Какво е 3 март?

Преди няколко месеца дъщеря ми ме попита какво е 3 март. Това се случи докато четях подарена за нея книжка, в която често се повтаряше трети март в едно стихче. Моите обяснения тогава не бяха достатъчни и тя поиска да и го покажа. За момента показах датата на календара, която е оцветена в червено. Това също не убягна от зоркото око на дъщеря ми и тя ме попита защо е червен 3 март. Отговорих, че това е националния празник на България и тя поиска да и го покажа. Точно това направих на днешния ден.

Издигане на националното знаме

За съжаление не успяхме да видим добре този ритуал, защото закъсняхме малко, а и мястото от южната страна на катедралата "Свети Александър Невски" бе ограничено заради построена сцена и ограничен достъп на граждани. Все пак вдигнах дъщеря ми високо и тя успя да види знамената и войниците и бе доста впечатлена и остана с отворена от изумление уста. Най-добре отразиха празника от БНТ и затова в блога си ще ползвам техни видеоматериали по случай 132 годишнината от Освобождението на България. В този материал видях как точно е издигнат флага тази година и как се развя на площада.

Продавачите на знамена и националния флаг

Поне на 4 места видях продавачи на нашия национален флаг. Лошото в случая беше, че всеки си имаше собствена интерпретация по случая. Имаше знаме с и без герб, с различен нюанс на зеленото, вариращ от много светло зелено до тъмно зелено и дори черно. Разположението на герба за жалост също бе различно. На това знаме гербът бе уголемен и разположен и на белия и на зеления цвят. Въпреки че съществува закон, изглежда никой не го спазва и няма санкции за това. На повечето хора това не им прави впечатление, както и неправилното слагане на знамето на балконите. Аз си купих от третата продавачка за три лева знаме за 3 март за дъщеря ми. То бе последното останало с такъв размер, но бе хубаво и с дървена дръжка. През повечето време Калина го носи гордо и го развяваше. На Дондуков пък именно заради знамето се спря при нас Симо Колев от БГ радио със сина си и ни пита откъде може да си купи знаме. Говореше се, че някоя политическа сила е раздавала безплатно знамена, но така и не се разбра, дали това е станало факт и къде.


Празник на националното знаме

Тук е момента да поставя въпроса за избиране на ден, който да е официален празник на нашия трибагреник. Такива празници има в много страни, а през годините този въпрос е бил поставян неуспешно от многоуважавания вексилолог г-н Иван Иванов, който е внасял своето предложение в Народното събрание, Министерски съвет и Президенството, но никъде не са обърнали внимание на неговото искане. Надявам се един ден да доживея да видя неговото желание изпълнено и българите наистина да започнат да уважават и разбират своите национални символи и да ги ползват и да се отнасят с тях по подобаващ начин. А дали този ден да бъде 3 март, когато всички изнасят знамената на видно място, или друг специален ден, то това няма толкова голямо значение стига да има празник на нашето знаме. Както всички повтарят няма пленено българско знаме в битка, но няма и ден в годината, когато това да се отпразнува подобаващо. Ето и какво се съхранява в Националния Военноосторически музей, за който ще стане въпрос по-късно. Става въпрос за знамената на Освобождението.

Тържествената смяна на караула

Следващият ритуал, който проследихме, бе смяната на гвардейците от 12:00 часа пред президентството. Стигнахме там сравнително бързо и се наредихме на първа линия, за да може дъщеря ми да гледа. На цялата първа линия бяха наредени деца. Проблемът бе, че стигнахме там в 11:30 и се наложи да чакаме доста и на нея и доскуча към края. Все пак още в 11:45 се извърши една смяна на караула, която бе същата като обичайната на всеки час. След това под звуците на трима музиканти, гвардейците направиха страхотна програма, която се хареса на всички и бе аплодирана бурно. Част от събитието има в края на този видеоматериал на Новините по Про.бг.

Ден на отворените врати във НВИМ или как оригиналът на Самарското знаме привлече хиляди в музея

Като завършек на деня заведох семейството си във Националния Военноисторически музей. Там само в този ден можеше да се види оригинала на Самарското знаме и явно това бе привлякло хиляди хора, защото за него се чакаше на опашка. Разгледах и останалите експозиции и се възползвах от възможността да заснема различни гербове и знамена, изложени в залите на 4 етажа. За самото знаме чаках около час и нещо, но си заслужаваше, защото освен него бяха показани и други знамена, за които споменах по-горе. Хората се тълпяха и обсъждаха всичко, което виждаха, зажадняли за знания, а един дядо ме похвали, че съм довел дъщеря си именно тук на този ден. В отделна зала на първия етаж се прожектираха филмите: "Под игото", "Капитан Петко войвода" и "Пътят към София". Накрая дъщеря ми си поигра на двора на музея. Надявам се всеки, който е дошъл, да е намерил нещо ценно и да е научил нещо ново. Така беше и за мен, а моето посещение имаше и друга цел и тя се наричаше:

Гербът на Райчо Николов

Още при предишно свое посещение в този музей ми направи впечатление този герб, а и историята на майор Райчо Николов. Него си спомням още от учебниците по история и от разказите как преплува Дунава с кратунките и едва не замръзва, за да предаде ценни сведения на руските войски. Този негов жест впечатлява руснаците и те му осигуряват образование и го удостояват с герб. Все пак не са били много българите със свой собствен герб, да не кажа, че няма други такива. В материала на БНТ казват, че няма негова снимка в музея, но аз ще ги опровергая, защото я снимах точно там :) Ето я и снимката му. По ирония на съдбата той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, когато е бил убит по погрешка от началника на пощенската станция. Чудно ми е само, дали неговите наследници са наследили и ползват герба. Вероятно не.

В края на деня дъщеря ми каза, че много и е харесал 3 март, а моята задача, да и го покажа, е изпълнена. Вече вкъщи гледахме празничната заря пред парламента, а аз си спомних как преди две години бях там точно с белгийци, които бяха впечатлени от нашия празник. Ето къде бях и на 3 март миналата година, а сега ви поздравявам с един стар и хубав български химн, който звучеше, когато си тръгвах от музея: