Черният албум на P.I.F.

 

Черният албум на Металика и белият албум на Бийтълс са емблематични за музикалните им фенове. Двата основни цвята на обложките създават настроението и песните в тях. Доста по-личен от тях за мен е последният албум на група P.I.F. който също е с черна обложка. Макар да го бях слушал като демо, изпратено от Димо при официалното му представяне в Joy Station го възприех отново като нов албум, за жалост последен. Преди да започна да опиша в думи моите възприятия песен по песен искам да подредя песните, така както ги подредих по молба на Димо, когато ги чух за първи път :

1. Opus 4

2. Opus 5

3. Opus 1

4. Opus 3

5. Opus 2

6. Opus 6

Тогава той ми каза, че не се започва с най-силната песен и, че ще измисли заглавия на по-късен етап. За местата в България, когато за първи път обсъждахме идеята, той искаше като отидеш там и да видиш табела или QR код, който само на това място да активира видеото към самата забележителност и песен с точни координати, а представянето на албума искаше да е на 1 юли, July morning на брега на морето и да се излъчва на живо чрез live streaming през URBO. Но да започвам с албума: P.I.F. 6

1. Opus 1 - Мое заглавие: На брега или Край Бога - 4:24 минути

Тази песен я свързвам с Варна и слушайки я вече няколко пъти посрещнах изгрева на Трета Буна. Явно не случайно съм я сложил на трето място в своя списък. Пожарите в песента се гасят с дъжд, океани, морета и река. Виновен ще чакам деня за мен е най-силното словосъчетание тук. Няма невинни, но само един може да те разбере и да ти опрости греха…

При сканиране на кода от книжката с текстовете Димо ни води във Велики Преслав. Едва 668 души са го гледали досега, 16 харесали, а 5:33 минути ни разхождат из историята на старата столица. Мисля да го посетя отново този път през очите на видеото и слушайки първия опус.

2. Opus 2 - Мое заглавие: Виждам или Видение - 5:02 минути

Повтаряемост, прогресия, всеки нов ден - тази песен за мен е космическа и си представям как излита ракета и през илюминатора се вижда изгрева над планетата Земя и топлината на родната земя. Има простор, любов, карма, завет, обещания и всяка звезда има послание. Не може да се обхванат висините на тази песен и летенето само нагоре ме кара да настръхвам и да чувствам необятността на нашето съществуване. Виждането за мен е проглеждане извън тялото и душата.

Потопената църква "Свети Иван Рилски" край язовир Жребчево. Любопитен факт е, че се отбих да я видя залята с вода и я снимах, точно преди представянето на Opus 4 в бар Петък, където Димо се появява в края. Сякаш съм знаел. 643 души са я видели от кода на обложката, а 11 са я харесали. 2:55 минути ни разказват за нейната история, а изборът да присъства тук е уникален.

3. Opus 3 - Мое заглавие: Планетата Земя или Ела до мен - 5:11 минути

За мен това е най-жизнерадостната песен в албума. Всички сме деца на планетата Земя и затова напевите на роден език на хора от африканци звучат актуално. Тежката ни суета и его тежат на света, но тук всички сме над тези неща. Песента ме кара да танцувам и да се усмихвам и да пляскам с ръце. Има един момент от музиката (май се казваше бридж), който ми звучи като за телевизионен сериал комерсиално, но може би за да покаже, че това е контрапункт на любовта и радостта, която властва над всички нас. Колко от Вас са прегръщали дърво, лягали са на тучна поляна да усетят ритъма на земята, гмуркали са се във вир или море, за да усетят вдишванията след това? Ела до мен ни кани Земята и пак ни показва, че тя ще продължи да съществува дълго след като нас ни няма на нея…

Мадарски конник - 3:42 минути, 267 показвания и 7 харесвания. Без паралел в европейското културно наследство. В подножието му Димо ни посреща и ни показва какво стои над него. Той е част от скалата, част от земята и сетивата ни го виждат, а очите попиват това наследство.

4. Opus 4 - Мое заглавие: Светлина - В шепот си губя ума - 2:50 минути

Най-кратката песен в албума е и най-въздействаща. Същото се отнася и за клипа, който е направен на световно ниво. Не случайно от пускането му досега е гледан 238 000 пъти. Цигулката, фанфарите, барабаните допринясат за неговата сила, тържественост и светлина. Като слепец с пръсти те чертах. Много силни и въздействащи слова. Дълбая си спомен и в шепот си губя ума. Не мога да не слушам или гледам тази песен и да не усетя буца в гърлото и напиращи сълзи. Това е осъзнаване на геният, когото загубихме преди година, а при мен съчетан с приятелството и доверието, което ми липсва. Картините, които се чертаят се сменят с бързината на мигване и всичките са трогващи, красиви и истински и всяка стена, сълза или вик са на място.

P.I.F - OPUS 4 (Official Video) - YouTube

Нос Калиакра - красив нос - 3:13 минути. 495 показвания, 12 харесвания - шеметна пропаст при най-тясната издатина, в която се блъскат вълните на Черно море. На входа пак ни чака Димо, за да ни разходи в този красив малък полуостров. Тук наистина в шепота на вятъра можеш да си загубиш ума и да видиш невероятна светлина, отразена в скалите, морето и крепостта. Тук съм посрещал изгрева на 1 юли и чувството е уникално.

5. Opus 5 - Мое заглавие - Непозната - 4:04 минути

Най-игривата и любовна песен в диска. За мен тя говори за непознатата, неизпитана любов, която винаги си остава несбъдната и неизживяна. За тебе се разказва, че не носиш никой в сърцето си, че си вятър студен. Отблъскване, разминаване, неизживяност. Винаги тази любов ще си остане непозната за мен. Предполагам, че всички сме изпитвали това чувство някога през жинота си и си мислим, какво ли би се случило, ако имаше отклик, кликане, прищракване и пасване и дали това би довело до експлозия, ярък тътен и галактически шум. Най-добре обаче е така - любовта остава чиста, непокътната, неизживяна и непозната.

Перперикон - 227 показвания, 9 харесвания и 3:48 минути. Кацнал на една скала в небрежна тениска Димо ни показва най-големия мегалитен палетник на Балканите. Радвам се, че успях да го покажа на децата си миналата есен, защото иначе щеше да остане нещо неизживяно и непознато.

6. Opus 6 - Мое заглавие - Брули - Майчина последна прегръдка - 5:18 минути

Много силна и лична песен и неслучайно е в края на албума (от новите парчета) и тук имаме съвпадение и аз съм я посредил на последно място като край. Черно и бели спомени вятърът брули. Загубата на толкова близък човек води до болка, болка, който личи и в думите и в музиката. Наистина студеният зимен вятър брули, а пролет и лято са заровени, а зимата пусна си корени. Очите са хем сухи, хем влажни, но отворени. Ръце протягам към тебе в небето. Вали снегът, а топи се сърцето. Може да е пресилено, но и аз така се чувствах при загубата на Димо.

Това написа той за нея в съобщение към мен тогава: "Тя е за майка ми. 6та. Лична е. И е най-силна. Става силна  след като кажа за какво съм я писал..."

Плиска - 278 показвания, 9 харесвания и 3:41 минути - Първата българска столица. Началото. Като майката, която дава живот. Тук е мястото да кажа, че музиката, която съпътства всяка българска забележителност е на Иван Велков от сайта му: www.musicallica.com

7. Понякога - 5:14 минути

Това не е нова песен, но не е влизала в албум. Помня, когато я представиха в Терминал 1 преди две години и я записах цялата и я пуснах в YouTube и там я гледаха близо 6 хиляди души. 

Понякога - нова песен на P.I.F. - YouTube

Песента е с кауза в подкрепа на хората с множествена склероза (МС) и понеже познавам такива, това я прави още по-ценна и лична. Такава тя е била и за Димо, защото една от бившите му съученички е диагностицирана с множествена склероза. Иначе е записана преди близо 10 години, представена преди 2, а вече е и част от албума. Любопитно е, че в подреждането в Spotify тя е девета или на последно място, на позиция 7 е Приятел, а в диска е обратното. Ето и клипа, който също заслужава внимание:

ПОНЯКОГА P.I.F. / Poniakoga - YouTube

Понякога грешим, понякога не спим...

Рилски манастир - 390 показвания, 12 харесвания - 3:14 минути - Понякога трябва да отидем в най-големия храм на Бога, за да почувстваме величието му. Действително това е най-голямата Божа обител в България. Много е казано и писано за него, но трябва да отидете и да видите с очите си тази красота. Няма да влизам в ролята си на екскурзовод. Видеото казва достъчно.

8. O - 2:48 минути 

Весела небрежна кратка лятна песен, на чието представяне също присъствах - тя е от 2018 и клипът от Терминал 1 казва всичко:

O! P.I.F. - YouTube

Странно, но QR кодът също води до Рилски манастир като при предишнат песен. Може да е грешка, а може и да не е.

9. Приятел - 3:16 минути

Децата много харесват тази песен вероятно, защото първоначално е писано за детско представление. Благуните им беше много любимо и се радвам, че успяха да го гледат и на живо на сцената на "Сълза и смях". Там песните и музиката също са на Димо и са в същия оптимистичен, жизнерадостен дух. Но няма значение, дали си малък или голям. Когато си сам ти трябва приятел. Достатъчно е да е само един. Зная, че клипът на песента е сниман в Гърция на море и си личи, че тогава всички много са се забавлявали, а песента е последна в диска. На нейното представяне на входа получих картонче като визитна картичка с QR код, откъдето си я свалих и дълго време беше мелодия на телефона ми. Интересно е, че последните три песни си имаха своето представяне, а сега са допълнение на опусите в албума. Ето и клипа, ако не сте го гледали:

ПРИЯТЕЛ P.I.F. / Priqtel - YouTube

Татул - 223 показвания, 6 харесвания - 4:01 минути

Каменна глава това значи името каябашъ, което ползват местните жители и миналия септември го посетих и аз. Бях на същото място, където стои и Димо в клипа и беше много спокойно без други посетители. Мисля си, че ако този албум и местата в него са слушани и посетени от всички почитатели на музиката на P.I.F. мисията на моя приятел ще бъде изпълнена.

10. Гнездото - липсващата песен - 3:38 минути

Вероятно малко хора знаят, че албумът е предвиден да бъде с 10 песни и липсващата песен е нова версия на песента "Гнездото", с която P.I.F. участват в радио конкурс на БНР през 2017 година и печелят втора награда. Тъжната история на песента "Гнездото" ще ви накара да се замислите дали правим добро, изсичайки дървета, за да построим един луксозен булевард? Става въпрос за разширението на булевард "Черни връх", където живее Димо. Повече може да чуете тук: 

"Всяка сутрин, всяка сутрин с песента..." така се пее в песента: "Вятър и шепот и две крила..." Песента според барабаниста Мартин Профиров имало ново страхотно звучене, но остава недовършена. Във версията от преди 4 години има соло на саксофон и може да я чуете тук. Вероятно в някой момент ще я чуем, за да добавим последния акорд на творчеството на Димо.

Чудните скали - 350 показвания, 9 харесвания - 3:41 минути

Чудно е, че въпреки, че липсва песента, то тя си има своето местенце в България и това са чудните скали край язовир Цонево и това е място, което не съм посещавал, но сега със сигурност ще предвидя за следващата година. Гледката от видеото си заслужава. Заслужава си и целия албум и всяко видео, което се крие в кодовете от обложката на диска. Вижте ги и слушайте! между редовете има доста мисъл и смисъл...

Това беше от мен. Дано Ви е харесало и да сте научили някои нови неща. За мен това беше едно аудио-визуално пътешествие в миналото и бъдещето и няма как да не го ценя и обичам като редови фен на групата, и верен приятел на певеца...

Диска може да си поръчате онлайн тук: P.I.F. 6 (CD) – Монте Мюзик (montemusic.net), а

специалното издание с демо записи на песните, пъзел и  още екстри може да си купите на следния линк: КОМПАКТ ДИСК P.I.F. 6 - LUX, специално издание (natamno.com)

"Като сбъдната мечта, като пролет в гора, като капчица роса, като слънце през нощта, като птица в синева: Обичам те!"

P.I.F. излетяха от Терминал 1 с 10 песни от новия албум

След емоциите от два мача в четвъртък вечер се озовах за първи път в клуб Терминал 1, където концерт имаха група P.I.F. За първи път чух тази група през студентските си години и ги гледах и слушах на живо в клуб Маската в Студентски град. Песните "Невидимо дете" и "Приказка" ме накараха да си купя дебютния им албум.

Моят тогавашен съквартирант ги познаваше от Варна и ги беше слушал още преди да станат известни. Помня, че с него дори имахме спор относно групата и докъде ще я докарат в бъдеще.

Не зная защо, но винаги първата ми асоциация с Пиф е френския комикс с кучето Пиф и котарака Еркюл, които за първи път видях, когато като дете посещавах приятелско семейство на площад Гарибалди в София и оставяйки да спя там, докато чувах трамваите в нощта, разглеждах на нощна лампа списанията с двамата герои, а по-късно и ги получих и за подарък.

Много е удобно да имаш група с абревиатура, защото винаги може да измислиш ново значение за нея. Това се отнася и за тази група, която първоначално е Patriots in Fashion от 1999/2000, а после издава и втория си албум със заглавие Pictures in Frames, който си купих на диск. Следва Passion in Fact, а със сигурност има и още доста опции, които са неизползвани от тях досега, а на мен в момента ми идва ето това: Private Interesting Facts.

За известно време бях загубил следите на групата и бях учуден да разбера, че са минали през някакъв електронен период и албум, който не познавах. Друг техен албум получих като бонус с билетите, който е издаден през 2013 и го слушах в колата си.

Въпреки, че бе обявен за 22:30 концертът започна малко преди 23 часа и свърши към 1 през нощта. Първата част бе посветена на предстоящия пети албум, който се очаква да се появи до края на месец януари. От изсвирените 10 песни от него бях чувал само песента "Този ден", която бе представена наскоро и с видео клип и звучи доста свежо и зареждащо. Любопитен факт е, че в предишния албум от 2013 има песен с името "Тоз ден", която също е хубава, но за разлика от новата е бавна и малко тъжна. Нормално бе повечето хора сред публиката да не познават новите песни освен вече споменатата, но реагираха адекватно и дори припяваха на места. Специално участие в три от песните имаше невероятният тромпетист Михаил Йосифов, който добави страхотно звучене в песните на групата.

Последва десетминутен антракт, след който дойде моментът, който всички очакваха. Една музикална разходка сред най-известните песни на P.I.F., където освен Мишо Йосифов се включваше и публиката с пълен глас, познавайки наизуст текстовете. Включих се и аз и на следващия ден бях с променен глас, но определено това си заслужаваше. Групата излиза и на два пъти на бис като вторият път повтори една от новите песни. След концерта открих албумите им в приложението spotify и пътувайки в метрото ги слушах непрекъснато през последните няколко дни, докато в колата се въртеше последния им диск, очаквайки да си закупя и новия през новата година.

За финал на тази музикална приказка ще пусна една тяхна песен, свързана с предстоящите празници. Приятно слушане!

Геният на Джо Сатриани засия като двучасова супернова в София

Китарният гений смени дузина китари

Годината беше 1992. В музикалното студио до театъра в Пазарджик ми препоръчаха да чуя един китарист с италианска фамилия Сатриани. Албумът се казваше Екстремистът, а една нежна песен от него ме завладя и дори вдъхнови за име на моя бъдеща стихосбирка. Излишно е да казвам, че след това чаках всеки негов следващ албум, за да се насладя на перфекционизма му. Последва машина на времето, албум, който дълго не излизаше от уолкмена ми. Във всеки албум си имах своята нежна лирична песен, която ме завладяваше и вдъхновяваше.

Годината беше 2002. 10 години по-късно Сатриани беше в София за своя първи концерт в България. Уви, точно на същата дата имах служебен ангажимент, който не можех да откажа или отложа и пропуснах чаканото идване на моя любимец. За малко неща съжалявам в този живот, но това определено бе  едно от тях. Дълго време не можех да си простя този пропуск.

Годината е 2015. Седя удобно на метри от сцената в същата зала 1 на НДК, чакайки сбъдването на една моя мечта. Благодарение на 9 години радио Z rock и прекрасния подарък, който ми осигуриха, аз щях да чуя Джо Сатриани на живо. Вече бях гледал в България двама от учениците му Стив Вай и Кърк Хамет с Металика, но не знаех какво да очаквам от маестрото.

Точно в 8 часа лампите загаснаха и на сцената се появи подгряващата група на Дан Патлански, която бе изненада за мен. Бяха ми казали, че няма да има такава група и, че концертът ще почне точно в 20:00 часа. Все пак момчетата се постараха с 45 минутно шоу да подгреят по техни думи "мощния" Джо Сатриани. Не зная защо, но тяхната музика ми напомняше много Стиви Рей Воун, друг мой любим китарист, както и на моменти Джими Хендрикс. Самият Дан се раздаде и пя за публиката, споделяйки, че за първи път е в България. Последва пауза от 15 минути за оправяне на сцената и дългоочакваният от мен момент най-после настъпи.

Джо почна ударно с едноименната песен от новия си албум, която взриви зрителите и зададе ритъм на целия концерт. Близо два часа и половина той твори на сцената като ни даде голяма част от своя репертоар, даде изява на своите талантливи музиканти и ме зашемети със своите композиции, китарни сола и прекрасни картини, които се прожектираха на три екрана зад групата. Доказа, че не е от тази земя, че сънува сини сънища, че сърфира с извънземни, и че винаги ще бъде с мен и теб. Чух много любими мои неща, а и открих нови такива, а китарното соло продължаваше да звучи в ушите ми дълго след края на двата часа и двадесет минути, които ни отдели Сатриани. 

За жалост при излизането си от залата не успях да си купя новия албум, защото беше свършил поради промоционалната му цена, но се надявам някой да ми го подари за рождения ден ;) Вместо това обаче си купих предишния му албум, който носи заглавието Неспирен момент и действително не спирам да го слушам в колата на път за работа. От него си харесах една песен със заглавието "Не мога да се върна назад" и точно нея избрах за края на моя скромен пост за концерта. Много по-хубаво ревю, снимки и сетлист може да откриете на следния линк, а аз Ви оставям в ръцете на маестрото и наистина съжалявам, че не мога да се върна назад да го чуя на живо още веднъж...

Снимка: http://www.werock.bg/

Дълбока космическа музика от Yen

Дълбоко навътре стигат акордите и текстовете на немската група Yen, която пее на английски и има интерeсна история, която съвсем неслучайно се преплете с мен преди 4 години.

Беше октомври и се разхождах в хубавото слънчево време по главната улица на Щутгарт, когато погледа ми бе прикован от четирима ентусиасти, които седнали на стар диван свиреха с настървение, страст и с две кухарки събираха любопитството на тълпата.

Аз също се присъединих, погледах, послушах това, което се оказа SOFA - so good tour. Групата обикаляше немските градове и свиреше на улицата безплатно и раздаваше картички, на които бе указан часа и клуба, където свиреха същата вечер, вече срещу вход и с електрически инструменти. Аз също си взех такава, но така и не отидох там вечерта...

Не зная защо, но вокалистката, която е и единствената жена в бенда, ми се стори адски позната като излъчване и лице. Първата песен, която чух бе едноименна и на нея бе кръстена тяхната обиколка и предшествалия я втори албум. 

Дотук - добре. Това е преводът на So far, so good, но за да има игра на думи и закачка, те бяха махнали едно "R"  и бяха съединили първите две думи и се получи думата диван, sofa, който използваха при турнето си. Самата песен е доста жизнерадостна и носи оптимизъм и предизвиква усмивки. Нейният клип също си заслужава, а да си призная го ползвах в две мои презентации като лектор като добър завършек.

)

Винаги, когато имам нужда от добро настроение, си пускам това видео и всичко се подрежда. Още на следващия ден потърсих в голям музикален магазин техен албум, но се оказа, че има само един Deep inside, който им е първи и за съжаление нямах възможност да си позволя да го купя. Много често ми се случва, когато пътувам в чужбина и видя и харесам дадено нещо и не успея да си го взема по една или друга причина, да съжалявам много и да го искам все повече.

Когато се върнах посетих сайта им и профила им в myspace и харесах страницата им във фейсбук и дотам. Три години по-късно за Коледа получих от сестра ми като подарък трите им албума, което ме направи много щастлив и ги слушах постоянно през почивните дни и все повече ми харесваха и чувах нови страхотни парчета. Стилът им е смесица от рок, пънк, джаз и неподправена щипка страст и любов. Повечето текстове са автобиографични и редуват бързи и бавни мелодии.

На 20 януари моят абонамент за техния канал в youtube ми съобщи, че имат нова песен с видео, която е и единствената на немски език и не мога да не Ви я пусна, а отдолу немскоговорящите ще си намерят думите, които също са вдъхновяващи и казват, че всичко си зависи само от теб.

)

И както се случва на концертите към края следва представянето на групата. Вокалистка е чаровната Yen-Hwei Anetzberger, на която е кръстена и групата. Първото и име на езика мандарин означава красив и явно красиви хора са призвани да пишат и изпълняват и красива музика.  Christian Fütterer е  соло китаристът, а брат му Steffen Fütterer свири на бас. На барабаните е Benjamin Heckmann. Групата е основана във Франкфурт през 2003 - 2004 година, но издава първия си албум едва през 2008. Ето и кои са албумите им поред на номерата:

Deep Inside (25 January 2008)

Sofa - so good (28 August 2009)

Into the Sun (25 January 2013)

Явно януари е продуктивен месец за тях, щом пускат и нова песен тази година именно през януари и вероятно тя може да стане част от четвъртия им албум, който чакам с нетърпение, а мечтата ми е да отида и на техен концерт в клуб да ги видя на живо и на сцена.

А дотогава Ви оставям с едно последно тяхно акустично изпълнение на балкона през нощта, което е нежно послание за Лека нощ от мен и от група Yen. Спете дълбоко в космическата нощ и сънувайте звезди ;)

)

Когато има защо

Няма по подходящо заглавие за третия студиен албум на Белослава, а също така няма по-голяма причина за посещение на концерта, на който тя го представи.

Когато има защо, Белослава пее и се раздава.
Когато има защо, Белослава споделя и чувства.
Когато има защо, Белослава ни омагьосва.
Когато има защо, Белослава е на сцената...

Не мога да скрия, че я харесвам още от дебютния и сингъл "Между две луни" и че си купих касетката на първия албум "Улици" и тя звучеше в моя уолкмен докато се разхождах из софийските улици :) Годината бе 2001, а цветът на албума бе предимно оранжев като детството. 9 песни и малко повече от половин час ми бе достатъчен, за да се потопя в музиката на бялата слава.

Вторият албум "Слушай ме" се появи в края на 2005 и началото на 2006 и нямаше как да не се подчиня на апела му. Дискът бе розов и с пеперуди и песните бяха повече от добри, нищо, че бяха фатални на брой (13). Клиповете също ме грабнаха, а настроението бе лежерно и приятно.

И ето, че дойде време за третия албум. Той е лилав, но не само цветът е лилав. Концертът също имаше един такъв на цвят уют. Песните са 17 и се вижда, че има градация и в пряк и преносен смисъл :) Всяка една от тях е като филма 17 мига от пролетта, а именно през пролетта ги чухме всичките. Пристигнали по-рано в зала "България", която се слави като зала с най-добра акустика още от построяването и през 1937, видяхме на сцената един DJ с тъмни очила, който половин час пускаше готини мелодии като сред тях беше и тази от теглене на тиража на Тотото.

Белослава се появи сияеща, усмихната и облечена в дълга черна рокля с бяла яка и бели ръкавели. В продължение на вечерта, песен след песен тя сваляше по нещо от себе си и го раздаваше на публиката така както и правеше с песните си.

Беше ми изненадващо да видя Емил Костадинов на неин концерт, а няколко реда пред мен бяха още и Мария Илиева и куп други български изпълнители.

Няма да се спирам подробно на сетлиста и на изпълнителите, защото Нуша много добре го е написала тук.

Изпълнителката е споделила мнението си за албума пред avtora.com тук и най ми харесва, че тя мечтае за простички неща. Затова всичко е толкова ясно и лесно и добро.

Като завършек ще кажа само, че нямат значение годините, разстоянията и местата, където се срещаме, когато има защо, а с Белослава винаги има защо...

Европа беше тук!

Така както се помни първата любов, така помня и аз първата си любима рокгрупа. Влюбих се някъде в края на 80-те и всичките ми спомени нахлуват заедно с думите на всяка песен на Юръп. Не помня, дали знаех още от самото начало какво значи името им, но музиката ме докосна. С нея преживявах първото си влюбване. Изборът беше мой и за двете. С нея пътувах до тогавашния Съветски съюз, за да играем народни танци. Бяхме на дискотека и тогава чух за първи път шведската група и ме грабна. За първи път видях и въртяща се топка със стъкълца, отразяващи светлините в унисон с музиката. За подарък от домакините получих значка на Юръп и касетка, на която от едната страна беше записан албума от 1986 The final countdown, а от другата този от 1988 Out of this world. Наистина бях извън този свят и всичко бе много вълшебно. Няма да забравя нощта, в която си пуснах касетката. На чуждо място, загледан в нощта, която надничаше през прозореца, влюбен безнадеждно в по-голямо от мен момиче и наслаждаващ се на всяка нота на талантливите музиканти, които не спирах да слушам и чиято касета подарък с тяхна снимка вместо обложка, не спирах да обръщам.

Години по-късно имах късмета да ги видя на живо на площада в Ловеч и отново бях очарован. Излишно е да казвам, че имам всеки техен албум, а интересното е, че тези до 1992, когато след Prisoners in paradise те се разделят, ги имат на касети и ги слушам в колата, а новите от 2004 насам са на дискове и вече ги слушам на компютъра. След концерта в Ловеч през 2007 не можах да заспя и цяла нощ слушах техни неща. Същото бе и сега...

Новината, че Europe the band, под това име се подвизават сега симпатягите, идват за втори път в България и то в София, ме зарадва и още на първия ден, щом пуснаха билетите, се снабдих с такъв. Всеки ден го поглеждах и броях дните до снощи.

За първи път отивах на концерт сам и дори закъснявах, но бях учуден, че няма тълпи пред зала "Фестивална", в която също за първи път посетих концерт. Подгряваща група бе "Аналгин" със Звезди Керемедчиев, познат и като вокал на "Ахат" (все в групи с буквата "А" участва) и въпреки, че нямах нужда от хапче за глава, техните изпълнения ми дойдоха добре, и дори това, че Звезди сбърка Фестивална с Универсиада, не успя да развали нагласата. Бях на два метра от сцената и само си представях как на нея ще стъпят моите любимци. Чуха се коментари около мен, дали заради мача Швеция - Англия, те няма да претупат концерта и да ходят да си гледат срещата от Европейското. Разбира се, това не се случи. Европа бяха тук снощи и бяха на ниво.

Точно в 21:12 те се появиха на сцената на фона на обложката на новия си албум Bag of bones, който успях да си купя точно преди концерта, и забиха три парчета от него. От тях бях слушал само едно парче, но и другите си ги биваше. Концертът мина на един дъх и изпълниха по едно парче от всеки техен албум, а аз пях с цяло гърло заедно с един приятел на бивш колега, който се оказа също толкова голям фен на Джоуи Темпест и компания, и когото срещнах случайно в залата. Емоцията беше много силна, а всяко начало на тяхна песен ме караше да се усмихвам и да се радвам. Нямаше китарни сола или шоу на барабаните, а не беше и нужно. Нямаше помпозност и надменност, а истинско раздаване и много любими песни. Джоуи си беше направил труда да научи няколко думи на български, сред които бяха: "Благодаря.", "Страхотни сте!", "Как сте тази вечер?" и "Ще се видим отново."
За бис изсвириха две песни като Last look at Eden премина в The final countdown и всички свърши малко преди 23 часа.

Като се прибрах ушите ми кънтяха, а гърлото ме болеше, но бях безкрайно щастлив и отново си пуснах няколко техни песни, а за това, коя да пусна тук, изборът ми беше много труден. Не е трудно да се отгатне какво ще слушам в следващите няколко дни.
Слушайте и вие, за да чуете.... Bring it all home...with Europe.

Thank you for coming along!




Снимка: Пепо Енчев

За снимките и хората

Винаги съм се интересувал живо от фотографията, но така и никога не станах професионалист в тази сфера и не се научих да работя с всички програми за обработка на снимки. Покрай работата си по различни сайтове и проекти започнах да събирам снимки и с това е пълен и личния ми компютър. 

Преди две седмици попаднах на страхотен сайт Изгубената България, който ме накара да се поразровя из старите прашни албуми вкъщи и оттам се появи тази снимка. Това са баба ми и дядо ми по майчина линия на тяхната сватба през 1942 година в Пазарджик. Както казва създателят на сайта Изгубената България Пейо Колев "една снимка струва хиляди думи" и това важи с пълна сила и за тази черно-бяла снимка, запазила едно щастливо събитие за бъдните поколения. 

Поразровете се и вие в стария скрин и потърсете стария албум и покажете снимките си, за да не се загубят завинаги. Няма да коментирам снимката или пък дядо ми и баба ми, но ще ви пусна една подходяща песен.