Жажда за живот

Минава един и през отворения прозорец на нощта в стаята прониква прохлада и звуците на щурците и далечни шумове на града.

Мина една година откакто бях диагностициран с рак и за миг отново си спомних всичко, което преживях.

Годината е идеален жизнен цикъл, за който може да си направиш равносметка или да прецениш човек, работа или хоби.

Точно година и малко мина от последния ми пост в този блог. Не исках да пиша, не исках да чета. Всичко бе различно и чуждо и почти никой не можеше да усети през какво преминавам.

Сам си избрах пътя, сам избрах да споделя диагнозата вместо да крия и сам водех борбата в главата си за да спечеля тази битка.

За мен ракът бе поредното препятствие по пътя ми и като всеки друг проблем досега, аз търсех неговото решение.

След диабетът, високото кръвно налягане, мигрената, синузитът и една бъбречна криза това бе поредна болест, която се изпречи на пътя ми. Казах си, че няма да позволя тя да пречупи духа ми.

Винаги съм бил оптимист, на моменти идеалист и романтик. Макар през последните четири години песимизмът да успя да си проправи път към моето съзнание и да се настани трайно там, неговият опонент винаги надделяваше в решения, срещи и проблеми.

Да се откъснеш от работния процес и от приятелите ти заради болест не е желаната почивка и колкото и луксозни да бяха условията в болницата, не можех да им се насладя напълно след втората от шест химеотерапии.

13 юли бе датата на моята първа операция и това се оказа по-леко от това, което ме очакваше след това. Не съм фаталист, но тази фатална дата не бих си позволил да забравя.

Въпреки болките и неудобствата и съветите аз успях да отида до Пловдив и да гледам един от любимите се певци Fish от Marillion на живо на Hills of rock, макар, че не можех да стоя на краката си и да куцуках към сцената. Бях решил, че трябва да си доставя това удоволствие, защото тези малки моменти пълнят сърцето и душата с наслада, а музиката е едно от моите любими хапчета.

Тук е момента да спомена, че до 2002 година бях здрав като бик и освен някоя лека настинка и някой зъб друго не е тормозело моето перфектно здраве. Килограмите ми също бяха в норма и всички познати ми казваха, че трябва да ям и да качвам, защото съм слаб и хилав. Като ученик и студент не можех да кача повече от 60 кила. Е днес вече съм закръглил цифрата на 90 и вече всички твърдят обратното, че трябва да отслабна. Никога не можеш да угодиш на хората...

Но да се върнем на рака. Бях чел и гледал филми за него, но действително, ако не ти дойде до главата, нямаш никаква реална представа за какво иде реч и какво те чака.

Имаше една секунда, само една секунда, в която щом разбрах, че отстраненият тумор е бил злокачествен и бях готов да рухна. Щеше да рухне и целият ми свят. Може би нямаше да се справя, ако бях позволил на тази малка слабост да ме завладее. Но аз се стегнах и си казах, че ще мина и през това, щом животът ми го поднася като изпитание.

Може и да Ви е странно, но аз не познавам страха, мързела, скуката, ревността и завистта. Те са изключени от съзнанието и речника ми доста отдавна и може би и това ми помогна точно сега.

Решението да споделя за проблема не беше с цел да търся съжаление или да се оплаквам, а за да накарам и други да говорят без притеснение за своите болести и изпитания и да си направят поне един профилактичен преглед, защото както се оказа ранното диагностициране е голям плюс. Разбира се хората са различни. Аз не очаквам и не искам всички да правят като мен. Всеки сам търси начини да се справи с проблемите си, а моят начин и моят път е такъв.

Няма да забравя как разплаках симпатичната психоложка в болницата, която явно очакваше да приеме поредния мрънкащ, оплакващ се и загубил надежда пациент, а бе очарована от оптимизма, вярата и духа ми. Каза ми, че плаче от щастие. Как да не се радваш, когато можеш да правиш хората щастливи дори и с цената на твоята болест.

Тук е момента да благодаря на всички мили хора, които бяха неотлъчно до мен по време на тези месеци и ми помагаха всякак си, за да се справя.

Явно е вярна максимата, че когато някога в миналото си правил добро, то рано или късно ще ти се върне. Така стана и при мен и оцених и разбрах на кои мога да разчитам в труден момент.

Въпреки, че имах и финансови затруднения в един момент, не позволих на мои познати да правят акции, концерти или смс-и, за да събират пари за мен. Все пак не се нуждаех от скъпоструваща операция в чужбина или от скъпо лекарство за лечението ми, а сумата, която платих за тези 7 месеца лечение беше точно 770 лева или моят набор, 77....

Седмица преди рождения ми ден написах пост с молба към моите близки и познати да не ми купуват подаръци или цветя, а който иска да отдели скромна сума по моята сметка. Не мога да опиша какво се случи и не зная как да се отблагодаря на всички близки, познати и непознати, които направиха рождения ми ден неповторим. Няма да ги изброявам, защото са твърде много, а и не всички искат да афишират помощта си, но това аз няма да го забравя до края на живота си.

Животът е странно нещо. Може да свърши във всеки един момент и ако не го живееш по начина, който искаш, то той може да бъде пропилян. Затова моята жажда за живот стана още по-голяма. Стремях се да чета повече книги (без тези за болестта, които тенденциозно отбягвах), да гледам любими филми, да слушам любима музика на живо, да ходя по мачове на любимите си отбори, да пътувам, да посрещам изгреви и изпращам залези и да правя неща, за които съм мечтал.

Нямах списък на нещата, които искам да направя преди да умра, защото не обичам списъците, но правех и правя всичко, което ме прави щастлив и жив.

Толкова е просто: здраве, щастие, живот и малка капчица любов. При мен има и голяма доза страст, която влагам във всичко, което правя, а това е пътят към успеха, успехът да бъдеш щастлив и да живееш живота си по твоя начин без задръжки, без предразсъдъци и без страхове.

Когато замислях да напиша този пост бях решил да пиша и за гадостите, през които преминах, но сега реших да ги спестя, защото считам, че не е нужно да знаете детайлите за иглите, системите, повръщанията, разстройството, загубата на коса, килограми и косми, липсата на апетит, промяната вкусовите рецептори, металния вкус в устата и полиневропатията, от която още страдам и в този момент, но ще кажа две неща: киселото мляко, което обожавах, сега не мога да понасям, а споменатата полиневропатия е нещо като метални обувки на краката, тежки като олово, които не може да свалите и постоянно Ви измъчват особено при дълго шофиране, ходене или катерене.

Но спирам дотук. Един абзац е достатъчен за неприятни преживявания. А най-хубавото накрая беше надписът "Изход" на болницата и това изречение в епикризата ми: "Млад човек с отличен ефект от проведеното лечение - пълна ремисия."  

Май трябва да спра и с поста, че стана доста дълъг, а както знаете в днешно време никой не чете до края, но ако сте го стигнали, мога само да Ви благодаря и да Ви поздравя с една песен:

Лека нощ!

Мирис на детство

Сетивата ни са настроени да помнят детайли от нашия живот. Понякога вкус, мирис или образ събуждат спомени и ни карат да се усмихнем или да заплачем. Не е нужно много, за да се върнем назад във времето и да си спомним за безгрижните детски дни, изпълнени с игри, ожулени колена и лакти, катерене по дървета и пълзене под мостове както и за вкуса на сметанов сладолед във фунийка.

Разхождайки се по една от улиците на моето родно място усетих два аромата. Толкова противоположни и толкова различни и в същото време носейки неповторимия мирис на детство, на моето детство. 

Единият беше свързан с кал, с която често се замеряхме или в която търсехме пиявици и жаби за научни експерименти. Другата бе на един мехлем с неповторимото име Вишневски. Използваха го за рани и има антисептично действие и го имаше във всеки лекарски кабинет в скъклена тъмна бутилка.

Както родителите обясняват на всяко дете, че юнак без рани не може, то аз в ролята на юнак с рани, не можех без мириса на този мехлем. Често го увиваха в марля или бинт и го слагаха на нараненото място, а на мен ми действаше като наркотик. Затова тайно от лекаря вдишвах с пълни гърди от неповторимия аромат.

Многобройни са белезите и раните, които ми напомнят за моментни безрасъдни постъпки и пакости, но тези два мириса ме върнаха в онези дни и ме накараха да се усмихна поне за миг, защото моето детство бе щастливо. Имаше игра на топчета, имаше каране на колело, имаше индианци от пластмаса, дъвки Турбо и какво ли още не.

А Вашето детство на какво мирише?

Радостта от играта

Отдавна не ми се беше случвало всичките ми любими отбори да победят в своите мачове през уикенда, а фактът, че три от тях го сториха в дерби мачове направи моето щастие още по-голямо.

Какво се случва в пета дивизия?

За съжаление един от отборите ми, а именно ФК Зенит (Ветрен дол) не развива дейност през този сезон, но на стадиона мачовете си играе АФК Кале 09 (Нова махала) и снимката, която виждате по-горе е от този мач, който се явява и последен за тази година. Въпреки, че отборът е от баташко село в Родопите в него играят и 4 момчета от Ветрен дол. Едно от тях влезе в игра, за да помогне на съотборниците си, които изоставаха в резултата въпреки, че беше със сериозна контузия на глезена. На снимката докторът оказва помощ на друг играч с контузия. Започвайки именно от най-ниското ниво (пета дивизия или "Б" ОФГ Юг Пазарджик) може да видим, че най-важното е радостта от играта и чувството за съпричастност и как обикновени момчета са готови да стиснат зъби и да играят въпреки всичко за тима, макар и той да не е родния. Реших да пусна това като начало въпреки, че е от миналия уикенд, но от този мач започна всичко. Той завърши 2:2, но беше интересен и динамичен и много коректен. Понякога трябва да се вгледаш в долните дивизии, за да видиш красотата и радостта от тази прекрасна игра.

Зенит живее в Русия

За разлика от българския си съименник отборът от Санкт Петербург се доближава все по-близо до титла в руското първенство под ръководството на бившия треньор на Рома Лучано Спалети. В неделя Зенит победи като гост с 2:5 Сибир в 27 кръг, а днес падна у дома от ЦСКА (Москва) с 1:3. Остават само още три кръга и Зенит може да триумфира като шампион. Сега той е на 6 точки пред ЦСКА и му трябва само една победа до края.
Почти съм сигурен, че ще успее да я постигне и ще ме зарадва още повече.

Хебър би отбора на Бойко Борисов

В предпоследен домакински мач на стадион "Георги Бенковски" в Пазарджик Хебър постигна престижна победа над досегашния лидер в Югозападна "В" група и тим на премиера Витоша (Бистрица) с 1:0. Голмайстор от пряк свободен удар бе роденият на моята дата Борис Благоев - Фиго в 42 минута, което бе негов 6 гол за Хебър. Въпреки оправданията на гостите в Меридиан мач, че 5 ключови играча на Витоша са били с Бойко Борисов на демонстративен мач в Италия, това не обезценява победата на пазарджиклии, която идва въпреки финансовите и организационни проблеми в клуба и отново показва, че радостта от играта е по-велико от всичко и това, че играчите 6 месеца не са взимали пари, прави победата още по-сладка.

Янчев и Маркиньос превзеха Виена, а Делев би родния си клуб

Когато споделих пред приятели и роднини, че ЦСКА ще бие Рапид във Виена, всички ме сметнаха за прекален оптимист, но след мача всеки един от тях ми се обади да ме поздрави. Радостта от играта се върна и в ЦСКА и обедини тима, който постигна важна победа в Европа и рутинна в България. Няма да се спирам подробно на мачовете, защото за тях е изписано доста, но двете победи ме направиха щастлив и си мисля, че Милен Радуканов направи от разбитата команда един боеспособен тим. Надявам се на победа и в неделя и срещу Бешикташ.

Торес се завърна, Джерард с хеттрик

В европейския мач на Ливърпул Наполи водеше на Анфилд през първата част и почти всички бяха отписали "червените", но тогава в игра се появи капитанът Стивън Джерард и отново записа златна страница в историята на своя тим с хеттрик и победа над италианците. В неделя срещу Челси героят бе Торес, който вече възвръща формата си и вкара два страхотни гола в дербито и показа, че никой не бива да отписва Ливърпул дори, когато той започне зле сезона и се озове сред изпадащите. Едва ли ще има шанс за титла, но класиране в зоната на Шампионската лига вече не е мираж. Днес отново Торес бележи хубав гол срещу Уигън, но за жалост Джерард пропусна да вкара втори и така мачът завърши наравно 1:1, но мърсисайдци отново са в играта и показват, че тя им носи радост.

Вълците биха орлите с две дузпи, а Фиорентина с 3:2

Няма нищо по-сладко от победа в градското дерби на вечния град Рим и Рома както Ливърпул победи с два чисти гола вечния враг Лацио. Колкото и да оспорват двете дузпи победата си е победа и Рома, която подобно на Ливърпул се бе озовала сред изпадащите, сега е в страхотна серия и вече е в средата на таблицата. Рома отново побеждава, а последното доказателство е днешната победа с 3:2 над Фиорентина и красивите попадения. Радостта от играта се върна в римския лагер и те не са отбора, който гледах на Алианц Арена в Мюнхен в мач от Шампионската лига, а шансовете им за класиране напред в същия турнир също не са за пренебрегване. Форца, Рома!

Истинският Реал

Друго дерби в неделя, което не успях да гледам заради монопола на Булсатком, също завърши с победа на любимия ми отбор. Реал (Мадрид) победи градския съперник с 2:0 и се затвърди на първата позиция. Явно не е случайно, че Реал, Рома и Ливърпул биха в дербитата с по 2:0. Гледах кратък репортаж в спортните сайтове и ми харесва как играят "белите" от Мадрид. Днес те също са във вихъра си побеждавайки с 5:1 Мурсия за Купата на краля пред 75 000 зрители на Сантяго Бернабеу и за първи път от три години насам преодоля 1/16 финалите. Тази година моите очаквания са за поне два трофея за любимия тим,а истинското лице на Реал ми харесва заради това, че играят с настроение и усмивка. А това е по-важно от всичко.

Радостта от играта футбол се върна при моите отбори, а и при мен да ги наблюдавам като истински фен, който е с тях и в добри и лоши времена и не се отказва от своите клубни пристрастия каквото и да става.