Жажда за победа или какво пие МИНЬОР-а

Преди доста време си купих от супермаркет бутилка минерална вода с логото на ПФК Миньор (Перник). Още тогава исках да напиша този пост, но все нямах вдъхновение да снимам бутилката и да я пусна тук. Запазих бутилката, защото това е първият подобен маркетингов ход, който виждам за футболен клуб в България. Ако някой знае друг такъв, нека го напише в коментарите. За мен това е много добър начин да се изгради имидж на футболен клуб, а хората от Перник, след стадиона оправиха и новия си химн, а и сайтът им е на ниво и заслужават само поздравления. Не одобрявам обаче изгонването на любимия ми футболист Николай Харизанов, но това е животът.

Любопитен също е факта, че минералната вода е с марката "Ком", чиито собственик е бившата президентка на Локомотив (Пловдив). Странно за мен тогава е защо тя не направи такава подобна вода с логото на пловдивските железничари. Все пак логото на водата стоя на сайта им, на стадиона и дори на фланелките на играчите. Отговорът е, че тя е фен на Миньор, защото още като беше в Локомотив, феновете от Пловдив издириха снимки и клип на дамата, където тя позира с шалче на Миньор и празнува с фенове на пернишкия отбор, които я хвърлят и в басейна. Защо тогава на нея и трябваше да поема Локомотив, а не потърси начин да помага на Миньор?

Друг интересен момент има с комбинацията на двете думи Ком и Миньор, защото такъв отбор се състезава в Западната "Б" група и той се нарича Ком-Миньор (Берковица). Името му е такова заради обединението на Миньор от село Драганица и Ком (Берковица). Освен тези отбори и на бутирката, която за жалост липсва от сайта на минералната вода, има това съчетание Ком - Миньор. На капачката е изобразена кръглата емблема на отбора от Перник, а най-много ми харесва лозунга: "Жажда за победа". Не зная какво пият играчите на Миньоро, но явно призивът не им помага в това първенство, защото са на последно място засега без нито една победа и явно ще ходят само жадни :)



Та ако се чудите какво пият миньорите или феновете на Миньор (Перник), оговорът е прост: Вода от връх Ком над Берковица :)

Наздраве!

Стрелча

Много пъти съм минавал през Стрелча на път за Копривщица, Хисаря или Панагюрище. И всеки път забелязвам по нещо малко в курортното градче. Тази събота прекарах повече време в него и видях и хубави и не дотам хубави неща. Самият път от Пазарджик до Стрелча ни предложи малко движение в съботната сутрин и достатъчно дупки в някои участъци. В някои от селата сякаш времето е спряло и хора липсват. Не случайно едниственото работещо училище е в общинския център Стрелча. Градчето е симпатично и има какво да се види, но е пренебрегвано често за сметка на съседните Копривщица, Панагюрище и Хисар. Първото нещо, което виждаш, като наближиш града и пътищата от Пазарджик и Пловдив се слеят е табелата за Жаба могила и Стрелчанската крепост. Първата е открита от Георги Китов и е дала елемент от герба на града, а имено лъвът. Друг символ на Стрелча са розите. Тази култура се отглежда тук от векове и се тачи и празниците на града също са свързани с нея. Жалко, че повечето хора свързат Долината на розите предимно с Казанлък. Около Стрелча има много културно исторически паметници. Има над 12 могили, две крепости, музей, който е много китен и интересен и работи всеки ден ( да не повярваш) с вход от 2 лева и прекрасна църква. Друго богаство е минералната вода. Заради нея тук са изградени балнеосанаториуми и профилакториеми в соц-време, сега превърнати в хотели или СПА центрове. Като място за отсядане мога да препоръчам 19 век, което е хотел-механа и се намира точно под църквата на самия път за Копривщица и пред площадчето с паметника на Тодор Каблешков. Готвят много вкусно. Два пъти съм сядал и не съм се разочаровал. Църквата над хотела "Свети Архангел Михаил" също заслужава да се посети. Тя е величествена и красива. Друго място за хапване и подслон е хотел-ресторант "Средна гора", разположен в парка на града в близост до минералната вода, реката Стрелчанска Луда Яна, басейна и стадиона. Поводът да стана толкова рано сутрин бе именно честване на 60 години организиран футбол в града. Отборът е носил само две имена Барикади и Стрелец, като и двете са уникални и не се срещат на друго място в България. (Поне аз не зная за това). В Стрелча както и във Велинград стои въпроса да концесиите. Стадионът и прилежащите два басейна са отдадени на концесия на човек с първо име Камен за 15 години до 2016. Той е разработил басейна и заведението, а стадионът е оставен и занемарен, а другия басейн е заровен. През миналата година след като е възстановен мъжкия ФК Барикади след близо 10 години без дейност, то концесионерът не ги е допуснал до стадиона, а дори и провали мача, като сложи контейнер в центъра на терена. Тази година той е използвал точка в договора си, където пише "да предоставя стадиона за ползване на ФК", но тъй като не пише безвъзмездно, той е сложил наем от 1000 лева на сезон, а общината си плаща за да играе отбора на града в Стрелча. От друга страна той не е изпълнил 8 точки от договора за концесия и в съда той е бил развален, но общината не смее да влезе във владение. Такъв омагьосан кръг е и във Велинград, където местният Чепинец играе домкинските си мачове в ... Ракитово. Тържеството бе скромно. Имаше озвучаване. Ветераните бяха трогнати с получените от БФС бронзови, сребърни и златни значки за 18 от тях, а от общината получиха грамоти и поздравителен адрес. По случай празника и настоящият футболен тим победи в първия си мач за сезона с 2:0 гостуващия ФК Сарая, а след мача и обяд в ресторанта на "Средна гора" се видях с роднини, които живееха на улица Стрелец. Самата улица започва с асфалт, а после става само пръст и се изкачва нагоре по камъни. Това е маршрут за офроуд, а не за моята малка кола. Все пак си заслужаваше заради милата среща, а след това потеглихме обратно. Разделихме се със Стрелча с обещанието да дойдем пак, защото много ни хареса.