сряда, 30 юни 2010 г.

Пътуване към корените

Преди няколко седмици предприехме едно пътуване към корените на нашия род. Искаше ми се да разбера какво е подтикнало прадядо ми Алекса, на когото съм кръстен, да напусне родното си място, а също така, дали там са останали наши роднини. За съжаление въпреки положените усилия нишката се губеше до самия край на пътуването и постави повече въпроси, а не отговори на нашите.

Пътуването премина през красотите на Западните родопи, а именно през Ракитово, язовир Батак, язовир Малък Беглик, Голям Беглик (Васил Коларов), Широка поляна, язовир Доспат, град Доспат, Сатовча, Долен, Гърмен и целта Огняново. Няма да се спирам подробно на всяко място, а ще пиша направо за Огняново. В България има четири населени места с това име, като едното е в област Пазарджик, а това е в област Благоевград. Другите две са в област София и в област Добрич. Аз лично съм против съществуването на населени места с еднакви имена на територията на една държава, но това е друга тема.

Селото е известно най-вече със своите минерални извори, а хората разправят, че преди години минералната вода стигала до всеки дом. Днес това не е така, но все пак има над 10 хотели и семейни къщи, които предлагат настаняване и минерална вода. Ние отседнахме в Алексовата къща може би заради името, въпреки че роднински връзки нямаме, но собственикът е много готин зъболекар, който работи в София и държи да направи старата семейна къща в един уютен и добър семеен хотел и го е постигнал. Има уют, има и атмосфера. Личи си, че е правено с доста любов и с внимание към детайла. Но ние бяхме тук за друго.

Вече бях направил предварителни проучвания по телефона с кметството и с общинския център Гърмен, но не успяха да ми помогнат. Следващата ми цел бе църквата, която е от 1835 и е запазена и хубава. Не ми позволиха да снимам вътре иначе щях да покажа колко красива бе тя. Там не пазеха архиви и регистри преди 1945, а и не успяха да намерят. Посетих и всички хора с тази фамилия, но нямах успех, въпреки че всички бяха много любезни и услужливи. Дори един от тях ми каза: "Момче, тази история ми звучи като научна фантастика!" Фантастика, но аз се опирах на документи. Притежавах кръщелното свидетелство на брата на моя дядо, който е роден през 1899 година във Фотовища (така се е казвало селото до 1934 година) и там фигурират имената на майка му и баща му, свещеника, чиито гроб се намира в двора на църквата, а също така и печата на тази църква и Неврокопската епархия.
След църквата проверих и гробищата, но дори и мъртвите не ми помогнаха. Баща ми и мой чичо са идвали през 1992 година тук и тогава наш братовчед с името Асен им е разправял всичко за рода. За нещастие баща ми тогава не си е правил труда да го запомни, а чичо ми вече не е между живите. Асен също е починал миналата година и така тайната за връзката е отишла заедно с него в гроба му. Синовете му не знаеха нищо и така историята остана отворена без щастлив край.

Самото село освен изворите, хотелите и църквата има и джамия, стадион, училище, ясли и детска градина, туристически център, площад, читалище, аптека, няколко хранителни магазина и около 1 600 жители. Интересно е, че в старата част на табелки все още го пишеха Огненово, защото едва през 1966 година е станало Огняново, като още пред 1934 са превели така гръцкото фотос, с което гърците са наричали светлина, слънце и огън. Огън и вода. Това е Огняново днес. Много хубава статия за селото може да намерите тук

В селото е имало 7 воденици. В една от тях е работил прадядо ми, който е бил воденичар. Днес останки са останали само от една, а и реката вече не е така пълноводна, а е малко поточе, което напомня за славното минало, това правят и старите къщи в селото. Хората вече са забравили миналото си, а не бива. Аз ще продължа да търся и със сигурност ще посетя Огняново отново. Посетете го и вие. Заслужава си.

Снимките от Огняново

Хотела може да резервирате онлайн оттук