Какво се случи в моят свят през 2013

В последните часове на 2013 за трета поредна година ще се опитам да обобщя какво ми се случи като отсея най-важните неща, но ще бъда силно пристрастен.

Зная, че е банално да се прави равносметка в последния ден от годината, както и факта, че някаква дата ни ръководи и е граница на старото и новото, но няма да се цепя като метилова овца (израз на баща ми).

За мен лично 1 юли е по-скоро символ на ново начало, но виждам, че 1 януари няма как да бъде изместен от първото място каквото и да става. Доста са хората, които чистят жилището, мият колата (дори аз го направих вчера), къпят се, слагат нови дрехи, за да посрещнат чисти Новата година с нови надежди, нови илюзии и нови обещания, но със същите стари пожелания.

Реално нещата не се променят от датите, годините или деня от седмицата, а от нас самите и, който няма воля за промяна и десет първи януари няма да му помогнат. Но време е да престана с уводните думи и да се насоча към същината, а именно какво се случи с мен през 2013.

Годината не бе така фатална като предишната и не ми откраднаха или отнеха нещо, но получих повече неща под формата на подаръци, изненади, приятни изживявания и хубави моменти, които ще се опитам да синтезирам по-долу:

Концертите

Тази година беше доста богата на концерти като за първи път гледах на живо Роджър Уотърс и Бон Джоуви, като вторият бе и първи рок концерт на дъщеря ми. Въпреки, че не идваха за първи път Марк Нопфлер, Скорпионс, Мано Чао и Юрая Хийп също ме зарадваха с изявите си.

Децата

Децата ми пораснаха. Синът ми тръгна ясла, а жена ми на работа, а дъщеря ми е последна година в детска градина и догодина ще бъде ученичка. На нея и паднаха 4 зъбчета, а на сина ми му растат нови. Радости, бели, изненади, рождени дни и много пътувания заедно правят ежедневието по-шарено и весело.

Мобилен

През тази година се снабдих с нов смартфон и с нов лап топ, който да замени откраднатия. Благодаря на всички приятели и роднини, които помогнаха, но и двете придобивки ще ги изплащам и следващите две години. За сметка на това нещата се получават по-лесно особено с телефона, защото имам всички необходими и желани приложения, които исках, а на стария не можех да инсталирам поради липса на място и памет.

Норвегия

Тази година посетих нова страна и съм очарован от преживяванията си през тази една седмица. Надявам се всяка година да имам възможност да посещавам по една нова за мен страна дори и за по-кратко, за да се запозная с културата, забележителностите и хотелите ;)

Бяло е морето

Всъщност е черно, но за първи път ходих семейно на море в град Бяла и ми хареса. Лагерът като ученик не се брои, защото беше много отдавна и за кратко. Морето край нос Свети Атанас и морския фар там е очарователно и със страхотна гледка. Всички останахме доволни и изкарахме чудесно.

Разделих се с 12 килограма и сладките неща, захарта и безалкохолните, както и с охраняемия паркинг, но тези раздели бяха за добро.

За първи път водих сина ми на кино и на концерт, а и за първи път посетих Делфинариума във Варна. Сигурно има и много други малки, но важни неща, които пропускам, но Новогодишната трапеза ме зове, а и Новата 2014 вече чука на вратата. Ще отида да и отворя след няколко часа и ще пиша повече през Новата година. Обещавам! А Вие какво ще си обещаете за Новата 2014?

Тази стара, стара година...

В последния ден на старата 2011 година реших да напиша и последния пост за нея. Месец декември бе динамичен за мен и имах замислени седем поста, но така и не намерих муза да седна да пиша. В края на годината често се прави обзор на изминалата година и равносметка за извършеното през нея. Въпреки натрупаните негативи и проблеми през декември се замислих, че годината бе добра за мен. Ето и важните седем неща, които отсях в мислите си последните два дни:

- роди ми се син - това определено е моето събитие номер 1; въпреки безсънните нощи, проблемите, болестите и плача, мога да заявя, че това е чудесно изживяване и един поглед, усмивка или смях заличават всичко останало. Това е една моя сбъдната мечта
- сватбата на моята сестра - всъщност сватбите бяха две, една в Германия и една в България, но и двете бяха доста емоционални за мен: моята малка сестричка се омъжи! Кога порасна толкова бързо? Сватбите бяха красиви, стилни и весели.
- издаването на енциклопедия Пазарджик - въобще не усетих кога изминаха три години и общият труд на близо 100 души от Пазарджик вече може да се пипне и види като завършен продукт. Оказа се, че аз съм от тематичните редактори с най-много теми: туризъм, хотели, туристически дружества, туристически агенции, лов и риболов, хижи, спорт, хералдика (наука да гербовете), вексилология (наука за знамената) и др. Няма по-хубаво чувство от това да видиш статиите си и старите снимки от града, които изнамерих, публикувани в енциклопедията и името си, макар и да са ме писали филолог :)
- преместването в нова сграда и офис - след 5 години в центъра, вече съм на летището. Новата сграда и новият офис са много хубави, а с това дойдоха и нови отговорности, имам си отново и асистент, което ще ми позволи да се съсредоточа в това, което умея най-добре и се надявам да имам нови успехи; като нови придобивки мога да добавя и ново бюро, нов апарат на служебен телефон и нова флашка за мобилен Интернет; сградата е на 7 км. от вкъщи и в почивни дни с колата стигам за 7-8 минути, а в трафика между 10 и 20 минути; имам и паркомясто в подземния паркинг, а градският транспорт въпреки близкото разстояние е прекачване с три автобуса :) Добър ефект, е, че станахме по-задружни като цяло и проведохме няколко хубави партита с боулинг и футбол и танци :) Като цяло преместването е положително поне за мен.
- гид на британски журналисти - това, че ме избраха да водя британски журналисти по проект на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация на британския пазар, е огромна чест и удоволствие за мен. Това за мен има по-голям смисъл от едноминутна реклама в някоя западна телевизия и със сигурност ще остави следи и ще постигне желания ефект. Мисля, че се справих с първите два тура, а предстои и трети. Запознанството с чудесни нови хора от световноизвестни медии бе много приятно. Откъснах се за две седмици от ежедневието и си спомних годините, когато работех като професионален екскурзовод с различни турове из цяла България.
- умен телефон, замени стария - в последните дни на старата година, преподписах за 2 години договора си с мобилния оператор и за първи път си купих телефон на лизинг. Старият Sony Ericsson К550i беше подарък от сестра ми за рожден ден преди 4 години и ми служи вярно, но на екрана му почна да се разтича течност, която правеше трудно използването му и реших да си купя нов на лизинг. Направих го въпреки раздялата на Sony и Ericsson, защото от 1999 година насам съм залагал винаги на тази марка за моите мобилни апарати и не съм съжалявал. Sony Ericsson Experia X8 е новият ми умен телефон, който ще изплащам две години по 7.90 лева на месец, но си мисля, че си заслужава. За две седмици свалих доста полезни приложения и го ползвам активно и разликата с предишния е огромна. Пътната обстановка, трафика в София, забележителностите в България, компас, термометър, фенерче, навигация, скайп, кю и фейсбук са само част от приложенията, които правят нещата значително по-лесни и достъпни в движение навсякъде.
- откриването на рок бар Rock it в София - в началото на месец декември в София бе открит най-големия рок бар на два етажа на Бенковска под Дондуков. По щастлива случайност единият от собствениците ми е приятел и заедно с него сме ходили на рок концерти като този на Europe в Ловеч и това е негова сбъдната мечта. Радвам се, че я споделих и, че вече има място, където се чувствам страхотно с невероятна атмосфера, музика, хора и обслужване. Желая успех на Rock it!

Сигурно има и още неща, които съм пропуснал да напиша, но тези 7 определено са от най-готините и най-хубавите. Радвам се, че пътувах и видях нови места и в България и по света, че се запознах със страхотни хора и че постигнах своите малки и големи успехи. Лошите неща няма да пиша и ще ги спестя като се надявам през 2012 те да са по-малко. Годините завършващи на 1 откакто се родих се оказва са били все специални за мен. Ето защо:

1981 - роди се сестра ми
1991 - приеха ме в Езиковата гимназия в Пазарджик
2001 - завърших Туризъм в Софийския университет
2011 - роди ми се син :)

А старата година за мен е като старата любов: минава, но не се забравя. Няма да забравя и 2011, защото и в нея имаше доста любов, вече стара, но истинска...

Промяната

Всеки януари много хора търсят промяна. Поводът си струва и какъв по-добър може да се намери от началото на Новата година. 8 дни по-късно аз реших да направя своя равносметка за моите малки промени. Разбира се много често забравяме обещанията да се променим или да променим нещо около нас, когато празниците отшумят и се върнем към нормалния ритъм на живот и работа. Не винаги е възможно да се извърши радикална промяна, а има и хора, които не искат да се променят.

Стига съм писал за останалите и да видя какво реших и поисках да променя тази година. Тъй като не пия алкохол и не пуша, реших тази година да не пия газирано :) Все от някъде трябва да се започне, нали. Другите неща са смяната на абонаментен план на мобилния оператор и ограничаване на лимита на 50 лева. Целта е оптимизиране на разходите и неограничено ползване на Интернет през мобилния ми телефон.

Смених стикерите на колата, а именно гражданската отговорност и винетката, която тази година е по-голяма като размер и в нея трябва да напишеш и номера на автомобила, което е супер неудобно, но се прави с цел да не може тя да се ползва за различни коли. Заредих за първи път и по новите цени на бензина и поразходих сивото лъвче в квартала и видях и гумите как са и отново го паркирах на мястото му.

Вече съм с заредена електронна карта за градския транспорт за 3 месеца за всички линии и няма нужда да се притеснявам за билети като в дните между Коледа и Нова година.

Другата промяна бе отказването от Интернет от Мегалан при изтичане на договора, а причината не е, че съм недоволен. Дори напротив. Не съм имал проблем и съм се радвал на на много бърз нет. Причината бе новата тройна услуга на blizoo. С нея отново си имам аналогова и цифрова телевизия с над 130 програми, но като добавка имам и стационарен телефон с 100 безплатни минута за стационарни номера, безжичен Интернет с 24 mbps и ваучер на стойност 50 лева в Техномаркет. Всичко това за 35 лева на месец. Досега за нет и Тв плащах към 50 лева, а сега 35 с повече екстри. Досега съм много доволен, а Мегалан си остава алтернатива, като винаги мога да си платя за един месец и да го ползвам отново. Другото нещо е, че сложих в ред всичките си контакти и си платих всички заеми и дългове за миналата година и почвам на чисто тази. За 8 дни мисля, че е достатъчно :)

А вие успяхте ли да промените нещо?

Нова година ли?

Мислех да пиша този първи пост за 2010 на 1 януари в 20:10 часа, но нещо не ми се пишеше и го отложих за първия работен ден от Новата година. А той бе учудващо спокоен. Улиците бяха празни, без хора. Тук там някой случаен минувач изскачаше от някоя пряка. Повечето магазини не работеха. Автобусите и метрото също не бяха пълни както обикновено, а и сякаш колите бяха останали по паркинги и гаражи и улиците бяха спокойни. Едно голямо спокойствие се беше настанило в столицата тази сутрин, съпроводено от сух студ и минусови температури. Ето така ми харесват нещата. Няколко кафета стопляха хората с кафе и атмосфера и ритъмът на града бе забавен до минимум. Спомних си на една Нова година в Пазарджик как търсихме с моя приятел отворено заведение на 1 януари и имаше само едно на гърба на спортната зала. Вече го няма. Лелята беше много любезна и ни почерпи с добро настроение, кафе и закуски. Нещо подобно ми се случи и тази сутрин. Никога не съм успявал да спя до късно на Нова година. 8:30 стане ли и съм на крак, дори и по-рано. Това е едно вълшебно време. Като добавим и частичното лунно затъмнение на 31 декември и температура от 20 градуса това бе една необикновена Нова година. Фойерверките в Младост продължиха до 1:30, а за мое учудване нямаше толкова бомбички и пиратки както преди. Вече трета година сме европейци и се променихме :) Шегувам се, разбира се. В края на тази седмица правя и три години във фирмата. Как бързо минава времето. Ето вече е 2010. Докато се усетя и вече ще пиша за 2011. Всяка Нова година започна с нови надежди, очаквания и воля за промяна. Разни хора отказват цигари, алкохол, изневери, месо, пороци, страсти и куп други вредни за здравето и душата навици. За жалост това не трае дълго и още след седмица две Новата година остарява. Нова година ли? Дайте ми нов късмет и той да е пълен с въображение, а не с измамни пожелания и очаквания. Добре дошла 2010! Ще те видим и ти колко струваш на 1 януари 2011...

Вируси през 2009!

Новата година не започна добре. След празниците, които бяха в спокойна семейна обстановка край огъня в камината и на масата, дойде и 2009. Още при връщането в София започнаха проблемите. Вечерта на 4 януари, неделя, в 21.30 при минус 10 градуса закъсах с колата между Обеля и Люлин. Досега не бяха изживял такъв ужас, защото акумулаторът изгасна и жена ми и едногодишната ми дъщеря мръзнаха в колата, докато аз ходих да купувам кабели и въже от ХИТ. Първо ми помогна един таксиметров шофьор, на когото благодаря, защото не поиска нищо в замяна, но причината явно не беше в акумулатора. Бях скъсал ремък. Благодарение на двама приятели, както се казва приятел в нужда се познава, успях да се справя с проблема. Единият откара жена ми и дъщеря ми на топло у тях и после се върна и ме тегли с въже до сервиза на Пежо в Люлин. Другият остана до мен и ми помогна, като стържеше замръзналото предно стъкло, за да може да виждаме въжето при тегленето. На следващия ден колата бе готова и в обедната почивка на първия ми работен ден я взех и откарах на паркинга. Дали от студа през тази вечер или от нещо друго дъщеря ми вдигна висока температура. Не спахме цяла нощ и се притеснихме доста. Тя се тресеше и плачеше и изглеждаше безпомощна и гледаше много тъжно и тревожно. На сутринта за наша радост температурата спадна, но вирусът още я държи и тя изглежда бледа, не се храни и отслабна. Не си играе както преди и липсва и блясъка в очите и. Студът и кризата с газта повлияха и на работата през първата работна седмица. Заради намаленото парно колегите включиха климатици и печки на макс и това претоварваше мрежата и бушонът гърмеше през половин час. Загубихме доста важни документи,а и работата стана двойна. На три пъти токът изгасна за цялата кооперация и каре от квартала в центъра. Нямахме ток до два и три часа. Заради това си тръгнахме и по-рано. В този ден на път за вкъщи ми се наложи да чакам автобус 413 час и половина в студа пред руско посолство. Имаше ужасна снежна виелица, която силно биеше в лицето ми и устните ми замръзнаха, а краката не си ги чувствах. Трафикът бе ужасен, улиците непочистени, хората по спирките премръзнали и времето бе безмилостно със своите минус 12 градуса. Иронията е, че това се случи пред посолство на държава, която има пръст в кризата с газта и топлото в България. В крайна сметка си поръчах такси от фоайето на Парк хотел Москва, за да не хвана и аз някой вирус. Други вируси нападнаха компютъра ми чрез скайп и кю. Сега пращам на моите контакти файл през скайп и линк през кюто, които са вирус. Засега не мога да се справя с проблема и това доста пречи на нормалната работа. Въобще не ми харесва как започна 2009. Върнете ми старата 2008! Тя беше по-хубава и по-готина. Нямаше криза нито в Газа, нито с газта, а икономическата криза още не беше стигнала България. Нова седмица, нов късмет. Дано всичко бъде наред! Оставам оптимист.