сряда, 30 юни 2010 г.

Пътуване към корените

Преди няколко седмици предприехме едно пътуване към корените на нашия род. Искаше ми се да разбера какво е подтикнало прадядо ми Алекса, на когото съм кръстен, да напусне родното си място, а също така, дали там са останали наши роднини. За съжаление въпреки положените усилия нишката се губеше до самия край на пътуването и постави повече въпроси, а не отговори на нашите.

Пътуването премина през красотите на Западните родопи, а именно през Ракитово, язовир Батак, язовир Малък Беглик, Голям Беглик (Васил Коларов), Широка поляна, язовир Доспат, град Доспат, Сатовча, Долен, Гърмен и целта Огняново. Няма да се спирам подробно на всяко място, а ще пиша направо за Огняново. В България има четири населени места с това име, като едното е в област Пазарджик, а това е в област Благоевград. Другите две са в област София и в област Добрич. Аз лично съм против съществуването на населени места с еднакви имена на територията на една държава, но това е друга тема.

Селото е известно най-вече със своите минерални извори, а хората разправят, че преди години минералната вода стигала до всеки дом. Днес това не е така, но все пак има над 10 хотели и семейни къщи, които предлагат настаняване и минерална вода. Ние отседнахме в Алексовата къща може би заради името, въпреки че роднински връзки нямаме, но собственикът е много готин зъболекар, който работи в София и държи да направи старата семейна къща в един уютен и добър семеен хотел и го е постигнал. Има уют, има и атмосфера. Личи си, че е правено с доста любов и с внимание към детайла. Но ние бяхме тук за друго.

Вече бях направил предварителни проучвания по телефона с кметството и с общинския център Гърмен, но не успяха да ми помогнат. Следващата ми цел бе църквата, която е от 1835 и е запазена и хубава. Не ми позволиха да снимам вътре иначе щях да покажа колко красива бе тя. Там не пазеха архиви и регистри преди 1945, а и не успяха да намерят. Посетих и всички хора с тази фамилия, но нямах успех, въпреки че всички бяха много любезни и услужливи. Дори един от тях ми каза: "Момче, тази история ми звучи като научна фантастика!" Фантастика, но аз се опирах на документи. Притежавах кръщелното свидетелство на брата на моя дядо, който е роден през 1899 година във Фотовища (така се е казвало селото до 1934 година) и там фигурират имената на майка му и баща му, свещеника, чиито гроб се намира в двора на църквата, а също така и печата на тази църква и Неврокопската епархия.
След църквата проверих и гробищата, но дори и мъртвите не ми помогнаха. Баща ми и мой чичо са идвали през 1992 година тук и тогава наш братовчед с името Асен им е разправял всичко за рода. За нещастие баща ми тогава не си е правил труда да го запомни, а чичо ми вече не е между живите. Асен също е починал миналата година и така тайната за връзката е отишла заедно с него в гроба му. Синовете му не знаеха нищо и така историята остана отворена без щастлив край.

Самото село освен изворите, хотелите и църквата има и джамия, стадион, училище, ясли и детска градина, туристически център, площад, читалище, аптека, няколко хранителни магазина и около 1 600 жители. Интересно е, че в старата част на табелки все още го пишеха Огненово, защото едва през 1966 година е станало Огняново, като още пред 1934 са превели така гръцкото фотос, с което гърците са наричали светлина, слънце и огън. Огън и вода. Това е Огняново днес. Много хубава статия за селото може да намерите тук

В селото е имало 7 воденици. В една от тях е работил прадядо ми, който е бил воденичар. Днес останки са останали само от една, а и реката вече не е така пълноводна, а е малко поточе, което напомня за славното минало, това правят и старите къщи в селото. Хората вече са забравили миналото си, а не бива. Аз ще продължа да търся и със сигурност ще посетя Огняново отново. Посетете го и вие. Заслужава си.

Снимките от Огняново

Хотела може да резервирате онлайн оттук

сряда, 23 юни 2010 г.

100 грама кафе и уют


Една моя позната и колежка веднъж ми показа едно страхотно местенце в центъра, което в последния един месец се превърна в мой утринен пристан. Благодарение на нея аз открих място, което е без цигарен дим, тихо, спокойно и уютно. Не бих предположил, че известната верига от магазини "100 грама сладки" са направили и салон за кафе, но това е факт. Намира се на улица "Ангел Кънчев" и обслужването и атмосферата са на ниво, а също така и продуктите им. Кафето се сервира в хубава порцеланова чаша от английски сервиз в табла заедно с две сладки (бяла и кафява - каквито бучки захар има и във всяка захарница на всяка маса). Пушенето е забранено и затова в салона е много приятно и чисто. Ухае добре и е едно хубаво място за сутрешно кафе и хубав портокалов сок в забързания ден. Момичетата и момчетата са облечени в униформи и са много любезни и учтиви. Като недостатък мога да отбележа липсата на суха сметана, на на фона на всичко останало това е много малък проблем. Чисто, приятно и свежо. Тук може да си прочетете вестника на спокойствие или да срещнете приятели и да чувате какво си говорите без да се съобразявате с шумна музика. Този салон спокойно може да бъде и във Виена, а виенското кафе, което предлагат, е превъзходно. Само искам да уточня, че това не е платена публикуция, но ако от 100 грама сладки решат да направят нещо по въпроса съм навит за безплатно кафе :) Интересното е, че това място е заобиколено от кафета и конкуренцията е голяма ( до него има друго кафе, а срещу него са Онда, Джимис и сладкарница Пчела), но там е винаги пълно, задушно, задимено и шумно. Който обича спокойствието и тишината, за да се откъсне от ежедневния стрес, то това място бих препоръчал. Вярно е, че цените са малко височки, но за качеството, което предлагат са нормални. Кафето е 2.20 лева, а работното време е от 8:00 до 20:00 часа. Очаквам с нетърпение следващата сутрин...

неделя, 20 юни 2010 г.

Предай нататък

Зелената фея ми подаде щафетата, но не със салама и въпреки че това се случи през миналия месец май, едва тази вечер реших да приема предизвикателството.

10 неща, които ме правят щастлив:

1.съществуването, живота, смисъла и фактът, че ме има тук и сега
2.хубава песен, филм, театрално представление, книга, преживяване
3.дъщеря ми
4.пътуването към непознато или непосетено място (село, река, планина, местност, музей, държава)
5.общуването с хората като цяло, но най-вече споделянето с ценни хора на най-хубавите моменти
6.малките победи всеки ден
7.победа на любимия отбор (зенит, хебър, цска, ливърпул, рома, реал)
8.България
9.природата и нейните проявления
10.сезоните и най-вече пролетта и есента (моите любими)

Не са подредени по приоритет, а по хрумване и има поне още 10, за които мога да пиша на момента, но спирам заради правилата на щафетата. Следващото е:

5 неща, които не знаеш за мен:

1.поставял съм на сцена Smooth criminal на Michael Jackson, като аз бях в главната роля, танцувайки с бял костюм и шапка :) и следвайки хореографията от клипа и навивайки още 20 души да участват. За жалост имам само една черно-бяла снимка от тогава
2.танцувал съм народни танци 5 години (любимото ми беше Дайчовото хоро). Имам и сребърен медал (с една дума игроорец)
3.тренирал съм 2 години карате до стил шотокан (така получих и първия си прякор)
4.пропътувал съм с приятел на автостоп Черноморието от Резово до Дуранкулак за една седмица, спирайки във всяко населено място по пътя със спален чувал, зает ми от Лейди Б :)
5.имам автограф на плоча от Оскар Бентън от концерта му в Пазарджик, на който милиционерите пуснаха само мен като дете да отида при него




Накрая 5 блога, да видим, дали някой ще върже:


Пламен, Георги, Емо, Каспър и Сиската, на която трябва да кажа, че непрекъснато ме спамят на двете ми пощи да купя домейна siskata.com, защото siskata.net бил мой. Много странна работа.

Хайде да ви видим и вас сега :)
Предай без да връщаш!

петък, 11 юни 2010 г.

Моите световни първенства

Скоро прочетох някъде, че мъжете измервали живота си със световните първенства и събитията, които им са се случвали тогава. Това провокира и мен да потърся значими случки и събития, които са минали досега и съвпадат със мачовете за Световния трофей. Въпреки, че съм роден през 1977 година, не помня нищо за световните през 78 в Аржентина и през 82 в Испания, въпреки че логото на последното е запечатано като образ в главата ми. Продължавам с мондиалите, които помня съвсем ясно:

Мексико 86

Бил съм на 9 години ученик, но помня че по радиото пускаха една песен на братя Аргирови за това световно (тогава осъзнах, че това трябва да е важно събитие, щом пишат песен за него:)Помня ясно, че и България участваше. Важно е и участието все пак. Марадона бе името, което запомних, а Мексико бе страната, за която прочетох повече в книги от библиотиката (тогава нямаше Интернет). Повече за нашето участие прочетох от книгата на Иван Вуцов миналата година.Ето и песента, ако не сте я чували:



Италия 90

На 13 години вече вдявах нещо от играта и помня, че гледах всички мачове по телевизията, а мой любимец бе Марко ван Бастен и много съжалявах по-късно, че слезе от футболната сцена толкова рано, защото той бе много техничен и интелигентен играч. Отново една уникална песен, която е мой личен фаворит за най-добра песен, написана за мондиал. И сега настръхвам като я чуя:



САЩ 94

Каквото и да се напише за това първенство и за най-големия български успех във футбола ще е малко. За жалост точно тогава аз бях на друга вълна. Бях с дълга коса на 17 в пубертета в немската гимназия. Гледах мача с Нигерия при един съсед в Пазарджик и се отчаях за нашите онази вечер и реших да не гледам нито един мач до края каквото и да стане. След това отидох за първи път на July morning във Варвара на морето на автостоп, докато нашите са си изкарали акъла къде съм изчезнал без да се обадя. Точно на 1 юли на едно радио на брега на морето някои от хипарите слушаха мача с Аржентина и се шегуваха, че слънцето ще изгрее с българския флаг или с резултата от мача, но мен ме вълнуваха други неща тогава и не съм се насладил на момента по-най-добрия начин, а едва по-късно осъзнах какво се е случило гледайки пълен стадион да посреща героите и гледайки записите от мачовете. Все пак другото преживяване също бе много силно и запомнящо се, но кой ходи на Джулая като има световно?

Франция 98

Вече като студент на 21 като в песента на Cranberies и започвайки все по-сериозно да се увличам от футбола проследих цялото първенство и гледах всички мачове. Моят съквартирант купуваше вестник 7 дни спорт, а аз Меридиан мач и следяхме, всичко, което се случва, а най-вече мачовете от световното. Приятелката ми тогава беше за Италия заради екипите на отбора, които прилепвали на телата им и заради красивите италианци :) Тогава бях и на третата си работа и бях в Бургас, когато гледах финала в едно кафе до жп гарата с много хора и емоции. Франция спечели във Франция. Нагласена работа :)

Япония и Южна Корея 2002

Бях на 25 в казармата в Щръклево, Русенско по това време и тормозът над висшистите бе голям, защото служехме само 6 месеца. Все пак пощальонът беше мой човек и освен писмата ми носеше и спортен вестник веднъж в седмицата. Гледахме някои от мачовете в зависимост от благоразположението на ефрейторите, но често те използваха повода, за да се изгаврят с футболните запалянковци. Връх на всичко това бе лишаването на цялата рота от възможността да гледа финала като в същото време трябваше с голи ръце да скубем тревата на стадиона, за да стане 2 см. висока. Ефрейторите в това време си гледаха мача на спокойствие, пиейки бира в барчето и ухажвайки единствената жена в поделението. Така и не съм го гледал този финал, а за по-голямо наказание от това не бих се сетил и ако не беше реалност, нямаше да повярвам, че е възможна такава гавра. Все пак това беше първенството на Роналдо.


Германия 2006

Този път световното съвпадна с моята сватба и сватбеното пътешествие до Палма де Майорка, организирано от АСТРАЛ холидейз. На самата сватба имаше някои хора, които хвърляха поглед към мача на телевизора без звук, но като цяло повечето се отдадоха на танците и празничното настроение. Меденият месец, или по точно медената седмица бе в Палма де Майорка и там също светът бе футбол. Още повече, че повечето туристи бяха немци. Мачовете гледахме по испанската телевизия La Sexta, която ме изуми с невероятните коментатори, които горяха в играта и можеха да превърнат и най-скучния мач в събитие. Много се радвах на тяхната емоция и хващах някой от думите им с моя лош испански. По хотелите от балконите висяха различни знамена на участници в първенството, а на басейните и на плажа също преобладаваха футболните национални аксесоари. Едно много различно световно, което ще запомня и с отразяването в испанските вестници. Първенството на Зидан и Матараци :)

ЮАР 2010

За първи път в Африка, за първи път с 32 отбора. Всичко започва утре. Какво ли ни очаква през следващите първенства под името на играта футбол?

понеделник, 7 юни 2010 г.

Паскови картички 75 години по-късно

Има хора, които са призвани да останат в историята. В тяхното настояще те са правели нещо, което ги вълнува и ги влече, а днес 75 години по-късно може да оценим какви усилия са били нужни. В този пост ще пиша за Григор Пасков и неговите фотографии, картички, които всеки колекционер, фотограф и ценител различава по неговия запазен знак (ромб в долния десен ъгъл с инициалите Г.П.), а за други пък е съвсем непознато име.

Григор Пасков е образован и любознателен човек, който създава първото фотоателие и първата книжарница в родния си град Хасково в началото на 20 век. Фамилията му се мести в София през 1911 година, а самото фотоиздателство е създадено през 1923 година и си поставя за задача да обикаля България и да прави снимки за изгледи от всички български градове. Това днес изглежда лесна задача, защото всеки има възможност да вземе своята компактна камера и да прави безброй цифрови снимки на дадено населено място, курорт или природа. Представете си обаче как Пасков е носил 20 килограма със себе си (толкова тежи френския апарат "Хермагикс" заедно с триногата, касетите и стъклените плаки) и как е пътувал с трена или на каруци или пеш.

За щастие неговото дело по-късно продължава и сина му Георги Пасков, а почти целият архив е запазен. Той е съдържал над 1000 броя снимки, но част са били унищожени при бомбардировките, а друга при одържавяването на издателството. Все пак при антикварите се намират често негови картички. Причината да ви пиша за него е една изложба, на която попаднах съвсем случайно минавайки по улица "Цар Самуил" в София. Там на табло за обяви на музикален център "Борис Христов" видях почти откъснал се лист с името на изложбата: "България 75 години назад: Стари фотографски картички на фотоиздателство "Гр.Пасковъ" ".

Изненадах се като установих, че вратата е заключена, но не се отказах и натиснах звънеца, който беше удобно скрит вдясно на колоната при решетката. Излезе възрастен пазач, който ме питаше какво искам :). Казах, че искам да разгледам изложбата и той ме пусна вътре като заключи след нас. След това ме въведе през няколко коридора и слязохме надолу до едно стълбище в мазето. Там ми каза да изчакам, за да пусне осветлението и после каза, че мога де си взема и брошура. Изложбата бе безплатна,а аз и посветих 33 минути от моята обедна почика. Определено си заслужаваше. Различаваше се от нещата на Пасков, които бях виждал. Имаше доста снимки на хора, обичаи и пейзажи. Подредбата бе тематична и по региони. Много ми хареса. Взех си брошурата и излязох. Той каза, че днешните хора въобще не се интересували от тези неща и дори не повярва, че аз бих могъл да се интересувам от подобни неща. Ситуацията доста напомняше сцената от пътеводителя на галактическия стопаджия, където плановете за разрушение на Земята се намирали в едно мазе, пазени от тигър и с надпис "Опасно за живота" :) Въпреки всичко тази изложба ме зареди с положителна енергия.

Като търсих снимки от Пазарджик установих, че там също има такива хора и това са фото "Тотев" и фото "Тачев". Те са запазили един уникален портрет на града и на околностите, а и на хората, живяли по това време. Каквато и литература да прочетеш, видиш ли снимките, нещата са значително по-ясни. Много се радвам, че ги е имало тези хора, а според мен снимките им трябва да бъдат качени в Интернет и да се направят сайтове за тях, за да бъде популяризирана тяхната дейност и страхотния архив, който имат. Нещо подобно се опитва да прави един приятел със сайта за историята на Пазарджик, а аз му помагам.

За съжаление Пасков има малко снимки от Пазарджик, но и те си заслужават. Една от тях беше на изложбата. Негови снимки( на сина Георги Пасков) може да намерите във фототрезора, а ако имате достатъчно пари може и да си купите.

Аз пък с нетърпение ще очаквам следващата изложба, защото тази продължи по-малко от месец (27 април до 24 май). Препоръчах на няколко поднати да я видят, но двама от тях не са могли да влязат. А дано до тогава някой се сети да направи сайт на Паскови, защото те заслужават. А дотогава ще се възхищавам на снимките!

вторник, 1 юни 2010 г.

Май през май

Неусетно като любима мелодия отмина месец май. Случиха се толкова много неща, че ако трябва да ги опиша подробно, щеше да се получи много дълъг пост, а хората нямат време да четат толкова в това забързано време. Първата и последната седмица от месеца бяха свързани с пътуване и си припомних това любимо чувство да се събуждаш на различно място всяка сутрин. Наистина човекът е човек, когато е на път. Тогава се вижда далеч през ежедневието и дребните проблеми и всичко се нарежда от самосебе си. Все пак ще се опитам в следващи постове да очертая поне 3-4 важни неща, защото не бива те да се обединят и претупат в един пост. Имах нужда да се откъсна за малко и това се случи за една прекрасна седмица. Но най-доброто предстои. Поне така се надявам. Поздравявам всички с тази хубава песен: