Ден на българската поезия

Първи октомври е ден на българската поезия, въпреки че международният ден на поезията се отбелязва на 21 март. На този ден своята 30 годишнина празнува и дружеството на пазарджишките писатели и поети. Затова реших в моя месец да го отбележа като разровя старите овехтели тефтери и да Ви споделя една моя поетична творба, написана преди 20 години, именно през месец октомври:

Луната търси малко тишина,

момиче малко с детска чистота.

Очите търсят нечия душа,

притихва нежно шумната гора.

Потърсих в мрака нечии ръце...

Потърсих в стая нечие лице...

Потърсих и намерих доброта.

Потърсих нежността в нощта.

Нарисувах думи на листа,

нарисувах малката душа.

Нарисувах сляпа тишина,

нарисувах по детски любовта.

1 октомври 1995 г. 

Пазарджик

Зимни мечти

В зимата на моите мечти,
намерих слънце на земята,
мъничко и топло почти
огря снега над цветята.

В зимата на моите деди,
традиция и труд се сливат
и всичко е както преди,
птиците сами умират...

В зимата на моите деца
искрят очи, пълни с радост.
навред пак властва любовта
и устните са само сладост.

Козирог

Вече се вижда края на зодията Козирог, но аз едва сега успях да стигна до един новогодишен подарък, който носи това име. Това е петата стихосбирка на моя първи братовчед Борислав Петров. Това е неговата зодия. Това е зодията на мои съученици, роднини, познати, колеги и приятели, които много уважавам. Братовчед ми е роден в навечерието на Новата година или в последния ден на старата година, което явно е знак на преход или кръстопът. В самата стихосбирка присъстват доста мрачни краски, но нали вдъхновението идва само тогава, когато страдаш. Ако си щастлив хубави стихове не се получават. Реших да споделя с вас един негов стих, който много ми допадна.


КАТО ПРАЗНА КАРУЦА НА ДВОРА
с остарели дъски и коне,
любовта ми я хвана умора,
свежестта й ми някой отне...

И макар да потягам колата
като вечния Йовков герой,
не хабя ни шарило, ни злато,
за труда си пари не искам в брой.

Любовта ми прогнила скрибуца
сред калта в запустелия двор,
тя е просто засъхнала буца
след целувка на пръст и простор.

Тя е само дърво февруарско
без листа, без цъфтеж и без плод.
Стой до мен, казва рамо другарско.
Ех, любов, до затвор, до живот.

И когато я дразня и плаша
с остарели шеги, даже с плач,
и когато от гняв я пердаша,
не намирам за нея илач.

Ей така си я нося по пътя,
вместо тя да ме носи напред...
И добре, че е споменът мътен -
тя все пак е любов на поет.

Когато

Когато слънцето угасне
в зениците ти уморени.
Денят отново ще порастне
В плътните устни засмени.


Когато чакаш любовта,
А тя отмине те безмълвна.
Потърсих те отново през нощта,
Но ти отмина, не отвърна...


Когато хорото си танцуваш-
стъпките ти са вълшебни
И устните си в мене впиваш
изпиваш капките с моменти.

Срещнах те на светофара
година мина след това.
Чаках те на друга гара
Ловецът търси си лова.

В киното сме сенки две
Не гледаме екрана бял
Сгуши се в мене дете
Останах пак сам и цял.

Александър Алексиев

Слънцето и луната

Когато танцува луната,
Тръгвам да търся звезди.
Прилепвам ухо до земята,
Търся чужди следи...

Светлината търси своя мрак,
Аз търся малко тъмнина.
Луната липсва пак,
Слънцето е само една звезда.

Слънцето огрява сенките горещи,
поело вината на своите плещи.
Денят определя работното време,
Нощта пък е на луната бреме.


По улиците на моята душа
Безшумно стъпва любовта.
Наднича и изскача тя
На тротоара на деня.

19.08.2009

July morning

Точно преди 15 години предприех най-голямото си авантюристично пътешествие. Бях чувал за Джулая, но не бях ходил. Тръгнах с влак от Пазарджик до Бургас и на автостоп от Бургас до морската Варвара. Бях с едни дънки, фланелка на Led Zeppelin и малък бележник в задния джоб и химикал. Не се бях обадил на никого освен на моите съученички Пилето и Бисквитата. Родителите ми не са знаели къде съм и са ме обявили за издирване с полиция. Сега осъзнавам какво съм им причинил, но тогава мислех само за Джулая. Всичко беше вълшебно тази нощ, звездите, луната, спокойното море, песните край огъня, новите приятели, които ми дадоха одеало и споделиха нощта ми. Нощното къпане също бе тръпка, а скалите, поляната и желязното дърво само допълваха красотата на мига. Това уникално преживяване ме накара да ходя на Джулая в следващите 10 години редовно и ми донесе нов прякор: Хипаря. Това бе едно истинско ново начало и за разлика от Нова година беше истинско и необикновенно като емоция. Какъв по-добър начин за едно ново начало има от юлското слънце рано сутрин? Не случайно избрах датата на сватбата си преди 3 години да бъде на същата дата. Едно ново начало. Ето какво написах преди 15 години на бургаската гара по повод първия ми Джулай:

Чувам вятъра да плаче
в клоните на този бряст.
Плачът му тих е, но обаче
с него редом плача аз.

Морето е тихо и спокойно,
а изгревът е тъй прекрасен.
Слънцето я сякаш тройно-
мигът на раздяла е ужасен.

Няма граници в небето
Няма и за нас дори
Лунната пътека в морето
о, време, моля те, поспри!

Нощта бе звездна и чудесна
прекрасна в нея беше ти.
Падаща звезда за миг проблесна
стопи се всичко при първи лъчи...

01.07.1994 г.