сряда, 19 януари 2011 г.

Козирог

Вече се вижда края на зодията Козирог, но аз едва сега успях да стигна до един новогодишен подарък, който носи това име. Това е петата стихосбирка на моя първи братовчед Борислав Петров. Това е неговата зодия. Това е зодията на мои съученици, роднини, познати, колеги и приятели, които много уважавам. Братовчед ми е роден в навечерието на Новата година или в последния ден на старата година, което явно е знак на преход или кръстопът. В самата стихосбирка присъстват доста мрачни краски, но нали вдъхновението идва само тогава, когато страдаш. Ако си щастлив хубави стихове не се получават. Реших да споделя с вас един негов стих, който много ми допадна.


КАТО ПРАЗНА КАРУЦА НА ДВОРА
с остарели дъски и коне,
любовта ми я хвана умора,
свежестта й ми някой отне...

И макар да потягам колата
като вечния Йовков герой,
не хабя ни шарило, ни злато,
за труда си пари не искам в брой.

Любовта ми прогнила скрибуца
сред калта в запустелия двор,
тя е просто засъхнала буца
след целувка на пръст и простор.

Тя е само дърво февруарско
без листа, без цъфтеж и без плод.
Стой до мен, казва рамо другарско.
Ех, любов, до затвор, до живот.

И когато я дразня и плаша
с остарели шеги, даже с плач,
и когато от гняв я пердаша,
не намирам за нея илач.

Ей така си я нося по пътя,
вместо тя да ме носи напред...
И добре, че е споменът мътен -
тя все пак е любов на поет.