Градът на котките и котвите

Всеки път като ходя във Варна забелязвам нови неща. Този път това бяха табелките. Такива бях виждал в Златоград и в Гърция. Тук явно бяха решили да пишат улиците на английски и булевард "Мария Луиза" е изписано отдолу като Maria Luisa Blvd. В средата е номера, а на някои е показана и посоката на нарастване на номерата, а отдолу, но не на всички има и района (само в София, Пловдив и Варна има райони). Навсякъде обаче присъства герба на Варна с котвата. Отстрани има жълти светлоотразителни линии. Снимах и два вида от старите табели и дори си мислех да кръстя поста си Варненските улици по подобие на този за софийските, но друго нещо ме отказа.

По улиците на Варна гъмжи от котки. Дали е заради рибата или пък са решили въпроса с бездомните кучета, не зная, но е факт, че на всяка крачка има по една котка. Една от тях ме посрещна още на гарата рано сутринта, седнала на будка за продаване на вестници. След това от всяка къща и уличка виждах най-различни цветове и породи котки. Морето и котките... Улични котки...

Друг символ, който присъства на доста места във Варна, е котвата. Има я на шапки на витрини, на емблеми на различни фирми, организации и институции. Присъства и на герба на града. Дали хората във Варна наистина са закотвени и не искат да напускат брега на родния град, не мога да определя, но зная че местният шовинизъм е на почит.

Тази годината наградата за най-добър град за живеене отиде в Бургас и варненци не могат да се примирят лесно с това. Варна винаги е била морската столица и няколко години печели наградата за най-добро място за живеене, а има амбицията да мине Пловдив като втори град в Бъргария. Дали това е така ще разберем от статистиката догодина, а дотогава надеждите са живи.

Не мога да не похваля хотела, в който отседнах, със страхотното обслужване, внимание към детайла и вкусната храна и за това, че ми бе пристан в бурните два часа гръмотевични бури, станали по едно и също време в два поредни дни в иначе слънчеви и топли дни. Другите ми две нощувки бяха в нощния влак от и до Варна. На отиване бях на 65 място, а на връщане 56. Не е ли странно? И в двата случая нямаше места за спалните вагони, а си мислех, че не пътуват толкова хора в понеделник и сряда. На отиване в купето бяхме трима мъже между 20 и 30, а на връщане с мен бяха двама възрастни господа, един от които военен. Тръгнахме млади, а се върнахме стари :)
Към Варна не успях да спя добре заради сауната, която БДЖ учтиво включиха в цената и заради двамата младежи, които гледаха филми на лаптопа си и хъркаха през нощта. На връщане беше друго. Спокойствие, улегналост, зрялост и здрав сън.

Другото нещо, което ми хареса в есенна Варна, бе морето. Бурно, самотно, вълнуващо се. На пясъка нямаше никой, а светлините на града осветяваха разбиващите се бели вълни. Гледката бе невероятно красива. Морето е обичано през лятото, а през зимата малко се сещат за него. Така е и с някои хора.

Много пъти съм идвал в този град и всеки път се стремя да отседна в различен хотел. Има някои, които си заслужават определено. А има и неща в тях, които си заслужават. Ако сте във Варна вижте гледката от хотел "Черно море". Той е най-високата сграда в града. Кафето си пийте в ресторант "Мусала палас" на Гранд хотел Лондон. Там ще ви го поднесат с вода и с домашно направени сладки с невероятен вкус и ще си оближете пръстите. Хотелът наскоро смени името си, защото е бил построен и пуснат с това име преди близо 100 години.

Ами това е за Варна. За два дни толкова. Котви, котки, море, хотели, хора и усмивки и добро обслужване. Какво повече му трябва на човек?

Мъже в командировка

Спомняте ли си във българския филм с "Деца на море" определението за командировка? "Командировка е, когато ти плащат, а почивка е, когато сам си плащаш!" Е аз цяла седмица бях в командировка, но тя беше доста далеч от определението почивка. Ето и едно официално определение: "По време на командировката работникът или служителят изпълнява своите трудови задължения в друго населено място, без да се променя характерът на работата." Май и това не се оказва съвсем вярно, защото характерът на работата се смени тотално. Вместо да стоя в офиса и да работя само на компютър, аз пътувах и бях на срещи и преговори. Всичко започна още в понеделник сутрин, когато се събудих още в 2:30 и реших да свърша малко работа на компютъра. Това продължи до 5:30, когато реших, че няма вече за кога да си лягам, защото в 7:30 тръгвахме. Взех си душ и приготвих багажа, който се побра в чантата за лаптопа (може би трябва да си взема раница), но я изду доста и тя натежа. Чаках дълго автобус на спирката и когато времето напредна се наложи да взема такси. След 10 минути на паметника на Васил Левски колата дойде, но се оказа, че трябва аз да шофирам. Още не се бях събудил и не бях пил кафе и качвайки се на друга кола, различна от моята, с която съм свикнал, имах малко проблеми, но докато излезем от столицата вече всичко бе наред. Спряхме за кратко на бензиностанция за кафе и вода и пак потеглихме. Времето беше ужасно, защото валеше дъжд, а имаше и мъгла по цялата магистрала. Пътят бе мокър и натоварен, но въпреки това стигнах до Търново за три часа. Май пропуснах да кажа, че пътувахме за Варна. В Търново правят ремонт и се отклонихме през един южен квартал, за да излезем пак на главния при жп гарата на града. Използвахме друга бензиностанция за кратка почивка и пак потеглихме. Това бе и единстквената ни почивка, защото имахме час, в който трябваше да стигнем морската столица. За щастие времето се оправи и пътят бе сух и се караше доста по-добре. За съжаление при село Порой, Шуменско пак ни заваля и се оправи чак при село Слънчево, Варненско. Имената на населените места са истински! Не обичам да шофирам в лошо време, защото трябва да си много концентриран, а и самото време те подтиска. Все пак компанията в колата бе добра, а и явно времето бе на наша страна, защото в 1:37 влязохме във Варна, а пред хотела спряхме в точно в два. Оставих колегите и колата и продължих по своята програма. Хванах градски автобус от единия до другия хотел и се настаних в нашия най-успешен хотел в града, Модус. Признавам си, че първият път, когато го видях, не го харесах отвътре, защото беше прекалено изчистен и дизайнерски, а и всеки го притеснява шума от колите по булеварда край Морската градина (Приморски парк е всъщност правилното име). При настаняването си бях приятно изненадан от обслужването на рецепция и от ключа, който ми дадоха, защото във връзката имаше и стар ключ, който бе само за декорация. В асансьора забелязах, че има релефни точици на Браил за хора с проблемно зрение. В самата стая имаше безплатна минерална вода, хубава зелена ябълка и молив с малки листа. Това ме впечатли още при влизането. След като свалих чантата, ми се обадиха от рецепция да попитат, дали всичко със стаята е наред, което добави още един плюс към оценката за хотела. На самия телевизор имаше информация за хотела, Варна и допълнителните услуги. След като се настаних започнах със срещите с хотели, на което няма да се спирам подробно, защото така или иначе ще го пиша в отчета си :) Завършихме вечерта със служебна вечеря във "Викинга", разходка в центъра и градината и десерт в "Happy" при "Валентина". Варна е хубава и през есента и вечер, а този град винаги ме е привличал и ми е харесвал като дух, атмосфера и облик. Хората също са много мили и усмихнати. Прибрах се към 11:30 толкова уморен и без сили, че заспах веднага. На следващия ден след горещ душ, топла закуска и приятно време започнах своите срещи с останалите хотели. Приключих към 16:00 часа и с колегите от варненския офис стигнах до летището само 10 минути преди последно повикване за регистрация. За първи път пътувах с вътрешен полет, но явно това е практика за доста бизнесмени, защото предимно такива се качиха на самолета. Бяхме точно 77 души, като годината, в която съм роден. Полетът траеше точно 35 минути и бе 25 евро без летищни такси. Видях отгоре при Девня, какви рани е нанесла индустрията на земята, а горе облаците бяха като от памук. Въпреки краткото време, сервираха чай, кафе, сокове, вода и кроасани. Кацнахме на летище София в 18:35 и автобусът ни стовари съвсем близо до изхода. С това приключи първата част от командировката. Втората започна на следващия ден на същото летище. Посрещнах по обяд партньора ни от Германия и веднага поехме към Пловдив. Там се настанихме в хотел "Алафрангите" в Стария град и обядвахме в ресторанта със същото име. След среща в офиса, минахме по Главната на Пловдив за пазаруване, гледане на забележителности и на хубави кафета и хора. Пловдив има страхотна атмосфера и винаги е приятно да си в този град. Партньорът остана доволен от покупките и от жените в града под Тепетата, а вечерта завършихме с вечеря в "Happy", гледайки ЦСКА (Москва) - Манчестър Юнайтед. Четвъртъкът започна със закуска в 8:30 и срещи и преговори от 10:00 до 18:00 часа. След това отидох да хапна в "Годзила" и всичките ми пловдивски приятели, освен един, бяха на работа или заети. Видях се накратко с човека от дружеството (БХВО) и обсъждахме предстоящето Общо събрание. След това той отиде да вземе жена си от театрална постановка, а аз се отправих към хотелската стая, където гледах двата мача и вторият ме разочарова особено, защото очаквах да бием Базел, а така всички планове за класиране в Лига Европа отидоха на кино. Днес отново душ и закуска в 8:30, разходка из забележителностите на Стария град, работа в хотела с партньора, среща в офиса и делови обяд и отново по пътя към София. Самолетът му закъсняваше, но се уреди с директен до своя град, а аз се отправих към вкъщи уморен от седмицата, пътя и от преживяванията, но доволен от пътуването и срещите. До следващото служебно пътуване...