Без него

На 24 февруари Георги щеше да навърши 39 години. За съжаление не дочака своя рожден ден и почина на 15 февруари. Трудно се пише, когато загубиш близък човек. Минават дни докато осъзнаеш, че повече няма да го видиш и чуеш. Без него животът определено няма да е същият. Но какво се случи и кой беше Георги? Това ще опитам да припомня в този пост, за да не бъде той забравен, а помнен...

На 15 февруари 2012 година след тежко и дълго боледуване, по време на диализа в София, почина фенът на Хебър и колекционер на футболни програми Георги Николов. За жалост той ни напусна само на 39 години. Преди време hebarfc.com и pzsport.info бяха част от кампания, наречена Зов за помощ, която имаше за цел да помогне на Георги да събере нужните пари за бъбречна трансплантация в чужбина. За съжаление, това не стана, въпреки медийната разгласа и помощта на фенклуба на ПФК Левски (София). Георги до последно се интересуваше от новините около пазарджишкия футбол и той завинаги ще остане един от нас. Изказваме искрени съболезнования на родителите му и на сестра му, както и на всички негови приятели и познати. Почивай в мир, Георги!

Георги беше мой приятел. Той колекционираше футболни програми от мачове и книги за български футболни клубове. Имаше добре изградена мрежа от други колекционери, които му помагаха да открие всяка нова излязла книга за футбол от Видин до Малко Търново и от Силистра до Петрич. Любимите му отбори бяха Хебър (Пазарджик) и Левски (София). От тях той имаше всичко, програми, значки, шалове, фланелки. Събираше всичко с голяма любов и желание и ми звънеше веднага щом намереше нещо интересно. Аз също му осигурявах книги и програми, когато можех и в повечето случаи дори не му исках пари предвид състоянието, в което се намираше, и средствата, които му бяха нужни. Посещавах го в Пирогов преди диализа или в квартирата му в Овча купел, а по-рано, когато още можеше да ходи сме се виждали и в центъра на София.

Той беше от Белово, беше живял дълго в Пазарджик, а след като болестта му се разви, се наложи да се премести в София. Има чудесни родители и сестра, които даваха мило и драго за него и правеха всичко по силите си да му помогнат. Той имаше диабет и бъбречна недостатъчност и въпреки акциите по телевизии, вестници, сайтове, стадиони и събирането от смс дарения, помощта на фенклуба на Левски и отчисления от билетите на европейските мачове на клуба, то сумата не беше събрана навреме. Въпреки високопарните думи на управляващи и здравни министри истината е, че за Георги не бяха събрани пари, за да бъде спасен живота му. Той беше 2 години в списъка на чакащите... Не искам да виня никого, а дори чух, че точно два дни, преди да си отиде, е дошло писмо с одобрение за операция в чужбина, но всички усилия се оказаха закъснели...

Накрая ще копирам един материал от 24 часа, въпреки, че е от преди 4 години, но в него има историята на моя приятел:

"Много често се случва да срещнем човек, започнал живота си на пълна скорост и внезапно спрян от коварна болест. Често медицината може да реши проблема, но само със съдействието на хората.

Около 1000 българи са на опашката за присаждане на орган. Много малка част от тях успяват да дочакат трансплантацията заради липсата на донори. Това ги кара да опитват да търсят орган в чужбина, което често носи и нови опасности за здравето.

Такава е и историята на 35-годишния Георги Николов. Повече от година мъжът е на хемодиализа и вече почти е загубил надежда да се намери донор на бъбрек в България. Затова мечтае да събере пари и да замине за операция навън.

През 1981 г., когато Георги бил на 9 г., му открили тежка форма на диабет, която години по-късно докарала и усложненията. Преди обаче те да се появят, мъжът успял да завърши гимназия и дори висше образование - икономика и управление на промишлеността в УНСС. Започнал работа в данъчното на Пазарджик като финансов ревизор. Работил 6 години, а през това време високата кръвна захар увреждала органите му. Постепенно се появили сериозни проблеми, заради които Георги и родителите му преди 9 г. се преместили в София с идеята да са по-близо до най-добрите лекари.

Първите по-тежки усложнения били свързани с очите. През 2000 г., въпреки седемте поредни манипулации с лазер, лекарите не успели да възстановят зрението на дясното му око. 3 години по-късно последвала операция, след още 2 г. втора. Едва тогава мъжът прогледнал, но само за месец. Стигнало се до разкъсване на ретината и необратима загуба на зрението. Сега Георги вижда само с лявото си око, и то едва 60-70%.

През 2004 г. му открили бъбречната недостатъчност. Нещата постепенно напредвали и преди година и седем месеца Георги минал на хемодиализа. За неприятната процедура ходи в "Пирогов" всеки понеделник, сряда и петък и стои по 4 часа.

Диализата всъщност е прилагане на машина, която иззема функциите на бъбреците. Кръвта се изтегля, преминава през барабани, които я филтрират, и се връща обратно. Проблемът е, че постепенно се разрушават и други органи, тъй като заедно с вредните неща от кръвта се изтеглят и незаменими вещества. Затова се смята, че три години след започването на процедурите е нормалният срок за присаждане на бъбрек.

"Жоро се връща от диализата смазан", казва майка му. Отпаднал е, боли го главата и така е всеки път. Налага се баща му да го носи по стълбите, за да стигне до третия етаж, където семейството живее под наем.

Майката работи като чистачка във фирма, въпреки че е завършила езикова гимназия и цял живот изкарвала хляба си като касиер. Но почистването на офиси по-лесно се комбинира със свободни часове, в които да се грижи за болния си син.

За много от хората е добър вариант, ако донор е човек от семейството. При Георги обаче това не е възможно. Докато проверявали близките му за съвместимост, открили на бащата високо кръвно. Същото се оказало и за майка му, а сестра му има диабет. При никой от тези проблеми не е възможно да се извади единият от бъбеците.

А годишно у нас се правят само по няколко бъбречни трансплантации.

“Все едно да чакаш от умрял писмо”, казва мъжът. Основната причина според него е в липсата на нагласа у българина. "Така сме свикнали - да не си даваме органите. Дори при катастрофа, когато загинат млади здрави хора и могат да спасят няколко човешки живота", обобщава той. А по този начин губи и държавата, която трябва да плаща за скъпата хемодиализа.

Заради постоянните процедури всекидневието на Георги е доста монотонно. Въпреки здравните проблеми успява да намери достъчно възможности и за хобито си - футбола. Дори и по време на хемодиализата гледа мачове на малкото телевизорче в отделението. Разказва още, че има една от най-големите колекции на футболни програми и книги у нас. За да я подновява, поддържа връзка със спортни журналисти и колекционери от цялата страна. Георги е и заклет фен на "Левски". "Още докато беше в корема ми, като чуеше "Само Левски" и риташе", разказва майка му. Според мъжа пък това не пречи да е приятел с фенове на други отбори, защото истинските привърженици на спорта не биха могли да се мразят един друг.

Интересува се и от първенствата в други европейски държави, като навсякъде си има по един любим отбор.

Други развлечения на Георги са срещите с приятели и компютърът, който също използва, за да рови за футболни новини.

Налага се да спазва и специален хранителен режим, който се променя заедно с данните от кръвната му картина. Докато преди диализата трябвало напълно да изключи всичко солено и да яде само ориз и картофи, сега му е нужна по-силна храна с доста сирене и месо."


Зная, че често ние си затваряме очите пред подобни проблеми или говорим по-късно за тях. Георги се бореше до последно, вярваше и беше силен духом. Не се отказа и когато ампутираха първо пръстите му, а по-късно и крака му. За мен бе чест и привилегия да го познавам. Сбогом, Георги! Ти беше истински приятел! Тази песен е за теб! Почивай в мир!

Дербита по никое време

Тази година някак си неусетно настъпи есента. Както грееше слънце един ден, настана студ и заваля дъжд. Само седмица по-късно вече валеше сняг. В това смутно време се играха и няколко дербита, за които искам да споделя своето мнение. За съжаление в унисон с времето, те не бяха щастливи и слънчеви за мен и като цяло ме разочароваха. Започвам от Пазарджик, за да свърша с Рим :)




ОФК Хебър 2011 - ПФК Хебър АД 6:1 или да играеш срещу себе си

Никога не съм предполагал, че ще присъствам на такъв мач. Отбор с името Хебър да срещне друг Хебър в Пазарджик. Все едно да играеш срещу себе си. Кой е истинският Хебър? Новият или Старият? ОФК или ПФК? "Зелените" или "Винено червените" (може и "бордо"). Странно на стадиона звучеше вика: "Хайде Хебър!". Да, ама кой Хебър? "Кой не скача и не пей, той за Хебър не милей!" Да, ама за кой да милеем в този мач? Въпреки студеното време на стадион "Георги Бенковски" се бяха събрали над 500 души, дошли да видят, дали ще има дерби. Логично за ПФК Хебър мачът закъсня с 10 минути закъснение, което се превръща в тяхна запазена марка и ако не закъснее мача и не ги глобят с 50 лева от Зоналния съвет в София, то явно има някаква грешка. Дербито не се състоя. Всичко бе така вяло и умряло, че топката спокойно можеше да замръзна в центъра и едва ли някой би забелязъл. Все пак ОФК поведе, но интрига имаше само до втория гол. Видя се, че ПФК не са тренирали и само добрите изяви на вратаря оставяха резултата минимален. До почивката обаче всичко бе ясно и класиката 3:0 бе в полза на "общинарите". Предусетили какво се случва доста от хората си тръгнаха на почивката, за да не висят в студеното време и да ги брули вятъра на ужасните условия на стадиона. Мачът бе много коректен и нямаше грубости, а някои от момчетата бяха играли и от двете страни на барикадата и се уважаваха по време и след края на мача. Единствено влезлият като резерва ветеран Георги Борисов, преминал през Левски и Локомотив (София), провокира някои грозни сцени в края на мача и вместо да играе футбол, той извършваше груби нарушения и се дърпаше с противникови играчи и най-вече с голмайстора на символичните домакини Христо Спасов, което доведе до три жълти картона. Още три гола вкараха от ОФК Хебър, а ПФК Хебър върна един гол в края, който бе почетен, а за повече нямаше време и смисъл. Това АД накрая на бобовия Хебър си е истински ад, защото с тези служебни загуби на юношите едва ли ще приключи и полусезона. За мен лично смисъл от такива мачове няма. При Хебър-Бенковски миналата година имаше повече заряд, а сега шайката на Боби, както ги нарича мой приятел, бяха трагични. По-добре той е представил срещата в своя блог тук. Най-добре ситуацията описа плаката, който издигнаха двама невръстни фена: "ОФК, ПФК. Стига гавра с Пазарджик!" Вече 10 години с футбола в града гаврата продължава и освен два сезона в Западната "Б" група и един четвъртфинал за Купата на България с нищо друго хубаво не може да се похвалим.

ЦСКА - Славия 1:2 или има ли нещо гнило в Овча купел?

Моите очаквания за този мач бяха за убедителна победа за ЦСКА. Все пак мачът бе на Армията и бе логично серията от 8 поредни победи да продължи. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Славия поведе щастливо още в първите минути и видях, че защитата ни е разконцентрирана. Нямаше го и Райс Мболи, което може да е договорка между Славия и ЦСКА още от миналия сезон, но Караджов вместо да изиграе мача на живота си бе някак си разсеян. Такава бе и защитата, а Костадин Стоянов сякаш бе облякъл черния екип на Славия и направи дузпа, за да с увери, че ще бъде свирена, а Николай Божов я вкара за 0:2, за да шашне всички привърженици на "червените". Само една смяна извърши Радуканов и тя се оказа печелевша, защото Янис Зику вкара феноменален гол, който за съжаление остана само почетен. С толкова нападатели да не можеш да вкараш на Славия на Армията ми се струва мека козано странно. Ако са верни слуховете, че Радуканов ще бъде махнат заради това, че не иска да участва в тото мачове, то това явно е била проверка и неговия протест за залозите на двойка на Славия. Странно е точно преди този мач Венци Стефанов да предложи Милен Радуканов за треньор на националите, а Милен да се съгласи, че иска и да се говори по-усилено за негови заместници. Ако търсят повод да махнат треньора или собствениците или играчите, също бе добре изиграно, но не ми се иска да повярвам, че този мач бе с толкова слаба и безидейна игра на "армейците". Първа загуба и второ място....


Ливърпул - Манчестър Юнайтед 1:1 или как се губи спечелен мач

Най-доброто дерби, което гледах тази седмица беше това между любимия Ливърпул и омразния Манюнайтед. Първо бях разочарован, че Бербатов въобще не беше в групата, а съставът на Фъргюсън приличаше на този на Радуканов от предишния абзац. Ливърпул играха много добре и стегнато. Владееха топката повече и създаваха голови положения. Логичното и радостното за мен се случи, когато завърналият се за първи път като титуляр Джерард вкара през разредената стена от пряк свободен удар. С мен заедно се радваше и моят син макар, че едва ли осъзнаваше на какво се радва :)
"Кормораните" (такава е птицата, символ на Ливърпул в емблемата на клуба) можеха да вкарат и втори гол и да изпратят "червените дяволи" в ада и двете чисти голови положения и пропуски можеха да решат мача в наша полза. Вместо това след едно разбъркване изместелият Бербатов Ернандес вкара за 1:1, което бе несправедливо и отне две точки на мърсисайдци и не можа да зарадва всички привърженици на Ливърпул.

Лацио - Рома 2:1 или откъде по дяволите се взе този Клозе?

В дербито на столицата Рим в неделната вечер всичко започна добре. Гледах мача по Интернет и доста накъсваше картината. Точно пуснах мача и видях гола на Освалдо в 6-тата минута. Какво по-добро начало за "вълците". Бях щастлив и се подготвях да празнувам поредната победа над "орлите", когато те изравниха. От дузпа. Не ми стигаше дузпата за Славия срещу ЦСКА, ами трябваше и тук Лацио да вкарат и да изравнят за 1:1. Не беше достатъчно това, ами и наш играч получи и червен картон. Ето това е. Като не върви, не върви и това е. Все пак си мислех, че ще се повтори резултата от мача в Ливърпул и това ще е равенство в дербито, когато в 92-93 минута отнякъде изскочи Мирослав Клозе (този път кога дойде тук) и вкара за крайното 2:1. Радост за "небесносините" и мъка за мен и за всички останали тифози на "джалоросите".

Това бяха дербитата на една странна седмица, а явно всички хубави неща все някога трябва да свършат и нито едно от тях не ме зарадва...

Радостта от играта

Отдавна не ми се беше случвало всичките ми любими отбори да победят в своите мачове през уикенда, а фактът, че три от тях го сториха в дерби мачове направи моето щастие още по-голямо.

Какво се случва в пета дивизия?

За съжаление един от отборите ми, а именно ФК Зенит (Ветрен дол) не развива дейност през този сезон, но на стадиона мачовете си играе АФК Кале 09 (Нова махала) и снимката, която виждате по-горе е от този мач, който се явява и последен за тази година. Въпреки, че отборът е от баташко село в Родопите в него играят и 4 момчета от Ветрен дол. Едно от тях влезе в игра, за да помогне на съотборниците си, които изоставаха в резултата въпреки, че беше със сериозна контузия на глезена. На снимката докторът оказва помощ на друг играч с контузия. Започвайки именно от най-ниското ниво (пета дивизия или "Б" ОФГ Юг Пазарджик) може да видим, че най-важното е радостта от играта и чувството за съпричастност и как обикновени момчета са готови да стиснат зъби и да играят въпреки всичко за тима, макар и той да не е родния. Реших да пусна това като начало въпреки, че е от миналия уикенд, но от този мач започна всичко. Той завърши 2:2, но беше интересен и динамичен и много коректен. Понякога трябва да се вгледаш в долните дивизии, за да видиш красотата и радостта от тази прекрасна игра.

Зенит живее в Русия

За разлика от българския си съименник отборът от Санкт Петербург се доближава все по-близо до титла в руското първенство под ръководството на бившия треньор на Рома Лучано Спалети. В неделя Зенит победи като гост с 2:5 Сибир в 27 кръг, а днес падна у дома от ЦСКА (Москва) с 1:3. Остават само още три кръга и Зенит може да триумфира като шампион. Сега той е на 6 точки пред ЦСКА и му трябва само една победа до края.
Почти съм сигурен, че ще успее да я постигне и ще ме зарадва още повече.

Хебър би отбора на Бойко Борисов

В предпоследен домакински мач на стадион "Георги Бенковски" в Пазарджик Хебър постигна престижна победа над досегашния лидер в Югозападна "В" група и тим на премиера Витоша (Бистрица) с 1:0. Голмайстор от пряк свободен удар бе роденият на моята дата Борис Благоев - Фиго в 42 минута, което бе негов 6 гол за Хебър. Въпреки оправданията на гостите в Меридиан мач, че 5 ключови играча на Витоша са били с Бойко Борисов на демонстративен мач в Италия, това не обезценява победата на пазарджиклии, която идва въпреки финансовите и организационни проблеми в клуба и отново показва, че радостта от играта е по-велико от всичко и това, че играчите 6 месеца не са взимали пари, прави победата още по-сладка.

Янчев и Маркиньос превзеха Виена, а Делев би родния си клуб

Когато споделих пред приятели и роднини, че ЦСКА ще бие Рапид във Виена, всички ме сметнаха за прекален оптимист, но след мача всеки един от тях ми се обади да ме поздрави. Радостта от играта се върна и в ЦСКА и обедини тима, който постигна важна победа в Европа и рутинна в България. Няма да се спирам подробно на мачовете, защото за тях е изписано доста, но двете победи ме направиха щастлив и си мисля, че Милен Радуканов направи от разбитата команда един боеспособен тим. Надявам се на победа и в неделя и срещу Бешикташ.

Торес се завърна, Джерард с хеттрик

В европейския мач на Ливърпул Наполи водеше на Анфилд през първата част и почти всички бяха отписали "червените", но тогава в игра се появи капитанът Стивън Джерард и отново записа златна страница в историята на своя тим с хеттрик и победа над италианците. В неделя срещу Челси героят бе Торес, който вече възвръща формата си и вкара два страхотни гола в дербито и показа, че никой не бива да отписва Ливърпул дори, когато той започне зле сезона и се озове сред изпадащите. Едва ли ще има шанс за титла, но класиране в зоната на Шампионската лига вече не е мираж. Днес отново Торес бележи хубав гол срещу Уигън, но за жалост Джерард пропусна да вкара втори и така мачът завърши наравно 1:1, но мърсисайдци отново са в играта и показват, че тя им носи радост.

Вълците биха орлите с две дузпи, а Фиорентина с 3:2

Няма нищо по-сладко от победа в градското дерби на вечния град Рим и Рома както Ливърпул победи с два чисти гола вечния враг Лацио. Колкото и да оспорват двете дузпи победата си е победа и Рома, която подобно на Ливърпул се бе озовала сред изпадащите, сега е в страхотна серия и вече е в средата на таблицата. Рома отново побеждава, а последното доказателство е днешната победа с 3:2 над Фиорентина и красивите попадения. Радостта от играта се върна в римския лагер и те не са отбора, който гледах на Алианц Арена в Мюнхен в мач от Шампионската лига, а шансовете им за класиране напред в същия турнир също не са за пренебрегване. Форца, Рома!

Истинският Реал

Друго дерби в неделя, което не успях да гледам заради монопола на Булсатком, също завърши с победа на любимия ми отбор. Реал (Мадрид) победи градския съперник с 2:0 и се затвърди на първата позиция. Явно не е случайно, че Реал, Рома и Ливърпул биха в дербитата с по 2:0. Гледах кратък репортаж в спортните сайтове и ми харесва как играят "белите" от Мадрид. Днес те също са във вихъра си побеждавайки с 5:1 Мурсия за Купата на краля пред 75 000 зрители на Сантяго Бернабеу и за първи път от три години насам преодоля 1/16 финалите. Тази година моите очаквания са за поне два трофея за любимия тим,а истинското лице на Реал ми харесва заради това, че играят с настроение и усмивка. А това е по-важно от всичко.

Радостта от играта футбол се върна при моите отбори, а и при мен да ги наблюдавам като истински фен, който е с тях и в добри и лоши времена и не се отказва от своите клубни пристрастия каквото и да става.

Градски дербита

Голям интерес във футбола предизвикват градските дербита. Този уикенд имаше цели две, в които бяха замесени любимите ми отбори, а преди да напиша нещо за тях ми се иска да потърся къде се крие причината, за да има такова съперничество и омраза в отбори от един град. Доста често те са започнали историята си заедно като един клуб, какъвто е примера с Евертън и Ливърпул, а в Пазарджик с Ботев и Бенковски. И в двата случая недоволни от клубната политика членове напускат и правят нов собствен клуб, който през годините се превръща в съперник и враг. Не искам да засягам дербито Рома и Лацио, за което е писано доста тук, а също така няма да се спирам и на враждата между Атлетико и Реал (Мадрид), но и в двата случая отборите, започващи с буквата "Р" са мои любимци.

Градското дерби - начин на употреба

Много често чуваме, че формата и класирането не влияят пряко върху изхода на едно градско дерби. Това най-вероятно е факт, защото феновете може да се примирят със загуба от друг отбор, но, когато става въпрос за градския противник, не може да става въпрос за прошка. Затова и футболистите дават всичко от себе си, за да победят в тези срещи. За съжаление вече в модерния футбол рядко има играчи от града, които да знаят от какво значение е дербито, но в повечето случаи феновете се грижат те да бъдат добре осведомени. За дербито се говори още от насрочването на програмата за съответния сезон и се напомня месеци, след като то е свършило. Но нека да видим как е започнало всичко.

Думата "дерби" всъщност се произнася "дарби"

За всичко е виновен граф Едуард Смит-Стенли, който по стечение на обстоятелствата бил 12-ия граф на град Дарби, който е служил само от 29 април до 17 декември 1783 година, но време напълно достатъчно, за да организира конно надбягване, което печели със собствения си кон от Дарби на име Бриджит. Това надбягване се провеждало още дълги години, а с името дарби се използвало за всякакъв вид състезание, а също така и породата на коня. Има и още теории за произхода на тази дума сред които, че тя идва от името на града в Англия, от размера на тълпата и привържениците, а също така, че идва от времето, когато Ливърпул е играе с Евъртън, защото двата стадиона са разделени от Стенли парк, който е бил притежание на графът от Дарби и това е дало име и на мачовете помежду им. Каквато и да е истината, сега всеки знае какво е местно дерби :)

Хебър срещу Бенковски

В Пазарджик още от 1959 година насам е имало само един градски тим (изключвам Искра, защото е бил работнически и не е имал право да играе по-високо от трета дивизия и да захранва местния Ботев). През 2004 година след едно формално обединение с Левски (Ракитово), за да започне директно в "А" ОФГ, а не от "Б" ОФГ, се появява ФК Бенковски (Пазарджик) макар да е регистриран през 2002 и няколко години да носи годината в името си. По една случайност бях на първата му среща във Ветрен дол срещу местния Зенит. Тогава ми направи впечатление, че Бенковски бяха взели екипите "Асикс", с които Хебър игра за трети и последен път в "А" група, и на гърба им с червени грозни букви беше написано ФК Бенковски. Тогава играч и ръководител бе Борислав Даскалов. Срещата завърши 1:1 и Бенковски се появи на футболната карта. Тук е момента да споменем, че през периода 1921 - 1945 в Пазарджик е имало доста местни дербита между главните 4 отбора: Ботев, Левски, Славия и Бенковски. От 1945 до 1949 година враждата била между Септември и Спартак, а от 1949 до 1957 в града имало до 5-6 отбора, организирани на производствен принцип. В този период най-силни били Динамо и Червено знаме. През 1957 при реорганизация отборите са Левски и Бенковски, но през 1959 биват обединени в един градски тим под името Ботев. Но да се върнем на Бенковски. Той играе сполучливо в областната група, като дори става шампион, но не иска да продължава в трета дивизия. Най-много се говори за Бенковски, когато неговият президент Борислав Даскалов забрани на Хебър да тренира на стадион "Бенковски" като го заключи и се наложи да идва полиция и Общината да се намесва. Няколко години след това той реши да вземе Хебър, като изостави Бенковски. Истински подем Бенковски получава, когато с него се захваща бившият защитник на Хебър Иван Папазов, който има свой собствен месопреработвателен бизнес и оттогава започва враждата между двамата президенти. Папазов вкарва Бенковски във "В" група и миналият сезон завършва на пето място, докато Хебър едва се спасява. И в двата мача на ниво трета дивизия Бенковски бие Хебър с по 2:0. Стигаме до съботното дерби, когато часове преди началото му, не е ясно, дали Хебър ще участва, заради финансови проблеми и неизплатени задължения към Зоналния съвет на БФС. Едва в 16 часа и 12 минути парите са внесени и мач има. Въпреки, че не са взимали пари от близо 5 месеца и не са тренирали почти две седмици, момчетата на Спас Гигов побеждават в дербито, въпреки, че близо 20 минути играят с човек по-малко заради червен картон за апостроф и неотсъдена стопроцентова дузпа и то в калния и лош терен в Септември, където Бенковски изтърпява наказанието си. В това дерби има всичко по един червен картон за всеки отбор, гол, победа, драма и публика, която няма на мачовете и на двата тима по отделно. Повече за самата среща може да прочетете тук, а феновете вече очакват следващата среща през пролетта...

Ливърпул-купен и победен

Тази неделя с огромен интерес се очакваше и мърсисайдското дерби, като Евертън бе домакин, а двата отбора се намираха в зоната на изпадащите един до друг, а Ливърпул само ден преди това бе купен най-сетне от нови американски собственици, които присъстваха на мача. За съжаление Рой Ходжсън почна доста страхливо мача и бе наказан. Евъртън бяха по-добри и заслужено победоха с 1:0. Не закъсня и втория гол, а Ливърпул оправиха играта си, чак като заиграха в 4-4-2, но вече беше късно да обърнат мача, а имаха и малшанс пред вкарването на почетен гол. Явно цялото напрежение им е повлияло доста, а най-щастлив сред края на ливърпулското дерби бе Дейвид Мойс, мениджърът на "карамелите", а на мен ми беше гадно, но надеждата умира последно. До следващото дерби. Добре поне, че Рома и Реал бият :)

А вашето дерби кое е?

Футболни неволи

Разочарованието от моите любими футболни отбори стигна своя връх този уикенд, когато два от тях се озоваха в зоната на изпадащите и реших да драсна няколко реда по случая в понеделник вечер.

Хебър - гост на стадион "Бенковски" в Пазарджик

Ще започна с Хебър, защото гледах мача на стадиона в неделя. За първи път бях свидетел на "Бенковски" Хебър да се чувства като гост и това не бе от мястото на скамейките, а от публиката. За първи път бях свидетел на такова мощно освиркване на момчетата, като излизаха за второто полувреме и скандирания "Локо", които заглушаваха всичко. Далеч съм от мисълта, че Хебър играе на ниво последните години, за да докара феновете отново на стадиона, но все пак колкото и лошо да играе тима, колкото и да е унижаван на терена (1:6 от Пирин 2001) все пак публиката е стояла зад отбора, макар и да е наброявала не повече от 100-200 души. Започнах да се питам кое е важното за един отбор и какво го определя като клуб и стигнах до извода, че в Хебър доста неща липсват. Ето кои са те:
- липса на ДЮШ и политика при подрастващите: ако не беше задължително да има три формации заради участието си в трета дивизия, Хебър спокойно можеше да се лиши от този товар. Сега често мачовете приключват по-рано, защото идват само по 7 души и един се контузва, а вече на всички е ясно, че в Пазарджик не може да има повече от една школа като капацитет за деца, треньори и организация и в момента тя е тази на Бенковски (Пазарджик). Наскоро приключи участието и на ФК Пазарджик, а преди опит имаше и с ФК Ювел, но се видя, че на ентусиазъм и с малко пари не става. Всичко приключва до 2-3 години.
-липса на адекватно ръководство и организация: за да функционира правилно един клуб, трябва да има президент, спортно-технически директор, финансов директор (счетоводител), адвокат, скаут или селекционер, старши - треньор, помощник треньор, домакин и капитан. Принципът в Хебър е всичко в едно. Спас Гигов е играч, старши и помощник - треньор, капитан, треньор в ДЮШ и организатор. Е не може да бъде това правилната формула. Колкото и да е добър един човек, не може да съчетава безброй длъжности и отговорности и да ги изпълнява качествено. Това се видя и в мача с Локомотив. Мястото на старши -треньора е на скамейката, където да може да гледа какво се случва на терена и да реагира с наставления, промяна на тактика, схема на игра и да прави точни смени в точното време. Това липсваше на Хебър и затова понякога играта на отбора е доста хаотична. Вижда се и напрежението между играчите.
-липса на цели: ако целта е само оставане в групата, то този отбор ще си крета вечно в трета дивизия, като го прави вече няколко поредни сезона и за хората няма значение срещу кого играе и как, само и само да остане и да не допуска срама за втори път да играе в четвърта дивизия.
-липса на колектив: тази година поради ред причини доста стойностни играчи си тръгнаха и колективът, който беше изграден в края на миналия сезон, вече го няма. Има единици добри футболисти, но няма колектив. За мен Спас Гигов и Борис Благоев милеят най-много и дават всичко от себе си, а за другите остава това да са им възможностите или пък да ги потиска безпаричието и липсата на перспектива, но и в двата случаи губи отбора.
-липса на нова история: не може вечно да се лежи на стари лаври и да си мислим, че Хебър ще си остане само с трите участия в "А" група и полуфиналите за купата. Младите привърженици помнят само последното участие на тима в "А" група, а доста от противниците дори не го признават, въпреки че по всички статистики то е факт ако тръгнем да не признаваме участия заради обединения на отбори, то ще останат съвсем малко тези, които са участвали повече от няколко сезона в елита.
-липса на емблема: макар клубът да има регистрирана и патентована емблема, тя е обезценена, защото не може да се наричаш професионален футболен клуб, а да се държиш по-зле и от аматьорите в пета дивизия. Да не говорим, че емблемата често липсва на екипите на някои играчи и само Фиго я целува при гол.
-безхаберие: за последните 6-7 години, в които следя по-отблизо Хебър спокойно мога да кажа, че от близо 80 хиляден град, едва на 200 души им пука за този отбор. Това са главно ветерени, юноши на клуба и неколцина останали фенове, които подкрепят тима и в тези лоши времена. Не са повече хората, които си търсят сувенири (шалове, фланелки, чаши, програмки) и са готови да платят повече от 1 лев за нещо с марката Хебър, да не говорим за билети за мачовете. Не са повече регистрираните фенове във форума на сайта, не са повече и зрителите на почти всеки домакински мач и с времето намаляват все повече.
Мисля с това да приключа, че доста се увлякох. В крайна сметка септеймврийци макар и с пазарджишки треньор и играчи победиха Хебър и натриха носа на феновете, защото това е първа победа за тях на този стадион за първенство.

ЦСКА - покажи ни таз игра!

За жалост този рефрен, който чуваме на стадиона, не се изпълнява от играчите на "червения" тим. В четвъртък ходих да ги гледам в европейския мач с Порто, защото винаги отборът е бил силен навън в Европа и представянето там често е по-важно от това за първенство. Въпреки всички проблеми и атаки, публиката беше на стадиона и подкрепи отбора. Там бях и аз с двама мои приятели, но и тримата не останахме доволни от показаното. Като цяло се видя, че Порто е преодолим отбор, а в редиците на ЦСКА имаше страх. Имаше и грешни пасове, невъзможност за спиране на топката, неточни удари и много брак. Не зная какви са били указанията на треньора, но това което видях никак не ми хареса. За мен в този мач играха на ниво само капитанът Тодор Янчев, вратарят Мболи и донякъде Спас Делев. Мишел Платини се чудя, дали въобще да го коментирам, като той е на светлинни години от именития си адаш и едва ли някога ще го стигне. При такива чисти създадени положения, да не може да вкараш и да си нападател,за мен е равно на престъпление. Шеридън тича много, но и той не може да направи нищо съществено. Оказа се, че отново няма кой да вкара, а без голове мачове не се печелят. Защитата също е трагична и не мога да се съглася с похвалите към Павел Виданов, който явно има повече самочувстие отколкото футболни умения. Аз поне забелязах конфликт между него и Спас Делев, когато те бяха на 2 метра един от друг и Виданов вместо да подаде на Делев по крилото, за да създаде атака, предпочете да бие в центъра, където нямаше никой и да даде топката на противника, а после да тича и да се бори да си я върне. За какво по дяволите е това. Сърдите момченца играят на дай си ми парцалките. Е как да стане тогава? Ако в отбора няма разбирателство и колектив, всичко е напразно и временно. Няма да се повтарям, а може само да кажа, че горното за Хебър важи в определена степен и за ЦСКА. Тази вечер те отново ме отчаяха като губеха с 0:2 от Локомотив (явно този уикенд е за отборите с това име) до 73 минута и добре, че беше Маркиньос да стигнем до равенство. След този мач ЦСКА е на 8 място с равен брой точки с деветия Черно море (Варна). Осъзнавате ли какво става. ЦСКА е осми! Какъв отбор, какви цели, какво бъдеще? Къде ни е стадиона? Къде ни е ДЮШ? Къде ни е емблемата? Дано поне вкараме някой гол в Европа на Рапид или Бешикташ, иначе срамът ще е още по-голям. Спирам и тук, че отново се ядосах.

Ливърпул - Лузърпул

Спомням си как гледах баражите за влизане във Висшата лига на Англия и четох коментари, че привържениците на Ливърпул се радват, че ще има още един отбор, на който името завършва на пул (езеро, басейн от английски). Едва ли след мача между двата отбора феновете на Ливърпул са споделяли същата радост. Както при Хебър и ЦСКА стадион "Анфилд" вече не означава непревземаема крепост, а всеки новак може да дойде и да си тръгне с трите точки. Още по-зле е мястото, което заема в момента отбора. А то е 18 от 20 отбора и само 6 спечелени точки! Срам. По-лош старт тимът не е имал от 57 години, а вече славният клуб, който не е печелил титлата в Англия от 20 години, стана обект на подигравки и всички спокойно могат да го прекръстят на Лузърпул. Въпреки всичко аз не се отказвам от клуба и се надявам, че поне той ще направи нещо в Европа, щом падна и за купата от Нортъм. Надеждата умира последна...

Благодаря ти Рома!

Тифозите на столичния тим всъщнос вече няма за какво да благодарят на своя тим, който се свлече на 19 място от 20 отбора и има едва 5 точки след загубата от Наполи с 2:0. Имах удоволствието или по-скоро неудоволствието да гледам любимия си тим на Алианц Арена в Мюнхен, но там те играха за 0:0 и създадоха само едно чисто голово положение. Така няма да стане. От втори миналия сезон сега 19 и заплашени от изпадане. Все по-трудно ще става на нас, феновете на "вълците" да пеем в химна, в който благодарим на отбора. Явно нещата се сбъркани. Или треньорът не става, или играчите, но това не може да продължава повече така. Аз се надявах на нова титла този сезон, но по всичко изглежда, че тя ще си остане мираж. Все още има шанс да се продължи в Шампионската лига, но не виждам как с тази игра може да се стигне до финалите. Мисля, че е нужна тотална подмяна на играчи, за да се промени нещо. Може да съм краен, но явно това е пътя. Дано поне при Рома заложат на някои юноши, каквито са Де Роси и Тоти и нещо да се промени. Иначе ситуацията е сложна.

Другите отбори


На фона на всички тези неуспехи на любимите ми отбори светъл лъч все пак има при Реал (Мадрид), които бият 6:1 в последния си мач и имат реални шансове за титлата тази година. Другият отбор, който скоро може да ме радва е Зенит (Санкт Петербург), който е на крачка от нова титла в Русия с бившия треньор на Рома Лучано Спалети. За българския Зенит няма да говоря, защото тази година той въбще не участва в първенството.

Накрая ще засегна и националния тим, който претърпя голям срам като загуби от Черна гора, а сега ще видим какви ще ги свърши Лотар Матеус, който се появява много често в песента, която предварително бях избрал за този пост. Тя всъщност е писана през 1993 и се явява тогава като химн на немския тим за световното в САЩ през 1994. Има кадри и от мачове с България и на немски отбори, а Скорпионс дойдоха за първи път в България именно тогава и това беше моят първи голям рокконцерт на стадион "Васил Левски", а в събота ще ги гледам на стадион "Академик" до БАН, където ще бъде последният им концерт в България в рамките на последното им турне. Призивът на песента е ясен: No pain, no gain! Без болка, няма победа! Дано това го разберат всички от любимите ми отбори и да се стегнат и поне с игра да ме зарадват.

Почивай в мир, приятелю!

Много е тъжно, когато един млад човек си отиде от този свят. Още по-тъжно е когато той сам реши да прекрати живота си. Най-тъжно е обаче, когато си познавал този човек и знаеш, колко е добър, ценен, чувствителен и готин. Такъв беше Станимир. За свой прякор си беше избрал Ферди мравката от анимационното филмче, защото той беше добър и помагаше на хората. На снимките му почти няма такава, на която той да не се усмихва. Той имаше много приятели, но явно е липсвал точно този, който може да му помогне да преодолее трудностите в този момент. Стани видя доста свят. Беше в Япония много години, после в Англия, ходи къде ли не и навсякъде не стоя мирен като името си, а печелеше нови приятели, ден след ден, година след година. Научаваше много неща и ги споделяше. Много е странно, че последната песен, която е постнал в профила си във фейсбук от 20 януари тази година е весела. В този момент думите са някак си излишни. Все пак ето някои от hebarfc.com "Имам неудоволствието да ви съобщя, че нашият приятел Станимир Николов е починал. Тази сутрин научихме новината от майка му, която е разпознала тялото му в Ковънтри. Лично аз никога няма да забравя как той заедно с баща си и още едно момче пропътува целия път до Велико Търново за да подкрепя любимия си отбор Хебър и те тримата да се чуват на стадион “Ивайло” и да помогнат на Хебър да постигне първата си победа в Търново. Той винаги беше на стадиона. Въпреки че учеше в Япония и през повечето време беше там, при всяко свое идване в България, той идваше да види мач на Хебър. Независимо от време, място или група, в която играе отбора. Носеше зеления шал със събе си и не спираше да подкрепя своя тим. Такъв ще те помня винаги Стани. Той помогна много и на този сайт. Държеше да се пише на кирилица и помагаше на феновете в чужбина да предпочетат кирилицата. На профила си във фейсбук, където има 370 приятели, той беше сложил не своя снимка, а стара емблема на Хебър, а за свой сайт беше посочил hebarfc.com. Благодаря ти за всичко, приятелю! Винаги мястото ти в този сайт ще е запазено. Никога няма да те забравим. Дано и Хебър никога не забрави какви фенове е имал и да ги цени, защото животът е кратък! Почивай в мир, Стани!"

Почти същото го има и тук, а повече не мога да измисля и да кажа. Но ще пусна нещо, на което Станимир би се зарадвал.

Missing

Обръщам се към вас с молба за помощ. Станимир Василев Николов - Стани от Пазарджик, който повечето от нас познават като верен фен на Хебър, е изчезнал от 21 януари тази година в английския град Ковънтри. В квартирата му са всички документи, пари и телефон и всички негови приятели и роднини го търсят от няколко дни. Има информация на профила му във фейсбук, в twitter. Пропуснал е лекциите в университета, което е необичайно за него. Никой все още не знае нищо за него. Полицията във Великобритания и нашето външно министерство са уведомени, но тъй като е вероятно той да ползва Интернет отнякъде и да пише съобщение до някого, молим всеки, който го познава и е във връзка с него, да ни пише или да се обади на майка му Валя Николова, която е в Англия, на телефон 359 889829377! Помогнете ни да намерим Станимир!

Предварително ви благодаря!

Имени дни

Имените дни винаги са били пренебрегвани за сметка на рожденните дни, като последните се смятат за по-важни и по-тържествени и се празнуват подобаващо. На имен ден не се кани на гости, а може да дойде всеки. Поне така беше преди. Сега не зная, дали навсякъде е валидно това правило. Не във всички страни се празнуват именни дни, но в България те са на особена почит. Ето какво намерих в сайта imenata.eu по въпроса:
"В най-общия случай име означава название, наименование на нещо или на някого. Макар да не е уникално, името на всеки, служи за представяне на човека пред света. Още с раждането си човек получава име от своите родители. В него се влагат различни идеи, предпочитания и пожелания. В повечето случаи изборът на име на децата до голяма степен е повлиян от традициите. Обикновено първородното дете се кръщава на някой от родителите на бащата- или с някое от техните имена, или с производно. По обичай второто дете носи името на някой от родителите на майката, а следващите - на близки роднини или просто други имена.

Именният ден е личен празник, който се чества при православните и католическите християни. Именният ден се обелязва на календарния празник, от който произлиза, или с който е свързано името на човек. Най-често празникът е на определен светец. В християнското разбиране на тези дни са залегнали и много по-стари езически персонажи, празници и ритуали. Това са празници, които често са свързвани с плодородието или прехода от едно към друго време. В миналото празникът не е бил познат по нашите земи - вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния Имен ден."

Добре звучи нали. Знаете може би максимата от минали времена: " Детето си дойде с името.", когато се роди на празник-имен ден. Все пак аз зная случаи, когато хора са раждани на Гергьовден, а са кръстени Иван или пък на Димитровден и са кръстени другояче. Традициите не са това, което са, пък и родителите имат право да изберат име на детето си по своя воля, а не по закони и догми. Ами да карам поред тогава с трите имени дни.

Първи имен ден: Хебър
Дата:22 ноември
Значение: В неделя, 22 ноември, се навършват точно 30 години от раждането на името “Хебър”. На същата дата през 1979 година футболния клуб на Пазарджик се преименува от ДФС Бенковски на ДФС Хебър. Освен името се сменят и екипите, като досегашният червено-бял екип се заменя с жълто и синьо, символизиращи цветовете на река Марица. Името е древно, а освен него река Марица е позната още като Еврос, Еброс, Хеброс, Ибър, Мерич и Хебър. Самото име Хебър идва от едни пътешественици, които виждат по бреговете на реката да пасат кози и от гръцката дума за коза нарекли и реката Хебър. Ето и пълния текст от книгата на Иван Батаклиев "Град Татар Пазарджик - историко-географски преглед" от 1923 година:"До преселението на българите на Балканския полуостров Марица се е наричала Хебър или Хебрус, понеже в източните клонове на Родопите, които опасват Марица, имало много кози, които на гръцки се наричат хебър- От 1233 година тя вече носи името Марица." Това няма да го срещнете никъде в нет-а, но е истина и затова се чудя защо футболния тим не приеме прозвището "козлите" и да сложи на емблемата си една коза? Това едва ли ще стане, защото от 90-те години насам отборът е познат като "гробари". Та точно на имения си ден отборът загуби от Нови Искър с 2:3 и се развали празненството.

Втори имен ден: Александър
Дата: 23 ноември (празнува се и на 30 август)
Значение: "Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий)

1220 - 1263 година

Чества се на 23 ноември
На днешния ден е вторият годишен празник на св. Александър Невски - пренасяне на мощите му. Основният празник е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник.

През 1924 г. на този ден е осветен храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала."

От pravoslavieto.com

"Александър има имен ден на 30 август. На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

Името Александър означава “защитник на мъжете” (от гр. alexein - “защитaвaм”, andros - “мъж”). На този ден празнуват още Алекси, Александра, Александрина, Александрия, Цанка, Цанко."
От сайта imenata.eu

Аз съм писал по въпроса, защо не празнувам на тази дата, нито на другата в предишен мой пост от миналата година. Този ден обаче беше различен. За първи път получих подарък за имен ден на него още сутринта. Честитиха ми го поне 10 души по скайп, кю, фейсбук и лично, а получих и първото си съобщение с честитка по мибилен телефон за имен ден. Ще си го запазя. Явно трябва да преосмисля празнуването му. Мои адаши ми довериха, че празнуват на другата дата, но за мен това не беше пречка да им честитя :) За името си съм писал и в друг пост и затова спирам дотук с втория имен ден. Пропуснах да почерпя със шоколадови бонбони, но догодина ще го направя.

Трети имен ден: Екатерина
Дата: 24 ноември
Значение:"Екатерина празнува имен ден на 24 ноември. На този ден православната църква чества деня на Св. великомъченица Екатерина.

Преданието разказва как Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. След като я вкарват в затвора, тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Така тя е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. Основен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“."

От сайта imenata.eu

Тук е момента да кажа, че моята баба носеше това име. Тя бе силна и волева жена и постигаше всичко с много труд и нищо не можеше да я спре. Дълго време не знаех, че пълното и име е Екатерина, защото всички и казвахме баба Ката, но след като нея я нямаше вече на този свят, аз разбрах повече за нейното име. На този ден ден си спомням за нея и за това каква велика жена беше. Въпреки всичко не зная, дали тя въобще е празнувала именния си ден. По вероятно е да не го е правила.
Тук свършва приказката за трите именни дни. Тя може да бъде продължена,но важното е, че за нас българите всеки ден е празник! Повод все може да бъде намерен. Името също!

22 дни

22 дни минаха откакто за последно писах тук. Събитията бяха доста, но по една ли друга причина все не успявах да драсна нещо. Имах материал поне за 5-6 поста, но в крайна сметка сядам да пиша чак сега, когато часовникът бърза към полунощ. Говоря си с машини, а именно те ме предадоха през последните няколко дни. Но нека да карам поред и да съобщя за събитията хронологично. След концерта едва станах и ме цепеше глава, но пътувах към вкъщи, защото майка ми празнуваше своя рожден ден. За жалост той винаги остава в сянката на именния ден на баща ми на следващия ден, а също така и неин професионален празник. Все пак успяхме да го отпразнуваме в тесен семеен кръг и да ес подготвим за гостите на следващия ден. 24 май винаги е бил специален ден и ден за гости. Нормално е да идват между 20 и 60 души вкъщи. Първите започват да пристигат към 10.30 и тогава се започва пренасяне, сервиране и разговори и така до към 1-2 през нощта. Ще спестя подробностите, а само ще кажа, че е доста изморително. Лица, разговори, еднакви въпроси и разпалени дискусии и всеки се връща следващата година, за да опита вкусните гозби на майка ми и големите порции. След това хубавото беше, че сестра ми си дойде от чужбина за 10 дни. Бяха ги пуснали заради кризата. Видяхме се с нея за кратко, а тя си замина преди рождения си ден. Тя и баща ми са родени на една и съща дата (5 юни) и ака баща ми е я е получил като подарък за своя рожден ден. Все пак подаръци и празници имаше да всички от сърце. Имаше и доста работа, а Студентът ме разочарова тотално през една от седмиците. Пътувах в командировка в Бургас, но някак си градът бе доста по-спокоен и чист от преди. Като си спомня колко преживявания имам тук и колко пътувания и стопаджийски истории са свързани с него и ми става едно носталгично. За жалост панорамният ресторант на хотела, където спах е заменен от ВИП апартаменти и така се губи най-хубавата гледка на града за всички посетители от най-високата сграда в морския град. Това бе и лайтмотива през повечето от тези дни. По разни поводи се връщах назад във времето и си спомнях подробности от минали неща. Няма да ги споделям сега. Миналата събота ходих на два мача в един ден. Сутринта гледах Хебър как падна от Германея (Сепарева баня) с 1-2 с още 42 души в последния домакински мач на отбора и бях взел със себе си и джентълмена. Този Хебър вече не е моя Хебър. Такова бездушие и безпомощност не бях гледал. Ходих да обядвам в едно приятно заведение до село Лозен край Чепинска река, а футболистите на Германея поляха там успеха си. Все пак успях да се добера до ембелмата на клуба, която търся вече цял сезон и може да се каже, че имам всички емблеми на отборите в нашата група. Следобяд пътувах за София и вечерта бяхме на националния стадион заедно с джентълмена. Досега го бях водил на мачове на нашите клубни отбори от всички нива от "А" група до пета дивизия и това, което го изумяваше бе липсата на публика и подкрепа. Онази вечер бе различно. Подкрепата бе фантастична. А едно нещо ми направи страхотно впечатление. Сектор "Г" се обърна към Сектор "Б" за да формират едно мощно "Българи, юнаци!". Нямаше Левски и ЦСКА, а имаше България. Ето това е най-ценното от мача. Джентълмена бе впечатлен и изумен от хореография, от пълния стадион и от подкрепата, каквато и в Англия няма, според него. След мача при метрото полицаи пускаха на партиди хората, което беше и правилното поведение. Входът за метрото бе безплатен, а ние се прибрахме благополучно към 23.30. Джетгълменът не можеше да проумее безплатното метро. След като го изпратих към студения и дъждовен Албион на главата ми дойде друга грижа. Някой бе заразил сайта ми hebarfc.com с и-фрейм с вирус и напълни и домашния и служебния компютри. Чистеното продължи до днес и все още не съм сигурен, че всичко е наред. Имаше някакви keylogger, Antivirus 2009, сума ти троянски коне и кукита, че се побърках. Наложи се да свалим и сайта за два дни и всеки ме питаше какво се случва, но добре ме беше Влади, иначе бях загубен. Утре (вече днес) ме очаква концерт, но за него ще пиша по-късно.