вторник, 22 декември 2009 г.

Отпуск по никое време или дните преди Коледа

Когато колеги, приятели и познати разбраха, че излизам в отпуск през декември, всички вкупом коментираха, че съм избрал неподходящото време. Всъщност има ли критерии и точно определено време за почивка или отпуск? Защо винаги това трябва да е лятото? Защо трябва да има масовост, а не се подкрепи различието? За мен обаче това беше точния момент да се отърся от насъбралото се напрежение и да си свърша малко работа, касаеща моите хобита и влечения. За жалост времето мина толкова бързо, че не успях да свърша всичко запланувано. Още в събота пътувах до село Козарско, община Брацигово в Родопите, където отразих последният официален мач за 2009 година за сайта pzsport.info, а на връщане си налях минерална вода от Брацигово. Там видях и едно нововъведение на тази община. Направили са задължителен паркинг, който е 0.50 стотинки на час. Водата си остава безплатна, но трябва да платиш паркинг на Община Брацигово. Разбира се имаше и такива, които паркираха на тротоара на местната полиция дойде веднага и им състави акт. Бях впечатлен от този факт, а обясненията на шофьора ми се сториха жалки. За малко само бях спрял, каза той, а аз си мисля как винаги се намират вратички за повечето хора, за да заобикалят законите и правилата или да си мислят, че те не отнасят за тях и все търсят уникално глупави доводи за оправдание, само и само да се отърват този път и да не се минат. Вече се беше стъмнило, а колата сякаш сама намираше пътя по завоите. Следващият ден, неделя, мога да кажа, че беше истинска почивка за мен. Станах в 9, обикновенно ставам в 6-7 часа. Цял ден нищо не свърших, а гледах мачове и се размотавах и дори поспах на дивана следобяд. Понеделник помагах на баща ми, вторник бях гост на спортно предаване на телевизия "Телекабел", за да направя обзор на първенствата по футбол в областта, а през цялата седмица бях плътно в архива на Пазарджик. Те работят от 8:30 до 17:30, а в обедната почивка излизах да хапна нещо на различни места. Събрах доста информация, а и много ценни факти, които не са известни на широката публика. В архива не ходят много хора, а там има необятна информация и снимки от миналите времена. В случая аз събирах инфо по темите спорт, хералдика и туризъм за предстоящата "Енциклопедия Пазарджик", където съм тематичен редактор и автор. Това бе и главната причина да си взема този отпуск, защото трябва да напиша и предам между 100 и 200 статии до 1 март догодина. Тъй като работя в София ми е изключително трудно да идвам в архива в Пазарджик точно от понеделник до петък. Ако работеше в събота като библиотеката е друга работа, но явно това не е важно за тях. За всички учещи и работещи в София и Пловдив пазарджиклии е важен фактор, а именно те/ние са/сме движещата сила на града, която има интерес от подобно нещо. За моя радост кметът на града има подобно виждане и когато му писах за работното време на музея и библиотеката, той взе мерки и сега те са отворени в събота, за което му благодаря. Моето пребиваване в града съвпадна с изложба на Петьо Бабачев в Художествена галерия и изложбата: "Юнаците - праисторическия град на птиците" в Историческия музей. Втората експозиция ми бе показана от експерт от музея и за мен бе интересно да науча непознати факти за тази праисторическа могила като този, че там е най-голямата находка на глинени фигурки на птици, а оттам идва и заглавието на изложбата. Тя е организирана перфектно и е посветена на годишнина от първите разкопки на могилата в село Юнаците през 1939 година. Пред музея имаше хубав винил, рекламиращ тази изложба и не мога да пропусна да отбележа, че това е начина. Информация за изложбите имаше и в общината и в медиите. Платната на покойния художник Бабачев също представляват интерес, а неговата съпруга е директор на архива в града ни и ми помогна доста при работата ми. Третото културно събитие, на което присъствах беше театър. Отдавна не бях ходил на представление на пазарджишкия театър, а той е един от най-добрите провинциални тетри в България. Като учех в Немската не пропусках представление. Този път отидох сам. Повечето ми познати в града вече го бяха гледали. Представлението бе класическо "Женитба" по Гогол. То бе на камерна сцена, а аз за първи път се озовах там. Минава се през служебния вход на последния етаж почти на покрива. 60 души бяха отделили от времето си и 5 лева за вход, за да се насладят на прекрасната постановка. Много ми хареса играта на Добрин Досев и Чавдар Бозаджиев и смея да твърдя, че това е най-добрата "Женитба", която съм гледал. А съм гледал поне три други в София (в Натфиз, Народния и Сълза и смях, ако не се лъжа) през годините. Бях изключително удовлетворен, а седмицата преключих с представянето на книгата на Никола Попов "Горопеци" в град Септември, на която бях поканен. Това е трето представяне след Ветрен дол и Пазарджик, а по темата вече съм писал в блога. Този път освен стотината души в старата баня на града много често чувах да го наричат Бай Кольо. Когато седмица след това в София на площад Света Неделя се спрях при Бай Боре, както ми се представи той, за да ми изчисти обувките, се сетих за тази "титла". Тя не се получава току-така. Тя се дава за заслуги. Бай Боре ми каза, че той е единствения в София, който лъска обувки и за 15 години са минали какви ли не хора и обуща през ръцето му. Плаща си тротоарното право и с хората пътува из света и към техните неволи, болки и радости и приема философски нещата. Такъмите му се побират в един сак, а сърцето му е доста по-голямо. Съжалявам, че не успях да го снимам. Мислех даже да пиша отделен пост за него, но наличието на информация в нета за този занаят се оказа доста малко. Все пак открих снимка на човек, който чисти обувки на немско летище за 3 евро.Бай Боре взима 5 лева, а аз му бях сефтето за деня. Една моя позната работеше преди години като продавачка на бои и други аксесоари за обувки на Лъвов мост и ми беше казала тогава, че все се заглеждала по обувките на хората и се опитвала по тях да определи и характера им. Е, Бай Боре със сигурност го може. Дано да е жив и здрав и още поне 15 години да е до дървото на площад "Света Неделя", правейки света по-чист. След връщането ми в София водих и взимах дъщеря ми от ясла и прекарах доста време с нея, което беше много хубаво и за двама ни. Вкъщи си говорехме доста и си играхме и времето съвсем неусетно мина. Два пъти идва и дядо Коледа при нея. През това време бях и на Коледното парти на фирмата веднага след мача ЦСКА - Рома и там танцувах от 23 до 01 часа, но ми беше чудно, че от 40 човека, само 10 станаха да танцуват. А мястото и музиката бяха повече от прилични. През останалото време писах статии, събирах статистика и си правя равносметка, че пак не успях да свърша всичко преди празниците. А те идват много бързо. Така и ще си заминат. Не ги харесвам особено. Утре тръгвам на път...
Весели празници!

сряда, 25 ноември 2009 г.

Патронен празник на СУ "Свети Климент Охридски"


Днес патронен празник има най-старото висше учебно заведение Софийски Университет
"Свети Климент Охридски"
. Това е и мястото, където 5 години бях студент. По този повод видях сайта на СУ, който ми хареса много и установих, че има и музей на самия университет. За другите два музея по палеонтология и минералогия зная и съм ги разглеждал, докато учех там, но за този специално не знаех. Мисля да го посетя в най-скоро време. На сайта видях и символите на университета, което ме изненада приятно. Ето и програмата за днешния празник. Ето и защо честваме патронния празник на университета точно на този ден:
"Популярността и значимостта на ролята на св. Климент Охридски по българските земи му отреждат още едно място в календара. Това е датата 25 ноември – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от братята Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на св. Климент папа Римски. По този повод първоначално на 25 ноември църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само св. Климент Охридски, а светите Седмочисленици се прехвърлят на 27 юли." Честит празник на всички колеги от СУ, настоящи и бивши! Поздравявам ви със студентския химн, който е е използван още през 13 век и авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена (1717) песен от Я. Г. Гюнтер. Ето и превод на двата куплета, които се изпълняват най-често:

Хайде да се веселим, докато сме млади

След радостната младост

След отегчителната старост

Ще ни притежава пръстта


Да живее Училището, да живеят професорите

Да живее всеки

Да живеят всички

Нека всичко да цъфти

вторник, 24 ноември 2009 г.

Имени дни

Имените дни винаги са били пренебрегвани за сметка на рожденните дни, като последните се смятат за по-важни и по-тържествени и се празнуват подобаващо. На имен ден не се кани на гости, а може да дойде всеки. Поне така беше преди. Сега не зная, дали навсякъде е валидно това правило. Не във всички страни се празнуват именни дни, но в България те са на особена почит. Ето какво намерих в сайта imenata.eu по въпроса:
"В най-общия случай име означава название, наименование на нещо или на някого. Макар да не е уникално, името на всеки, служи за представяне на човека пред света. Още с раждането си човек получава име от своите родители. В него се влагат различни идеи, предпочитания и пожелания. В повечето случаи изборът на име на децата до голяма степен е повлиян от традициите. Обикновено първородното дете се кръщава на някой от родителите на бащата- или с някое от техните имена, или с производно. По обичай второто дете носи името на някой от родителите на майката, а следващите - на близки роднини или просто други имена.

Именният ден е личен празник, който се чества при православните и католическите християни. Именният ден се обелязва на календарния празник, от който произлиза, или с който е свързано името на човек. Най-често празникът е на определен светец. В християнското разбиране на тези дни са залегнали и много по-стари езически персонажи, празници и ритуали. Това са празници, които често са свързвани с плодородието или прехода от едно към друго време. В миналото празникът не е бил познат по нашите земи - вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния Имен ден."

Добре звучи нали. Знаете може би максимата от минали времена: " Детето си дойде с името.", когато се роди на празник-имен ден. Все пак аз зная случаи, когато хора са раждани на Гергьовден, а са кръстени Иван или пък на Димитровден и са кръстени другояче. Традициите не са това, което са, пък и родителите имат право да изберат име на детето си по своя воля, а не по закони и догми. Ами да карам поред тогава с трите имени дни.

Първи имен ден: Хебър
Дата:22 ноември
Значение: В неделя, 22 ноември, се навършват точно 30 години от раждането на името “Хебър”. На същата дата през 1979 година футболния клуб на Пазарджик се преименува от ДФС Бенковски на ДФС Хебър. Освен името се сменят и екипите, като досегашният червено-бял екип се заменя с жълто и синьо, символизиращи цветовете на река Марица. Името е древно, а освен него река Марица е позната още като Еврос, Еброс, Хеброс, Ибър, Мерич и Хебър. Самото име Хебър идва от едни пътешественици, които виждат по бреговете на реката да пасат кози и от гръцката дума за коза нарекли и реката Хебър. Ето и пълния текст от книгата на Иван Батаклиев "Град Татар Пазарджик - историко-географски преглед" от 1923 година:"До преселението на българите на Балканския полуостров Марица се е наричала Хебър или Хебрус, понеже в източните клонове на Родопите, които опасват Марица, имало много кози, които на гръцки се наричат хебър- От 1233 година тя вече носи името Марица." Това няма да го срещнете никъде в нет-а, но е истина и затова се чудя защо футболния тим не приеме прозвището "козлите" и да сложи на емблемата си една коза? Това едва ли ще стане, защото от 90-те години насам отборът е познат като "гробари". Та точно на имения си ден отборът загуби от Нови Искър с 2:3 и се развали празненството.

Втори имен ден: Александър
Дата: 23 ноември (празнува се и на 30 август)
Значение: "Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий)

1220 - 1263 година

Чества се на 23 ноември
На днешния ден е вторият годишен празник на св. Александър Невски - пренасяне на мощите му. Основният празник е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник.

През 1924 г. на този ден е осветен храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала."

От pravoslavieto.com

"Александър има имен ден на 30 август. На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Името Александър означава “защитник на мъжете” (от гр. alexein - “защитaвaм”, andros - “мъж”). На този ден празнуват още Алекси, Александра, Александрина, Александрия, Цанка, Цанко."
От сайта imenata.eu

Аз съм писал по въпроса, защо не празнувам на тази дата, нито на другата в предишен мой пост от миналата година. Този ден обаче беше различен. За първи път получих подарък за имен ден на него още сутринта. Честитиха ми го поне 10 души по скайп, кю, фейсбук и лично, а получих и първото си съобщение с честитка по мибилен телефон за имен ден. Ще си го запазя. Явно трябва да преосмисля празнуването му. Мои адаши ми довериха, че празнуват на другата дата, но за мен това не беше пречка да им честитя :) За името си съм писал и в друг пост и затова спирам дотук с втория имен ден. Пропуснах да почерпя със шоколадови бонбони, но догодина ще го направя.

Трети имен ден: Екатерина
Дата: 24 ноември
Значение:"Екатерина празнува имен ден на 24 ноември. На този ден православната църква чества деня на Св. великомъченица Екатерина.

Преданието разказва как Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. След като я вкарват в затвора, тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Така тя е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. Основен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“."

От сайта imenata.eu

Тук е момента да кажа, че моята баба носеше това име. Тя бе силна и волева жена и постигаше всичко с много труд и нищо не можеше да я спре. Дълго време не знаех, че пълното и име е Екатерина, защото всички и казвахме баба Ката, но след като нея я нямаше вече на този свят, аз разбрах повече за нейното име. На този ден ден си спомням за нея и за това каква велика жена беше. Въпреки всичко не зная, дали тя въобще е празнувала именния си ден. По вероятно е да не го е правила.
Тук свършва приказката за трите именни дни. Тя може да бъде продължена,но важното е, че за нас българите всеки ден е празник! Повод все може да бъде намерен. Името също!

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Изложби


Тази седмица по един или друг начин бях на различни изложби. Дали бе случайно или не, не мога да ви кажа. В обедната почивка вчера съвсем случайно видях изложба на плакати от 50-те до 90-те години в подлеза на Министерски съвет до Източната порта на Сердика. Бях сам, а мъж и жена, които явно работеха в кафето гледаха нещо на някакъв лаптоп. Разгледах плакатите, а някои снимах с телефона си. Имаше попадения. Ето и повече информация за тази изложба от "Дневник":

"Изложба на плакати от 50-те до 90-те години на миналия век показва общинското предприятие "Стара София". "Да погледнем назад" се организира по случай 20 години от падането на Берлинската стена и 20 години от началото на демократичните промени в България, съобщиха от Столичната община.



Идеята на изложбата е "да се върнем с насмешка, усмивка или носталгия в годините на тоталитаризма и първите демократични прояви". Открива се на 10 ноември в 17.30 ч. в кафе-галерията в подлез "Източна порта на Сердика" (пред Министерския съвет) и ще продължи до 20 ноември."

Тази обедна почивка бях в Етнографския музей, където колкото и да е странно бяха съчетани две изложби. Едната от тях е "Нишки от светлина", която показва образци на китайската бродерия, а на стар скрин бе сложена плазма, която излъчваше как китайките бродират в един град, който прилича на Венеция по своите канали. Имаше много добри попадения, а ето повече информация:
"Бродерията като китайска ръчна работа открай време е важна страна на традиционните китайски изкуства и занаяти. Бродира се в цялата страна, но най-прочути са бродериите от Суджоу (Су), Хунан (Сшн), Съчуан (Шу) и Гуандон (Юе).

Бродерията като народно изкуство е изпълнена със специфични особености и белези в зависимост от района.

Бродерията Су е изкуство съсредоточено в района на Суджоу, провинция Дзянсу. Известна е с красивите си модели, елегантните си цветове и разнообразие от бодове. Иглата превръща бродерията Су в тъкан, подобна на рисувана с четка картина върху платно.

Бродерията Сян е характерна за районите около Чанша – столицата на провинция Хунан. Отличава се със своя отчетлив елегантен черно-бял и сив колорит. Набляга на контраста между светлина и сянка, които открояват на преден план текстурата, за да се предаде триизмерен ефект.

Бродерията Юе (Гуангдонг или Гуанг) е свързана най-вече с град Чаоджоу. Тя е комбинирана от сложни симетрични мотиви, жизнерадостни тонове и разнообразни бодове. Използването в нея на основните цветове и светлосенките напомнят на произведенията на западната живопис.

Бродерията Шу произхожда от районите около Ченду, столицата на провинция Съчуан. За нея се използват сатенът и оцветената коприна, които са подходящи за покривки, завивки, калъфки за възглавници, дрехи, паравани и др.

Изложбата “Нишки от светлина” гостува вече и в София, в залите на Националния етнографски музей и представя десетки творби на китайската бродерия, като гоблени, паравани, ветрила и други, които са както за ежедневна употреба, така художествени произведения.

Изложбата е предоставена от Министерството на културата на Китайската народна република. Тя е едно от културните мероприятия, организирани от Посолство на КНР в България по случай 60-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България."

Другата изложба бе "Родопска сватба" и е гостуваща на Етнографския музей в Пазарджик. Да, точно така. В София гледам изложба на пазарджишкия музей. Съчетанието на двете изложби не е съвсем подходящо, защото докато гледаш костюмите от сватбите слешаш китайска музика :). Ето и повече информация за самата изложба:

"Изложбата "Родопска сватба" гостува в София

Изложбата „Родопска сватба” е посветена на най-важното събитие в човешкия жизнен цикъл – създаването на семейство и бъдещо потомство. Тя е подредена с оригинални вещи от фонда на Регионален исторически музей – Пазарджик, които впечатляват с богатството, разнообразието и красотата си. Експозицията ни връща в света на отминалото време на населението в част от Западните Родопи, които обхващат районите около градовете Велинград, Ракитово, Костандово, Пещера, Брацигово, Сърница и Батак.Богатата сватбена обредност на родопското населние, което е с християнско и мюсюлманско вероизповедание, следва структурата на общобългарската сватба и съдържа: годежът като първа стъпка към събирането на младите; приготовленията в седмицата преди сватбата; обичаите и обредите в дома на булката и посрещането й в къщата на младоженеца; първата брачна нощ, последвана от пъстро (шарено) хоро и „блага ракия”; обредното въвеждане в домакинския труд на новото семейство.
Интересни моменти в изложбата са непоказаните досега обичаи, практикувани от мюсюлманското население: „писване на никях” – даване съгласие пред ходжата и свидетели; „къносване” на булката вечерта преди сватбата; „тельосване на гелината”.

Уникалността на представената сватба, отразена в изложбата, се съдържа в нейните конкретни прояви, изразени в специфични обреди и обичаи, някои от които са съхранени до наши дни, в хубостта и многообразието на тъканите и плетивата, в които се оглежда красотата на Родопа планина."

В яслата на дъщеря ми пък видях постер за изложба в старата Водна кула в Лозенец. Не знаех, че има такава кула, но ми се стори интересно и ето какво открих:
"Едно от прелестните кътчета в София – Водната кула в район "Лозенец" – ще събере на 19 ноември творци и граждани, които ще отбележат 80-тата годишнина от изграждането й. Кулата ще отвори врати за един ден, в който ще може да я разгледате отвътре, а също така да се полюбувате на гледката от балкона, както се е случвало едно време.


Проектирана от австрийски архитект, изградена според френската школа за строеж на водонапорни кули, кулата се отличава със своята оригинална конструкция и се превръща в една от автентичните забележителности на район "Лозенец”.

Нуждата от нея е възникнала съвсем естествено – да гарантира водоподаването към високите по тогавашните стандарти дву- и триетажни сгради, разположени на еднаква или по-голяма височина от главния резервоар "Лозенец", намиращ се източно от Семинарията. Освен красиво осветено, архитектът е предвидил съоръжението да бъде използвано и за наблюдателна точка, където софиянци са имали възможност да се насладят на гледката към центъра на града и Витоша.

Макар че от десетилетия не се използва по предназначение, Водната кула все по-често е средище за култура и контакти. Изоставена, запустяла, но много красива, благодарение на усилията на район "Лозенец” и гражданската инициатива, стартирала преди три години с проектите на сдружение "ИМЕ”, Водната кула всяка година се почиства и от занемарена площ се превръща в място за срещи на креативни хора и прояви на съвременното независимо изкуство и култура.

След 80 години Водната кула се събужда за живот и отваря врати. Фондация "Щедро сърце” с подкрепата на Столична община и район "Лозенец” канят столичани да отпразнуват годишнината. От 11 ч. в четвъртък се открива изложбата на Цветелина Ангелова "Водната кула в снимки", в 16 ч. ще има спектакъл на театрална формация "Таласъмче”, след което са прожекции на филмите "Синята брада” и "Градски ангели хранители”, съобщиха от районното кметство.

В 17 ч. кметът на район "Лозенец” Прошко Прошков организира дискусия за бъдещето на Водната кула. Денят съвпада и с втората годишнина от началото на мандата на кмета Прошко Прошков, който и този път ще отчете дейността си пред гражданите, но в по-неформална атмосфера."

Като за накрая оставих още нещо. В Софийската градска галерия ще гостуват творби на известния почетен гражданин на Пазарджик и велик скулптор Величко Минеков.

"На 19 ноември от 18 часа СГХГ открива ретроспективна изложба на Величко Минеков. Изложбата позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България.

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка" (1957), „Жажда" (1958), „Майчинство" (1958) и „Фила" (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа.

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар", „Разстрел", „Движение" компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните.

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване" (1967) и „Нестинарка" (1973), „Орфей" (1969), „Ръченица" (1970), „Родина" (1972) и „Земята и човекът" (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика" (София, 1977) релефите „Конница" и „Клетва" (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак" (Сандански, 1979), „Хан Аспарух" (Добрич, 1981) и „Съединението" (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца.
Експозицията „Величко Минеков" представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски", Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии.

Величко Минеков е роден през 1928 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко.
1947 - Постъпва в ателието на Андрей Николов.
1948 - Постъпва в Художествената академия в София. Учи при проф. Марко Марков.
1954 - Завършва „Скулптура" в Художествената академия при проф. Любомир Далчев.
1959 - Член на Есенния салон в Париж.
1964 - След конкурс е назначен за преподавател по скулптура в Художествената академия в София.
1967 - Доцент по скулптура в Художествената академия, София.
1973 - Избран на Заместник председател на Съюза на българските художници.
1975 - Професор по скулптура в Художествената академия, София.
1975-1978 - Член на Държавната комисия по монументална пластика.
1976-1984 - Ректор на Художествената академия, София.
1981-1989 - Народен представител.
1982 - Учредител и член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий".
1994-2003 - Професор по скулптура във Великотърновския университет.
2001-2004 - Член на Висшата атестационна комисия.

Участва във всички Общи художествени изложби в страната и в много международни изложби в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и др. Негови творби са собственост на колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Пазарджик, Варна, Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе и др., както и в галерии и частни колекции в Италия, Германия, Русия, САЩ, Белгия, Египет, Иран и др.
Лауреат на VІ Световен младежки фестивал, Москва (1956), носител на първа награда на ОХИ 1957 г. за композицията „Почивка", на първа награда на ОХИ 1958 г. за композициите „Майка" и „Жажда", награда „Иван Лазаров" за монументална скулптура (1969 и 1985), награда на Съюза на архитектите в България (1980), награда за цялостно творчество на Съюза на българските художници (1998). Удостоен със званията Заслужил художник (1971), Народен художник (1976) и Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия (2006). Носител на ордена „Стара планина" І степен (2006)."

Източници на статиите са:

http://www.cross-bg.net/ ; http://mediapool.bg/; http://oikumen.info/; http://dnevnik.bg/; http://oikumen.blogspot.com/

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Моят герб

Дойде дългоочаквания от мен момент да се сдобия с герб. За мен това е и признание и гордост и радост. Всъщност думата герб идва от немското Erbe - наследство. Нуждата и осъзнаването на нуждата от герб се появи за мен във времето в началото на 2009 година. Тук е момента да кажа, че членувам в Българското херадическо и вексилоложко общество (БХВО) от 2006 година. След срещата си с двамата херолди от Кралската гербова колегия на Лондон ми се проясни защо, кой и кога може да има герб. Най-важното нещо от древността до днес е човекът да се ползва с "добро име", което винаги е трудно доказуемо, но предпоставките за издаване на герб в днешно време в Англия са: да не си осъждан, да си завършил висше образование, да си глава на семейство (в противен случай ползваш герба на родителите ти), да си готов да носиш отговорността да имаш герб и да го пазиш чист и неопетнен. Все още има хора, които ме питат, дали не съм благородник, за да имам герб. Вярно е, че това също е било условие да имаш герб през 11-14 век, но днес това изискване вече е отпаднало. За какво ти е? Това е следващия въпрос, на който често трябва да отговарям. Още от древността хората си служим със знаци, за да оприличим неща, предмети и хора. Дори на шкафчето на дъщеря ми в яслата има жълто цвете вместо име. Още от най-малки знаците ни съпътстват, а гербът е начин да се легитимираш пред обществото. Това е личния знак на човека. Това е по-висша форма на представяне. Чрез него и символите в него ти показваш своята същност и житейска максима. През месец март се заформи дискусия около моя герб в групата, където обсъждаме тези въпроси чрез електронната поща от БХВО. Тогава колегите много ми помогнаха да избистря елементите и сам да стигна до моя девиз. Първо ще напиша блазона на герба, след това ще обясня и моите мотиви да избера точно тези елементи.
Блазон: Зелено, сребърен кентавър,държащ щит и меч.
Нашлемник: сребърна сова
Девиз: Сила чрез знание
Символика: Въоръжен кентавър - победата на духа над тялото, на културно човешкото над природно животинското и същевременно - тяхното съществуване в едно, симбиозата между природните
инстинкти и човешкия разум. Тази победа е възможна само чрез духовно и интелектуално самоусъвършенстване, т.е. придобиване на "сила чрез знание". Следователно - и символ на борещото се познание за просвещение. (Кентавърът Харон например е бил учител на Херкулес). Той носи Щит - от личното и фамилно име Александър и
Алексиев -, означаващи "защитник", и

Меч - символ на борбата за истина и справедливост
Совата е символ на мъдрост.

Зелено- междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот, т.е. изразява безсмъртието, възраждането на старото в ново, надеждата;
Сребърното - символизира благородство, откровеност, а също и
чистота на помислите, невинност и правдивост.

Ако нищо не сте разбрали, ще поясня. Всъщност самият герб е това, което е в щита. А в него има три елемента: кентавър, щит и меч. Защо избрах кентавъра ли. Преди да стигна дотам нека да видим какво пише за кентавъра в Уикипедия:
"Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври -изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.

В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии"."

В предхералдично време кентаврите са се срещали на доста артефакти. Един от тях е от 5 век преди Христа и се намира в Британския музей в Лондон. Там кентавърът е на щит.

В книгата "Знаци и символи" за кентаврите пише следното: "В гръцката митология кентаврите притежават противоречива сиволика; някои, като Хирон, са благородни и внимателни, други са диви, агресивни или прелюбодейци. Символизират животинския инстинкт, съчетан с човешки интелект"

Последното изречение много ми харесва. Ще добавя още един щрих. Любимият ми писател Джон Ъпдайк с книгата си "Кентавърът" говори за съдбата на един учител. Като добавя и факта, че майка ми е учител, пъзелът се подрежда.
Относно щита там е най-ясно. Моето лично и фамилно име, където коренът е един и същ.
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава "защитник на мъжете" (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж').

Мечът е символ на борбата за истина и справедливост, а също така показва, че кентавърът е и воин. Големият вариант на герба включва и девиза: "Сила чрез знание", който обхваща цялата идея на герба. В миналото девизите са били само на латински, за да ги четат враговете, които срещат рицаря в битка, но днес е допустимо да бъде и на матерния език на армигера. Совата, кацнала на шлема е символ на мъдрост и знание от древни времена и също допълва цялостната идея.


Самият герб бе представен официално на Общото събрание на БХВО на 31 октомври 2009 година (само 4 дни след моя 32 рожден ден)в своя графичен (черно-бял) вариант.
Художник е Радослав Илиев, на когото благодаря много за перфектното изпълнение. Той ще довърши и цветната част на герба, която е решена в зелено и бяло и тогава вече ще мога да го ползвам, а и ще получи своето място на сайта на дружеството и ще получа официален документ за него.

Това е кратката история на моя герб. Дано и на вас ви хареса, така както го харесвам аз. А всеки, който смята, че иска герб, вече знае към кого да се обърне :)

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Моята кола

Днес моята кола стана на 10 години. На тази дата е първата и регистрация. Като поразучих нейната история се оказа, че тя е катастрофирала в Италия на малко километри и после я стояла дълго време за продан. Аз я взех на 70 003 километра от познат и доворен човек в София. За две години вече минах 35 000 км. Не зная, дали това е е малко или много, но за мен е достатъчно. Забравих да ви кажа марката. Peugeot 206, сив металик, бензин, 1.4. Преди да си купя тази кола през юли 2007 година, разчитах на влакове, автобуси и автостоп. Много километри изминах така и затова днес, като имам възможност качвам стопаджии. Спомням си как се мечтаех да имам точно сиво пежо 206. Те тъкмо бяха излязли на пазара и едно от тях ни качи на автостоп. Както е казано: "Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да се случи!" Мой колега от университета като разбра, че съм си взел тази марка ми каза: "Welcome to the club!" Тогава разбрах от него, че си има клуб в БГ и правят шапки, събират се веднъж годишно и така нататък. В събота минах на годишен технически преглед и въпреки възрастта си, колата все още се държи. Тук е момента да спомена, че избягвам да я карам в столицата. Няма смисъл да вися по задръствания, да харча повече бензин и да се чудя къде да я паркирам в центъра или да плащам паркинг там. Това се случва в много редки случаи (веднъж на 6 месеца), но и тогава гледам да я ползвам максимално. Качвам някой колега на връщане, защото виждам всяка сутрин колко хора пътуват сами в автомобилите си и не се комбинират с някой. Голям лукс е това! Колата си карам извън София да стигна до места, където не съм бил или пък съм бил и ми харесва да посетя пак. Определено е удобно да тръгваш, когато искаш и да спираш където и когато искаш, както и да се отбиваш от главния път. Та за колата. Правя и пълно каско вече трета година, но нямам нито една щета. Дано така и да продължи. Сменях и два ремъка досега и едно динамо. Скоро май ще трябва да сменя и акумулатора, защото този вече е на 4 години и нещо и доста се изтощи при загубата на ремък през януари. Та това е моята кола, а днес беше нейния рожден ден. Мислех да я водя на автомивка и да и купя нови постелки за крака, но не остана време. Интересно е, че 4 души от хералдическото сдружение караме пежо, а лъвът първоначално е бил герба на град Франш-Конте във Франция, а как се изменил през годините може да видите на картинката:
Лъвът на Пежо навърши 150 години през 2008. Ето я и историята:
През ноември 1858 година Емил Пежо регистрира емблемата на марката си, която представлява лъв с или без стрела. Днес лъвът е универсален символ на марката Peugeot, популярна в целия свят.


Произходът на лъва

Жул и Емил Пежо, основателите на фирмата „Братя Пежо”, се обръщат към Жулиен Блазер, гравьор от Франш-Конте, за да направи постоянно лого, което да я отличава от конкуренцията. Лъвът е избран, за да напомня качествата на трионите Peugeot, известни и до днес със здравината на зъбите, гъвкавостта на пластината и бързината на рязането.

Скоро „звярът“ се появява върху всички режещи инструменти, като с течение на времето изображението му се променя. Величественият лъв, който стои върху стрела и е обърнат наляво, по-късно слиза от стрелата и се обръща надясно. През 1882-ра, горната част на гривата се променя и тялото става по-масивно. Освен върху инстументите, той се появява и върху мелничките за кафе (производството им започва през 1840-та), велосипедите, а от 1898г. и върху мотоциклетите.

Лъвът влиза в автомобилната история

Първият сериен автомобил (тип 3) на Арман Пежо датира от 1891 година, но лъвът се качва на колите на марката чак през 1906-та. По този начин, една от първите три автомобилни марки в света се сдобива с емблема още в зората си.

През 1910-та двете компании - на братя Пежо и на Арман Пежо се сливат в Дружество за автомобили и велосипеди Пежо. Двете гами съществуват паралелно до първата световна война и последният автомобил с лъв от този период е Бебето лъв (la Bеbе lion) на Еторе Бугати, показан на салона в Париж през октомври 1912г.

Следващите модели са идентифицирани само с надпис над решетката или върху радиатора. През двадесетте години, лъвът става символ на автомобилния клон на дружеството, така наречените „Peugeotistes“, които го използват за украса на капачката на радиатора. Появяват се два вида лъв: ръмжащ, на скулптура Marx, и готов за скок, на Baudichon.

Велосипедите и мотоциклетите възприемат първо лъва върху стрелата на фона на колело със спици, след което, през 20-те години, лъвът в битка, обърнат надясно и накрая, през 1960-та, под него се появява надпис.

Инструментите и домакинските уреди избират лъв върху стрела в кръгъл герб, който при мелничките за кафе е овален.

Лъвът скача върху предната част на автомобилите Peugeot и повече не слиза от там

От октомври 1933г., когато е лансирана „аеродинамичната“ линия, в цялата гама 201, 301 и 601 с първия 6-цилиндров двигател, над решетката се появява лъвска глава. 401 е лансиран през 1934г. по случай Парижкия салон. Идеята му е продължена от известната линия „ракета Сошо“ на 402 (1935), 302 (1936) и 202 (1938). През 1948-ма, върху предния капак на 203 се появява много по-агресивен лъв. Той остава върху 403 от 1955г., автомобилът който преминава символичния праг от един милион броя.

Гербът на Peugeot

За първи път хералдическият лъв на Франш-Конте и на дука на Монбелиар се появява върху модела 203. Гербът остава върху задния капак до октомври 1952г. и се премества отпред през септември 1958-ма. До февруари 1960-та той краси и мотоциклетите Peugeot. При 403, същият лъв стои в центъра на решетката върху кръгла плочка, а през 1966 година е заменен с по-голям. Новият модел на лъва се появява за първи път върху проектирания от Пининфарина 404. През 60-те години всички модели на Марката получават това лого. През 1968-ма върху 504 е поставен позлатен или хромиран лъв без плочка, който откриваме и върху 404, 204, 304 и 104. Лъвът на 604 от 1975-та се появява при 305 и 505 и накрая се озовава върху черен фон при 205 и 306, до 1993 година.

Символ на успеха

При лансирането си през 1995г., 406 се отличава с един по-заякнал лъв, който остава в цялата серия „6“. През 1998-ма е одобрена съвременната стилизирана версия на емблемата на автомобилите и скутерите Peugeot.

Peugeot Sport и прототипите на центъра за дизайн, от своя страна, възприеха профила на лъва от модела 403, за да подчертаят динамиката и естетиката на автомобилите.

Източник: http://autoblog.bg/

Виждате колко интересни истории има около тази кола, а аз искам да си пожелая да е изправна и да ме заведе до всяка дестинация, която си избера, и да издържи още 10 години!

събота, 7 ноември 2009 г.

This is it - for the fans

Най-после успях да видя филма за последните репетиции на Майкъл. Очарован съм от начина на поднасяне на материала. Феновете видяха какво невероятно шоу е подготвял той за тях като за последно. За жалост 50-те концерта на 50 годишния певец не се състояха, а публиката във филма не наброява повече от 50 души. Въпреки, че не си отпускаше гласа и главно репетираше моменти от предстоящите концерти, все пък той изпипваше всеки един детайл. Дори и при този успех, той пак ползва вокален педагог, което е похвално. Отнася се с уважение и любов към всеки човек от екипа, а китаристката от гръцки произход бе много чаровна. Загрижеността за планетата Земя, за природата и децата е затрогваща. Учудих се обаче на думите му, че ни остават само 4 години и после би било твърде късно. Това е повод за размисъл. Преди да излезе имаше доста слухове около филма, но след като го видях, зная, че няма нищо вярно в тях. Нямаше и момент, в който да се види, че той се изтощава от репетициите или пък че те са били фатални за него. Неговото тяло е било изтъкано от музика и той я усеща с всяка фибра. Това си личи ясно от филма. Благодаря за последния концерт, Майкъл! Ще те помня винаги! И зная, че промяната винаги трябва да започна с човека в огледалото!

вторник, 3 ноември 2009 г.

Октомври

Това е любимият ми месец, но тази година отмина много бързо и не усетих как стана ноември. Явно трябва да се се сменило и времето някъде около моя рожден ден. Винаги тогава го сменят, да му се не види :) Обикновенно тогава има и избори, но тази година се разминаха нещата. Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!
Зная, че трябваше да напиша този пост в последния месец на октомври, но и сега май не съм закъснял чак толкова. За всички, родени през този месец, и за всички, които го харесват, е този поздрав:


А ето и текста на песента:

October, October
The summer is over
I'm going through changes
I see you again

It's so thought provoking
Emotion evoking
I can't turn around
I don't want to pretend

You stand in my way
With nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

October, October
The summer is over
I'm moving in circles
I'm trying to come in

It's my evolution
The only solution
The torment it's all that
I'm holding within

You stand in my way
You've nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

Don't stand in my way
With nothing to say
And think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again


Довиждане, октомври! До 2010!

петък, 30 октомври 2009 г.

Знаци и символи

Винаги съм се интересувал от знаците и символите в нашето настояще и минало. Купувал съм си през годините различни книги по въпроса, но настоящето издание, което получих като подарък от колегите от фирмата, е най-изчерпателното. В него са засегнати всички сфери от живота и природата, всички религии, зодии, знаци. Дори и в сферата, в която аз работя, ми беше интересно да разбера, че категоризацията на хотелите се е появила през 1900 година, като тогава тя се е състояла само от една, две и три звезди и целта на този рейтинг е те да се появят в каталог на "Мишлен". Днес вече има хотели от 0 до 7 звезди, но като стандарт все още са популярни тези от 1 до 5 звезди. В книгата може да се намери всичко: знамена на държави, нумерология, богове, митологични фигури, вярвания, жестове, футболни емблеми, браилова и морзова азбука и още много интересни неща в необятния свят на символите. Във всяка свободна минута вкъщи я прелиствам и научавам по нещо ново. Има писано и за хералдиката, което ме зарадва допълнително. Това засега е най-добрият подарък за моя рожден ден. Книгата може да купите от книжарници " Хеликон" на следния адрес.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Моят 32 рожден ден

Винаги съм ценял рожденните си дни и за мен те са били нещо специално. Може би защото не съм празнувал имен ден или пък, защото това е единственият ден в годината, когато усещам признанието, обичта и уважението от познати, приятели и роднини. На тези дни разбирам и осъзнавам, че всичко, което правя, си заслужава усилията и предолените препятствия и трудности. Интересното за мен е, че започнах този блог преди точно две години, когато станах на 30. Вече две години пиша в него почти всичко, което ме вълнува. Разбира се, има и неща, които остават недоизказани, но вероятно така е било по-добре. Ето и какво съм писал по повод своя 31 рожден ден. Тази сутрин си мислех, дали ще получа поне 32 обаждания или поздравления, защото зная, че с увеличаването на годините, намаляват все повече приятелите и познатите, които са във връзка с теб. За мое щастие тези мрачни мисли бяха разсеяни в рамките на един час, в който цифрата бе достигната. Все повече обаче са поздравленията по скайп, кю, мейл, фейсбук, но и текстовите съобщения и обажданията не са малко. Връщайки се назад не мога да забравя своя 18 рожден ден, когато събрах в една къща над 60 души от цяла България и купонът продължи до сутринта. Сега се замислих, че имам снимки от всеки мой рожден ден, а може би ще направя и една галерия с тези снимки. Една от тях, черно бяла, е от детската градина. Днес аз водя дъщеря си на ясла. Духането на свещи е било винаги голяма емоция на този ден, но от известно време насам ползвам цифри. На доста рожденни дни е имало китари, цигулки и сме пели по цели нощи, а гостите ми не са били под 20 души. След като станах на 30 това се промени. Промени се и начина на подаръци и поздравления, а и след раждането на Калина вече има човек, който е по-важен от мен дори и на този ден. Но и тя знаеше, че имам ден ден днес и че имам торта :) Много подаръци съм получавал през годините, но има един, който много ме зарадва. Това е една песен, която ми пусна една моя бивша съученичка от Езиковата гимназия в Пазарджик. Всеки рожден ден си я пускам, а днес ще я добавя и в този пост.



Благодаря на всички за пожеланията! А ето и най-хубавото за мен:

"Алекс, честит рожден ден! Желая ти да си здрав, за да имаш силите да изпълниш всички тривиалности, които ще ти пожелаят днес. Вярвай в мечтите си и се цели високо! Празнувай всеки малък успех и всяко преодоляно препятствие! Пожелавам ти много препятствия, защото монотонността е най-лошото нещо. Нека когато след време поглеждаш назад към предстоящата година всеки твой ден ти носи малко тъга и носталгия, но и широка усмивка! Весело изкарване на празника!"

P.S. На тази дата е роден един велик българин, чийто музей в село Студен извор посетих тази година, а той умира и на тази дата. Днес е и националния празник на Туркменистан :)

петък, 23 октомври 2009 г.

Мъже в командировка

Спомняте ли си във българския филм с "Деца на море" определението за командировка? "Командировка е, когато ти плащат, а почивка е, когато сам си плащаш!" Е аз цяла седмица бях в командировка, но тя беше доста далеч от определението почивка. Ето и едно официално определение: "По време на командировката работникът или служителят изпълнява своите трудови задължения в друго населено място, без да се променя характерът на работата." Май и това не се оказва съвсем вярно, защото характерът на работата се смени тотално. Вместо да стоя в офиса и да работя само на компютър, аз пътувах и бях на срещи и преговори. Всичко започна още в понеделник сутрин, когато се събудих още в 2:30 и реших да свърша малко работа на компютъра. Това продължи до 5:30, когато реших, че няма вече за кога да си лягам, защото в 7:30 тръгвахме. Взех си душ и приготвих багажа, който се побра в чантата за лаптопа (може би трябва да си взема раница), но я изду доста и тя натежа. Чаках дълго автобус на спирката и когато времето напредна се наложи да взема такси. След 10 минути на паметника на Васил Левски колата дойде, но се оказа, че трябва аз да шофирам. Още не се бях събудил и не бях пил кафе и качвайки се на друга кола, различна от моята, с която съм свикнал, имах малко проблеми, но докато излезем от столицата вече всичко бе наред. Спряхме за кратко на бензиностанция за кафе и вода и пак потеглихме. Времето беше ужасно, защото валеше дъжд, а имаше и мъгла по цялата магистрала. Пътят бе мокър и натоварен, но въпреки това стигнах до Търново за три часа. Май пропуснах да кажа, че пътувахме за Варна. В Търново правят ремонт и се отклонихме през един южен квартал, за да излезем пак на главния при жп гарата на града. Използвахме друга бензиностанция за кратка почивка и пак потеглихме. Това бе и единстквената ни почивка, защото имахме час, в който трябваше да стигнем морската столица. За щастие времето се оправи и пътят бе сух и се караше доста по-добре. За съжаление при село Порой, Шуменско пак ни заваля и се оправи чак при село Слънчево, Варненско. Имената на населените места са истински! Не обичам да шофирам в лошо време, защото трябва да си много концентриран, а и самото време те подтиска. Все пак компанията в колата бе добра, а и явно времето бе на наша страна, защото в 1:37 влязохме във Варна, а пред хотела спряхме в точно в два. Оставих колегите и колата и продължих по своята програма. Хванах градски автобус от единия до другия хотел и се настаних в нашия най-успешен хотел в града, Модус. Признавам си, че първият път, когато го видях, не го харесах отвътре, защото беше прекалено изчистен и дизайнерски, а и всеки го притеснява шума от колите по булеварда край Морската градина (Приморски парк е всъщност правилното име). При настаняването си бях приятно изненадан от обслужването на рецепция и от ключа, който ми дадоха, защото във връзката имаше и стар ключ, който бе само за декорация. В асансьора забелязах, че има релефни точици на Браил за хора с проблемно зрение. В самата стая имаше безплатна минерална вода, хубава зелена ябълка и молив с малки листа. Това ме впечатли още при влизането. След като свалих чантата, ми се обадиха от рецепция да попитат, дали всичко със стаята е наред, което добави още един плюс към оценката за хотела. На самия телевизор имаше информация за хотела, Варна и допълнителните услуги. След като се настаних започнах със срещите с хотели, на което няма да се спирам подробно, защото така или иначе ще го пиша в отчета си :) Завършихме вечерта със служебна вечеря във "Викинга", разходка в центъра и градината и десерт в "Happy" при "Валентина". Варна е хубава и през есента и вечер, а този град винаги ме е привличал и ми е харесвал като дух, атмосфера и облик. Хората също са много мили и усмихнати. Прибрах се към 11:30 толкова уморен и без сили, че заспах веднага. На следващия ден след горещ душ, топла закуска и приятно време започнах своите срещи с останалите хотели. Приключих към 16:00 часа и с колегите от варненския офис стигнах до летището само 10 минути преди последно повикване за регистрация. За първи път пътувах с вътрешен полет, но явно това е практика за доста бизнесмени, защото предимно такива се качиха на самолета. Бяхме точно 77 души, като годината, в която съм роден. Полетът траеше точно 35 минути и бе 25 евро без летищни такси. Видях отгоре при Девня, какви рани е нанесла индустрията на земята, а горе облаците бяха като от памук. Въпреки краткото време, сервираха чай, кафе, сокове, вода и кроасани. Кацнахме на летище София в 18:35 и автобусът ни стовари съвсем близо до изхода. С това приключи първата част от командировката. Втората започна на следващия ден на същото летище. Посрещнах по обяд партньора ни от Германия и веднага поехме към Пловдив. Там се настанихме в хотел "Алафрангите" в Стария град и обядвахме в ресторанта със същото име. След среща в офиса, минахме по Главната на Пловдив за пазаруване, гледане на забележителности и на хубави кафета и хора. Пловдив има страхотна атмосфера и винаги е приятно да си в този град. Партньорът остана доволен от покупките и от жените в града под Тепетата, а вечерта завършихме с вечеря в "Happy", гледайки ЦСКА (Москва) - Манчестър Юнайтед. Четвъртъкът започна със закуска в 8:30 и срещи и преговори от 10:00 до 18:00 часа. След това отидох да хапна в "Годзила" и всичките ми пловдивски приятели, освен един, бяха на работа или заети. Видях се накратко с човека от дружеството (БХВО) и обсъждахме предстоящето Общо събрание. След това той отиде да вземе жена си от театрална постановка, а аз се отправих към хотелската стая, където гледах двата мача и вторият ме разочарова особено, защото очаквах да бием Базел, а така всички планове за класиране в Лига Европа отидоха на кино. Днес отново душ и закуска в 8:30, разходка из забележителностите на Стария град, работа в хотела с партньора, среща в офиса и делови обяд и отново по пътя към София. Самолетът му закъсняваше, но се уреди с директен до своя град, а аз се отправих към вкъщи уморен от седмицата, пътя и от преживяванията, но доволен от пътуването и срещите. До следващото служебно пътуване...

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Шумният Шумен, Великият Преслав и Непознатият Мисионис

Винаги, когато тръгвам на път се стремя да видя нещо ново. Няма смисъл да казвам, къде съм ходил из България, но винаги има места и забележителности, които винаги съм искал да посетя, но все нещо изниква и те се превръщат в нещо желано, но непостижимо в даден момент. Така е и с нашата стара столица Преслав. Дали, защото не е толкова близо до главния път (като Плиска например), или защото винаги е изниквало нещо друго, не зная, но този град все ми убягваше. Успях да го посетя миналия уикенд. Но нека карам хронологично. Поводът за нашето пътешествие бе кръщенето и първия рожден ден на моят племенница Христина, която живее в Шумен. Тръгнахме в 10 часа в събота от София и спряхме чак във Велико Търново в 13:00 часа. Там хапнахме в Щастливеца под театъра, което се превръща в традиция винаги, когато съм в Търново. Отново бях възхитен от гозбите и доброто обслужване. След като се нахранихме се разходихме из парка зад Военния клуб. Странно, че чак сега го преоткривам този парк, а и винаги съм смятал, че е по-малък. Точно в 15 потеглихме за Шумен и към 17:30 бяхме там. На следващия ден бе и тържественото шумно събитие. Църковният ритуал се състоя от 11:00 часа, а племенничката почти го проспа, като се събуди чак, когато я топнаха в казана :) Калина пък държеше една свещ и бе сериозна, бидейки по-голямата кака. На обяд бяхме в мой любим ресторант в Шумен. Казва се Миналият век, освен чудесния ресторант и градина отскоро има и хотелска част с 11 стаи, които не устоях да погледна от професионален интерес. Самото тържество бе весело и приятно и завърши към 5 часа следобяд. Частта, която очаквах с най-голямо нетърпение, се състоя на следващия ден. Тръгнахме от Шумен към 9 след закуска и се отправихме съм Велики Преслав, минавайки през квартал Дивдядово. В края му видях стадиона, където играе третодивизионния Рапид. Пътят водеше към Върбишкия проход, но преди това видяхме табела, сочеща "Аул на хан Омуртаг" 1 км, край село Хан Крум. Тук е мястото да кажа: " Не вярвайте на разстоянията в километри от табели в България!" След като пресякохме реката и мостта се оказа, че има три черни пътя, но по интуиция улучихме правилния. Тук за разлика от главния път табелки нямаше. Пътят бе осеян с дупки и локви и бе повече от 2 км., но вече бяхме тръгнали. На едно място имаше изписани счупени керемиди и там се криеха три невестулки, които явно бяха малки, защото си играеха и се скриха, щом минахме с колата. Стигнахме до крепостта и я разгледахме. Заслужаваше си идването. До нея имаше каптаж с много вода, който както разбрахме по-късно в музея, е бил и причината да се направи този аул на това място. Само ми е чудно как до село Хан Крум е аула на Хан Омуртаг :) (това в рамките на шегата). Най-сетне стигнахме и Великият Преслав. Първо отидохме до музея, който се оказа в съседство с ...гробищата. Едно много любезно момче ни отвори трезора и ни разказа накратко за старата столица. Калина пък пъхаше кестени в дупките от решетките. Попълних две анкети, едната от музея, а другата за Катедра "Туризъм" в СУ, където и аз съм бил едни пет години :) Все пак зная, колко малко хора си правят труда да попълват анкети, особено, ако са дълги. Аз пък много обичам, да го правя. Може да похваля и музея за работното време, което е всеки ден, и за градинката, която са направили около сградата. След посещението в музея, с колата отидохме и до мостта на Омуртаг, който търсехме, а се оказа, че той е бил разрушен и сега новият път минава отгоре му. Точно до него има заведение със същото име и ние го избрахме за своя обяд. Преди това обаче прекарахме няколко часа в крепостта и разгледахме всичко подробно. Снимките може да видите тук. След като хапнахме, видяхме и още една стара част от крепостта, където има и по-нова църква (за съжаление затворена), графити по камъните на външната стена и старата сграда на музея. Всичко това трябва да се види, а не да се разказва, затова ако имате възможност отделете цял ден за Великия Преслав. Тръгнахме си доволни, но след Търговище, видях табела с надпис Мисионис - 800 метра. Проблемът беше, че я бях виждал поне 5 пъти и все се канех да го видя този древен град и все не успявах. Е този ден мечтите ми се изпълниха. Но пак ви казвам: Не вярвайте на разстоянията! След като паркирахме поне на 400 метра от табелата, ни очакваше изкачваме по билото, което бе поне 1 км. Може би са имали предвид, че е високо на 800метра, защото това мисля е реалната височина, където се намира крепостта. За нея нямаше нищо в пътеводителя, а може би причината бе, че е открита и възстановена през 2003 година, но си струва изкачването и гледката към пътя на Дервентския проход. Крепостта Мисионис е известна още като Крумово коле (този ден само Крум и Омуртаг ни бе в главите). Тръгнахме си по-тъмно, а започна и да вали. Дали от фаровете, но огромно впечатления ми направи броя на пътните знаци в село Брестовица (там където е разклона за пещерата Съева дупка). Мисля, че са през 5 метра и наброяват между 100 и 200 знака. Не зная в друго населено място в България да има толкова много. А ако не знаете къде ги произвеждат, ще ви кажа: град Антоново. В София стигнахме в 22:30, но бяхме доволни от преживяванията в последните топли дни на октомври. Все пак това е моя месец, а се очертават и други пътувания през него...

събота, 10 октомври 2009 г.

Калина с два рожденни дни за 2 годишнината си

Когато си мислех как да отпразнуваме рожденния ден на дъщеря ми, в главата ми идваха различни идеи. В крайна сметка оставих всичко в ръцете на жена ми и мисля, че се получи доста добре. На самия ден (21 септември) поканихме само роднините, тъй като повечето ни приятели искаха да използват четирите почивни дни, за да отидат някъде. Така бих направил и аз, ако нямаше повод за празник. Калина се радваше много на подаръците, а и бяхме украсили много добре. Тортата калинка бе домашно приготвена, а Калина реши да бъде оригинална и загаси свещите с ветрило първия път:) Празничният обяд, балоните и новата къщичка, играчки и дрехи бяха предпоставка за много настроение на самия ден. Все пак се побрахме в една стая и бяхме общо 8 възрастни и 2 деца. Съвсем на друг полюс протече втория рожден ден под кодово име "Детско Парти" в неделя от 11:00 часа ( в събота се отработваше понеделника). За него първоначално мислехме да го направим в детски център, но големите разходи ни отказаха. Този път тортата беше Мики Маус от близката сладкарничка. Децата си имаха собствена стая за игри и бяха 6 на брой. Възрастните бяхме 14 в другата стая с хапки и питиета. Не мисля, че детски център щеше да предложи нещо по-добро. Децата се забавляваха и нямаха ограничение във времето, а и възрастните бяха доволни, че има кой да се грижи за децата им, а се оказа, че имаме доста играчки в изобилие, за да се забавляват малките съкровища. Калина бе доста стеснителна в началото, но после се отпусна и игра доста. Получи доста хубави подаръци, а предполагам двата рожденни дни и песничката и тортите са и харесали доста, защото все ни кара да и пеем песничката за Мила, Кики!. А утре пътувам за Шумен за рожденния ден на племенничката си... Лека нощ!

Снимки от двата рожденни дни

сряда, 30 септември 2009 г.

Open doors to open hearts

Не зная кой е измислил този слоган (девиз) за реклама на България като туристическа дестинация, но мога да кажа, че идеята определено ме грабна. Клипът също ми харесва и затова го слагам и тук. Сетих се за него, защото през изминалите две седмици имаше доста дни на отворени врати.



На 13 септември посетихме БНТ, където Деня на отворените врати се превръща в традиция. Досега бях влизал само веднъж в националната телевизия по повод филма за село Ветрен дол и то само до кафето, където обсъждахме разни неща за филма, който цели да покаже как в едно населено място съжителстват различни хора от различни националности и етноси в разбирателство. Този път заведохме дъщеря ми. Чакахме доста време на опашката и тогава ни извикаха през служебния вход, защото сме с малко дете. Качихме се на втория етаж и се оказа, че само той е отворен за публика. Влязохме в студио 6, в гримьорната на водещите, студио на Времето и още няколко студиа и работни помещения с доста техника. Повечето хора се лутаха и търсеха къде да се покажат по телевизията. Нашата цел бе друга. Искахме да усетим атмосферата на телевизията. Доста по-различна е от моите три работни дни в Канал 3. Разгледахме изложбата в коридора, която показваше какво се е случвало в телевизията през изминалите 50 години. Беше ни доста интересно, а и Калина седна на пулта и започна да подбира новините за емисията:)
Снимки може да видите тук: Калина в БНТ

За първи път в България футболен клуб (Черноморец - Бургас) направи ден на отворени врати и с това влезе в историята. Интересът бе голям и се чудя защо ЦСКА и Левски не правят подобно нещо. Срещал съм доста чужденци в София, които искат да видят стадионите в града и са готови да си платят за това, но явно нещата ще станат бавно, като гледат един от друг и копират, а не се сещат за това сами.

Преди да роди жена ми ходихме на друг подобен ден преди две години в болница "Шейново", който имаше за цел да запознае бъдещите майки с обстановката и да ги успокои, че няма нищо страшно при раждането и престоя им в болницата. Тогава отново бях очарован от професионализма на работещите там.


В Техническия университет в Мюнхен правят ден на отворените врати на 24 октомври, където деца ще могат да се запознаят с функциите на iphone и с други технически новости. Добре, че беше Влади да го напише във facebook.

Ден на отворените врати имаше и на празника на София в Район Слатина, което също ме зарадва като факт, въпреки че не успях да присъствам.


Такъв ден се е провел и през април тази година за първи път в БНБ , като посетителите са имали възможност да си отсекат и сувенирна монета и да седнат на стола на управителя. Защо тогава никой не ми каза :(

Сигурно има още доста такива начинания, но си мисля, че през тази година те бяха повече от всякога и според мен така трябва и да бъде. Нека отворим вратите и сърцата си и да поканим хората вътре!

неделя, 6 септември 2009 г.

Стрелча

Много пъти съм минавал през Стрелча на път за Копривщица, Хисаря или Панагюрище. И всеки път забелязвам по нещо малко в курортното градче. Тази събота прекарах повече време в него и видях и хубави и не дотам хубави неща. Самият път от Пазарджик до Стрелча ни предложи малко движение в съботната сутрин и достатъчно дупки в някои участъци. В някои от селата сякаш времето е спряло и хора липсват. Не случайно едниственото работещо училище е в общинския център Стрелча. Градчето е симпатично и има какво да се види, но е пренебрегвано често за сметка на съседните Копривщица, Панагюрище и Хисар. Първото нещо, което виждаш, като наближиш града и пътищата от Пазарджик и Пловдив се слеят е табелата за Жаба могила и Стрелчанската крепост. Първата е открита от Георги Китов и е дала елемент от герба на града, а имено лъвът. Друг символ на Стрелча са розите. Тази култура се отглежда тук от векове и се тачи и празниците на града също са свързани с нея. Жалко, че повечето хора свързат Долината на розите предимно с Казанлък. Около Стрелча има много културно исторически паметници. Има над 12 могили, две крепости, музей, който е много китен и интересен и работи всеки ден ( да не повярваш) с вход от 2 лева и прекрасна църква. Друго богаство е минералната вода. Заради нея тук са изградени балнеосанаториуми и профилакториеми в соц-време, сега превърнати в хотели или СПА центрове. Като място за отсядане мога да препоръчам 19 век, което е хотел-механа и се намира точно под църквата на самия път за Копривщица и пред площадчето с паметника на Тодор Каблешков. Готвят много вкусно. Два пъти съм сядал и не съм се разочаровал. Църквата над хотела "Свети Архангел Михаил" също заслужава да се посети. Тя е величествена и красива. Друго място за хапване и подслон е хотел-ресторант "Средна гора", разположен в парка на града в близост до минералната вода, реката Стрелчанска Луда Яна, басейна и стадиона. Поводът да стана толкова рано сутрин бе именно честване на 60 години организиран футбол в града. Отборът е носил само две имена Барикади и Стрелец, като и двете са уникални и не се срещат на друго място в България. (Поне аз не зная за това). В Стрелча както и във Велинград стои въпроса да концесиите. Стадионът и прилежащите два басейна са отдадени на концесия на човек с първо име Камен за 15 години до 2016. Той е разработил басейна и заведението, а стадионът е оставен и занемарен, а другия басейн е заровен. През миналата година след като е възстановен мъжкия ФК Барикади след близо 10 години без дейност, то концесионерът не ги е допуснал до стадиона, а дори и провали мача, като сложи контейнер в центъра на терена. Тази година той е използвал точка в договора си, където пише "да предоставя стадиона за ползване на ФК", но тъй като не пише безвъзмездно, той е сложил наем от 1000 лева на сезон, а общината си плаща за да играе отбора на града в Стрелча. От друга страна той не е изпълнил 8 точки от договора за концесия и в съда той е бил развален, но общината не смее да влезе във владение. Такъв омагьосан кръг е и във Велинград, където местният Чепинец играе домкинските си мачове в ... Ракитово. Тържеството бе скромно. Имаше озвучаване. Ветераните бяха трогнати с получените от БФС бронзови, сребърни и златни значки за 18 от тях, а от общината получиха грамоти и поздравителен адрес. По случай празника и настоящият футболен тим победи в първия си мач за сезона с 2:0 гостуващия ФК Сарая, а след мача и обяд в ресторанта на "Средна гора" се видях с роднини, които живееха на улица Стрелец. Самата улица започва с асфалт, а после става само пръст и се изкачва нагоре по камъни. Това е маршрут за офроуд, а не за моята малка кола. Все пак си заслужаваше заради милата среща, а след това потеглихме обратно. Разделихме се със Стрелча с обещанието да дойдем пак, защото много ни хареса.

сряда, 2 септември 2009 г.

Езерото

Всеки път, когато отивам на ново място, оставям пътят да ме води. Понякога съдбата си играе лоши шеги и не можеш да посетиш желаното място в желаното време, но винаги има втори шанс. Още при пътуването до Пчелин баня исках да дойда в хотел "Езерото". Причината бяха многобройните реклами по пътя от Мирово до Костенец, които виждам всеки път, когато пътувам към Пазарджик. Използвам стария път, защото е по-живописен и няма много коли. За съжаление тогава нямаше места и явно е така през почивните дни, защото и сега имаше само две останали стаи, когато се обадих в четвъртък. Затова и цените през уикенда са по-високи. Като плюс за тази дестинация ще отбележа и близкото разстояние до София (около 60 км.). След като се отклонихме от магистралата, решихме да отидем до Траянови врата, защото всеки път се каним и все не остава време. Този път времето бе на наша страна. Обиколихме останките от крепостта и се снимахме до портата,а след това се пробвахме да стигнем до Костенец над тунела на магистралата, но пътят свърши през една заключена сграда с голямо лошо куче. Другият път бе доста лош и без асфалт и затова се върнахме оттам, откъдето дойдохме. Третият път слизаше надолу и не ни вдъхна доверие. Пътят след руините отиваше към Горно и Долно Вършило, но това ще си го оставя за друг път. Сега посоката ни беше друга. На връщане имаше отклонение,но не исках да разбия колата и в търсене на църквата "Свети Спас" под връх Еледжик, защото едно семейство при Траянови врата ми каза, че пътят бил доста лош до горе, и не исках да рискувам, въпреки, че ми се ходеше. Табелата показваше 10 километра, които по лош път стават и два часа, а вече бяхме доста гладни. За обяд спряхме в ресторанта в Момин проход, където обядвахме и когато ходихме до Пчелин баня. Този път седнахме отвън в градината и Калина бе много доволна, защото ходеше из тревата, до каруцата и камъните и голямата чешма. Храната отново бе вкусна и доволни потеглихме за хотела. Не бях минавал по този път преди и някак си неусетно напускаш града Костенец и отиваш към селото, където те посреща рисувана табела от камък. А полето бавно се влива в планината, която намръщена гледаше отгоре. Вили Костенец, където е и хотела са по-нагоре по пътя и добре, че са белите табели с червена рибка на всеки трети стълб, които безпогрешно указваха пътя. Може и да греша, но за мен това е хотела в България с най-много реклами и табели. Вероятно са над 100. Стигнахме до огромен площад и завихме наляво, спускайки се по павиран път по един мост над рекичка, където скътан в една гора край две големи езера ни чакаше хотела. Настанихме се и излязохме на разходка. В стаята имаше две двойни легла, баня и тоалетна, телевизор, малка тереса, гардероб и безплатен безжичен Интернет. Навън от едната страна имаше зоокът със зайци, сърни, фазани и гълъби, които веднага привлякоха вниманието на дъщеря ми. В езерото имаше риба и няколко жаби, които също бяха голяма атракция за нея. Имаше и малък водопад, който слизаше до малко дървено мостче. Ресторантът беше разположен от лявата страна в близост до хотела, а отдясно имаше една закрита беседка с няколко маси, през която се минава, за да продължиш разходката си около езерото. Самата пътека приличаше на горска такава, а в единия си край бе с доста вода, което направи преминаването и по-трудно. От другата страна бе доста по-високо и там имаше две беседки за наблюдение. Бяха дошли и три момичета да рисуват езерото. А то беше обградено от величествени дървета и като си там оставаш с чувството, че си в самата гора и населеното място е на много километри. Атмосферата е уникална. Предполагам, че преди езерото си го е имало, но вероятно е имало само ресторант, защото сградата е нова. След като пихме кафе (имаше Illy) се отправихме към веселата част: люлките и пързалките на детската площадка. Калина се пусна поне 60 пъти на пързалката и бе много щастлива. След това отидохме на джакузи, което е като малък басейн с минерална вода и си изкарахме много хубаво. То се заплащаше по 6 лева на човек на ползване. Топлата вода в душовете и по стаите също беше минерална и миришеше на сяра (или развалени яйца - както ви харесва). Вечерята бе обилна и вкусна, а и сервитьорката бе доста мила и симпатична. Калина заспа на пейката и се наложи да я пренесем до стаята. На следващия ден се разочаровахме, че персоналът идва след 9-9:30 часа, за да направи закуска. Който става рано няма избор. Тя също не е включена в цената, но имаше интересни предложения за нея в менюто. Имаше кафе машина на входа, но за закуска се качихме на площада, където имаше само едно работещо кафе. След това отидохме да видим прочутия Костенски водопад, за който Иван Вазов е писал. Оказа се съвсем близо и бе доста приятно за разходка. Близо до него извира и минералната вода. Предполагам, че когато поетът го е гледал е бил с доста повече вода, но и така на нас ни хареса. Там беше доста прохладно. Като се върнахме в хотела имаше време за още едно джакузи и в 12:00 часа освободихме стаята. С колата обиколихме вилите и селото и спряхме в града Костенец, за да видим църквата и стадиона и едно заведение с басайн, което нямаше избор за хапване. Обядвахме на една бензиностанция "Пегас" в края на града по пътя за Долна баня, където пак имаше детски кът. Във вилната курортна зона на Долна баня ходихме да търсим Долнабански манастир, както беше записан в картата, но намерихме само един параклис, построен през 2005 година в станция "Секвоя" на МВР. Там беше страхотно. Цял огромен парк от едната страна на пътя, който е заграден и уникален като спокойствие и природа. Оставаше ни се повече, но дъждът ни принуди да си тръгнем. Минахме през Боровец и Самоков, като в последното населено място спрях да разгледам Историческия музей, който много ми хареса, защото не бях виждал толкова добре уреден музей, и Девическия манастир, където 7 монахини пееха своята вечерна молитва. Като завършек на деня спряхме на Камбаните, където обиколихме всичките и ги бихме една по една. Въпреки, че са близо до нас, то чак сега заведохме Калина, която беше доста впечатлена, доволна, уморена и натрупала доста впечатления. Ето и малко снимки! Вече се настройвам за следващия уикенд...

петък, 28 август 2009 г.

Клондайк

Думата Клондайк вече се е превърнало в нарицателно за търсенето на злато и доста филми, сюжети и истории са базирана на тази река в Аляска. Клондайк провокира доста хора през далечната 1896 година да тръгнат на север, търсейки бързо забогатяване и нов живот. Доста са загубили живота в тази надпревара, но причината да се сетя за това тази вечер е един нов ресторант в Младост 4. Решихме да го пробваме, защото го бях видял бегло, като минавах на гърба на БИЛА. Не очакмах много, защото в Младост 4 е трудно да намериш свестен ресторант. Има достатъчно заведения тип кръчма, където шофьорите нямат претенция къде обядват кебабчета и картофки, но истински стилен ресторант липсваше. Дори и в Бизнес парка не успях да открия хубав ресторант (не броя Тропс къща или Пица хът). Преди имаше един ресторант "Делвите" в квартала, който беше страхотен, но сега той е китайски ресторант и ме загуби като клиент. Има и един на гърба на ХИТ, който три пъти сменя собствениците си, но сега отново ми хареса, но е само един. Тази вечер реших да пробвам нещо друго. Клондайк Bar and Food, както е пълното име на ресторанта ме очарова с обстановка, обслужване и чистота. Храната също ми хареса, а вътре имаше един аквариум с рибки, по които се захласна дъщеря ми. Толетната е чиста с фотоклетки за осветлението и водата и си личи, че тук се полагат грижи да бъде чисто. Самият ресторант има две части: тераса навън и салон вътре. Ние предпочетохме да стоим отвън, а по-късно се оказа, че има чакащи за маса навън. Вътре имаше само 3-4 заети маси с клиенти. Сервитьорките Яна и Краси се справяха отлично с поръчките, бяха любезни и откликваха навреме. Навън на терасата е и майсторката на пиците, които се приготвят пред погледа на клиента. Менюто е разнообразно и има какво да си избереш за хапване. В крайна сметка и цените се прилични и май тази вечер аз открих своя Клондайк в Младост 4. Дано всичко се запази така и с времето и да не виждам хора с чантички БИЛА в ресторанта. Разбира се с това не изчерпвам темата и признивам, че в Младост 1,1А и 2 има доста ресторанти и пицарии, но в Младост 4 с този тип заведения е трудно, както и с място в детските градини :(

ЦСКА е номер 1!


Искам да благодаря на всички играчи на ЦСКА и на рожденика Любослав Пенев за снощния мач. ЦСКА отново показа кой отбор е номер 1 в Европа. Независимо от играчи, треньори, ръководство отборът на ЦСКА винаги ще бъде незименно на първото място в европейските мачове. Публиката на ЦСКА винаги е била номер едно, показа го и на стадиона в Русия. 

Отдавна не бях гледал толкова добър български футбол. В предишният двубой бях прогнозирал, че Спас Делев ще вкара гол и за малко до позная, но вчера вече той го направи и то какъв гол. Гледал съм го в мачове срещу Хебър и още тогава личеше, че той разполага с голям талант и с голов нюх. Желая му още повече мачове и голове. 

Целият отбор се представи на ниво в Москва. Надигра и запуши устите на динамовци в мач със само един жълт картон. Невероятно, нали. Едва ли някой е вярвал при гола на Кержаков, че ще има обрат, но момчетата с червени фланелки показаха, че не само са вярвали, а и са били убедени в победата.

Последните минути Динамо беше смачкан и надигран, а ЦСКА можеше да вкара още голове. Моята дъщеря за първи път се радва на головете, а зная, че и ако дядо ми беше жив, щеше да се гордее с този отбор. Отново едно голяма благодаря и за всички останали, които още не са разбрали, да повторя: ЦСКА е номер 1!

сряда, 26 август 2009 г.

Dear friend

Какво би бил живота ни без приятели? На този въпрос аз не искам да търся отговор. Не е нужно да имаш голяма бройка приятели. Само един е достатъчен понякога стига той да е винаги насреща и независимо къде се намира по света, ти да знаеш, че може да разчиташ на него и той на тебе. Без значение от държава, час и начин на комуникация, приятелят си е приятел. Дори да не се чувате или виждате година, в мига, когато сте заедно знаете, че това не е имало значение. Гордея се, че вече повече от 15 години аз имам такъв приятел. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. С него обиколихме морето на автостоп с две раници и два спални чувала от Резово до Дуранкулак и стопът винаги вървеше. Пътят и времето никога не изглеждат дълги и продължителни с такава компания. Правили сме всички и сме били навсякъде, но винаги сме били заедно. Няма да забравя как кроихме планове да направим сватбите си в един ден, но после решихме да имаме два празнични дни вместо един и повече веселба и не сгрешихме. Най-добрият ми приятел ми стана и кум, или както се казва на английски best man. Мислих да кача едни стари снимки с него, но скенерът ми изневери снощи и не искаше да работи. Но това в случая не е най-важното. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. Честита годишнина от сватбата, Вальо! Да знаеш, че по пътя винаги ще имаш един верен приятел! Ти случи и на прекрасна булка и жена, а аз се сдобих с невероятна кума. Честита българска годишнина от сватбата! Ето и песента (първо думите, после и музиката:

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I'm a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That's where I keep mine, now I'm a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you're a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I'll write you at Christmas or I'll send you a card,
And if you pass by you're welcome to drop in
And see me 'cos it's unlikely
I'll be round your way, 'cos I'm happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you've a mortgage, now you're a family man.

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you,
But it was never my style.
But what is these days now I'm a family man.