Моят 40-ти рожден ден

Винаги съм обичал своите рождени дни. Освен за мен съм се старал те да се превърнат и в празник на всички мои приятели, роднини и близки. Много често хората чакат дълго време кръгла дата, за да отпразнуват юбилей по различен тържествен начин, но за своя 40-ти рожден ден се сблъсках с едно поверие, което явно бе завладяло съзнанието и на стари и млади и всеки ме предупреждаваше да не празнувам шумно своя рожден ден под номер 40, защото рискувам да ми се случат лоши неща...

Тук е мястото да кажа, че не съм суеверен и не съм чак толкова религиозен, а и общуването с различни култури, нации и хора, ме е научило, че неприемането на едно нещо, в друга страна отсъства изцяло. Така е и с фаталната цифра и дата 13. Някои хотели и сгради нямат етаж с номер 13, докато италианците свързват 17 със смъртта, а за японците 9 е заплаха. В Афганистан 39 не е на почит и затова когато навършат тези години, те казват, че са почти на 40. Именно поради тези различия не вярвам истински, че една цифра, едно честване и един юбилей могат да ти докарат куп неприятности, а дори и смърт. Странно ми е как нация като нашата обръща толкова голямо значение на такива подробности, а и също как спазва с еднакъв плам религиозни празници, древни вярвания и съвременни постулати.

Първоначално бях решил да поканя 40 души на голям празник, но тази моя идея не не осъществи, макар рожденият ми ден да се падна в петък тази година и това беше идеалното време за такова отпразнуване на юбилея. Вместо това поддавайки се на натиска, реших да изкарам един кротък и спокоен празник без шумни празненства. За първи път от 40 години насам нямам снимка с торта...

Сутринта най-хубавите подаръци дойдоха от децата ми, които бяха нетърпеливи да ми честитят и да ми кажат, че ме обичат, а наред с това да ми подарят по една своя рисунка. Дъщеря ми беше нарисувала самолет с емблемата на ЦСКА, а синът ми куфари с надписи, различни знамена с пожеланието да обиколя света.

В офиса почерпих с бонбони "София" в чест на града, в който съм роден, а те се оказаха доста сполучливи. От колегите получих хубава зелена картичка с пожелания и събрана сума, каквато е традицията във фирмата.

Съвсем спонтанно реших да поканя 4 мои верни приятели на обяд в ресторант "Щастливеца", за да ги зарадвам с хубав обяд и обстановка и да покажа колко щастлив съм да ги имам. А и часът, в който съм роден (13:25) исках да отбележа с много близки хора. Бях помолил да не носят подаръци, но двама от тях, въпреки краткото време, ме изненадаха с такива.

След обяда денят мина в отговаряне на поздравления като 40 души ми се обадиха лично по телефона, 40 ми писаха в Linkedin и Skype, над 400 във Facebook и Messenger и 4 в twitter и ICQ.

Вечерята вкъщи бе като всяка друга вечер с разликата, че сега имаше пържоли, а десертът бе парче бисквитена торта, на която не съм духал свещи.

Беше ми странно, че много хора се притесняваха дори да ми честитят лично, а тенденциозно изчакаха следващия ден, за да не предизвикат съдбата и проклятието, което тегне на това суеверие.

Много оригинални поздравления получих от някои мои приятели и познати, които ми честитяха идването в техния клуб на 40-те, качването на 4-тия етаж, пристигането на 4-ти коловоз и стигане на 4-то ниво в играта на живота. Истината е, че именно 40 е реално половината на житейския път на всеки човек, защото много рядко някои успяват да живеят до 100, но напоследък много хора си отиват в 40-те и 50-те и затова един приятел бе прав да възкликне: "Как така няма да си празнуваш рождения ден? Ами ако той ти е последен?"

На следващия ден сутринта бях зает с ангажименти на дъщеря ми и пътувахме към моите родители в късния следобед. Там в механата край камината имаше тържествена вкусна вечеря със скара и малка торта с моето име, но без свещи с моите нови години, а само с една свещичка, която по настояване на децата духнах.

Едва на следващата сутрин купих бонбони, с които да почерпя тези, които са ми дали всичко в този живот, моите родители, и така приключи моят 40-ти почти непразнуван рожден ден. От майка и татко получих също пари в плик, а явно занапред това ще бъде удачния начин, за да си купя подаръците, които искам.

Ето все пак какво освен пари и рисунките получих за своя юбилей:

- новият албум на Europe "Walk the earth"

- книга за Brian May

- колаж със снимка от моята профилна снимка с ограничение на скоростта от 40 

- чаша с логото на Facebook

Преди правих wishlist преди своя рожден ден, но този път ще го направя след, та ако има някой заблуден забравил доброжелател да ме зарадва:

- новият албум на Robert Plant "Carry that fire"

- билет за концерта на Roger Waters през май 2018 в България

- билет за представлението на Камен Донев за Сватбите през декември

- книгата на Александър Ненов "Летящата планета"

Те отново се оказаха 4 и мисля, че съм скромен в желанията си, въпреки, че нескромно се надявам някой да плати и сметката ми към Мтел, която надхвърля 400 лева или пък те да я ревизират след подадената от мен жалба.

Ами това беше рожден ден номер 40. Имам една година да се подготвя за номер 41. А през това време се надявам да сме заедно, да сме живи и здрави и по-спокойни и добри...

Преживяването Dire Straits в петък вечер

Рядко човек получава втори шанс в живота. Когато обаче си роден под щастлива звезда и силно желаеш нещо, тогава получаваш и втори шанс и сбъдваш мечтите си. Мина цяла седмица от концерта на Dire Straits Experience в зала 1 на НДК на 2 декември 2016 година, а при мен споменът е още жив.

Може би е излишно да казвам, че за мен Dire Straits е велика и любима група, която по обясними причини не съм имал удоволствието да наблюдавам на живо, но двете изяви на нейният вокалист и основател Марк Нопфлер със сигурност запълниха тази празнина, като за тази от 2013 още пазя топли спомени.

Тук е мястото да благодаря на моя много добър  и висок приятел и колега Боян, който купи билети за концерта преди месец и по този начин на прилична цена ни осигури места на първи ред в оркестрината, буквално на метър от изпълнителите. Другата изненада бе да видя на живо една от най-големите български фенове на групата Славина, която се оказа на съседно място на първи ред. По-късно разбрах, че тя е присъствала и на трите изяви на групата в България, а също така, че е и лична приятелка на саксофониста Крис Уайт.

Но да започна отначало. Когато 2016 започна разбрах, че Dire Straits Experience ще имат концерт в България за първи път, но той ще бъде в Русе в новооткритата зала Булстрад Арена на 21 март. За жалост това бе понеделник и не успях да организирам така нещата, за да отида и да ги гледам на живо, макар, че билетите бяха с много приемлива цена и дори с нощувка в Русе и транспорта не бяха нещо недостижимо. Щях да видя и новата зала в дунавския град, но в крайна сметка плановете ми не се осъществиха и пропуснах своя първи шанс да видя групата с двама оригинални членове.

Затова, когато разбрах, че идват през декември в София и Пловдив, си запазих отрано датата за представлението в София. Като цяло бях скептичен за tribute бандите, когато липсват основни техни членове, като в случая Марк, но след концерта на Брит Флойд миналата година си промених мнението. 

След като ходих на уроци по барабани това лято, оцених приноса на Крис Уитън в последния и много любим албум на Dire Straits On Every Street, а сега имах възможността да го гледам на живо. Какво да кажа обаче за Крис Уайт, който в личната ми класация заедно с Дейвид Санборн и Кени Джи заема достойно място и без неговия уникален звук песните на Dire Straits нямаше да бъдат завършени. Освен страхотен саксофонист за мен той се оказа и страхотен човек като наблюдавах от първи ред реакциите му, вълнението и чувството при всяко парче. Скромен, почтен и велик май най-точно описват неговата личност. Това личи и в интервюто на този линк.

Без бавене концертът започна директно с Telegraph road в 8 и 15 и магията вече се случи. Музикантите от бенда бяха истински професионалисти и свиреха с жар и чувство всяко изпълнение и това накара залата да стане на крака при разпознаваеми акорди и мелодии като Romeo and Juliet, Tunnel of Love, Sultans of swing, Money for nothing и Brothers in Arms. За мен лично двата часа минаха неусетно, гарнирани с множество снимки, три излъчвания на живо в социалната мрежа и падането на батерията на телефона, което не ми позволи да запиша още някое видео в края на концерта, но дори това не успя да развали удоволствието.

Върнах се в моите ученически и студентски години, когато текстовете на Dire Straits бяха стимул за мен да науча английския език, а касетките им се въртяха в стария касетофон безспирно, обръщайки ги и знаейки наизуст всяка дума, извивка и припев. Спомените нахлуха и трябва да призная, че на моменти очите ми се насълзиха.Блаженство и щастие и сбъдната мечта - това бе за мен преживяването на Dire Sraits макар и без Марк Нопфлер в петък вечер.

Ако искате да научите сетлиста и да прочетете още едно ревю на концерта може да последвате линка, написан от Нуша, а по-хубаво аз не бих могъл да го напиша. Това, което мога обаче е да търся и да преследвам музикалните си мечти зад всеки ъгъл и на всяка улица...

Бандата на Мери в петък вечер

Мери в София Лайв Клуб 

Отдавна не ми се беше случвало да ходя на два концерта в една вечер, но миналият петък това стана факт. След емоциите на концерта на Брит Флойд в Арена Армеец стигнах бързо с колата до НДК, където в София Лайв Клуб ме очакваше мой приятел и концерта на Мери Бойс Бенд.

За щастие въпреки лекото засичане на края на предишния концерт и началото на този, аз успях да вляза в клуба към края на първата песен и не пропуснах почти нищо от представянето на тази хубава и приятна българска група. Щастлив съм, че имам приятели, които ми подаряват в пряк и преносен смисъл такива емоции. Билетът и тази вечер бяха още един подарък от изминалия ми рожден, който както каза една моя позната, се е проточил доста във времето.

За първи път чух тази група с песента на Диана експрес "Есен", която е един от шедьоврите на Митко Щерев и не зная защо, но винаги я свързвам с площад Славейков в София. По-късно от радиото ме завладя и "Непознати улици", която бе свързана с пътуване и ме накара да си купя първия техен албум преди време. 

На концерта в Банско през 2004

По-късно фирмата, за която работех бе активно свързана с групата и с издаването на двата следващи албума, от които имам доста копия вкъщи, както и с концертите им в Банско. Те заедно с БТР бяха спонсорирани от тогавашния ми немски шеф и затова ги виждах и слушах на живо доста често понеже бях сред организаторите на тези концерти. Тогава любими ми станаха още няколко техни песни и си ги пусках от време на време. Честно казано обаче след това не съм имал възможност да посетя техен концерт или участие и ги гледах само случайно по телевизия или ги слушах по радиото в колата. Купих си и следващия им албум с един всекидневник и наскоро разбрах, че имат нова песен "Дъждовните дни" при едно участие на Мери в БНТ.

Малко преди рождения си ден, установих, че мой приятел много ги харесва и той настоя в шеговит тон да го запозная с Мери. Това прерасна в подарък и една много хубава петъчна ноемврийска вечер, която беше много приятен завършек на работната седмица. Гласът и талантът на Мария Мутафчиева е безспорен, а на моменти много ми напомня този на Джанис Джоплин и тя лесно завладя сцената и зрителите в клуба. А имах чувството, че това беше доста подбрана публика като повечето бяха близки и познати на изпълнителката, защото тя често ги поздравяваше и им благодареше, че са дошли.

Снимка за спомен 2015

Успяхме да се снимаме с нея, но съжалявам, че не си купих стихосбирката и, но се надявам да направя това в близко бъдеще. Не зная, дали всички знаят, че тя е от Бургас и това може да се усети в емоциите и текстовете на доста от изпетите песни, но друг любопитен факт е, че тя филолог и държи на правилното говорене и писане, за което я адмирирам. Тук е мястото да благодаря искрено на Емо за подаръка, за концерта и споделената емоция и се надявам, че някой ден пак ще я повторим.

Накрая ще пусна моята любима песен на групата, която помня от концертите им в Банско и също е много въздействаща и още звучи в мен, когато поема дългия път към дома и е само за теб...