Показват се публикациите с етикет Силвия Станоева. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Силвия Станоева. Показване на всички публикации

събота, 18 февруари 2017 г.

Високо там горе при Анна Ахматова

Когато ми се налагаше да минавам с колата през Младост 1А преди години при ремонта на булевард "Александър Малинов" забелязах, че в него има улица "Анна Ахматова". Бях чувал за нея още в училище, но тогава отново се разрових да си припомня нейната биография. 

Преди Коледните празници през декември миналата година бях поканен от актрисата Силвия Станоева на предпремиерата на представление, посветено на руската писателка. Оказа се, че то се играе в Мраморната зала на Руско-културно информационния център, където се намира и моят офис. За съжаление тогава не успях да отида, а веднага след това пропуснах и премиерата, но в средата на януари от трети път успях да гледам постановката. Преди да продължа, може да видите трейлъра тук.

Поводът за представлението е петдесетата годишнина от смъртта на Анна Ахматова. Мраморната зала беше студена, но това което следваше надмина всичките ми очаквания. Мисля, че не е добре да разкривам подробности от самия спектакъл, но ще кажа, че той е различен, внушителен и оригинален. Светлината в него е оскъдна, а студът допълнително спомогна за това да се върнем в мрачните години от битието на талантливата Анна, чието истинско име е Анна Андреевна Горенко, родена в Одеса и починала в Москва и живяла дълги години в Санкт Петербург.

След спектакъла на малка масичка зрителите може да се подкрепят с водка, кисели краставички и фъстъци и да се срещнат лице в лице с режисьора и изпълнителите, което за мен беше допълнителен бонус и за моя радост се снимах с две от главните лица.

Ако решите да научите нещо повече за Анна Ахматова, може да прочетете написаното в Уикипедия, но ако искате да го почувствате отидете още днес, 18 февруари от 19:00 часа в Мраморната зала на Руско-културно информационния център!
Билетите са на цена от 8 и 10 лева. Приятно гледане!


сряда, 2 април 2014 г.

Лудо влюбени в таланта

Беше последната вечер на март. По чиста случайност последният ден от женския месец съвпадна с началото на новата седмица. Пред Червената къща се беше събрала малка тълпа от посветени, които очакваха с нетърпение началото на един концерт, гарниран с прожекция на български филм.

Музиката, песните и актьорската игра бяха обединили зрителите, поканени в социалната мрежа на събитието и двата часа минаха неусетно като към тях имаше по чаша хубаво червено вино, което заедно с музиката стопли душите.

Под светлината на прожекторите беше един самороден талант, който завладя сетивата на дошлите в уютната зала. Силвия Станоева освен добра актриса се оказа и чудесна певица, която под звуците на пианото на Васил Пармаков и китарата на Блаже Димитров направи свои интерпретации и аранжименти на страхотни песни.

По ирония на съдбата преди по-малко от година за първи път гледах Силвия на същото място в провокативната театрална постановка Клер&Мадам&Соланж - Игра на живот и смърт заедно с Иво Желев и Касиел Ноа Ашер. Тогава заведох мой приятел, който не хареса представлението, но аз бях впечатлен.

По програма точно на 31 март трябваше да се играе същото представление, но заминаването на Иво Желев в чужбина наложи извънредния концерт и филм, на които имах удоволствието да присъствам.


Беше интересно да правя опити да разпозная парчетата и кой ги изпълнява в оригинал, но омагьосването започна с I put a spell on you и мина през Crazy in Love, My funny Valentine, With or Without you, Enjoy the silence, Hit the road, Jack, Toxic  и завърши с Stay, за да накара свидетелите да останат  и за прожекцията на филма, която беше втората част от  програмата.

"Шшшт... Попей ми!" е среднометражен филм от 36 минути на двама млади режисьори Андрей Волкашин и Петър Вълчев, който на фона на красива природна картина разказва за живота и съдбата на две проститутки, които бродейки из зелените нивя търсят своята истина и своето късче щастие.


Бях гледал трейлъра преди година, но така и не успях да стигна до прожекция по една или друга причина, но за всяко нещо си има и място и време, а това в последната мартенска вечер след обилна порция от музика, бе най-подходящо за мен. Някои неща във филма ми харесаха, а други не, но накрая разговорът с двамата режисьори и Силвия направи преживяването още по-пълно и отговори на доста въпроси.

Накрая ще препоръчам да чуете и да видите Силвия и на концерт и във филма и в театъра. заслужава си. А сега шшшт... попей ми....


Снимка: Борил Радойков