вероятно не.
В края на деня дъщеря ми каза, че много и е харесал 3 март, а моята задача, да и го покажа, е изпълнена. Вече вкъщи гледахме празничната заря пред парламента, а аз си спомних как преди две години бях там точно с белгийци, които бяха впечатлени от нашия празник. Ето къде бях и на 3 март миналата година, а сега ви поздравявам с един стар и хубав български химн, който звучеше, когато си тръгвах от музея:
Трети Март е нещо свято и не одобрявам опитите му на някои обществени личности да го принизят и да си сменим националната дата. Точно в този ден избягах от традиционното честване по площади с вдигане на националния флаг и политици с фалшиви усмивки и отидох в един древен храм, където звучеше ангелска музика. Става въпрос за връстничката на Боянската църква, църквата от 11-12 век "Свети Димитър" в село Паталеница, където Трети Март се честваше от формация ЮЛАНГЕЛО. Те пяха на доброволни начала, като първите 11 пиеси изпълниха в притвора, а останалите 8 на олтара, като при последната песен излязоха на двора и изведоха посветените в тайнството посетители, сред които имаше смесица от местни жители, чужденци и млади хора от големите български градове. Забелязах и директора на Историческия музей в Пазарджик. Всичко бе вълшебно и много красиво. Направих доста снимки и за един час почувствах българското по различен уникален начин. За спомен си купих два диска на формацията, където участие има и водещия на предаването "Библиотеката" по БНТ. Като си помисля и как е била открита самата църква: "Според преданието, запазено и до днес, преди нашествието на турците (ХІVв.) църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното днес име "Св. Куртулещица". С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен спомена от разкриването на църквата, което станало около средата на ХІХ век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша,която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата." Една прекрасна вечер и 131 изминали години от един решаващ договор и от възраждането на България като държава. Честит празник, българи!
