Рядко човек получава втори шанс в живота. Когато обаче си роден под щастлива звезда и силно желаеш нещо, тогава получаваш и втори шанс и сбъдваш мечтите си. Мина цяла седмица от концерта на Dire Straits Experience в зала 1 на НДК на 2 декември 2016 година, а при мен споменът е още жив.
Може би е излишно да казвам, че за мен Dire Straits е велика и любима група, която по обясними причини не съм имал удоволствието да наблюдавам на живо, но двете изяви на нейният вокалист и основател Марк Нопфлер със сигурност запълниха тази празнина, като за тази от 2013 още пазя топли спомени.
Тук е мястото да благодаря на моя много добър и висок приятел и колега Боян, който купи билети за концерта преди месец и по този начин на прилична цена ни осигури места на първи ред в оркестрината, буквално на метър от изпълнителите. Другата изненада бе да видя на живо една от най-големите български фенове на групата Славина, която се оказа на съседно място на първи ред. По-късно разбрах, че тя е присъствала и на трите изяви на групата в България, а също така, че е и лична приятелка на саксофониста Крис Уайт.
Но да започна отначало. Когато 2016 започна разбрах, че Dire Straits Experience ще имат концерт в България за първи път, но той ще бъде в Русе в новооткритата зала Булстрад Арена на 21 март. За жалост това бе понеделник и не успях да организирам така нещата, за да отида и да ги гледам на живо, макар, че билетите бяха с много приемлива цена и дори с нощувка в Русе и транспорта не бяха нещо недостижимо. Щях да видя и новата зала в дунавския град, но в крайна сметка плановете ми не се осъществиха и пропуснах своя първи шанс да видя групата с двама оригинални членове.
Затова, когато разбрах, че идват през декември в София и Пловдив, си запазих отрано датата за представлението в София. Като цяло бях скептичен за tribute бандите, когато липсват основни техни членове, като в случая Марк, но след концерта на Брит Флойд миналата година си промених мнението.
След като ходих на уроци по барабани това лято, оцених приноса на Крис Уитън в последния и много любим албум на Dire Straits On Every Street, а сега имах възможността да го гледам на живо. Какво да кажа обаче за Крис Уайт, който в личната ми класация заедно с Дейвид Санборн и Кени Джи заема достойно място и без неговия уникален звук песните на Dire Straits нямаше да бъдат завършени. Освен страхотен саксофонист за мен той се оказа и страхотен човек като наблюдавах от първи ред реакциите му, вълнението и чувството при всяко парче. Скромен, почтен и велик май най-точно описват неговата личност. Това личи и в интервюто на този линк.
Без бавене концертът започна директно с Telegraph road в 8 и 15 и магията вече се случи. Музикантите от бенда бяха истински професионалисти и свиреха с жар и чувство всяко изпълнение и това накара залата да стане на крака при разпознаваеми акорди и мелодии като Romeo and Juliet, Tunnel of Love, Sultans of swing, Money for nothing и Brothers in Arms. За мен лично двата часа минаха неусетно, гарнирани с множество снимки, три излъчвания на живо в социалната мрежа и падането на батерията на телефона, което не ми позволи да запиша още някое видео в края на концерта, но дори това не успя да развали удоволствието.
Върнах се в моите ученически и студентски години, когато текстовете на Dire Straits бяха стимул за мен да науча английския език, а касетките им се въртяха в стария касетофон безспирно, обръщайки ги и знаейки наизуст всяка дума, извивка и припев. Спомените нахлуха и трябва да призная, че на моменти очите ми се насълзиха.Блаженство и щастие и сбъдната мечта - това бе за мен преживяването на Dire Sraits макар и без Марк Нопфлер в петък вечер.
Ако искате да научите сетлиста и да прочетете още едно ревю на концерта може да последвате линка, написан от Нуша, а по-хубаво аз не бих могъл да го напиша. Това, което мога обаче е да търся и да преследвам музикалните си мечти зад всеки ъгъл и на всяка улица...
