Grand Finale

Започнах да пиша този пост още нощта след финала, но където и да търсех не успявах да намеря снимката, която да сложа за него, а именно на шпалира, който холандците направиха, за да приветстват новия световен шампион. Освен това исках да прочета каво ще напишат медиите за него и след това да изкажа и своето мнение.

Всеки футболен фен очаква финала и винаги с него са свързани най-големи очаквания и всеки иска да гледа страхотен футбол и много голове. Това световно първенство нещата бяха различни. Доста различни. Много прогнози не се сбъднаха. Много отбори се провалиха. Много играчи не показаха това, на което са способни. Още преди да започне турнира, бях дал като прогноза финал Испания - Англия и казах, че Испания ще спечели. Е поне едно нещо познах. Мой приятел ми каза, защо въобще слагаш Англия като те се дънят традиционно. Надявах се, че с Капело ще е различно. Да, ама не.

Но да се върнем на финала. Големите очаквания и надеждите за добра игра на новия световен шампион не се оправдаха напълно. 45 нарушения, 14 картона, от които един червен и само един гол в продълженията, до които се стига за шести път на мондиал. Това не е финала, който всички очакваха. Мачът за трето и четвърто място повече прилягаше на финал: 5 гола, греда в последната секунда, красиви голове и обрати и много красив футбол. Германия и Уругвай обаче играха красиво и без напрежение, а на финала беше друго.

Видях много дефанзивен футбол и страшно много нарушения, като каратиският удар на Де Йонг бе апотеоза на всичко. Съдията трябваше да даде червен картон на октопода Пуйол, който подобно на известния си оракул също прекрати кариерата си след световното, но Холандия имаше два уникални шанса за гол и ги пропусна, а Иниеста вкара в 116 минута и веднага го прекръстиха на Свети Андреас ( не зная дали има такъв светец в Испания).

За мен беше огромна грешка Фернандо Торес да остави Ливърпул във важните мачове, за да се оперира и да е готов за Световното. И като беше готов какво стана? Беше бледа сянка на себе си и никой няма да го запомни с нещо уникално. Не вкара нито един гол, а във финала получи и разтежение, което може да му коства още месеци възстановяване. Но така е като пренебрегваш Ливърпул...

Аз лично очаквах този финал да е двубой за голмайсторския приз между Давид Виля и Уесли Снайдер, но това не се случи и след края на първенството имаше 4 играча с 5 гола в актива си. Все пак наградата взе Томас Мюлер, който има и три асистенции, а също така бе награден за най-добър млад играч и заедно с третото място на Германия отстрами положението за немците.

Все пак за най-добър играч бе избран друг голмайстор Диего Форлан, който напълно заслужено постигна почти всички тази година и с клубния си и с националния си отбор. Наградата за най-добър вратар отиде при моя любимец Икер Касияс, който не успя да сдържи емоциите си и заплака след гола, а след мача целуна жена си, докато тя се опитваше да му вземе интервю.

Не беше коректно БНТ да ни лишава от награждаването на Холандия и Испания, а да гледаме многократно какви ги върши фурията слончето Нели, а също така и да почне по-късно второто полувреме, но както и да е. За първи път гледах финал на Световно вкъщи с жена ми, но емоциите бяха същите.

Най-хубавото нещо на финала бе шпалира. За мен това е уникално признание и голямо джентълменство и заслужава похвала. Въпреки разочарованието от загубата, въпреки несъгласието с отсъжданията на Паяжината (и така може да се преведе фамилното име на полицая от Родъръм), те имаха честта да направят шпалир ( на английски думата е guard of Honour) на испанците, а съотборниците в Ливърпул Пепе Рейна от победителите и Дирк Каут (или Кайт) и Маркус Бабел се прегърнаха, с което показаха, че съперничеството свършва с последния съдийски сигнал и те отново са приятели и съотборници.

Не мога да разбера обаче защо няма снимки на този достоен акт. 4 дни търсих сред хиляди снимки и явно никой не е снимал точно това, а може и аз да не съм го открил. Представете си само как след години Левски прави шпалир на ЦСКА, за да го поздрави със спечелването на титла след последния мач помежду им :)

Представихте ли си го?

А сега си представете Африка и отминалото 19 СП и кажете с какво сте го запомнили:

- с новия осми световен шампион Испания
- с липсата на България
- с малката резултатност
- с разочарованието от звездите Меси, Рууни, Торес и други
- с октопода Паул
- с песента на Шакира

Моите световни първенства

Скоро прочетох някъде, че мъжете измервали живота си със световните първенства и събитията, които им са се случвали тогава. Това провокира и мен да потърся значими случки и събития, които са минали досега и съвпадат със мачовете за Световния трофей. Въпреки, че съм роден през 1977 година, не помня нищо за световните през 78 в Аржентина и през 82 в Испания, въпреки че логото на последното е запечатано като образ в главата ми. Продължавам с мондиалите, които помня съвсем ясно:

Мексико 86

Бил съм на 9 години ученик, но помня че по радиото пускаха една песен на братя Аргирови за това световно (тогава осъзнах, че това трябва да е важно събитие, щом пишат песен за него:)Помня ясно, че и България участваше. Важно е и участието все пак. Марадона бе името, което запомних, а Мексико бе страната, за която прочетох повече в книги от библиотиката (тогава нямаше Интернет). Повече за нашето участие прочетох от книгата на Иван Вуцов миналата година.Ето и песента, ако не сте я чували:



Италия 90

На 13 години вече вдявах нещо от играта и помня, че гледах всички мачове по телевизията, а мой любимец бе Марко ван Бастен и много съжалявах по-късно, че слезе от футболната сцена толкова рано, защото той бе много техничен и интелигентен играч. Отново една уникална песен, която е мой личен фаворит за най-добра песен, написана за мондиал. И сега настръхвам като я чуя:



САЩ 94

Каквото и да се напише за това първенство и за най-големия български успех във футбола ще е малко. За жалост точно тогава аз бях на друга вълна. Бях с дълга коса на 17 в пубертета в немската гимназия. Гледах мача с Нигерия при един съсед в Пазарджик и се отчаях за нашите онази вечер и реших да не гледам нито един мач до края каквото и да стане. След това отидох за първи път на July morning във Варвара на морето на автостоп, докато нашите са си изкарали акъла къде съм изчезнал без да се обадя. Точно на 1 юли на едно радио на брега на морето някои от хипарите слушаха мача с Аржентина и се шегуваха, че слънцето ще изгрее с българския флаг или с резултата от мача, но мен ме вълнуваха други неща тогава и не съм се насладил на момента по-най-добрия начин, а едва по-късно осъзнах какво се е случило гледайки пълен стадион да посреща героите и гледайки записите от мачовете. Все пак другото преживяване също бе много силно и запомнящо се, но кой ходи на Джулая като има световно?

Франция 98

Вече като студент на 21 като в песента на Cranberies и започвайки все по-сериозно да се увличам от футбола проследих цялото първенство и гледах всички мачове. Моят съквартирант купуваше вестник 7 дни спорт, а аз Меридиан мач и следяхме, всичко, което се случва, а най-вече мачовете от световното. Приятелката ми тогава беше за Италия заради екипите на отбора, които прилепвали на телата им и заради красивите италианци :) Тогава бях и на третата си работа и бях в Бургас, когато гледах финала в едно кафе до жп гарата с много хора и емоции. Франция спечели във Франция. Нагласена работа :)

Япония и Южна Корея 2002

Бях на 25 в казармата в Щръклево, Русенско по това време и тормозът над висшистите бе голям, защото служехме само 6 месеца. Все пак пощальонът беше мой човек и освен писмата ми носеше и спортен вестник веднъж в седмицата. Гледахме някои от мачовете в зависимост от благоразположението на ефрейторите, но често те използваха повода, за да се изгаврят с футболните запалянковци. Връх на всичко това бе лишаването на цялата рота от възможността да гледа финала като в същото време трябваше с голи ръце да скубем тревата на стадиона, за да стане 2 см. висока. Ефрейторите в това време си гледаха мача на спокойствие, пиейки бира в барчето и ухажвайки единствената жена в поделението. Така и не съм го гледал този финал, а за по-голямо наказание от това не бих се сетил и ако не беше реалност, нямаше да повярвам, че е възможна такава гавра. Все пак това беше първенството на Роналдо.


Германия 2006

Този път световното съвпадна с моята сватба и сватбеното пътешествие до Палма де Майорка, организирано от АСТРАЛ холидейз. На самата сватба имаше някои хора, които хвърляха поглед към мача на телевизора без звук, но като цяло повечето се отдадоха на танците и празничното настроение. Меденият месец, или по точно медената седмица бе в Палма де Майорка и там също светът бе футбол. Още повече, че повечето туристи бяха немци. Мачовете гледахме по испанската телевизия La Sexta, която ме изуми с невероятните коментатори, които горяха в играта и можеха да превърнат и най-скучния мач в събитие. Много се радвах на тяхната емоция и хващах някой от думите им с моя лош испански. По хотелите от балконите висяха различни знамена на участници в първенството, а на басейните и на плажа също преобладаваха футболните национални аксесоари. Едно много различно световно, което ще запомня и с отразяването в испанските вестници. Първенството на Зидан и Матараци :)

ЮАР 2010

За първи път в Африка, за първи път с 32 отбора. Всичко започва утре. Какво ли ни очаква през следващите първенства под името на играта футбол?