Първите седем

Казват, че първите седем години при децата били най-важни при тяхното развитие. Странното обаче е, че като възрастни точно първите седем са тези, които забравяме или за които пазим откъслечни и далечни спомени.

Поводът за тези размисли е отминалия седми рожден ден на дъщеря ми. Не бих си позволил да кажа, кога минаха тези години и дали е било бързо, бавно или точно, защото имам друго възприятие за времето.

Това, което ме радва обаче е фактът, че според мен сме си свършили добре работата като родители в този период и сега може да се радваме на умно, порастнало дете, с грижа към брат си, с любознателност и жажда за знания, 

Възпитанието и грижите, положени за нея, според мен са дали резултат и сега настъпва нов период на училищно образование, което трябва да помогне тя да се формира като личност и да получи нови знания и умения.

Самият празник бе перфектно организиран от жена ми, като освен двете домашно приготвени торти, тя бе направила и карта за ориентиране за намиране на съкровище в парка, гатанки, кръстословица и куп други увлекателни занимания за малчуганите, уважили рождения ден в неделната сутрин.

Нямахме ограничения във времето, но реално празненството продължи три часа и едва, щом всички гости си тръгнаха, заваля дъжд.

Много се надявам дъщеря ни да уважи всички усилия, положени за нейния седми рожден ден и освен много подаръци в нея да остане един хубав спомен за един различен и разнообразен ден.

В нейните ръце и в нейната глава сега вече са възможностите и пътищата, по които тя ще поеме, за да бъде щастлива, а ние ще бъдем до нея и в добро и лошо, в празник и делник, в слънце и дъжд и през всички сезони, седем дни в седмицата...

Честит седми рожден ден, Калина! Обичаме те!

7 астрални години

Някоя сутрин просто се събуждаш и осъзнаваш, че са минали 7 години. Така се случи и в неделя, когато за втори пореден път годишнината ми от постъпване на работа в сегашната ми фирма се оказа почивен ден.

Вече трета поредна година отбелязвам тази дата, но този път е по-специално. Числото 7 е свещено и важно, а също така и мое любимо, защото се среща два пъти в годината, в която съм роден и веднъж на рожденната ми дата. 7 са и дните в седмицата. Първите 7 години са най-важни в живота на един човек и в тях той се изгражда като характер и личност. Виждам го и у дъщеря ми, която тази година също ще сложи тази цифра на тортата си през септември.

7 години в една компания никак не са малко, но са достатъчно време, за да минеш през добро и лошо, да научиш доста нови неща и да имаш много колеги (поне в моя случай). Това е едно добро начало и се надявам през тези година да съм се доказал и да съм постигнал лично удовлетворение от работата, която върша.

Разбира се, че имам и пропуски и грешки, но ако не ги направиш, никога няма да се научиш. Най-важните неща, които научих за това време са да търся решението на проблема, а не виновникът. Научих се на търпение и да приемам хората и техните предимства и недостатъци и да търся детайлите и малките неща, които правят живота красив.

Признавам, че имаше доста стрес, напрежение, критични моменти и доста промени в мен, но в крайна сметка мисля, че всичко това е за добро. Бъдещето ще покаже, а там ме очакват куп нови и непознати моменти и предизвикателства, за които мисля, че имам потенциал ;)

Накрая ще цитирам част от песента на Ричи Самбора, която смятах да пусна за край на поста, но видях, че вече съм я използвал, и затова смених с друга, която също много харесвам.

Steady wind is blowing
The clouds don't look the same
You can't deny a thunder
When you're living through the rain

Like the moth dances with the light
Sometimes a shadow burns too bright
Shattered silence in the night
You wake up, move on
7 years gone