42

Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.

Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?

За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.

С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!