Закъснял ръкопис за сълзата на шута в амфитеатъра на мечтите

Поглеждайки към небето тази вечер, видях как луната изгряваше от облаците на границата на два месеца. Тази природна и красива картина ме върна два месеца назад към Пловдив и неговия амфитеатър в Старият град и към концерта на мой любим изпълнител. Дерек Уилям Дик (Derek William Dick), повече известен като Фиш (Fish) и свързван най-вече с групата Мерилиън в онази вечер на 21 септември направи празника ми двоен (дъщеря ми навърши пет години на същата дата). Пътувайки към Пловдив гледах тъмните облаци в небето и се надявах на две неща, да не закъснеем и да не вали. За моя радост нито едно от двете не се случи. За първи път щях да гледам концерт в амфитеатъра, а Фиш бях гледал и на стадион "Свети Петър" в Банско и в зала 1 на НДК в София. Бях гледал и Мерилиън без Фиш в Зимния дворец, а аз съм от малкото фенове, които харесват групата и с него и без него. Този път обаче беше различно. Рибата беше станала оса. Това са негови думи. Не зная, дали публиката или атмосферата го предразположи, но Дерек общува с аудиторията повече от всеки друг път. Той изливаше душата си в музика, предимно от соловите му албуми, както очаквах, но и пропусна две песни от сет листа, за да може да поговори с нас за проблемите на нашия съвременен свят и да изкаже своето мнение. Извиняваше се, че не говори български, но и английският му не бил кой знае колко добър :) Наблегна и на това, че вече има нужда от очила, за да си чете текстовете от партитурата, но го направи със страхотно чувство за хумор. Не се посвени и да навлезе в публиката и да поздрави феновете на първите десетина реда. Извини се, че няма да остане за концерта на Анатема на следващата вечер, защото родителите му празнували 60 годишнина от сватбата си. Трогателно. Такава бе и снимката им, публикувана в неговия туитър акаунт. Концертът бе различен и с участието на Пловдивския симфоничен оркестър с диригент Левон Манукян в четири песни на вокалиста, който твърди, че е повече поет и прави филми за ушите. Той беше коментирал в туитър и плаката, с който се рекламираше събитието Sounds of the ages като част от Есенния салон на изкуствата. Там бе изобразен шута от обложката на първия студиен албум на Мерилиън Script for a Jester's tear (Ръкопис за сълзата на шута), който го преследвал навсякъде, а заради него и аз избрах заглавието на поста си.

Тази вечер, седейки на каменните пейки на вековната арена и гледайки нощен Пловдив с трафика към и от тунела под нас, със всичките светлини от сцената и града, почувствах текстовете на песните още по-близо до мен. Въпреки вечерния студ, който бе първи за септември, бях стоплен от сърцето на 54-годишния шотландец, който раздаваше с пълни шепи ноти, чувства и каузи. Знаех всяка дума наизуст, но не посмях да пея, за да мога да чуя и да се насладя на уникалния концерт, който преживях. Мога да призная, че с доста от песните и от периода на Мерилиън свързвам много лични неща от живота си, които те ми помогнаха да преодолея, а както казваше една моя бивша приятелка, която също харесваше Мерилиън и Фиш, аз също съм част от Фиш и той е част от мен, а и двамата сме поети по пътя на живота. И така песен след песен, текст след текст, албум след албум и концерт след концерт. Надявам се, че ще имам шанс да видя още един такъв концерт в такава компания.



А след него вече нищо не е същото. Вече следвам Фиш в туитър и фейсбук и се осведомявам за важните неща, които прави и с нетърпение очаквам следващия му албум през март 2013.
Много добро ревю на концерта може да прочетете и тук

Моите снимки от концерта са тук.

За тези, които са пропуснали концерта прилагам и сетлиста на песните:

1. Faithhealer
2. Credo
3. Assassing (Marillion song)
4. Long Cold Day
5. Brother 52
6. The Perception Of Johnny Punter с Пловдивската Филхармония
7. A Gentleman's Excuse Me с Пловдивската Филхармония
8. Vigil с Пловдивската Филхармония
9. Innocent Party
10. So Fellini
11. Open Water
12. Cliché с Пловдивската Филхармония
13. Fugazi (Marillion song) - не я изпълни
Encore:
14. Lavender (Marillion song)
15. The Company

Marillion бяха тук: Happiness is the road!

Още една моя мечта се сбъдна. Когато човек желае нещо много силно, то се сбъдва. Видях една от любимите си групи на живо в София. Предишната вечер гледах новините и като чух говорителката да казва: " И накрая една лоша новина за меломаните...", сърцето ми се преобърна. Представих си как завършва. Британската група Мерилиън отмени за втори път концерта си в София. За щастие ставаше въпрос за Depeche Mode (да ме прощават почитателите на тази група, но те все пак вече бяха идвали в България). Мерилиън идваха за първи път и това беше последния им концерт от турнето "Happiness is the Road". Билетите ги купих още в края на 2008 година и само очаквах да дойде 21 февруари. Прослушах всичко, що имам на тази група да се подготвя. Интресното е, че тези с Фиш са ми на касети, а тези със Стийв на дискове. За жалост този концерт бе отложен, като конкретни причини не бяха посочени. По мое мнение не са се били продали достатъчно билети, защото тази група е само за ценители и не е толкова комерсиална и позната на българската публика. Оказа се, че не само са се продали билети, а и те са били повече и затова концертът е преместен от зала "Универсиада" в "Зимния дворец на спорта" в Студентски град, където дойдоха между 3 и 4 000. Като правя сравнение с концерта на Ревю, Контрол и Хиподил, залата беше наполовина празна, но поне не беше така задимено и задушно. Подгряваща група нямаше, а и не си представям кой би могъл да подгрее Марилиън. Все пак за желеащите ще кажа, че има такава опция на сайта им и всеки може да им пише. Групата се издържа сама и затова не ползва голяма компания, а малката и независима Racket records, която продава чрез сайта им албумите на поносими цени. Доста от моите познати и приятели харесват само Мерилиън с Фиш, но аз съм един от малкото, които харесват групата и с Фиш и със Стивън Хогарт, или както той се нарича "H" (ейч). Та на този човек преди година му се е родил син,а точно два дни преди да дойде в Еългария, детето, Емил, е навършил годинка, а баща му идва за първи път в страна, която не познава да изнесе концерт в сърцето на студентския град, където аз прекарах 5 години от живота си и където гледах и Пейдж и Плант на живо. Преди концерта в залата видях Барманката. "Знаех си, че ще те видя тук. Бях сигурна.", каза тя, защото знаеше за моята страст към групата. Тя беше дошла с покана. Концертът започна точно в 20:20 часа, като залата притъмня, а на сцената пулсираха три червени сърца. Първата песен беше Splintering heart. Не можех да повярвам, че това се случва. Виждах групата, която толкова обичах на метри от себе си. Звученето беше на много по-добро ниво от предишния концерт и осветителите също си вършеха перфектно работата, като съчетаваха звук и светлина. С мен бяха и Австралийката и брат и, които също бяха големи фенове. Всичко в този живот се случва с причина. Нямаше как да се получи по-добре, да присъстваш на концерт с посветени в тайнството. А и това да се случи в малък отрязък от време, когато някой, който живее на хиляди километри оттук, си идва за няколко месеца и да е отложен концерта, за да може тя да го види. Странно е как "меланхолична група", както доста хора наричат Мерилиън, може да донесе толкова щастие в една вечер. Списъкът с песните беше специално избран за София (даже е бил поръчан от български фенове на групата) и вместо час и десет минути шоуто продължи два часа и петнадесет минути с два биса, като една на втория те изпълниха две песни от новия двоен албум, чието име носи и турнето. Него го получих като подарък от Джентълмена, който ми го донесе от Англия и аз вече го бях слушал достатъчно, за да мога да запея песните. Не очаквах да изпълнят песни от периода с Фиш, но Кейли и Sugar Mice ме зарадваха изключително. Стремяха се да свирят поне по една песен от албум, а те вече имат 15 издадени студийни албума за 30 години на сцена. Точно така, групата е оснавана през 1979 година първоначално с името Силмерилиън по книгата на Толкин, но заради авторските права го съкращават на Мерилиън. Вълшебният китарист Стивън Родъри е в групата от самато начало, а първият албум излиза през 1983. Ирландецът Марк Кели стоя прав на клавишните, а сега е с лъснато кубе, докато в периода с Фиш имаше коса. Лондончанинът Ян Мосли се беше окопал сред барабаните си, но беше на ниво. Съставът е същия като от първия албум, а вокалистът се сменя преди 20 години (1989), когато Фиш напуска групата и прави самостоятелна кариера. В Банско през 2003 го видях и имах шанса да говоря с него, тъй като бях един от организаторите. Взех и автограф, който не знам къде се е дянал. Много приятен човек е този Фиш :). В бара на хотел "Танне" гледаше морското дерби между Спартак и Черно море и живо се интересуваше от клубни цветове и история на местните дербита. Бившият ми съквартирант бе преводач тогава, а той беше от Спартак и му разказваше разпалено за своя тим. Фиш пък тогава му обеща да му прати фланелка на любимия му отбор Хибърниън. В Банско тогава се видя, че въпреки проблемите с проваления заради дъжда концерт, Фиш остана и пя на следваща вечер с цялата си душа и сърце. Тогава обеща да се върне и го направи през 2005 година, когато се честваше 20 години от албума Misplaced childhood и го чухме в зала 1 на НДК. Все пак за мен любимият ми албум от този период си остава Cluthing at straws. Но да се върна не концерта. Много любими песни чух: Man of a thousand faces, Between you and me, The space, Neverland, Brave, This town и още много. Останаха и доста, които не чух, но все пак не мога да желая повече. Те бяха тук и докоснаха душата ми. Оставах много доволен и вече 4 дни слушам само техни песни, а споменът за великолепния концерт и близо над 3 000 пеещи хора в залата ще остане в съзнанието ми. На последната песен (Happiness is the road), към края един по един се изнизаха музикантите, докато Стийв караше публиката да пее заглавието. Накрая остави микрофона на стойката, насочен към залата и той си тръгна, а публиката завърши подобаващо концерта.

Ето и повече отзиви:

Най-доброто ревю

Снимки от концерта

Още снимки от концерта

Мерилиън забавят, но не забравят

“Мерилиън”: Дайте ни огромна сцена

Мерилиън в София

Сайт на създателя на първото лого на Мерилиън и художник на обложките Марк Уилкинсън

Ето пълен сетлист от концерта на MARILLION в София на 13.06.2009 г.

01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road

Отложен концерт!

Във време, когато другите говорят само за Мадона и AC/DC, аз чаках с нетърпение съботата, за да сбъдна една моя мечта: да присъствам на концерт на любима моя група. Става въпрос за Marillion.
Знам, че доста мои познати и приятели не ги харесват в този период след напускането на Фиш, но Фиш го гледах в Банско преди няколко години и имах шанса да се запозная лично с него. За него също мога да говоря много. Наскоро се сдобих и с новия му албум 13th Star, донесен от UK. Но сега за Мерилиън. С новия им период са свързани доста епизоди от живота ми. Най-силно ми въздейства Brave - една реална музикална приказка с уникален сюжет. Повлия ми и промени моето светоусещане. След това имаше едни почти оптимистични албуми Afraid of Sunlight и This strange engine, за да дойде и marillion.com, с който ме свързат доста спомени. Като разбрах, че идват в България и то в зала Универсиада, побързах да си купя билет още преди няколко месеца. Цяла седмица се настройвах с парчетата от новия им великолепен двоен албум Happiness is the road, за да ги разпозная на концерта. Уви, няма да е тази събота. Само концертът в България е отложен за 13 юни, като билетите ще важат, но все пак срещата ми с тях се отлага... Жалко.

Повече за групата на marillion.com