Събота късен следобед, както се пееше в песента, направихме прощапулник на Момчил. Идеята дойде спонтанно и без голяма организация и канене на много хора и така ритуалът се състоя в 16:00 часа на 5 май, ден преди Гергьовден и в деня, в който Момчил ставаше точно на една година и три месеца. Съвсем случайно това съвпадна и с прощапулника на Калина, който както се оказа по-късно също е бил в събота следобяд, но на 29 януари, когато тя беше на година и четири месеца, а повече за него съм писал тук.
Първите си самостоятелни и стабилни стъпки Момчил направи на 21 април, но дълго време не се престрашаваше да ги повтори, а истински се забавляваше да пристъпя и да осъзнава, че може да се движи на собствен ход. На неговия празник дойдоха деца, които вече ходят стабилно, а той искрено се забавляваше през цялото време. На масата подредихме предмети, които той не бе виждал преди, като всеки един от тях бе наречен за някоя професия, а сестра му компетентно обясняваше на другите деца защо се прави ритуала и с нетърпение очакваше какво ще се изебере той. За да спазим традицията имаше и питка с изобравени малки крачета отгоре :)
Търкулихме я по зелена покривка, а не бяла както повелява преданието, но върху зелената морава, питката падна по лице и синът ми се наведе да я пипне. След това продължи към масата, където го чакаха неговите бъдещи професии. Без колебание той избра макара с бял конец, която беше на втори ред и това беше първия му избор. Дали ще стане шивач или дизайнер не дрехи не зная, но се надявам бъдещето му да не е съшито с бели конци... Важно е какво поприще ще има, а песента, която бях решил да пусна от самото начало в този пост е весела и удачна за повода :)
След като разгледа белия конец, той продължи да взима предмети, и така вторият избор бе черпак за готвач, третият химикал за писател или журналист, а по-нататък следваха портфейл, на който отдели най-голямо внимание и време, българо-немски разговорник, книга, книжка за 100-те туристически обекта и баскетболна топка. След избора му, децата тичаха по поляната, за да може и той да укрепне и да тича като тях след време. На няколко пъти синът ми се пусна и почна да прави стъпки в тревата, а аз се надявам да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си занапред.
Рапидограф е инструмент, който се използва от инженери, архитекти и чертожници за рисуване на линии с равномерна дебелина, необходими за изработването на архитектурни, машинни и технически чертежи. Името "рапидограф" произхожда от серията технически писалки на германския производител Ротринг. Това пише в Уикипедия. Причината да ви занимавам с него е, че дъщеря ми избра него пред останалите предмети на прощъпулника в събота следобяд. След като се търкулна питката по белия чаршаф и тя тръгна да ходи след нея, Калина се спря пред дивана, където бяха наредени около 20 предмета, предварително наречени за определена професия. Огледа ги внимателно. Бяхме се постарали да не присъстват предмети, която тя познава от ежедневието, за да бъде изборът и справедлив. Тя грабна зеления рапидограф и не поиска нищо друго при предоставен и втори шанс. Дали ще бъде инженер, архитект или нещо друго, бъдещето ще покаже, но аз желая да бъде жива и здрава и да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си. На добър път, Калина!
