Роджър Уотърс превърна арената в София в туптящо сърце с грандиозен спектакъл

В полунощ след концерта на Роджър Уотърс слушах в колата диска с последния му солов албум и в ушите ми все още отекваше грохота на тълпата в препълнената зала, а във фаровете на движещите се срещу мен коли виждах светлинните ефекти от този тричасов грандиозен спектакъл.

Това изживяване за мен беше поредното сбъдване на една мечта и се чувствах истински щастлив, че в рамките на 5 години мога да гледам на живо един от стожерите на моята любима група "Пинк Флойд". Повече за концерта на стадион "Васил Левски" през 2013 година може да прочетете тук.

По чиста случайност в Рим предишния ден имах щастието да разгледам изложбата "The Pink Floyd Experience" в музея за съвременно изкуство, където отбелязват 50 години от основаването на групата (всъщност са 53) и това е първото и гостуване извън Лондон, където е представена за първи път тази година. Може да я видите все още в Рим до 20 май тази година, а тя определено си заслужава, защото с пътуване във времето може да проследите цялата кариера и всеки албум на Пинк Флойд, а за мен лично бе перфектната подготовка за концерта следващата вечер.

Билетите бях взел още през декември от Силистра, възползвайки се от Коледна отстъпка, а мястото им беше отпред на сцената и не съжалявам, че наблюдавах от няколо метра моя любим изпълнител. Макар обявеното начало да бе точно в 20:00 часа, концертът стартира малко по-късно със седнала на плажа жена, загърбила публиката. Това всъщност бе актрисата и танцьорка Azzurra Caccetta, която се появява в няколко клипа от последния му солов албум. Първоначално бях гледал сетлист с песните от предишния концерт в Букурещ, но се оказа, че съм недогледал, че има продължение и се чудех, дали ще изпълни само 12 песни, а накрая се оказа, че реално те са 22, а ето и кои песни изпълни той в София:

Setlist Roger Waters "Us and them tour" Sofia, Bulgaria, 4 May 2018

Set 1:

Интро: Speak to Me (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

1.Breathe (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

2.One of These Days (Pink Floyd song) from "Meddle" 1971

3.Time (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

4.Breathe (Reprise) (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

5.The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

6.Welcome to the Machine (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975

7.Déjà Vu (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

8.The Last Refugee (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

9.Picture That (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

10.Wish You Were Here (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975

11.The Happiest Days of Our Lives (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

12. Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

13. Another Brick in the Wall Part 3 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Set 2:

14. Dogs (Pink Floyd song) from "Animals" 1977

15. Pigs (Three Different Ones) (Pink Floyd song) from "Animals" 1977

16.Money (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

17.Us and Them (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

18.Smell the Roses (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

19.Brain Damage (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

20. Eclipse (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

Encore:

21.Mother (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

22.Comfortably Numb (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Докато предишният концерт в София на Роджър бе посветен изцяло на "Стената", то този път той бе наблегнал на други два гениални албума, а именно "Dark side of the moon" и "Animals" като изпълни и 4 песни от последния си солов албум "Is This The Life We Really Want?" от 2017. За първи път в "Арена Армеец" бе инсталирана такава surround система, който имаше огромен ефект върху публиката. Същият ефект се случи и след антракта, щом всички заснеха срещу какво би трябвало да се съпротивляваме или да устояваме в паузата. Тогава от средата на покрива в средата на залата се спуснаха екрани и макети на топлоелектрическата централа в Лондон, която краси корицата на албума "Animals", което обърка, но и впечатли публиката. Друг ефектен трик бе пирамидата от "Dark side of the moon", която на снимки от горе изглежа наистина впечатляващо. Но за мен лично най-ценни бяха посланията и текстовете, които са изиграли голяма роля в живота ми най-вече в трудни моменти. 

Ще се абстрахирам от политическата страна, защото за мен беше доста грозно това да бъде акцент от великолепното шоу. Ще се разгранича и от спора Дейвид Гилмор - Роджър Уотърс, защото аз харесвам двамата еднакво и поотделно, както и заедно в "Пинк Флойд". След като пропуснах да гледам концерта от "Division bell tour" през 1994 година в Прага, въпреки, че бях там и не видях и Дейвид Гилмор в Рим през 2016, макар да бях там за годишнината от сватбата, сега се радвам, че два пъти гледах на живо Роджър Уотърс. Той успя да напълни с 15 000 души зала "Арена Армеец", да зарадва своите верни фенове и да забележи, че знаят песни от последния му албум. А разликата между тях и нас мисля, че отдавна е направена и ние отдавна обичаме Роджър, колкото и дъблоко да се врязват в душите ни думите от песните му и въпреки това, че той вече е видян...

Моят четвърти концерт на Стинг в България

Учебната година в България току що бе започнала, но ден по-късно в столицата пристигна бившият учител Гордън Съмнър, известен повече като Стинг, за да ни научи, че някои песни и текстове не омръзват, колкото и пъти да ги слушаш и да вникваш в тях.

Класната стая бе пълна с ученици на различна възраст, които си бяха написали домашното за различни класове и години от богатото творчество на английския музикант. Арена Армеец бе толкова пълна като на концерта на Дийп Пърпъл и всеки с нетърпение очакваше старта на шоуто.

За мен това бе четвърта среща на живо със Стинг като любопитното е, че всички те се случиха в България на четири различни места. През 1996 година той дойде за първи път в страната ни и напълни Зала 1 на НДК. 10 години по-късно през 2006 той свири на стадиона в Несебър заедно със сина си, а аз отново бях там. За последно го слушах на стадион "Георги Аспарухов" през 2011, като повече за третия му концерт може да прочетете в моя пост тук. Сега годината е 2017 и мястото отново е различно, зала Арена Армеец.

Започнах да слушам Стинг през 1987 година, когато излезе албумът му "Nothing like the sun". Страстта ми се задълбочи с купуването на всички албуми на предишната му група "The police" и сега бях много радостен, че той изпълни много песни от този си период. Годините и спомените се трупаха, а всяка песен и негов албум ги свързвам с определено събитие в моя живот. Текстовете съм научил наизуст, а за тяхното значение съм се ровил в безсънни нощи сред купища книги, вдъхновили Стинг, а накрая прочетох и неговата автобиография "Разпилени ноти" от 2012 година, която ми разкри още страни от неговата личност и творчество.

Но нека сега след дългото предисловие се върна на самия концерт. Изненада за мен беше участието на сина му само с една китара и глас като подгряване за основната част, а и самата поява на бащата още в самото начало. Последния му албум го слушам в колата и знаех, че голяма част от него ще чуя и на живо. Друга изненада бе участието на сина на верния китарист Доминик Милър на другата китара и така групата на сцената доби семеен уют и сплоти две поколения. Много се зарадвах и на любимата ми "Mad about you" от албума Soul cages, а за да допълня картинката ще Ви насоча към сетлиста на целия концерт и към страхотния отзив на сайта werock, който може да прочетете тук. Знаех, че всеки концерт завършва с "Fragile" и за това не се надявах на повече, но бях доволен от всяка изсвирена нота и от всеки текст на всяка песен тази вечер.

1.Synchronicity II (The Police song)
2.If I Ever Lose My Faith in You
3.Spirits in the Material World (The Police song)
4.Englishman in New York
5.Every Little Thing She Does Is Magic (The Police song)
6.Mad About You
7.Fields of Gold
8.Shape of My Heart
9.Petrol Head
10.She's Too Good for Me
11.Message in a Bottle (The Police song)
12.De Do Do Do, De Da Da Da (The Police song)
13.Ashes to Ashes (David Bowie cover)
14.50,000
15.Walking on the Moon (The Police song)
16.So Lonely (The Police song)
17.Desert Rose
18.Roxanne / Ain't No Sunshine

Encore:
19.Next to You (The Police song)
20.Every Breath You Take (The Police song)

Encore 2:
21.Fragile

Над 20 песни и над 2 часа изпълниха с емоции и спомени всички присъстващи, а аз се радвам, че отново видях моя любим изпълнител и заредих седмицата си с неговата музика и захраних душата си, споделяйки чувството с любим и скъп човек.

"А през цялото това време реката течеше нежно към морето..." И така до следващата ни среща... на която не бива да забравяме колко крехки сме всъщност и за "всички родени под сърдита звезда, не бива да забравяме колко крехки сме..."

Когато има защо

Няма по подходящо заглавие за третия студиен албум на Белослава, а също така няма по-голяма причина за посещение на концерта, на който тя го представи.

Когато има защо, Белослава пее и се раздава.
Когато има защо, Белослава споделя и чувства.
Когато има защо, Белослава ни омагьосва.
Когато има защо, Белослава е на сцената...

Не мога да скрия, че я харесвам още от дебютния и сингъл "Между две луни" и че си купих касетката на първия албум "Улици" и тя звучеше в моя уолкмен докато се разхождах из софийските улици :) Годината бе 2001, а цветът на албума бе предимно оранжев като детството. 9 песни и малко повече от половин час ми бе достатъчен, за да се потопя в музиката на бялата слава.

Вторият албум "Слушай ме" се появи в края на 2005 и началото на 2006 и нямаше как да не се подчиня на апела му. Дискът бе розов и с пеперуди и песните бяха повече от добри, нищо, че бяха фатални на брой (13). Клиповете също ме грабнаха, а настроението бе лежерно и приятно.

И ето, че дойде време за третия албум. Той е лилав, но не само цветът е лилав. Концертът също имаше един такъв на цвят уют. Песните са 17 и се вижда, че има градация и в пряк и преносен смисъл :) Всяка една от тях е като филма 17 мига от пролетта, а именно през пролетта ги чухме всичките. Пристигнали по-рано в зала "България", която се слави като зала с най-добра акустика още от построяването и през 1937, видяхме на сцената един DJ с тъмни очила, който половин час пускаше готини мелодии като сред тях беше и тази от теглене на тиража на Тотото.

Белослава се появи сияеща, усмихната и облечена в дълга черна рокля с бяла яка и бели ръкавели. В продължение на вечерта, песен след песен тя сваляше по нещо от себе си и го раздаваше на публиката така както и правеше с песните си.

Беше ми изненадващо да видя Емил Костадинов на неин концерт, а няколко реда пред мен бяха още и Мария Илиева и куп други български изпълнители.

Няма да се спирам подробно на сетлиста и на изпълнителите, защото Нуша много добре го е написала тук.

Изпълнителката е споделила мнението си за албума пред avtora.com тук и най ми харесва, че тя мечтае за простички неща. Затова всичко е толкова ясно и лесно и добро.

Като завършек ще кажа само, че нямат значение годините, разстоянията и местата, където се срещаме, когато има защо, а с Белослава винаги има защо...

Книга за България

Получих книгата за България като подарък преди година и нещо, но чак в началото на тази година почнах да я чета. По принцип винаги подхождам внимателно към реклама от типа: "само тук ще видите непознатата България", но честно казано книгата ми хареса. Имам няколко забележки, но те касаят най-вече начина на поднасяне. В 67 глави и на 430 страници има доста информация и предложения за местенца в България. Повече време е отделено на Северна България (явно тя е по-непозната от южната), а Южна България е натъпкана в не повече от 6-7 глави. Всъщност точно това не ми хареса. Аз бих предпочел за всяко място да има отделна глава. Въпреки, че в една глава бяха събрани от 4 до 8-9 места, то те не надвишаваха повече от 6 страници, което правеше книгата лесна за четене глава по глава. Според мен имаше и две-три статии, които бяха общи и ни в клин ни в ръкав бяха сложени между други. Друго нещо, което ме подразни, бе за Камен бряг, където се събирали всяка година пропаднали хипари да слушат парчето на Дийп Пърпъл. Първо групата е Юрая Хийп и второ July morning започва първо във Варна, после се премества във Варвара (морската, но в статията за нея не бе споменато това), а в Камен бряг идват след това. От книгата научих много неща, които не знаех, а явно авторите също като мен обичат да търсят етимологията на имената на населени места в България и съм им благодарен за труда, който са положили. В края на книгата те казват, че са останали още места, които не са намерили място в нея, но се надяват това да стане в бъдеще. Не ми хареса и препускането по някои места, като се споменава съвсем бегло за тях. Явно смятат, че се знае достатъчно за тях. Друго нещо, което ме издразни, че постоянно се лансираше професор Васил Николов и неговите изследвания. Явно това е роднина или съпруг на авторката Румяна Николова, а другият автор е Николай Генов. Тук вече приключих с критиките и ги поздравявам за огромния труд, който са вложили. Препоръчвам на всеки да си вземе книгата, защото ще научи нещо ново за България и интересните селища и забележителности. Цената от 14,95 лева също е приемлива така, че хващайте книгата и поемайте. Все ще намерите интересен маршрут за уикенда или за отпуската, а аз продължавам със следващата книга за четене :)

Ето и самата реклама за книгата, която е на задната корица:

"Познаваме ли България? Мнозина биха отговорили положително, но това е, преди да разтворят страниците на тази книга. Прочетеното ще ги изуми и очарова. Освен до знакови места, за които всеки българин е чувал, авторите ни повеждат по пътищата на България до непознати и прекрасни кътчета от родината ни, за които дори не подозираме: църкви, манастири, пещери, свещени места. Преоткриваме както природни феномени, с каквито нашата страна е богато обдарена, така и паметници на историческото и културното ни наследство. Всеки от тях е показан не само от географски ракурс, но е отбелязана значимостта му в историческо, културно и дори литературно отношение. Описанието на забележителностите включва и любопитни факти, загадъчни открития, предания и поверия. Книгата не е обикновен туристически справочник, а произведение, което следва най-добрите образци в пътеписния жанр.

Опознайте непознатата България и още повече ще се гордеете, че сте българи!"

Ето една позабравена песен, в която се пее и за книги:

Какво е 3 март?

Преди няколко месеца дъщеря ми ме попита какво е 3 март. Това се случи докато четях подарена за нея книжка, в която често се повтаряше трети март в едно стихче. Моите обяснения тогава не бяха достатъчни и тя поиска да и го покажа. За момента показах датата на календара, която е оцветена в червено. Това също не убягна от зоркото око на дъщеря ми и тя ме попита защо е червен 3 март. Отговорих, че това е националния празник на България и тя поиска да и го покажа. Точно това направих на днешния ден.

Издигане на националното знаме

За съжаление не успяхме да видим добре този ритуал, защото закъсняхме малко, а и мястото от южната страна на катедралата "Свети Александър Невски" бе ограничено заради построена сцена и ограничен достъп на граждани. Все пак вдигнах дъщеря ми високо и тя успя да види знамената и войниците и бе доста впечатлена и остана с отворена от изумление уста. Най-добре отразиха празника от БНТ и затова в блога си ще ползвам техни видеоматериали по случай 132 годишнината от Освобождението на България. В този материал видях как точно е издигнат флага тази година и как се развя на площада.

Продавачите на знамена и националния флаг

Поне на 4 места видях продавачи на нашия национален флаг. Лошото в случая беше, че всеки си имаше собствена интерпретация по случая. Имаше знаме с и без герб, с различен нюанс на зеленото, вариращ от много светло зелено до тъмно зелено и дори черно. Разположението на герба за жалост също бе различно. На това знаме гербът бе уголемен и разположен и на белия и на зеления цвят. Въпреки че съществува закон, изглежда никой не го спазва и няма санкции за това. На повечето хора това не им прави впечатление, както и неправилното слагане на знамето на балконите. Аз си купих от третата продавачка за три лева знаме за 3 март за дъщеря ми. То бе последното останало с такъв размер, но бе хубаво и с дървена дръжка. През повечето време Калина го носи гордо и го развяваше. На Дондуков пък именно заради знамето се спря при нас Симо Колев от БГ радио със сина си и ни пита откъде може да си купи знаме. Говореше се, че някоя политическа сила е раздавала безплатно знамена, но така и не се разбра, дали това е станало факт и къде.


Празник на националното знаме

Тук е момента да поставя въпроса за избиране на ден, който да е официален празник на нашия трибагреник. Такива празници има в много страни, а през годините този въпрос е бил поставян неуспешно от многоуважавания вексилолог г-н Иван Иванов, който е внасял своето предложение в Народното събрание, Министерски съвет и Президенството, но никъде не са обърнали внимание на неговото искане. Надявам се един ден да доживея да видя неговото желание изпълнено и българите наистина да започнат да уважават и разбират своите национални символи и да ги ползват и да се отнасят с тях по подобаващ начин. А дали този ден да бъде 3 март, когато всички изнасят знамената на видно място, или друг специален ден, то това няма толкова голямо значение стига да има празник на нашето знаме. Както всички повтарят няма пленено българско знаме в битка, но няма и ден в годината, когато това да се отпразнува подобаващо. Ето и какво се съхранява в Националния Военноосторически музей, за който ще стане въпрос по-късно. Става въпрос за знамената на Освобождението.

Тържествената смяна на караула

Следващият ритуал, който проследихме, бе смяната на гвардейците от 12:00 часа пред президентството. Стигнахме там сравнително бързо и се наредихме на първа линия, за да може дъщеря ми да гледа. На цялата първа линия бяха наредени деца. Проблемът бе, че стигнахме там в 11:30 и се наложи да чакаме доста и на нея и доскуча към края. Все пак още в 11:45 се извърши една смяна на караула, която бе същата като обичайната на всеки час. След това под звуците на трима музиканти, гвардейците направиха страхотна програма, която се хареса на всички и бе аплодирана бурно. Част от събитието има в края на този видеоматериал на Новините по Про.бг.

Ден на отворените врати във НВИМ или как оригиналът на Самарското знаме привлече хиляди в музея

Като завършек на деня заведох семейството си във Националния Военноисторически музей. Там само в този ден можеше да се види оригинала на Самарското знаме и явно това бе привлякло хиляди хора, защото за него се чакаше на опашка. Разгледах и останалите експозиции и се възползвах от възможността да заснема различни гербове и знамена, изложени в залите на 4 етажа. За самото знаме чаках около час и нещо, но си заслужаваше, защото освен него бяха показани и други знамена, за които споменах по-горе. Хората се тълпяха и обсъждаха всичко, което виждаха, зажадняли за знания, а един дядо ме похвали, че съм довел дъщеря си именно тук на този ден. В отделна зала на първия етаж се прожектираха филмите: "Под игото", "Капитан Петко войвода" и "Пътят към София". Накрая дъщеря ми си поигра на двора на музея. Надявам се всеки, който е дошъл, да е намерил нещо ценно и да е научил нещо ново. Така беше и за мен, а моето посещение имаше и друга цел и тя се наричаше:

Гербът на Райчо Николов

Още при предишно свое посещение в този музей ми направи впечатление този герб, а и историята на майор Райчо Николов. Него си спомням още от учебниците по история и от разказите как преплува Дунава с кратунките и едва не замръзва, за да предаде ценни сведения на руските войски. Този негов жест впечатлява руснаците и те му осигуряват образование и го удостояват с герб. Все пак не са били много българите със свой собствен герб, да не кажа, че няма други такива. В материала на БНТ казват, че няма негова снимка в музея, но аз ще ги опровергая, защото я снимах точно там :) Ето я и снимката му. По ирония на съдбата той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, когато е бил убит по погрешка от началника на пощенската станция. Чудно ми е само, дали неговите наследници са наследили и ползват герба. Вероятно не.

В края на деня дъщеря ми каза, че много и е харесал 3 март, а моята задача, да и го покажа, е изпълнена. Вече вкъщи гледахме празничната заря пред парламента, а аз си спомних как преди две години бях там точно с белгийци, които бяха впечатлени от нашия празник. Ето къде бях и на 3 март миналата година, а сега ви поздравявам с един стар и хубав български химн, който звучеше, когато си тръгвах от музея:

Из България

Имали ли сте чувството, че някои книги сами ви откриват. Така се случи и с тази при мен. Аз колекционирам всякакви пътеводители и карти за България и краеведческа литература за региони, общини, области и населени места. В случая става дума за много качествено изследване за интересни места в България, разпределени по категории. Книгата е издадена през 1946 и това е прави много ценна, защото все още няма прехвалени социалистически слова, с които изобилстват пътеводителите от 70-те и 80-те. Има само факти и забележителности и много точна информация. Автори са роденият в Панагюрище Павел Делирадев, който е един от дейните хора за туризма в България. Той е бил инициатор за първото масово изкачване на връх Мусала през 1923 година, а също така е първият човек, който изминава през 1933 година маршрута Ком - Емине, който днес е вече част от европейските туристически маршрути. Негов съавтор е Иван Велков, който е археолог и директор на Националния Археологически музей в София от 1938 до 1944 година. Техният труд е много добра основа за всички бъдещи пътеводители за нашата страна, а вътре могат да се открият и дестинации, които често са били пропускани в много издания след тях. Корицата на книгата също представлява интерес, защото на нея са изобразени планини, червено ярко слънце и жп линия, която води към тунел. Да не забравяме, че по това време влакът е бил най-добрия приятел на пътешественика. Самото заглавие "Из България" също е направено така, че "Б" то е разтеглено като път, който ни води нанякъде. Самата книга се е продавала подвързана или неподвързана и съответно има разлика и в цената. Тази, която си купих е с две връвчици, което я прави още по-интересна за мен. Много ценна книга с много ценна информация. А вие пътувайте из България. Има какво да видите. Ето и една подходяща песен за пътуване :)

За снимките и хората

Винаги съм се интересувал живо от фотографията, но така и никога не станах професионалист в тази сфера и не се научих да работя с всички програми за обработка на снимки. Покрай работата си по различни сайтове и проекти започнах да събирам снимки и с това е пълен и личния ми компютър. 

Преди две седмици попаднах на страхотен сайт Изгубената България, който ме накара да се поразровя из старите прашни албуми вкъщи и оттам се появи тази снимка. Това са баба ми и дядо ми по майчина линия на тяхната сватба през 1942 година в Пазарджик. Както казва създателят на сайта Изгубената България Пейо Колев "една снимка струва хиляди думи" и това важи с пълна сила и за тази черно-бяла снимка, запазила едно щастливо събитие за бъдните поколения. 

Поразровете се и вие в стария скрин и потърсете стария албум и покажете снимките си, за да не се загубят завинаги. Няма да коментирам снимката или пък дядо ми и баба ми, но ще ви пусна една подходяща песен.

Градовете в България

Има една тема, която ме вълнува още от студентските години. Става въпрос за населените места в България. Какво е накарало определена група от хора, било то траки, славяни, римляни, българи, татари, турци и други, да основат селище точно на това място. Винаги има някоя интересна история около името на селището. Това е и причината да се опитвам да създавам гербове на села и градове, като в блазона се мъча да вкарам най-характерното и интересното за населеното място. Тук ще стане дума за градовете. Купих си новата книга "Градовете на България", където има актуална информация за 253 града у нас, включително и за най-новия Ахелой. За разлика от предишната книга в тази вече има информация и за най-новите градове Ветрен, Китен, Костандово, Момин проход и други. За мен обаче градове са областните центрове или тези с население над 50 000 жители. Останалите, особено тези под 5 000 жители, за мен само са градове по исторически или политически причини. В предишната книга също имаше доста добра справочна информация, но липсваха новите градове и актуална информация от 2000 година до днес,а 9 години не са малко при тези темпове на развитие. Друга интересна книга, която си купих наскоро е "Римските градове в България". Доста интересно написана и с прекрасен илюстрован материал и снимки. Преди време ме впечатли и книгата "Българските градове", където е наблегнато на тяхното развитие и формиране през различните епохи, а не на информация за самите тях. Ето и формалната част: С проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

* "много големи градове" - с население над 200 хил. жители -София, Пловдив, Варна и Бургас
* "големи градове" - с население от 100 хил. до 200 хил. жители - Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен
* "средни градове" - с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
* "малки градове" - с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
* "много малки градове" - с население под 10 хил. жители.

Тук може да видите всички градове по население и най-големият град е столицата София, а най-малкият е Мелник, който в миналото е бил над 12 000 жители, а днес е едва с 284. След Освобождението на България през 1878 година Татар Пазарджик е бил по-голям от София. Помислете над това. Тази година се празнуват 130 години София столица. Старите градове столици са Плиска, Преслав и Търново, но и други градове имат претенции за столица през различни периоди. Градският начин на живот привлича много хора и така населението на на градовете се увеличава, но у нас не е съвсем така, защото доста българи отиват в европейски и други градове. О, градове, о нрави!