понеделник, 29 ноември 2010 г.

Шофьорът

Вечер е. Хората пъплят по улиците на втория по големина град в България, връщайки се от работа и прибирайки се у дома. Част от тях ползват автобуси да се прибират по близки и далечни места. Мястото е автогара с топлото име "Юг", хората стоят по сектори, чакащи в тъмното автобус с табела с тяхната дестинация. В случая аз се връщах от поредната командировка в края на седмицата и се прибирах в София.

Човек предаде пакет на шофьора на автобуса и побърза да звънне в столицата, за да продиктува регистрационния номер на белия автобус. Хората започнаха да товарят чантите си в търбуха на превозното средство. Побързах и аз да заема своето 17 място до прозореца преди да се се качили всички. Шофьорът преглеждаше билетите и търпеливо отговаряше на въпроси, дали спира на определени места в София, въпреки че на табела черно на бяло са написани Окръжна болница, Плиска и Централна автогара. Явно той предвидливо го бе сторил, но кой има време да гледа надписи в този забързан свят? :)

Автобусът бе чист и поддържан и явно това бе дело на нашия водач в това двучасово пътуване. Една девойка се качи, дъвчейки закуска и той я помоли да не се храни на борда, при което тя се съгласи и преглътна поредната хапка, а другото прибра. Той и благодари, а за това също бе сложил табела:"Възпитаните хора не се хранят в автобуса. За останалите е забранено!" Започнах да чета книгата си, за да използвам светлината докато стане време да отпътуване, но не можеше да не ми направи впечатление учтивото държане и чувство на хумор на водача при всеки качил се пътник.

На идване към Пловдив проспах целия път, но сега не ми се спеше, но навън бе тъмно. Автобусът потегли и се включи във вечерния трафик на Пловдив. Въпреки разни ситуация нямаше изнервяне или резки маневри и возенето бе удоволствие. Последен изгасих моята лампа, която единствена светеше в тъмното, а от високоговорителите прозвучаха чудесни балади на Скорпионс (точно четях книгата на техния китарист), на Гери Мур, на Крис Норман (на чиито концерт смятам да отида в края на седмицата), на Юръп, Уайтснейк и много други. Просто нямаше лоша песен, а това създаде настроение и приятна атмосфера, съчетано с приятното возене по дъждовната магистрала. Само от време на време мелодии на различни мобилни телефони нарушаваха идилията, а светлините на градове и селца се редуваха тичайки в прозореца на тъмния автобус и някак си неусетно вече бях в София.

При слизането благодарих на шофьора за песните от диска и за приятното возене, а той ми отвърна: "Като взема книжка, ще е още по-добре!" и се засмя и добави: "Приятно е да се кара сега докато не е паднал снега." Загледах се в побелялата му коса и безупречна униформа и му пожелах приятна вечер. Малко са шофьорите като него. При работата си като екскурзовод съм виждал какви ли не шофьори, но добрите са рядкост. Радвах се, че имах възможност да пътувам с такъв в петък. Приятен път!



Снимка: beroe.eu