неделя, 28 ноември 2010 г.

Градът на котките и котвите

Всеки път като ходя във Варна забелязвам нови неща. Този път това бяха табелките. Такива бях виждал в Златоград и в Гърция. Тук явно бяха решили да пишат улиците на английски и булевард "Мария Луиза" е изписано отдолу като Maria Luisa Blvd. В средата е номера, а на някои е показана и посоката на нарастване на номерата, а отдолу, но не на всички има и района (само в София, Пловдив и Варна има райони). Навсякъде обаче присъства герба на Варна с котвата. Отстрани има жълти светлоотразителни линии. Снимах и два вида от старите табели и дори си мислех да кръстя поста си Варненските улици по подобие на този за софийските, но друго нещо ме отказа.

По улиците на Варна гъмжи от котки. Дали е заради рибата или пък са решили въпроса с бездомните кучета, не зная, но е факт, че на всяка крачка има по една котка. Една от тях ме посрещна още на гарата рано сутринта, седнала на будка за продаване на вестници. След това от всяка къща и уличка виждах най-различни цветове и породи котки. Морето и котките... Улични котки...

Друг символ, който присъства на доста места във Варна, е котвата. Има я на шапки на витрини, на емблеми на различни фирми, организации и институции. Присъства и на герба на града. Дали хората във Варна наистина са закотвени и не искат да напускат брега на родния град, не мога да определя, но зная че местният шовинизъм е на почит.

Тази годината наградата за най-добър град за живеене отиде в Бургас и варненци не могат да се примирят лесно с това. Варна винаги е била морската столица и няколко години печели наградата за най-добро място за живеене, а има амбицията да мине Пловдив като втори град в Бъргария. Дали това е така ще разберем от статистиката догодина, а дотогава надеждите са живи.

Не мога да не похваля хотела, в който отседнах, със страхотното обслужване, внимание към детайла и вкусната храна и за това, че ми бе пристан в бурните два часа гръмотевични бури, станали по едно и също време в два поредни дни в иначе слънчеви и топли дни. Другите ми две нощувки бяха в нощния влак от и до Варна. На отиване бях на 65 място, а на връщане 56. Не е ли странно? И в двата случая нямаше места за спалните вагони, а си мислех, че не пътуват толкова хора в понеделник и сряда. На отиване в купето бяхме трима мъже между 20 и 30, а на връщане с мен бяха двама възрастни господа, един от които военен. Тръгнахме млади, а се върнахме стари :)
Към Варна не успях да спя добре заради сауната, която БДЖ учтиво включиха в цената и заради двамата младежи, които гледаха филми на лаптопа си и хъркаха през нощта. На връщане беше друго. Спокойствие, улегналост, зрялост и здрав сън.

Другото нещо, което ми хареса в есенна Варна, бе морето. Бурно, самотно, вълнуващо се. На пясъка нямаше никой, а светлините на града осветяваха разбиващите се бели вълни. Гледката бе невероятно красива. Морето е обичано през лятото, а през зимата малко се сещат за него. Така е и с някои хора.

Много пъти съм идвал в този град и всеки път се стремя да отседна в различен хотел. Има някои, които си заслужават определено. А има и неща в тях, които си заслужават. Ако сте във Варна вижте гледката от хотел "Черно море". Той е най-високата сграда в града. Кафето си пийте в ресторант "Мусала палас" на Гранд хотел Лондон. Там ще ви го поднесат с вода и с домашно направени сладки с невероятен вкус и ще си оближете пръстите. Хотелът наскоро смени името си, защото е бил построен и пуснат с това име преди близо 100 години.

Ами това е за Варна. За два дни толкова. Котви, котки, море, хотели, хора и усмивки и добро обслужване. Какво повече му трябва на човек?