
Разбрах, че този роман остава непубликуван дълги години именно заради заглавието си и описанието на една връзка между двама мъже в 40-те години в Мексико. За мен интересно бе повече пътуването и няма значение какъв си, защото всеки търси компания, с която да сподели своето пътуване и посещението на нови страни (в случая в Южна и Централна Америка). В едно пътуване винаги има търсене и то тук също присъства. Срещата с нови хора и култури винаги е движело интереса на пътуващите и в тази книга то е описано добре.

Но да се върна на книгата като копирам описанието от store.bg:
"В продължение на три десетилетия, докато световната слава на Бъроуз не спира да расте, романът "Сбъркан" остава непубликуван поради откровеното изобразяване на хомосексуалните копнежи на автора. Ситуиран в корумпирания и призрачен Мексико Сити през четирийсетте години на XX век, романът представя Уилям Лий, човек, измъчван едновременно от остра наркотична зависимост и от романтичен и сексуален порив към равнодушния Юджийн Алертън. Повествованието е накъсано от жестоките "упражнения" на Лий - блестящи комични монолози, предвестници на знаменитата творба на Бъроуз "Голият обяд".
"В първия ми роман, "Дрога", главният герой Лий е цялостен и завършен - човек, който е уверен в себе си и в посоката, в която е поел. В "Сбъркан" той вече се разпада, отчаяно се нуждае от човешки контакт и е изгубил всякаква увереност в себе си и в своята цел.
Естествено, разликата е проста: когато е пристрастен, Лий е надеждно защитен, но и сериозно ограничен. Наркотикът не само кара либидото да даде на късо, но и притъпява емоционалните реакции до степен на изчезване, в зависимост от дозата. Когато сега поглеждам назад към събитията, описани в "Сбъркан", този изпълнен с халюцинации месец на остра абстиненция ми се струва озарен от демоничен, заплашителен блясък - блясъкът на осветените с неонови лампи коктейл-барове, грозното насилие и пистолетът .45 калибър, който винаги е готов да се включи в играта." - Уилям Бьроуз
За завършек съм избрал един цитат от книгата:
"Във фотографията има нещо неприлично и заплашително - желание да заключиш, да поставиш в рамка, почти сексуален копнеж по улавяне на видимото"
Искам да кажа че нито съм отчаяна, нито съм изгубена нито съм загубила посоката си.А що се отнася до хомосексуализма ще кажа че си имам сериозен любим и никак не ме засягат подобни намец.ЗНа накъде съм тръгнала и целите които гоня неотменно.Твърдо си следвам посоката и няма да се поддам на манипулации
ОтговорИзтриванеЗдравей Лилия,
ОтговорИзтриванеНе разбирам твоя коментар. Не те познавам и не съм намеквал нищо за никого, а просто коментирах прочетена от мен книга. В поста ми няма намеци или манипулации, а моето виждане за книгата на Уилиям Бъроуз.
Поздрави,
Мисля, че Богдан отдавна не е гл. ред. на Капитал. Иначе той пише добре, нищо чудно и да превежда добре (въпреки че не ми е приятен), за разлика от преводача, окепазил "Бърни Кълвача", който е от същия кръг.
ОтговорИзтриванеМоже би ще я прочета книгата, стига да ми попадне, харесвам литературата от този времеви отрязък :)
За Бърни Кълвача те подкрепям с две ръце. Не знаех, че Русев не е вече в Капитал. Ако не можеш да намериш книгата, ще ти я дам да я прочетеш, само се обади.
ОтговорИзтриване