Дъждът бие със своите капки пустия паваж. Страхливи хора гледат от сигурните си топли осветени прозорци странника, който крачи в тъмните мокри улици.
Непознатите са неразбрани, странни и опасни. Нищо, че ежедневните ни проблеми обикновено идват от приятели и до болка познати хора. Една неоткрита душа, жертва на обстоятелства, скрита под периферията на нощта и под капките на среднощния дъжд. Неразбран, чужд, странен силует с уверени стъпки опознава града.
Чужд сред свои, и чужд сред непознати. Не познава страх, не познава граници. Град след град, улица след улица, нощ след нощ и все същите погледи на различни места.
Броди като дух сред малките часове на нощта, сред малки и големи капки на дъжда.
Във всеки град има една светлинка, една надежда, една отворена врата, един подслон, любители на странници. Отворени души, които приемат нови предизвикателства, обичащи да слушат нови истории за път, места, хора и за самотата на странника.
Какво го води насам? Разбито сърце? Изгубена посока? Намерен път. Никой не ще узнае, ако се страхува от общуването. Комуникация сред странници. Странници в нощта.
Най-лесно е да изчезнеш от чужд град. На никого няма да липсваш. Никой няма да разбере, кой си, къде си отишъл. Нямаш място, което да наречеш дом. Домът е там, където си.
Странник е като диагноза за различност и първичност, но пред него е пътят и нищо друго. Зад гърба е всичко останало, но той не го носи като кръст, а трупа опит, познанства, грешки, провали, успехи и предизвикателства.
Единствените граници, които поставяме са само в главите, които се страхуваме да измокрим в среднощния дъжд. Но странникът не познава страх и граници и продължава да крачи напред и само напред..... до следващия град и до следващата ни среща...
Всеки път като ходя във Варна забелязвам нови неща. Този път това бяха табелките. Такива бях виждал в Златоград и в Гърция. Тук явно бяха решили да пишат улиците на английски и булевард "Мария Луиза" е изписано отдолу като Maria Luisa Blvd. В средата е номера, а на някои е показана и посоката на нарастване на номерата, а отдолу, но не на всички има и района (само в София, Пловдив и Варна има райони). Навсякъде обаче присъства герба на Варна с котвата. Отстрани има жълти светлоотразителни линии. Снимах и два вида от старите табели и дори си мислех да кръстя поста си Варненските улици по подобие на този за софийските, но друго нещо ме отказа.
По улиците на Варна гъмжи от котки. Дали е заради рибата или пък са решили въпроса с бездомните кучета, не зная, но е факт, че на всяка крачка има по една котка. Една от тях ме посрещна още на гарата рано сутринта, седнала на будка за продаване на вестници. След това от всяка къща и уличка виждах най-различни цветове и породи котки. Морето и котките... Улични котки...
Друг символ, който присъства на доста места във Варна, е котвата. Има я на шапки на витрини, на емблеми на различни фирми, организации и институции. Присъства и на герба на града. Дали хората във Варна наистина са закотвени и не искат да напускат брега на родния град, не мога да определя, но зная че местният шовинизъм е на почит.
Тази годината наградата за най-добър град за живеене отиде в Бургас и варненци не могат да се примирят лесно с това. Варна винаги е била морската столица и няколко години печели наградата за най-добро място за живеене, а има амбицията да мине Пловдив като втори град в Бъргария. Дали това е така ще разберем от статистиката догодина, а дотогава надеждите са живи.
Не мога да не похваля хотела, в който отседнах, със страхотното обслужване, внимание към детайла и вкусната храна и за това, че ми бе пристан в бурните два часа гръмотевични бури, станали по едно и също време в два поредни дни в иначе слънчеви и топли дни. Другите ми две нощувки бяха в нощния влак от и до Варна. На отиване бях на 65 място, а на връщане 56. Не е ли странно? И в двата случая нямаше места за спалните вагони, а си мислех, че не пътуват толкова хора в понеделник и сряда. На отиване в купето бяхме трима мъже между 20 и 30, а на връщане с мен бяха двама възрастни господа, един от които военен. Тръгнахме млади, а се върнахме стари :) Към Варна не успях да спя добре заради сауната, която БДЖ учтиво включиха в цената и заради двамата младежи, които гледаха филми на лаптопа си и хъркаха през нощта. На връщане беше друго. Спокойствие, улегналост, зрялост и здрав сън.
Другото нещо, което ми хареса в есенна Варна, бе морето. Бурно, самотно, вълнуващо се. На пясъка нямаше никой, а светлините на града осветяваха разбиващите се бели вълни. Гледката бе невероятно красива. Морето е обичано през лятото, а през зимата малко се сещат за него. Така е и с някои хора.
Много пъти съм идвал в този град и всеки път се стремя да отседна в различен хотел. Има някои, които си заслужават определено. А има и неща в тях, които си заслужават. Ако сте във Варна вижте гледката от хотел "Черно море". Той е най-високата сграда в града. Кафето си пийте в ресторант "Мусала палас" на Гранд хотел Лондон. Там ще ви го поднесат с вода и с домашно направени сладки с невероятен вкус и ще си оближете пръстите. Хотелът наскоро смени името си, защото е бил построен и пуснат с това име преди близо 100 години.
Ами това е за Варна. За два дни толкова. Котви, котки, море, хотели, хора и усмивки и добро обслужване. Какво повече му трябва на човек?
Не зная колко от вас са забелязали промяната на табелите с имената на улиците в София през тази година, но фактът, че са подменени повсеместно и няма пропуск, ме радва. Улиците са в червено, булевардите в зелено, а площадите в синьо. Показана е и посоката на нарастване на номерата. Това се отнася за центъра на София, а квартали като Бистрица са в кафяв или в сив нюанс. В град Нови Искър също са подменени табелите, но до село Кътина не са стигнали.
Дизайнът определено ми харесва и е съобразен с дължината на името на улицата. Ако е кратка като "Цар Асен" например е по-малка и табелката. Може и да е с цел икономии, но определено ми допада по този начин. Така се слага ред и прави столицата да изглежда по-добре. Преди имаше поне по 4-5 вида табели от различни времена, а любимо ми беше боядисване на стара улица (Георги Димитров например) с нова боя и след време от слънцето боята се олющва и се показва старото име, което с новото правеше прочитането забавно.
Разбира се старите табели с "ъ" накрая според мен трябва да си останат като паметник на историята, но те не са останали много и не зная какво им се е случило. Преименуването на улици през годините също е интересно да се проследи, а с новите квартали се получаваха абсурдни ситуации да има две улици с едно име в рамките на един град.
Единствената ми забележка към новите табели е, че вместо на латиница да е написано ul. , което нищо не говори на чужденците, едно str. щеше да е по-удачно, защото е съкращение и от английски на street, на немски на Strasse и на италиански на Strada. Но не всичко може да е идеално, а сигурно си има и причина за това. Интересно е, че всяка улица си има своята история, а от някои издания бяха почнали да разказват със снимки и малко текст за всяка централна улица в София. Моята любима улица е "Княз Борис І", известна накратко като Борис. На нея има всичко. Направете си един експеримент и тръгнете от единия и край до другия, за да видите какво разнообразие има на нея. А коя е вашата любима софийска улица?
