42

Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.

Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?

За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.

С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!

39

Отмина и поредният рожден ден. За мен той беше различен, защото за първи път го празнувах на самата дата само с дъщеря ми на ресторант. Беше различен, защото за първи път от 10 години насам го празнувах на ново работно място.

Сутринта колегите ме посрещнаха с песен и подаръци, а моята почерпка за тях се състоя в часа, в който съм роден под звуците на Dire Straits. Бяха ми избрали хубава тематична картичка, уникална тиква вместо букет и книга. Почувствах се специален.

Такъв ме накараха да се почувствам и всичките над 390 поздрава, честитки и пожелания от мои близки приятели, колеги, роднини и познати в социалните мрежи. Най-голям броят им беше във фейсбук, но също така и по скайп, мейл, линкеднин, вайбър, туитър и в няколко сайта. Едва смогвах да отговаря на всички обаждания и съжалявам, че не успях да почерпя всички, но държах лично да отговаря на всеки поздрав, което беше времеемко, но си заслужаваше, защото показва уважение и благодарност.

Роден съм в четвъртък и тази година денят съвпадна и премина чудесно. Имах планове да заведа дъщеря си на панорамен ресторант, но тя избра друг, който на нея и хареса повече като идея и не съжалявах за избора. Смешното в случая беше само, че направих резервацията за четвъртък вечер в 19:30, а когато отидохме момичето не успя да намери резервацията, но все пак ни настани на хубаво място в ресторанта и си изкарахме страхотно. На другия ден в същия час ми звъняха от ресторанта да ме питат, дали ще ползвам резервацията си. Явно са разбрали за петък вечер, което породи объркване у тях и смях у мен. Жалко, защото явно са се били подготвили за рожденик, но изненадата не се състоя.

Никога не съм страдал от скрупули или комплекси за годините, на които съм. Чувствам се чудесно и мисля, че това са най-хубавите моменти, които трябва да се изживеят пълноценно. Вярно вече подаръците и купоните не са като преди 20 години например, когато събирах над 100 човека от цялата страна в къща, но и празникът, прекаран с моята дъщеря си има своя неповторим чар. Празнувах още два пъти празника в Сандански и в Пазарджик с жена ми и сина ми и с моите родители и съм доволен, че близките ми хора ме подкрепят и обичат...

20 години по-късно

Не зная защо хората обръщат такова внимание на кръглите годишнини, но за да не остана и аз назад ще споделя един повод за юбилейна среща с моите съученици от Немската гимназия в Пазарджик, позната още като Езиковата. 

За добро или лошо аз организирах и предишните сбирки на кръгли годишнини от завършването на средното ни училище през вече далечната 1996 година. 

Като кратка ретроспекция ще отбележа, че на петата годишнина се събрахме точно 5 души във вече несъществуващата сладкарница "Гергана" в двора на Театъра в Пазарджик. На десетата кръгла годишнина бяхме значително повече, но не помня, дали 17 или 18, а може би и 20, а тогава дойдоха и доста от учителите в "Пъпа" до Канала срещу катедралната църква "Света Богородица". Заведението още го има, а в него 20 години от завършването тази година празнуваха френската паралелка от гимназията.

На 15-тата годишнина бяхме 10 души в ресторант "Совите", който вече не съществува, а 10 бяхме и тази година в ресторант "Старата къща" до Островското училище като тук е момента да кажа, че бяхме 28 на брой по списък, но през годините си взехме сбогом с трима от моите съученици Виктор, Петър и Красимир. С двама нямам контакт, а за останалите 23 създадох тайна група във фейсбук, където тече организацията на срещите и се качват снимки от предишни срещи и от петте години заедно в Немската.

Голяма част от моите съученици са в чужбина като двама са в Берлин, един във Виена, още двама в Германия и една съученичка в Боливия. Трима са в Пазарджик, двама в Пловдив, а останалите в София. Бях обявил датата на срещата още преди година, за да имат готовност всички и да си направят планове. Благодарен съм на всички, които успяха да дойдат и тези, които се включиха онлайн в срещата, за да си припомним хубавите ученически години. Чакам с нетърпение нови такива срещи и с радост отново ще се заема с организацията, защото не бива да губим връзка помежду си, заради всичко, което сме преживяли заедно.

Всеки върви по своя път, има своите ангажименти, работа, семейство и проблеми, но заедно усмивките и спомените поне за една вечер ни носят радост, щастие и споделеност. До нови срещи, дори и 20 години по-късно...

38

Точно преди месец беше моят тридесет и осми рожден ден. Бях решил да пиша за него след като го отпразнувам и получа всички подаръци, но нещата се проточиха във времето, а и вчера пристигна и последният ми подарък.

Преди се е случвало да пропусна пост за рождената ми дата, но реших това да не се повтаря. Тази година празникът се падна във вторник и затова почерпих колегите в офиса с домашно направен сладкиш, бонбони, солени и сладки неща и напитки. Може би останах един от малцината, които черпят целия офис и който празнува рождения си ден на работното място, но мен лично това ме прави щастлив.

 Реших да оставя и една тетрадка за пожелания, в която всеки можеше да напише или пък да не напише свое пожелание за моя рожден ден. Признавам си, че бях правил същото за моя 18-ти  и 28-и рожден ден, но хората и пожеланията са различни. Някои отнеха секунди, а други две седмици, а не липсваха и рисунки и празни страници.

Важното за мен е, че сред всички поздрави по различни канали получих няколко много стойностни, които ме изненадаха и зарадваха. Отново не смогвах да отговарям на телефонните обаждания и да благодаря на всеки персонално, че се е сетил за моя празник по един или друг начин. Интересно е как хората влизат и излизат от живота ти и се сещат за твоето съществуване веднъж в годината. За мен това обаче няма голямо значение, защото самият факт, че някой се е сетил макар и за миг, значи си оставил своята следа някъде там в мислите му.

Вечерта заведох семейството си в ресторант механа "Българка", където се оказа, че не беше нужно да правя резервацията по телефона, защото, когато се озовахме там, заведението беше празно. Храната беше вкусна, но по-важно бе, че бях с любимите хора и ги почерпих.

Втората част на празника бе в събота, когато събрах приятели и роднини на едно весело празнуване с много смях, подаръци и хубави емоции. Няма да се спирам подробно на подаръците, но както обикновено това бяха билети за концерти, книги и музика, които ценя и обичам. Благодаря отново на всички, които ме поздравиха, подариха и зарадваха на личния ми празник. А аз съм си все същият, само малко по-стар...

Кралят на блуса - трепетът си отиде

За първи път чух ББ Кинг в началото на 90-те заедно с първия блус албум на Гери Мур, който беше посветил една песен на краля на блуса, което ме накара да се поинтересувам кой точно е ББ Кинг.

След това се запалих да издирвам стари записи на този великан на блус музиката и постоянно откривах негови песни, изпяти от негови колеги. Роден в Мисисипи през 1925 година той има една постоянна любов, с която не се разделя, неговата китара Люсил. Когато спира да пее, той пее чрез нея, а чувствата му се изливат над струните, създавайки неповторимо звучене и трепет. 

Преди да продължа, ще пусна тази песен на Гери Мур, защото тя олицетворява точно какъв гений бе ББ Кинг:

Не зная защо, но точно този стил музика, въпреки тъжното си име, винаги ми е създавал добро настроение и ми е вдъхвал надежда. Това също се дължеше и на ББ Кинг. Много отдаден и позитивен на сцената с усмивка и дуети с Ерик Клептън, Гери Мур, Бъди Гай, Джон Лии Хукър, Роберт Крей, Албърт Колинс и куп други музиканти той остави богато музикално наследство след смъртта си на 89-годишна възраст на 14 май тази година.

Не съм спирал да слушам негови стари и нови парчета и постоянно откривам по нещо ново и някой детайл и текст, който досега ми е убягвал. Със своите 42 студийни албума от 1956 до 2008 година и с куп концертни албуми и участия не е възможно да обхванеш всичко, така както и той не можеше да обхване с ръце всичките си награди, сред които и 15 Грами.

При мое посещение в Щутгарт имах възможност случайно за първи и последен път да го чуя на живо на концерт в центъра на града. След това през миналата есен чух, че има проблеми със здравето и тогава разбрах, че и той като мен страда от диабет и високо кръвно налягане. Това е наложило да отложи своите концерти, но уверяваше всички заинтересовани, че е добре.

За жалост той не успя да дочака своя 90 годишен юбилей, а погребението му бе миналата събота на 30 май в Мисисипи.

Той определено ще ни липсва както пее в една своя песен, но песните му ще останат, за да ни напомнят за краля на блуса...

15 години по-късно

Колко трудно е да организираш хора за събитие или среща знаят може би само организаторите, а след завършването на университета аз се превърнах в организатор на срещите на курса, специалност Туризъм.

Тази година поводът беше специален, защото се навършваха 15 години от завършването на колегите бакалаври. Истината е, че за магистърската програма останахме доста малко, но догодина ще имаме нов повод за юбилей и от това завършване. Бяхме обявили датата година по-рано, за да може колегите, които са в чужбина на планират времето си и да запазят евтини билети. Също така се съобразих с изискването на някои колеги този път дестинацията да е близо до София, за да може този път и те да се включат, но се получи така, че именно те не успяха.

Досега винаги организирах срещите през април и май с една нощувка някъде в страната през уикенда. Били сме в Копривщица, Равногор и Брацигово, Кметовци и Боженци, Боровец, Белоградчик, Дорково и къде ли още не. Истината е, че на тези срещи винаги има едно критично ядро от колеги, които винаги идват,а на всяка нова се присъединяват колеги, които не сме виждали отдавна.

За срещата в Кюстендил потвърдили бяха 25 души (от общо 60 колеги в курса), но десет се отказаха, някои в последния момент, а други по-рано. Така случайно или не за 15-годишнината се оказахме точно 15 души.

Винаги е приятно да се видиш с хора, с които си имал незабравими хубави моменти в студентските години, с които си бил 5 години по аули, зали и скамейки и по практики. Има нещо специално в този наш курс, защото всички хора са забележителни. Не всички работят в сферата на туризма, но всеки е постигнал нещо и е създал своето кътче красота в живота си. Всеки е имал и своите трудни моменти, раздели, събирания, деца, бракове, разводи, проблеми в работата, но винаги има един момент, в който това остава зад гърба и срещата с колегите идва на точното място и в точното време.

Срещата започна в едно кафе на пешеходната улица в Кюстендил и премина в разходка по площада до парк Хисарлъка с крепост, зоологическа градина и прекрасна панорамна гледка към града. Ресторант Бохемия в подножието на парка се превърна в наше убежище, а в градината успяхме да похапнем и да си поговорим на спокойствие.

В нощта на музеите, която съвпадна с нашата среща някои от нас посетиха и художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора".

Нощта продължи в пиано бар, който ни изненада с прекрасни музиканти и певци, а двама колеги също се изявиха зад микрофона с песни на U2, Frank Sinatra, Stevie Wonder, Queen и други и истински се забавлявахме, пяхме, танцувахме и се веселихме до 4:30 сутринта.

Стари снимки от албуми ни върнаха назад във времето на закуска, а след кратка разходка и посещение на музеи, беше време да се връщаме към вкъщи, натрупали нови спомени и преживявания и запалили искрицата в колегите, които идваха за първи път и обещали да повторят.

Датата за догодина вече е определена, а на мен ми остава само да избера мястото.

Благодаря Ви колеги! И до нови срещи!

Мирис на детство

Сетивата ни са настроени да помнят детайли от нашия живот. Понякога вкус, мирис или образ събуждат спомени и ни карат да се усмихнем или да заплачем. Не е нужно много, за да се върнем назад във времето и да си спомним за безгрижните детски дни, изпълнени с игри, ожулени колена и лакти, катерене по дървета и пълзене под мостове както и за вкуса на сметанов сладолед във фунийка.

Разхождайки се по една от улиците на моето родно място усетих два аромата. Толкова противоположни и толкова различни и в същото време носейки неповторимия мирис на детство, на моето детство. 

Единият беше свързан с кал, с която често се замеряхме или в която търсехме пиявици и жаби за научни експерименти. Другата бе на един мехлем с неповторимото име Вишневски. Използваха го за рани и има антисептично действие и го имаше във всеки лекарски кабинет в скъклена тъмна бутилка.

Както родителите обясняват на всяко дете, че юнак без рани не може, то аз в ролята на юнак с рани, не можех без мириса на този мехлем. Често го увиваха в марля или бинт и го слагаха на нараненото място, а на мен ми действаше като наркотик. Затова тайно от лекаря вдишвах с пълни гърди от неповторимия аромат.

Многобройни са белезите и раните, които ми напомнят за моментни безрасъдни постъпки и пакости, но тези два мириса ме върнаха в онези дни и ме накараха да се усмихна поне за миг, защото моето детство бе щастливо. Имаше игра на топчета, имаше каране на колело, имаше индианци от пластмаса, дъвки Турбо и какво ли още не.

А Вашето детство на какво мирише?

37

Тортата бе по идея на децата

37 е просто, естествено, цяло число, следващо 36 и предхождащо 38. Всъщност при достигането на определена възраст нищо не е просто, естествено или цяло, освен числото. Цифрата е измерение на време, което съществува само в главите ни, а не състояние на духа. 

Досега никога не съм се притеснявал за годините си и не смятам да го правя и сега. Сетих се, че преди 7 години, започвайки да пиша този блог, писах и за своя 30-ти рожден ден. От една страна е хубаво да можеш да проследиш какво си правил на предишните си рождени дни, но от друга имам чувството, че нещата се повтарят като в песента на Веселин Маринов. Както и при моя 31 рожден ден празникът се падна в понеделник и не позволи на шумен купон вечерта в началото на работната седмица. За сметка на това за първи път празнувах ден по-рано на Димитровден и за първи път в новата квартира.

Идеята беше спонтанна за следобедно кафе, сладки и торта, но прерастна в соаре с ябълки, круши, сок от черница, сок от къпина и баница. Благодарение на моята половинка всичко на масата бе на ниво, вкусно и интригуващо. Тортата бе черешката, а идеята за нея дойде от децата, които решиха да сложат на нея любимите ми неща: лап топ, книга и футболен екип, като идеята може да се разгърне като вестник и за умен телефон, Интернет, мачове и ЦСКА, което пък бе проворикано от победата в дербито предишния ден.

Децата имаха на воля детската стая, която се превърна в бойно поле на игри, а малчуганите бързо стопиха ледовете помежду си с играчки и много забавни моменти. Подаръците, които получих са чудесни, но не мисля да ги изреждам в този пост, за което може би в бъдеще, ще съжалявам, но човек е роден да прави грешки.

На самия ден напазарувах за 37 лева почерпка за колегите в офиса, а вместо традиционната торта, жена ми направи малки кексчета за всеки, които се радваха на засилен интерес и дори и допълнителните свършиха. Бях засипан от поздравления по всички възможни канали и вярвате ли или не, те бяха точно 370 (ако не вярвате, смятайте). За първи път получих поздравления през Linkedin, служебната поща и pinterest, където вече има възможност за съобщения. Най-много бяха поздравите във фейсбук като съобщения на стената или на лична, а такива получих и по скайп, ай си кю (да, още съществува и работи безотказно и го ползвам) и по телефона.

В крайна сметка денят ми бе оцветен от разнообразни поздравления, сред които и някои много оригинални. Приятел сравни годините като висока температура, а се оказа, че точно температура от 37 градуса е нормална и необходима да поддържа живота ни, така че 37 значи живот.

Сутринта по радиото в колата чух, че точно на тази дата император Константин получил видение и спечелил битката. Тогава обаче той бил на 40 и ще се наложи да чакам поне още три години и аз да видя нещо, което да промени живота ми. Дотогава ще си празнувам както го направих и при рождените дни на 32, 33, 34, 35 и 36.

Интересни данни за това, кой се е родил и кой е умрял на днешния ден може да намерите в Уикипедия на следния линк. 27 октомври е и празник на град Бобов дол и на селата Акациево, Буря, Горан и Добролево. Така че освен да сея боб в дола, да мириша на акация, да предизвиквам буря от чувства или да хвана гората доброволно, друго не ми остава. Поне до следващия рожден ден.

Първите седем

Казват, че първите седем години при децата били най-важни при тяхното развитие. Странното обаче е, че като възрастни точно първите седем са тези, които забравяме или за които пазим откъслечни и далечни спомени.

Поводът за тези размисли е отминалия седми рожден ден на дъщеря ми. Не бих си позволил да кажа, кога минаха тези години и дали е било бързо, бавно или точно, защото имам друго възприятие за времето.

Това, което ме радва обаче е фактът, че според мен сме си свършили добре работата като родители в този период и сега може да се радваме на умно, порастнало дете, с грижа към брат си, с любознателност и жажда за знания, 

Възпитанието и грижите, положени за нея, според мен са дали резултат и сега настъпва нов период на училищно образование, което трябва да помогне тя да се формира като личност и да получи нови знания и умения.

Самият празник бе перфектно организиран от жена ми, като освен двете домашно приготвени торти, тя бе направила и карта за ориентиране за намиране на съкровище в парка, гатанки, кръстословица и куп други увлекателни занимания за малчуганите, уважили рождения ден в неделната сутрин.

Нямахме ограничения във времето, но реално празненството продължи три часа и едва, щом всички гости си тръгнаха, заваля дъжд.

Много се надявам дъщеря ни да уважи всички усилия, положени за нейния седми рожден ден и освен много подаръци в нея да остане един хубав спомен за един различен и разнообразен ден.

В нейните ръце и в нейната глава сега вече са възможностите и пътищата, по които тя ще поеме, за да бъде щастлива, а ние ще бъдем до нея и в добро и лошо, в празник и делник, в слънце и дъжд и през всички сезони, седем дни в седмицата...

Честит седми рожден ден, Калина! Обичаме те!

Следвай ме в туитър или 1254 поста за 5 години в 140 знака

Преди два дни получих мейл от туитър, който ми напомни, че съм направил 5 години от своята първа регистрация в тази социална мрежа и от своя първи пост. Празнуването на тази годишнина се нарича Twitterversary и с хаштаг отпред може да видиш всички празнуващи на твоята дата.

малко Статистика

За тези, които не знаят и не ползват туитър, това е микроблогинг социална мрежа, основана през 2006 година и ограничена в 140 знака, така както ограничение има и при писане на съобщения на мобилните телефони. Аз се присъединих на 23 април 2009 година и ето че пет години по-късно съм сътворил 1254 поста и 27 снимки, следвам 2022 профила, а мен ме следват 684 и в българската twitter класация съм на 960-то място от 19 256 български профили.

Следвай ме и аз ще те следвам

Този прицип е валиден в туитър и повечето го спазват. Странно е обаче как след като се появи следването на хора, компании и медии в туитър, някои песни от миналото придобиха съвсем друг смисъл. Такава е и тази на любимата ми група Genesis, която може да се превърне в химн на привържениците на тази мрежа ;)

I will follow you will you follow me
All the days and nights that we know will be
I will stay with you will you stay with me
Just one single tear in each passing year

With the dark,
Oh I see so very clearly now
All my fears are drifting by me so slowly now
Fading away

I can say
The night is long but you are here
Close at hand, oh I'm better for the smile you give
And while I live

I will follow you will you follow me

Не сме родени да следваме

Не всички харесват и ползват twitter и това е нормално. В България едва ли някога тази мрежа ще постигне успеха на facebook и затова според една статистика не всички 300 000 профила в нашата страна пускат постове, а повечето го ползват за да четат други туитове и да следват интересни хора и да си го пазят в запас в случай, че се окаже модерно или полезно да имаш профил там. Но както записах в заглавието, ние не сме родени да следваме и трудно се приспособяваме към иновации и ограничения и неща, които малко наши познати ползват. За всички тези, които нямат и не мислят да си правят такъв профил има песен на Bon Jovi, която е по-скорошна от тази на Genesis, но ще Ви я пусна, защото си заслужава:

Моята гледна точка

За мен туитър се оказа доста добър начин да следя новостите в онлайн индустрията, в която работя, защото новините на компаниите се пускат първо тук и имат по-голяма тежест, а и когато трябва да се ограничиш в 140 знака, мислиш добре какво пишеш и посланията и изреченията са по-смислени. Освен това на събития като Webit, Travel academy и Travelmind в туитър с хаштаг на събитието се извлича есенцията от всяка презентация и изводите или статистиките, които впечатляват присъстващите и ги карат да ги туитват, а други ги разпространяват към своите последователи и обхватът е по-голям. Аз лично съм си вързал акаунта към фейсбук и моите туитове излизат и там, за да има по-голям обсег. Единственото, което не ми харесва в туитър е ограничението да следваш максимум 2000 профила, поне докато ти не натрупаш поне половината, за да може да добавиш още някой. Може би това е предпазване от роботи, но на мен лично ми пречи да следвам някои интересни канали и всеки път трябва да се откажа от нещо, за да следвам друго, което е досадно и излишно.

Като край ще кажа, че този пост в блога ми също ще се появи в туитър ;) А Вие може да ме следвате тук или пък да следвате каквото си искате...

7 астрални години

Някоя сутрин просто се събуждаш и осъзнаваш, че са минали 7 години. Така се случи и в неделя, когато за втори пореден път годишнината ми от постъпване на работа в сегашната ми фирма се оказа почивен ден.

Вече трета поредна година отбелязвам тази дата, но този път е по-специално. Числото 7 е свещено и важно, а също така и мое любимо, защото се среща два пъти в годината, в която съм роден и веднъж на рожденната ми дата. 7 са и дните в седмицата. Първите 7 години са най-важни в живота на един човек и в тях той се изгражда като характер и личност. Виждам го и у дъщеря ми, която тази година също ще сложи тази цифра на тортата си през септември.

7 години в една компания никак не са малко, но са достатъчно време, за да минеш през добро и лошо, да научиш доста нови неща и да имаш много колеги (поне в моя случай). Това е едно добро начало и се надявам през тези година да съм се доказал и да съм постигнал лично удовлетворение от работата, която върша.

Разбира се, че имам и пропуски и грешки, но ако не ги направиш, никога няма да се научиш. Най-важните неща, които научих за това време са да търся решението на проблема, а не виновникът. Научих се на търпение и да приемам хората и техните предимства и недостатъци и да търся детайлите и малките неща, които правят живота красив.

Признавам, че имаше доста стрес, напрежение, критични моменти и доста промени в мен, но в крайна сметка мисля, че всичко това е за добро. Бъдещето ще покаже, а там ме очакват куп нови и непознати моменти и предизвикателства, за които мисля, че имам потенциал ;)

Накрая ще цитирам част от песента на Ричи Самбора, която смятах да пусна за край на поста, но видях, че вече съм я използвал, и затова смених с друга, която също много харесвам.

Steady wind is blowing
The clouds don't look the same
You can't deny a thunder
When you're living through the rain

Like the moth dances with the light
Sometimes a shadow burns too bright
Shattered silence in the night
You wake up, move on
7 years gone

36

За последен път рожденият ми ден се падна в неделя през 2002 г. 11 години по-късно не мога да си спомня какво правих тогава :(

Като преглеждах постовете за изминалите лични празници, забелязах, че съм започнал да пиша от своя 30-ти рожден ден, но съм пропуснал да напиша нещо за изминалия 35-ти миналата година. Реших да не допусна същата грешка и сега и ще споделя накратко своите преживявания от неделния ден.

Не мога да кажа, че денят започна празнично, защото синът ми се събуди в 1:30 не за да ми честити първи, а за да плаче с прекъсвания до 5:30, когато вече и той и аз заспахме. Заради недоспиването и смяната на времето денят започна с главоболие и с трудна подготовка за гостите. Все пак успях да си направя кратка разходка в квартала, за да си купя вестници, кафе и да пусна тото с цифрите от датата на рождения ми ден. Не спечелих ...

Жена ми се беше постарала доста с две различни менюта за обяд и вечеря, домашно приготвен хляб, сладкиш, торта и печени ябълки за десерт. Най-голямата изненада от нейна страна обаче беше торта с моя личен герб, която тя тайно е поръчала и успя да ме зарадва.

Първите гости дойдоха на обяд и приятната компания ми повдигна настроението и влязох в тон с празника. Разговорите бяха оживени, а купонът започна при духането на музикалната свещичка, която донесе много радост на децата и много смях за възрастните.

Неусетно мина времето до вечерните гости, които уплътниха времето от 18 до 23 часа с приятни разговори, смях и забавни случки, много настроение и хубави пожелания.

Гостите бяха точно на половина на годините, на които ставах, а един от тях ми каза, че вече половината ми живот е минал. Надявам се да ме очаква още по-добра половина през следващите 36 години.

В колекцията от български филми на 24 часа под номер 36 бе филма "Не си отивай" с Филип Трифонов и Невена Коканова, който е продължение на "Момчето си отива". Изгледах го и съм очарован от добрата игра, хубавия сценарий на Георги Мишев и чувството за хумор в него.

Минути преди полунощ, използвайки времето, което бе с час повече на този мой рожден ден, прегледах поздравленията и пожеланията на мейлите си, в скайп, фейсбук, съобщения, а през деня получих и доста обаждания. Със сигурност бяха повече от 360, но не успях да отговоря на всеки индивидуално, но им благодаря за това, че по един или друг начин са се сетили за мен в празничния ден и са отправили много мили и хубави пожелания и доста позитивна енергия.

Зареждащо ми действа всеки рожден ден и не мисля да спирам да ги празнувам, защото за мен това е специален ден и винаги ми носи хубави емоции и чудесни подаръци ;)

Отличен рожден ден

Понякога нещата просто се получават. За наша голяма радост миналата събота се получи отличен рожден ден на дъщеря ми. От месеци тя говореше и очакваше с нетърпение деня, в който щеше да навърши 6. 

Този път решихме да разнообразим празника и поканихме избрани от нея деца на куклен театър. Спряхме се на столичния куклен театър на Гурко, а представлението беше точно на обяд и носеше интригуващото заглавие: " О, колко е хубаво в Панама!" с Мая Бежанска и Мила Коларова. Случайно или не, когато се обаждах през седмицата и по погрешка се обадих в дирекцията се оказа, че жената, която ми отговори, също има рожден ден на 21 септември. Тя много се зарадва, че сме избрали този начин за отпразнуване на специалния за нас ден. Не беше никак случаен избора ми на ред номер 6, а в крайна сметка и сумата, която платих на касата беше 66., а и представлението траеше 60 минути. Аз не го гледах, защото бях с Момчил в Градската градина, тъй като постановката не беше за неговата възраст, а и той бързо се разсейва и не може да стои на едно място повече от 10 минути. От дъщеря ми разбрах, че идеята на представлението е, че най-хубаво е вкъщи, когато обиколиш почти целия свят и се завърнеш на мястото, което си търсил, а то се оказва под носа ти.

Под носа ми гъмжаха весели деца, а Калина получаваше подарък след подарък. Кулминацията на празника се случи в градинката пред Народния театър, където окупирахме три пейки и нахранихме децата и техните родители с весели и вкусни сандвичи във форма на животни, пихме сок и минерална вода и отделихме внимание на направената от жена ми вкусна торта с феи и духане на свещи. Всички желания на децата бяха задоволени с игра на площадка и тичане из парка. Дъщеря ми грееше от щастие и се прибрахме уморени, но доволни след близо 6 часа навън.

Мечтата и за подарък диск с Пинко Розовата пантера се сбъдна точно на деня след безуспешно търсене на доста места, където бе изчерпан. В точното време и на точното място. Нямам намерение да описвам всички останали подаръци в детайли,но всичко за дъщеря ми бе чудесно и прекрасно, а за мен бе важно, че денят и бе празничен и щастлив.

Продължението на рождения ден беше в детската градина, където вече имаше втора торта, поръчана с Камбанка и тайната на крилете, а за случая тя беше облякла подарената в събота страхотна рокля, която виждате и на снимката. Както казах в началото това беше един отличен рожден ден, за една бъдеща отличничка, която точно след година тръгва на училище...

Честит рожден ден, моя малка принцесо, моя вълшебна фея! Бъди щастлива и здрава!

Седем години в седмия месец или как отбелязах медната си сватба

На първи юли тази година освен Джулай морнинг празнувах и седем години от моята сватба. За жалост денят бе работен и при това понеделник, което ограничи донякъде избора на празнуване. Но нали не е важно мястото и времето, а чувството и емоцията на празника. Първият ден на седмия месец беше хубав и след изгрева на слънцето, който посрещнах, пътуването също допринесе за доброто настроение, с което го започнах. За децата казват, че първите седем години са най-важни, а това ме накара да се замисля, дали и за брака това се отнася  в същата степен. Седем е щастливо число и има доста значения и присъства и в рождената ми дата и година, а толкова са и дните от седмицата. Повече за значението на седмицата може да намерите тук. 

Седмата годишнина от сватбата се оказа медна. Празнува се след цели 7 години семеен живот, период, който мнозина считат за особено критичен в съпружеските взаимоотношения. И като залог за бъдещето щастие съпрузите си разменят медни монети или съдове. Купуват се медни съдове за дома. Не успяхме да намерим медни съдове, но до края на седмицата се надявам да купя от магазин за сувенири. Като сувенир за мен са и снимките от сватбата ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомня колко весело беше на сватбата. За мен 7 години са много и малко, но най-добре го е изпял Ричи Самбора:

Търсейки други постове за годишнини открих, че за шестата нищо не съм писал, а през петата съм бил в Германия. Четвъртата посрещнах в Бургас с жена ми на първия ни общ Джулай, а за другите явно не съм писал нищо в блога си. Хубаво е да се помни къде си бил на празниците, а тази година също ще я запомня.

Връщайки се от работа жена ми ме изненада с романтична вечеря на свещи, за която доста се бе потрудила. Беше вкусно и много приятно, а аз реших вечерта да завършим във виенски салон "Романс" в Симеоново, наслаждавайки се на вкусни десерти и хубава гледка към София. Хубавите моменти тази юлска вечер и спомените седем години назад ме направиха щастлив, а искрите в очите на жена ми са все така живи и красиви на този ден, каквито бяха и на сватбата ни. Седем години в слънчевата светлина на любовта...

Шест години

С настъпването на Новата 2013 година някак си неусетно се стигна и до петия ден от годината според Грегорианския календар. А той се явява и един вид годишнина, но за разлика от миналата година, когато всичко съвпадаше с цифрата пет в поста ми, сега цифрата е шест и спокойно мога да заявя, че имам 6 години брак и 6 години на една работа :)

Точно на 5 януари преди 6 години постъпих на работа в настоящата компания. Тази една година от предишния ми пост, се изтърколи много бързо, а нещата, които свърших през нея, са доста, но ще спомена само част от тях. Посетих лично над 300 хотела в 30 населени места, но не успях да ги направя 365 като дните от годината. Предстои ми Нова година и в нея мога и да успея ;) През нея имах и много готин помощник, но той издържа само година :(

Явно съм лоялен и работата ми харесва, защото в днешното динамично време виждам, как мои приятели и познати рядко се задържат на едно място повече от година. Може и да съм и по-търпелив от тях, а може и да съм консервативен :)

За първи път (поне така мисля), 5 януари се пада в почивен ден, събота, и така няма да мога да почерпя колегите по повода, но за сметка на това всички ще се почерпим и ще се веселим следващия уикенд във Велинград.

Ще завърша краткия пост с една много веселяшка песен с подходящо заглавие и с надеждата, че тази година ще бъде успешна в работата, защото нали първите 7 години са най-важни, и да съм жив и здрав на 5 януари 2014 и отново тук, за да напиша следващия си пост по темата и да видя какво ще измисля за седмицата...

15 години по-късно

Много хубави и приятни са сбирките със съучениците. За втори път организирах подобно мероприятие. Този път ми беше изключително лесно с наличието на фейсбук, но не успях да постигна резултата от повече присъстващи както при 10 годишнината от завършването през 2006. Тогава в ресторанта "Пъпа" до катедралната църква в Пазарджик присъстваха 18 души и няколко учителя. За петгодишнината обаче в тогавашната сладкарница "Гергана" в Театъра бяхме едва 5.

Тази година за 15 годишнината бяхме точно 10 като двама се отказаха в последния момент, други двама имаха транспортни проблеми, а други двама не дойдоха въобще(от тези, които бяха потвърдили). Всеки си има свои причини и е нормално не всеки да може да дойде. Този път мястото бе ресторант "Совите" на 18 юни от 18:00 часа. Бях предупредил за среща на тази дата още преди няколко месеца в затворена група във фейсбук, където успях да добавя 23 от 25 съученика. Въпреки това се оказа, че не всеки влиза често в социалната мрежа. Затова звънях и телефони и не открих само двама. Останалите бяха уведомени и които имаха възможност, присъстваха.

Самата среща беше много приятна. Оказа се, че мнозинството са женени с по две деца и живеят в София :) Аз също не правя изключение от мнозинството. Имахме само един пушач, а всеки един от нас има интересно поприще. Храната, обслужването и атмосферата бяха на ниво. Бяхме в отделна зала, а в другата се вихреха танци на кръщене и рожден ден на дете. Имаше някакъв уют и непринуденост и всеки един от нас бе личност, постигнала нещо в живота си и с усмивки си спомнихме за ученическите години в немската гимназия. Стояхме до полунощ, обикаляйки улиците в града и своите спомени. Събрах актуални координати, за следващата среща, която се надявам да е по-скоро.

Колегите от университета например ги организирам за две срещи през годината. Едната в страната с една нощувка, а другата на вечеря в някой столичен ресторант. Успеваемостта ми там е по-голяма като присъствие, но все пак там бяхме общо 60 души Туризъм.

Моите съученици са все така прекрасни и готини 15 години по-късно. Благодаря на всички, че ви има! И до нови срещи...

Студентът

Днес е 8 декември. От една страна това е весел празник на всички студенти. От друга тъжен помен за един британски музикант и творец, на име Джон Ленън от град Ливърпул, който точно преди 30 години бе застрелян в Ню Йорк. Снимката горе е на книга, която още в гимназията се предаваше от ръка на ръка и се четеше, защото Джон си беше легенда и сред ученици и студенти. В музея на The Beatles в Ливърпул научих доста нови за мен неща за тази личност и за групата. На тази дата е роден и Джим Морисън от The Doors. Но нека първо да напиша нещо за празника.

Моят първи 8 декември беше в Панагюрище. Все още бях ученик в Немската в Пазарджик, а отидохме до там, за да празнуваме студентския празник с по-големи наши познати. Беше готино и вълнуващо и слушахме Джон Ленън. Беше истинско и неподправено. Танцувахме, смеехме се, говорихме си на стълбището до късно сутринта. Беше празник.

Първият ми такъв празник вече като студент в първи курс беше в хотел "Етър" във Велико Търново. Беше готино да гледаш нощно Търново от високите етажи на хотела. Скучна беше празничната вечеря в ресторанта, но скитането по улиците и дискотеките си струваше. Това се случи преди 14 години. След това много често бях сред организаторите на този празник и водих групи с автобуси в Банско, Боровец, Пампорово, Виена и други дестинации. Помня, че печатах предложенията (офертите) на цветна хартия и ги разлепях из входовете на всички блокове в Студентски град и това имаше голям ефект тогава и пълнех до два три автобуса :)

Днес 8 декември е работен ден и едва ли ще се различава с нещо от другите дати в календара. Все пак реших да си спомня за Джон с моя любима песен в негово изпълнение и да поздравя всички бъдещи, настоящи и бивши студенти. Честит празник, колеги!

Трети рожден ден с три торти и три празненства

Във вторник дъщеря ми навърши три години. Целият ден бе доста празничен, а в детската градина се насладиха на огромна торта с Мини маус, а вечерта отбелязахме скромно с друга домашна бисквитена торта с пате. На следващия почивен ден дойдоха приятели с деца и детският рожден ден стана факт с нова торта (купена от Фантастико), игри и подаръци и много настроение. Вчера беше последното отпразнуване за нашите родители и кумове, което завърши с тортата на снимката (домашно направена с калинка). Калина беше много доволна и щастлива и при трите официални празненства. Дъщеря ми порастна и получи много настроение, усмивки, игри, подаръци, три празненства и три официални торти!

Честит рожден ден, мило дете! Расти здраво и умно! Обичаме те!

90 думи за една 90 годишнина

Възпявам електрическото тяло, което вчера направи 90 години,защото всички ние сме от прахта родени, а смъртта е занимание самотно и въобще не подхожда на човек, който обича всеки ден от живота си. Сред зелени сенки, бял кит и Вино от глухарчета скоро ние ще кажем: "Сбогом, лято!", а нейде късно след полунощ ще стане 451 градуса по Фаренхайт и ще трябва да опазим книгите си. И ако си мислите, че това е само още един на пътя, който облечен в котешка пижама и на 90 си остава Чиста проба Бредбъри.

Радио Пазарджик

Днес радио "Пазарджик" става на 15 години. Може би мнозина не знаят, но това ми бе първото работно място. Не съм бил на договор и не сме получавали пари за това, но все пак това бе първото място, където ходех на работа почти година. Заедно с моя съученичка от езиковата гимназия правихме младежко музикално предаване, наречено Спектър М. Излъчваше се всяка сряда от 16:00 до 17:00 часа. Водихме го близо година, а доверие ни оказа управителката на радиото Ганка Маркова, която имах удоволствието да срещна наскоро.

В предаването канихме гости, представяхме нови албуми, за което аз ходих до София всяка седмица, за да купувам по една касета, давахме награди за загадки и куп други неща. Хубаво и весело време беше. Тонрежисьорите бяха готини и настроение не липсваше. Моя приятел записваше всяко предаване на касета, за което му благодаря и днес. Не сме станали чак толкова известни, но проходихме в занаята и ни увлече. Оказа се, че имаме подходящи гласове и интересна програма и доста хора ни слушаха, но не можеха да свържат лицата ни с радиоводещите, което си беше забавно по купони.

Най-запомнящото предаване бе за July morning, а също така и предаването с 9 версии на Summer time. Канихме и директора на езиковата гимназия, американеца Джон Кели, който преподаваше там и тогава за първи път превеждах директно в ефир. И днес като слушам записа, се смея на глас. Моментите са много и няма да ми стигне поста да пиша за всеки от тях. Гледката от 9-ия етаж на общината към града също си заслужаваше.

Пускахме хубава музика и имахме огромна свобода на действие. Ставаха и различни гафове, като вятър, който ти разпилява листовете, забравени песни, смях и какво ли още не. Чак сега осъзнавам, че това са били моменти от първата година на радиото и ние сме били част от тях. Радио "Пазарджик" ни даде много, за което аз съм благодарен и се радвам, че и днес го има. Дано да остане и да ни радва и да не го закрият, каквато опасност все още има. След него бях известно време и във вече несъществуващото радио "Оберон", където с първият си хонорар си купих walkman, а тези две години ще помня вечно като много хубави моменти от моя живот.

Повече за днешния повод може да прочетете тук и тук. А ето и ккаво пише в самия сайт на радиото:

"Радио Пазарджик отбелязва днес своята 15-та годишнина. Рождения ден на първото ефирно радио в пазарджишки регион преминава под мотото “15 години Радио Пазарджик, 15 години инфо и хитове”. Първият управител на Радио Пазарджик е Ганка Маркова, а първият глас в ефира е на Елена Зиева. През годините Радио Пазарджик придоби известност и с националния рекорд на водещия Сотир Узунов, който направи 72-часа ефир. И сега Радио Пазарджик продължава да бъде информационния лидер на областта. Днешният ден е подчинен на ефирни срещи с по-голяма част от огромния екип на радио Пазарджик през годините."

А всички, които са работили за радио "Пазарджик" поздравявам със следващата песен: