Показват се публикациите с етикет хералдика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хералдика. Показване на всички публикации

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Реликви в Народното събрание

Днес за първи път влязох в Народното събрание на Република България. Поводът бе изложбата "Реликви на българската държавност", чието откриване се състоя днес от 11:00 часа. Аз бях там 20 минути по-рано. Още на входа имах проблем. Мерките за сигурност са наистина строги. Оказа се, че името ми липсва в списъка за гостите. Обадих се на куратора на изложбата, но и тя не видя името ми списъка. За щастие любезният господин на входа по една случайност видя, че има и друг списък, в който моите данни фигурираха. Бяха ми поискали ЕГН-то и трите имена още сутринта на предишния ден. Оставих си палтото на гардероба (метално номерче 111) и разгледах и заснех изложбата.

Тук е мястото да кажа, че аз бях там в качеството си на секретар на Българското хералдическо и вексилоложко общество, което е съорганизатор на проявата с предоставяне на стари гербове на България от различни гербовници от европейски библиотеки, издирени от членове на дружеството. Гербовете бяха изложени точно до гардероба и доста от хората се заглеждаха по тях. В различни моменти се засякох със Станишев, Курумбашев, Пантев, Димитров и други депутати, които не бях виждал лице в лице. Успях да зърна и самото заседание при излизане на депутат от страничната врата. Изложбата бе главно в източното крило на сградата в коридора. От другата страна кипеше работа. Журналисти следяха какво става в залата на плазмен телевизор и пишеха статии в своите лаптопи. Явно попаднах там в доста оживен ден.

Самото откриване закъсня с 15 минути и продължи също толкова. Закъсня и Божидар Димитров.Изказвания имаха само председателят на парламента г-жа Цецка Цачева и новият и.д. директор на НИМ г-жа Кьосева. Нито един от тях не спомена БХВО, а името на нашата организация липсваше и в прессъобщението на Народното събрание.То присъстваше на последно място в плакатите и в текста на български и английски. Явно още доста трябва да работим, за да ни познават като организация в публичното пространство.

След официалната част се запознах лично с г-жа Цачева, която сподели, че хералдиката е доста сложна наука за нея, а също така и с заместник министъра на културата Тодор Чобанов, който се оказа мой набор. Запознах се и с представители на различни институции, партньори в изложбата и разменихме няколко думи за нуждата от хералдическа власт в България. Всичко продължи точно час, а медиите не му обърнаха толкова голямо внимание, защото в самата зала в този ден са се случвали доста неща.

Всеки, който иска да види изложбата, може да го направи на 16 април 2010, когато ще има Ден на отворените врати по случай Деня на Конституцията. Хареса ми интериора на сградата, а също така и атмосферата в кулоарите и най-вече изложбата. Аз уважавам институциите, а Народното събрание е една от тях, които са се превърнали в символи на българската държавност, което е и името на друга изложба,посветена на 100 годишнината от Независимостта на България, в която нашето дружество също бе сред организаторите, а аз присъствах на откриването и в София след като вече беше във Велико Търново.Ето и повече информация за настоящата изложба и самите експонати от пресслужбата на парламента:

"Пръстени-печати на български владетели, монети от Втората българска държава и лични вещи на княз Александър Първи, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, на царете Фердинанд и Борис Трети представя уникалната експозиция „Реликви на българската държавност”, която гостува на Народното събрание.

Изложбата проследява върховите моменти в българската история - от създаването на Велика България през 7 век до края на Втората световна война, каза председателят на парламента Цецка Цачева при откриването на експозицията на 24 февруари 2010 г. в Народното събрание. Тя отбеляза, че са представени над 180 експоната - предмети, документи, снимки от българските музеи, които имат стойността на културни ценности.

Председателят на парламента посочи, че днешната експозиция е уникална с това, че на едно място и за пръв път са събрани толкова много и различни по характер исторически ценности, които са знаците на държавността на България, политически легитимирали нашата държава пред света през вековете. Цецка Цачева съобщи, че с тези безценни експонати гражданите ще могат да се запознаят в рамките на отворени врати на парламента по повод Деня на Конституцията – 16 април.

Стомна от съкровището, намерено при Наги Сент Миклош, и предмети от съкровището, открито при Малая Перешчепина, които се смята, че са свързани с хан Кубрат, са включени в експозицията. Копие на дарствена грамота на цар Иван Александър, копия на Калоянов пръстен печат и на монета на цар Иван-Асен Втори, също могат да бъдат видяни.

Експозицията представя и български гербове от европейски гербовници, препис на „История славянобългарска”, направена от даскал Тодор Пирдопски, оръжия от Априлското въстание, Браилското знаме – прототип на българския национален флаг. Тронът и личната сабя на цар Фердинанд, пелерина и жезъл на цар Борис Трети, държавният печат и гербът на Княжество България, Манифестът за обявяване на Независимостта на България, също са изложени в парламента.

Изложбата, организирана от Народното събрание, Министерството на културата, Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН и БХВО, включва и предмети, предоставени от регионални музеи. Тя ще гостува в парламента до края на юни."

Ето и още малко за самата сграда:

"Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Княз Александър I" 1."

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Моят герб

Дойде дългоочаквания от мен момент да се сдобия с герб. За мен това е и признание и гордост и радост. Всъщност думата герб идва от немското Erbe - наследство. Нуждата и осъзнаването на нуждата от герб се появи за мен във времето в началото на 2009 година. Тук е момента да кажа, че членувам в Българското херадическо и вексилоложко общество (БХВО) от 2006 година. След срещата си с двамата херолди от Кралската гербова колегия на Лондон ми се проясни защо, кой и кога може да има герб. Най-важното нещо от древността до днес е човекът да се ползва с "добро име", което винаги е трудно доказуемо, но предпоставките за издаване на герб в днешно време в Англия са: да не си осъждан, да си завършил висше образование, да си глава на семейство (в противен случай ползваш герба на родителите ти), да си готов да носиш отговорността да имаш герб и да го пазиш чист и неопетнен. Все още има хора, които ме питат, дали не съм благородник, за да имам герб. Вярно е, че това също е било условие да имаш герб през 11-14 век, но днес това изискване вече е отпаднало. За какво ти е? Това е следващия въпрос, на който често трябва да отговарям. Още от древността хората си служим със знаци, за да оприличим неща, предмети и хора. Дори на шкафчето на дъщеря ми в яслата има жълто цвете вместо име. Още от най-малки знаците ни съпътстват, а гербът е начин да се легитимираш пред обществото. Това е личния знак на човека. Това е по-висша форма на представяне. Чрез него и символите в него ти показваш своята същност и житейска максима. През месец март се заформи дискусия около моя герб в групата, където обсъждаме тези въпроси чрез електронната поща от БХВО. Тогава колегите много ми помогнаха да избистря елементите и сам да стигна до моя девиз. Първо ще напиша блазона на герба, след това ще обясня и моите мотиви да избера точно тези елементи.
Блазон: Зелено, сребърен кентавър,държащ щит и меч.
Нашлемник: сребърна сова
Девиз: Сила чрез знание
Символика: Въоръжен кентавър - победата на духа над тялото, на културно човешкото над природно животинското и същевременно - тяхното съществуване в едно, симбиозата между природните
инстинкти и човешкия разум. Тази победа е възможна само чрез духовно и интелектуално самоусъвършенстване, т.е. придобиване на "сила чрез знание". Следователно - и символ на борещото се познание за просвещение. (Кентавърът Харон например е бил учител на Херкулес). Той носи Щит - от личното и фамилно име Александър и
Алексиев -, означаващи "защитник", и

Меч - символ на борбата за истина и справедливост
Совата е символ на мъдрост.

Зелено- междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот, т.е. изразява безсмъртието, възраждането на старото в ново, надеждата;
Сребърното - символизира благородство, откровеност, а също и
чистота на помислите, невинност и правдивост.

Ако нищо не сте разбрали, ще поясня. Всъщност самият герб е това, което е в щита. А в него има три елемента: кентавър, щит и меч. Защо избрах кентавъра ли. Преди да стигна дотам нека да видим какво пише за кентавъра в Уикипедия:
"Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.

Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври -изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.

В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии"."

В предхералдично време кентаврите са се срещали на доста артефакти. Един от тях е от 5 век преди Христа и се намира в Британския музей в Лондон. Там кентавърът е на щит.

В книгата "Знаци и символи" за кентаврите пише следното: "В гръцката митология кентаврите притежават противоречива сиволика; някои, като Хирон, са благородни и внимателни, други са диви, агресивни или прелюбодейци. Символизират животинския инстинкт, съчетан с човешки интелект"

Последното изречение много ми харесва. Ще добавя още един щрих. Любимият ми писател Джон Ъпдайк с книгата си "Кентавърът" говори за съдбата на един учител. Като добавя и факта, че майка ми е учител, пъзелът се подрежда.
Относно щита там е най-ясно. Моето лично и фамилно име, където коренът е един и същ.
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава "защитник на мъжете" (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж').

Мечът е символ на борбата за истина и справедливост, а също така показва, че кентавърът е и воин. Големият вариант на герба включва и девиза: "Сила чрез знание", който обхваща цялата идея на герба. В миналото девизите са били само на латински, за да ги четат враговете, които срещат рицаря в битка, но днес е допустимо да бъде и на матерния език на армигера. Совата, кацнала на шлема е символ на мъдрост и знание от древни времена и също допълва цялостната идея.


Самият герб бе представен официално на Общото събрание на БХВО на 31 октомври 2009 година (само 4 дни след моя 32 рожден ден)в своя графичен (черно-бял) вариант.
Художник е Радослав Илиев, на когото благодаря много за перфектното изпълнение. Той ще довърши и цветната част на герба, която е решена в зелено и бяло и тогава вече ще мога да го ползвам, а и ще получи своето място на сайта на дружеството и ще получа официален документ за него.

Това е кратката история на моя герб. Дано и на вас ви хареса, така както го харесвам аз. А всеки, който смята, че иска герб, вече знае към кого да се обърне :)

петък, 30 октомври 2009 г.

Знаци и символи

Винаги съм се интересувал от знаците и символите в нашето настояще и минало. Купувал съм си през годините различни книги по въпроса, но настоящето издание, което получих като подарък от колегите от фирмата, е най-изчерпателното. В него са засегнати всички сфери от живота и природата, всички религии, зодии, знаци. Дори и в сферата, в която аз работя, ми беше интересно да разбера, че категоризацията на хотелите се е появила през 1900 година, като тогава тя се е състояла само от една, две и три звезди и целта на този рейтинг е те да се появят в каталог на "Мишлен". Днес вече има хотели от 0 до 7 звезди, но като стандарт все още са популярни тези от 1 до 5 звезди. В книгата може да се намери всичко: знамена на държави, нумерология, богове, митологични фигури, вярвания, жестове, футболни емблеми, браилова и морзова азбука и още много интересни неща в необятния свят на символите. Във всяка свободна минута вкъщи я прелиствам и научавам по нещо ново. Има писано и за хералдиката, което ме зарадва допълнително. Това засега е най-добрият подарък за моя рожден ден. Книгата може да купите от книжарници " Хеликон" на следния адрес.